Решение по дело №303/2023 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

ОТ: М. А. Ц. с [ЕГН],

с адрес: [населено място], [улица][адрес]

ЧРЕЗ адвокат И. М. Ц. от Адвокатска колегия – Благоевград

ПРОТИВ: Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието с адрес: [населено място], бул. „Ген. Николай Г. Столетов“

С ИСКАНЕ: Д. Б. О. ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието [населено място], БУЛСТАТ: *********, Д. З. на М. А. Ц. с [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Юрий Гагарин“,[адрес] общо сумата от 16 500,00 /шестнадесет хиляди и петстотин лева/, за претърпени неимуществени вреди, а именно сбор от:

- Сумата от 15 000,00 /петнадесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, в следствие на незаконосъобразното действие на длъжностни лица, служители на ГДИН, а именно неизпълнение на Определение от 20.07.2023 година, обективирано в Протокол № 4855/ 20.07.2023 година по НОХД № 20235330201798, по описа на 11 състав на Районен съд- Пловдив, с което е отменена мярка за неотклонение „задържане под стража“, което има незабавно изпълнение и е постановено в присъствието на служители на ответника, които са били в съдебното заседание и са поставили белезници на ищеца и са го лишили от свобода незаконосъобразно, в периода от 20.07.2023 година от 16:00 часа (датата и часа, на който е постановено Определение от 20.07.2023 година, обективирано в Протокол № 4855/ 20.07.2023 година по НОХД № 20235330201798 по описа на 11 състав на Районен съд- Пловдив) до 21.07.2023 година.

и

- Сума от 1 500,00 ( хиляда и петстотин) лева за претърпени неимуществени вреди във вр. с нехуманно отношение от ответника спрямо ищеца, съобразно с неблагоприятните и санитарно - битови условия, в които ищецът търпи мярката за неотклонение задържане под стража в периода от 10.02.2023 година – 17.03.2023 година в следствен арест към затвора в [населено място] и в Затвора в [населено място], които са в една сграда.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски – адвокатско възнаграждение в минимален размер съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004г., тъй като осъществява безплатна адвокатска помощ.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по препр. от чл.144 от АПК ответникът е депозирал отговор, в който счита същата за допустима, но неоснователна по подробно изложени в същата съображения във връзка със съществото на спора. Към отговора на исковата молба е приложено заверено копие на писмо на началника на Затвора в [населено място] с вх. № 1921/19.10.2023 година по описа на ОСИН- Благоевград, ведно с приложенията към него; заверено копие на Справка на ОСИН- Пловдив с вх. №1972 от 24.10.2023 година по описа на ОСИН- Благоевград; заверено копие на Инструкция № И-1 от 30.09.2022 година за организация и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана“.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, чрез процесуалния си представител подържа депозираната искова претенция по основание и размер.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован се представлява от процесуален представител, който моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура- Перник, изразява становище, че предявената искова претенция е неоснователна и недоказана по всички нейни части ищецът е бил освободен от затворническото общежитие на 21.07.2023г., когато протокола е получен в администрацията, което е било и законното основание за освобождаването му, а не писмото за съпровождане от приключилото съдебно заседание проведено на 20.07.2023г. в 16.00ч.

Съдът, след като провери предпоставките за допустимост и след като констатира, че исковата молба е подадена от надлежно легитимирано по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС лице срещу надлежен ответник, съгласно чл.205 от АПК, във вр. с чл.12, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, намира същата за процесуално допустима и подлежаща на разглеждане в производството по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, по препр. от чл.144 от АПК приобщените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба на М. А. Ц. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявил обективно кумулативно съединени искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в общ размер на сумата от 16 500,00 лв., като основава твърденията си за незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответника, на първо място изразяващи се в неизпълнение на Определение от 20.07.2023 година, обективирано в Протокол № 4855/ 20.07.2023 година по НОХД № 20235330201798, по описа на 11 състав на Районен съд- Пловдив, с което е отменена мярка за неотклонение „задържане под стража“, което има незабавно изпълнение и е постановено в присъствието на служители на ответника, които са били в съдебното заседание и са поставили белезници на ищеца и са го лишили от свобода незаконосъобразно, в периода от 20.07.2023 година от 16:00 часа (датата и часа, на който е постановено Определение от 20.07.2023 година, обективирано в Протокол № 4855/ 20.07.2023 година по НОХД № 20235330201798 по описа на 11 състав на Районен съд- Пловдив) до 21.07.2023 година и на следващо на нехуманно отношение от ответника спрямо ищеца, съобразно с неблагоприятните и санитарно - битови условия, в които ищецът търпи мярката за неотклонение задържане под стража в периода от 10.02.2023 година – 17.03.2023 година в следствен арест към затвора в [населено място] и в Затвора в [населено място], които са в една сграда.

Доколкото исковата претенция се основа на твърденията за претърпени неимуществени вреди поради неизпълнение от длъжностни лица на ответника на влязъл в сила съден акт е недопустимо в настоящото производство предвид наличието на друг ред за защита, а именно чл. 284 и сл. от Ч. С. (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража обективното съединяване на предявения втори иск за неимуществени вреди поради нехуманно отношение от ответника спрямо ищеца, съобразно с неблагоприятните и санитарно - битови условия, в които ищецът търпи мярката за неотклонение задържане под стража в периода от 10.02.2023 година – 17.03.2023 година в следствен арест към затвора в [населено място] и в Затвора в [населено място], които са в една сграда, поради което производството в тази му част следва да бъде прекратено.

От фактическа страна по делото се установи следното:

По делото не се спори, а и от представения доказателствен материал се установява, че с Определение от 10.02.2023 година по НЧД № 20235330200869 по описа за 2023 година на Районен съд- Пловдив спрямо ищецът М. А. Ц. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е била приведена в изпълнение за периода от 10.02.2023 година до 17.03.2023 година в Следствения арест на територията на [населено място].

На 20.07.2023 година след проведено съдебно заседание по наказателно дело и след постановяване на присъда по НЧД № 20235330200869 по описа за 2023 година на Районен съд- Пловдив взетата спрямо ищецът М. А. Ц. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ е изменена в мярка за неотклонение „Подписка“.

В хода на настоящото съдебно производство от страна на Районен съд- Пловдив е депозирано съпроводително писмо, с което е приложен Протокол № 4855 от 20.07.2023 година, съгласно който е изменена мярка за неотклонение „задържане под стража“ на подсъдимия М. А. Ц. с [ЕГН] в мярка за неотклонение „Подписка“, а така също и заверен препис от Писмо до Ареста „Пловдив“ с положена дата и подпис на служители на РД „Охрана“- Пловдив от дата 20.07.2023 година, удостоверяващи предаване на писмо / лист 106 от делото/.

От така представените доказателства се установява, че съдебното заседание, с което е изменена мярката за неотклонение „задържане под стража“ в мярка за неотклонение „подписка“ е приключило в 16:00 часа съгласно приложения Протокол № 4855 от 20.07.2023 година, а съгласно Писмо с изх. № 28154 от 20.07.2023 година съдия- докладчикът по НОХД № 20235330201798/2023 година е уведомил Следствен арест „Пловдив“ , че спрямо лицето М. А. Ц. е отменена взетата спрямо същия мярка за неотклонение „задържане под стража“, тъй като на същият е наложена наказание „лишаване от свобода“ отложено с изпитателен срок, поради което следва да бъде освободен, освен ако не се задържа на друго основание.

В хода на настоящото съдебно производство от страна на Началника на затвора- Пловдив е депозирано Писмо с рег. № 1041 от 22.02.2024 година, в което се посочва, че на 20.07.2023 година след приключване на делото в 16:00 часа писмото за проведеното съдебно заседание е изпратено на „Ареста“ – [населено място], а не на затвора. Посочва се, че въпросното писмо е получено в деловодството на затвора в началото на работния ден на 21.07.2023 година, но дори и да било получено на предходният ден според началника на затвора, това нямало да повлияе, защото законодателят изисквал лицето по отношение на което е било взето мярка за неотклонение да бъде освободено след получаване на определението на съда или постановление на прокурора, а съобразно получено писмо с рег. № 28213/21.07.2023 година до затвора все още не била изпратена присъдата и протоколът за изменение на мярката, а същите били получени едва на 21.07.2023 година в 11:00 часа. Съобразно това се посочва, че ищецът е бил освободен от Затвор - Пловдив на 21.07.2023 година в 14:01 часа. Към писмото е приложена – справка от И. Н. Ф. П. Вардева; Справка от ИСДВР К. Пайнакова, ведно с приложен график; ксерокопие на писмата, получени от ПРС, съдебни актове образец РА-34 и копие от книга за влизане и излизане от КПП.

По правото:

Разпоредбата на чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Касателно настоящия случай ищецът твърди, че са му нанесени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН). Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите и арестите, какъвто е и затворът в [населено място], са нейни териториални служби (чл. 12, ал.3 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на ареста и затвора и длъжностни лица в системата на тези администрации, отговаря юридическото лице ГДИН.

Активно легитимирана страна по иска по чл. 203 от АПК, може да бъде всяко лице, което твърди, че е претърпяло вреди, в следствие на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински органи и длъжностни лица. Този иск представлява автономно средство за защита на частноправните субекти срещу несъобразена със закона административна дейност. Те обаче следва да докажат претърпените вреди, техния характер и размер и най-вече, че вредоносният резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на държавен или общински орган или длъжностно лице, при или по повод на изпълнението на административната дейност. Това е така, защото деликтната отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца (арг. чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК) е да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан.

Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ с оглед твърденията на ищцата включва в кумулативна даденост: 1. наличие на действие или бездействие, осъществено от длъжностно лице или от орган на ответника; 2. незаконосъобразност на действието или бездействието; 3. причинена вреда и нейния размер; 4. причинна връзка между незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат..

В настоящия случая ищеца е предявил искова претенция за заплащане на сумата от 15 000.00 лв. за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при ГДИН, а именно неизпълнение на чл. 259 от ЗИНЗС „Обвиняемите и подсъдимите се освобождават, когато мярката за неотклонение бъде отменена или заменена с друга, след получаване на определението на съда или постановлението на прокурора, освен ако се задържат на друго основание.“ Твърденията са за неизпълнение на Определение от 20.07.2023 година, обективирано в Протокол № 4855/ 20.07.2023 година по НОХД № 20235330201798, по описа на 11 състав на Районен съд- Пловдив, с което е отменена мярка за неотклонение „задържане под стража“, в периода от 20.07.2023 година от 16:00 часа (датата и часа, на който е постановено Определение от 20.07.2023 година, обективирано в Протокол № 4855/ 20.07.2023 година по НОХД № 20235330201798 по описа на 11 състав на Районен съд- Пловдив) до 21.07.2023 година.

Съгласно трайната съдебна практика административно дейност са онези фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт, без да е необходимо издаването на индивидуален административен акт, в който смисъл трайна практика на касационната инстанция - вж. Решение № 2715 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6476/2014 г., III о.; Решение № 3983 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 402/2011 г., III о. Касателно настоящия случай когато в пенециарната администрация постъпи определение на съд или постановление на прокурор обвиняемият се освобождава, освен ако не е задържан на друго основание т.е. административният орган действа при обвързана компетентност без да е необходимо да издава нарочен административен акт и в този смисъл извършва административна дейност. За да бъде осъществена административната дейност - административния орган трябва да е узнал за постановеното съдебно определение или прокурорското постановление. Момента на узнаването е момента на фактическото узнаване, а той е момента в който акта / определение на съд, постановление на прокурор/ е депозиран в деловодството на администрацията. За да е налице неизпълнение на законово вменени задължения в настоящото производство по безспорен начин следва да бъде доказано, че конкретно длъжностно лице при ответника ГДИН е узнало, чрез надлежното му регистриране в периода от 16.00ч. на 20.07.2023г. до 21.07.2023г. получавайки препис Определение от 20.07.2023 година, обективирано в Протокол № 4855/ 20.07.2023 година по НОХД № 20235330201798, по описа на 11 състав на Районен съд- Пловдив. В настоящото производство такива доказателства не се събраха, напротив установи се, че препис от Определение от 20.07.2023 година, обективирано в Протокол № 4855/ 20.07.2023 година по НОХД № 20235330201798, по описа на 11 състав на Районен съд- Пловдив е регистрирано в Затвора Пловдив с вх. № 5658/21.08.2023г. и същият е бил освободен на 21.07.2023г. в 14.00ч.

С оглед изложеното не се установяват действия или бездействия на длъжностни лица при Затвора в Пловдив в нарушение на чл. 259 от ЗИНЗС. От събраните по делото доказателства не се установява неизпълнение на законово вменени задължения за освобождаване на задържано лице въз основа на постановено съдебно определение.

По посочените съображения съдът намира, че по делото не се установява първата предпоставка за ангажиране отговорността на ГДИН, а именно незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника, поради което предявените искове за обезщетение поради претърпени неимуществени вреди се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от изложеното СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М. А. Ц. с [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Юрий Гагарин“ [адрес] против: Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието с адрес: [населено място], [улица]с искане: да бъде осъден ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието [населено място], БУЛСТАТ: *********, да заплати на М. А. Ц. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица],[адрес] сумата от 15 000,00 /петнадесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, в следствие на незаконосъобразното действие на длъжностни лица, служители на ГДИН, а именно неизпълнение на Определение от 20.07.2023 година, обективирано в Протокол № 4855/ 20.07.2023 година по НОХД № 20235330201798, по описа на 11 състав на Районен съд- Пловдив, с което е отменена мярка за неотклонение „задържане под стража“, което има незабавно изпълнение и е постановено в присъствието на служители на ответника, които са били в съдебното заседание и са поставили белезници на ищеца и са го лишили от свобода незаконосъобразно, в периода от 20.07.2023 година от 16:00 часа (датата и часа, на който е постановено Определение от 20.07.2023 година, обективирано в Протокол № 4855/ 20.07.2023 година по НОХД № 20235330201798 по описа на 11 състав на Районен съд- Пловдив) до 21.07.2023 година.

ПРЕКРАТЯВА производството в частта за сума от 1 500,00 ( хиляда и петстотин) лева за претърпени неимуществени вреди във вр. с нехуманно отношение от ответника спрямо ищеца, съобразно с неблагоприятните и санитарно - битови условия, в които ищецът търпи мярката за неотклонение задържане под стража в периода от 10.02.2023 година – 17.03.2023 година в следствен арест към затвора в [населено място] и в Затвора в [населено място], които са в една сграда, като процесуално недопустим.

ОСЪЖДА М. А. Ц. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица][адрес] Д. З. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието съдебни разноски в размер на 100.00 /сто/ лева, представляващи - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14 - дневен срок от връчването му на страните по реда на чл. 137 от АПК.