Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на девети ноември, две хиляди и осемнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНИ
ЗАХАРИЕВА
СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Виктория Иванова и на прокурор Сашо Тотев, като се
запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.а.д. № 4192 по описа за
Производството е по реда на гл.ХХІ
от НПК.
С присъда от
21.02.2018 год. по НАХД № 16831/17 год. на СРС,НО,115 състав,подс.М.П.И. за
невиновен в това,че на 11.01.2017 год. в гр.София,в стая в бл.**на „******”
държал без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП
високорисково наркотично вещество-марихуана с общо нето тегло 0.870 гр.
и амфетамин с нето тегло 0.740 гр. на обща стойност 27.42 лв.,поради което и на
основание чл.304 от НПК и чл.9,ал.2 от НК е оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.354а,ал.5 от НК.
На основание
чл.354а,ал.6 от НК са отнети в полза на Държавата инкриминираните наркотични
вещества.
Срещу присъдата е
постъпил протест от СРП и допълнение към него с доводи,че обвинението е доказано по несъмнен
начин,а приложението на чл.9,ал.2 от НК в конкретния случай е неприемливо,тъй
като количеството и стойността на наркотичните вещества са в достатъчна степен
значими от гледна точка на обекта на престъплението и в този смисъл е
недооценена обществената опасност на деянието.Излага се,че подценяване на
реалната степен на обществена опасност на деянието се извежда и от аргументите
на съда за личността на подсъдимия и инцидентния характер на употребата на
наркотичните вещества,без данни за зависимост на същия,които са относими към
степента на обществена опасност на дееца,но не и на деянието.Поддържа се,че
осъщественото деяние не покрива критериите на чл.9,ал.2 от НК,защото деецът е
държал два вида наркотични вещества,които не са пренебрежимо малко в
количествено и стойностно изражение.Прави се искане за отмяна на присъдата и
признаване на подсъдимия за виновен.
Представителят на
СГП поддържа протеста по изложените в него съображения.Релевира и допуснато
съществено процесуално нарушение,изразяващо се в това,че съдът е постановил
различен предвид акт-присъда,като се има предвид,че производството е образувано
по предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание,с който случай е следвало да се произнесе с решение.Като
последица от това моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав.Алтернативно излага,че съдът е направил погрешна преценка на
доказателствата и необосновано е приел,че деянието не е общественоопасно,в
който смисъл акцентира,че се касае за два вида наркотични вещества.Счита,че
деянието представлява маловажен случай,но не е налице малозначителност,която да
води до липса на обществена опасност.Пледира присъдата да бъде отменена и подсъдимия да се признае за виновен с
налагане на наказание около минималния размер,предвиден за това престъпление.
Подсъдимият иска
всичко да приключи.
Съдът, като
обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните,
и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,като фактите са приети
от съда след анализ на събраните доказателства,а материалният закон е приложен
правилно спрямо осъществените от подсъдимия действия.В мотивите на присъдата са
обсъдени събраните доказателства наред с обясненията на подсъдимия и в този
смисъл същите отговарят на изискванията на чл.305,ал.3 от НПК.
При направения собствен доказателствен анализ
и съобразявайки процесуалното развитие на делото и възраженията,направени от представителя
на държавното обвинение,настоящия състав приема следната фактическа обстановка:
По повод на
постъпила оперативна информация за държане на наркотични вещества полицейските
служители-св.А.С.и В.Г.,на 11.01.2017 год.,около 16.30 ч., извършили проверка
на стая 212,вх.1,ет.2 на бл.**в ******,обитавана от подс.И..Вратата на стаята
им отворил подс.И.,който бил сам,след което свидетелите се легитимирали и го
попитали дали притежава забранени от закона вещества.Същият отговорил
утвърдително,като им казал,че има малко марихуана и амфетамини за лична
употреба и им посочил кутия със зелен капак в гардероба в коридора,в неговото
шкафче.Заявил,че ще ги предаде доброволно,след което бил съставен протокол за
доброволно предаване на едно полиетиленово топче с растителна маса и
полиетиленото пликче,съдържащо вещество на бучка и прах.
Предадените
вещества били изследвани по физико-химичен път,като е установено,че
растителната маса представлява коноп /марихуана/ с нето тегло 0.870 гр.,а
веществото ,съдържащо се в полиетиленовото пликче представлява амфетамин с нето
тегло 0.740 гр.Установено е също така,че общата стойност на наркотичните
вещества е в размер на 5.22 лв. за марихуаната и 22.20 лв. за амфетамина или
общо 27.42 лв.
Пред
първоинстанционния съд подс.И. е признал фактите,описани в постановлението за
предаването му на съд,като е обяснил,че вечерта преди проверката при него е
останал да нощува колега,а на следващия ден двамата полицаи са били вече пред
вратата.Счита за голяма грешка да пази наркотични вещества и се разкайва за
постъпката си,която му е за първи път.
Подсъдимият е
неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Тази фактическа
обстановка се установява от обясненията на подсъдимия ,от показанията на св.В.Г.
и А.С.,дадени в хода на досъдебното производство и приобщени на основание
чл.378 от НПК,протокол за доброволно предаване и изготвените по делото ФХЕ и
СОЕ,справка за съдимост.
Спор по така
изложената фактическа обстановка няма,като същият е повдигнат досежно
приложението на закона.
В този смисъл
решаващият съд е приел,че осъщественото от подсъдимия деяние е малозначително
по смисъла на чл.9,ал.2 от НПК,поради което и не съставлява престъпление.Подкрепил
се е със съдебна практика в тази насока,като е изложил,че малозначително е това
деяние,което въобще не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от
значение,тъй като не застрашава реално обществените отношения,поради което не е
общественоопасно или макар да е такова,то последната е явно незначителна.
С оглед това е
преценил,че макар формално извършеното от подсъдимия да осъществява от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а,ал.5 във вр.
с ал.3,т.1 от НК ,то е маловажен случай на забранено от Закона за контрол над
наркотичните вещества и прекурсорите и Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични държане на наркотични вещества,тъй като
съвкупната оценка на фактите налага извода,че обществената опасност на деянието
е явно незначителна в сравнение с типичната за този вид престъпни
посегателства.В тази насока е отчел и личността на подсъдимия,инцидентния
характер на употребата на наркотици без данни за зависимост,направеното от него
признание за държането на наркотичните вещества,позволило разкриването на
деянието и тяхното доброволно предаване,пренебрежимо малките количества и
стойност на същите.
Въззивният съд
изцяло споделя така направените изводи от правна страна ,поради което и счита
подадения протест за неоснователен.
Малозначителността
на деянието представлява конкретно негово обществено качество,което изисква
внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже
отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е
толкова минимално,че не застрашава реално тези отношения.
В настоящия
случай действително се касае за пренебрежимо малки количества и паричен
еквивалент на предмета на престъплението-0.870 гр. марихуана на стойност 5.22
лв. и 0.740 гр. амфетамин на стойност 22.20 лв.,който преценен на плоскостта на
данните за личността на подсъдимия-студент,неосъждан,с инцидентна употреба на
наркотици,съдействал на разследването,като предал доброволно държаните
наркотични вещества,дава основание и на настоящия съдебен състав да формира
извод за приложимост на нормата на чл.9,ал.2 от НК.Макар и да се касае за два
вида високорискови наркотични вещества,това обстоятелство не е от естество да
подкрепи тезата на обвинението за значително засягане на обекта на
престъплението с оглед на изтъкнатото по-горе относно тяхното количество и
стойност.
С оглед на
горното съдът счита правните изводи на решаващия съд за правилни и
законосъобразни и следва да бъдат споделени.
Във връзка с
доводите за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от
първостепенния съд,въззивния състав счита,че макар и да е налице такова,то не е
съществено и не представлява основание за отмяна на постановения съдебен акт и
връщане на делото за ново разглеждане.Вярно е,че съдът е следвало да се
произнесе с решение по реда на чл.379,ал.4 от НПК ,като се има предвид,че
производството по делото е образувано с внасяне на постановление по чл.375 от НПК,но допуснатият процесуален недостатък-постановяване на присъда,а не на
решение,не съставлява съществено процесуално нарушение,тъй като по никакъв
начин не са нарушени правата на страните в процеса,в т.ч. и на прокурора.Ето
защо този довод е неоснователен.
При служебната
проверка съдът констатира известно противоречие между мотивите и диспозитива на
присъдата на решаващия съд относно мястото на извършване на престъплението,като
е видно,че в присъдата съдът е приел за такова бл.**в ж.к.”******”,докато в
мотивите е посочил ст.506 в бл.22,което противоречие очевидно е фактическа
грешка в мотивите,която не се отразява на правилността на присъдата с оглед на
това,че за място на престъплението в диспозитива е посочен бл.**на ******,така
както е и по постановлението за привличане на И. като обвиняем и в
постановлението за предаването му на съд.
С оглед на
горното атакуваната присъда като правилна и законосъобразна,без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния
закон ,следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.02.2018 год. по НАХД № 16831/17 год. на
СРС,НО,115 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.