№ 24487
гр. София, 12.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110121276 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба „***********“ АД, чрез пълномощника
юрисконсулт М.Ж., срещу „******************“ АД.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №62965/2022г. по описа на
СРС, 140 състав.
Ищецът твърди, че на 01.03.2018г. на пътя от гр. ****** към гр*******
на 3 км преди гр. *****, е реализирано ПТП, при което водачът на лек
автомобил марка „*****“, модел „*****“, с рег. №*********, поради
недостатъчен контрол на управляваното МПС поднася на завой, навлиза в
лентата за насрещно движение и блъска в лявата част насрещно движещ се
лек автомобил марка „******“, модел „*********“ с рег. №**********.
Вследствие на инцидента били нанесени материални щети на лек автомобил
марка „******“, модел „*********“ с рег. №********** по лявата страна на
автомобила. За ПТП бил съставен двустранен констативен протокол,
подписан от водачите, които се съгласили за механизма на ПТП и видимите
увреждания по автомобила. Към момента на настъпване на ПТП лек
автомобил марка „******“, модел „*********“ с рег. №********** бил
застрахован по застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, като ищецът
заплатил за ремонта на автомобила застрахователно обезщетение в размер на
1
1282,16 лева. Отговорността на водача на лек автомобил марка „*****“,
модел „*****“, с рег. №********* била застрахована при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на
ПТП. Поради това ищецът отправил до ответника покана за възстановяване
на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1297,16 лева с
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, като на 23.11.2018г.
ответникът платил част от сумата в размер на 1001,16 лева, но останал
неплатен остатък в размер на 296 лева. По заявление на ищеца в негова полза
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК за претендираната сума и за мораторна лихва. В
законоустановения срок длъжникът възразил срещу заповедта за изпълнение,
поради което съдът указал на кредитора да предяви искове за установяване на
вземанията си. С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение,
с което да се признае за установено, че ответникът му дължи претендираните
суми, както и да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски.
Ответникът, чрез пълномощника юрисконсулт Д. С., е депозирал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с
който оспорва изцяло предявените искове, като навежда доводи за
неоснователност и моли да бъдат отхвърлени. Излага доводи, че
застрахованият при него водач не е нарушил разпоредбите на ЗДвП и
правилника по неговото прилагане, респ. не е причинил процесното ПТП.
Ответникът не оспорва наличието на валидни застрахователни
правоотношения по договори за застраховка „Каско“ и „Гражданска
отговорност“, валидни към датата на настъпване на ПТП по отношение на
двата автомобила. Оспорва механизма на ПТП, както и въобще настъпването
на ПТП при така описаните механизъм и участници. Не било доказано, че
вината за настъпване на ПТП е на застрахования при ответника водач.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка, като поддържа, че
описаните щети не кореспондират с твърдения механизъм на ПТП. При
условията на евентуалност счита претенцията за прекомерна по размер.
Излага твърдения, че ответникът е платил на ищеца сумата в размер на
1001,16 лева във връзка с процесното ПТП, като счита, че тази сума е
достатъчна предвид степента на увреждане на автомобила. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между твърдените щети по среден
панел, като поддържа, че същите не са резултат от процесното събитие.
2
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да докаже, че е
налице застрахователен договор, че е настъпило застрахователно събитие –
покрит риск по застрахователния договор, че е изплатил застрахователното
обезщетение, което е породило правото му на встъпване в правата на
застрахования срещу причинителя на щетата, а ответникът следва да
докаже че е изпълнил задължението си по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, причинени от застрахования по договора водач на превозно средство,
както и всички факти, от които произтичат възраженията му.
Съдът намира предявения иск за допустим, а исковата молба за редовна
по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от ГПК
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание,
за което да се призоват страните.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
01.11.2023г. от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени към исковата молба.
ОБЯВЯВА на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на
настъпване на ПТП между ищцовото дружество и собственика на лек
автомобил марка „******“, модел „*********“ с рег. №********** е бил
сключен договор за застраховка „Каско“, застрахователна полица
**********/06.12.2017г., валидна за периода от 17.12.2017г. до 16.12.2018г., а
отговорността на водача на лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, с
рег. №********* е била застрахована при ответното дружество по силата на
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, че
3
ищецът е заплатил за ремонт на автомобила застрахователно обезщетение в
размер на 1297,16 лева, както и, че ответникът му е възстановил част от
посочената сума в размер на 1001,16 лева.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-автотехническа експертиза със
задачи, формулирани от ищеца в исковата молба и от ответника в писмения
отговор.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 300 лева,
вносими, по равно от страните в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й..
Вещото лице да се призове, след представяне на доказателства за
внесени депозити.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4