Р Е Ш Е Н И Е
№ 855
12.03.2018 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на дванадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 11994 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Я.Я.К.
срещу „Вивиен-консулт“ ЕООД, с която са предявени искове по чл. 55, ал. 1,
предл. последно и чл. 86, ла. 1 ЗЗД, за връщането на сумата от 18 000
лева, поради отказ на от договор за консултантски услуги и за заплащането на
сумата от 435.87 лева мораторна лихва за период …г.-…г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба. Иска се присъждането и
на разноските направени за обезпечаване на иска.
Ищецът твърди, че с ответното дружество са сключили
договор за консултантски услуги от …г. за консултация за кандидатстване в
процедура по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Била договорена цена
в размер на 5% от стойността на инвестицията, като ищецът заплатил сумата от
18 000 лева -авансово. Със заповед от 24.02.2016г. ИД на ДФЗ отказал
финансирането. В договора била предвидена възможност (раздел VI, т. 1)
възложителят да се откаже от изпълнението на същия във всеки един момент при
наличието на основателна причина, като авансовото плащане следвало да бъде
възстановено само при неодобряване на проекта. Счита, че постановеният отказ от
ИД на ДФЗ бил основателна причина и поради това изпратил нотариална покана за
връщането на сумата от 18 000 лева поради отказ от изпълнението на
договора. Ответникът не изпълнил задължението си и поради това дължал и
обезщетение за забава в посочения размер. Моли да бъдат уважени претенциите.
Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата молба, с които
взема становище за неоснователност на претенцията. Възразява, че между страните
е налице и друг договор, от …г., по който всъщност бил постановен отказа за
финансиране. По процесния договор нямало отказ, защото ищецът изобщо не внесъл
документите за одобряване в ДФЗ. Твърди, че представляваното от нея дружество
изпълнило всички свои задължение по договора, като изготвило цялата необходима
документация и непрекъснато консултирало ищеца с цел да бъде одобрен за
предоставянето на финансовата помощ. На следващо място намира, че не дължи
връщане на сумата от 3000 лева, част от претендираните 18 000 лева, тъй
като представлявала ДДС, който ищецът следвало да си възстанови и не била част
от възнаграждението. Освен това изтъква, че отказът по втория договор не бил
пълен, а частичен и не касаел работата на консултанта, а несъответствия в
количествено-стойностни сметки, за които отговарял възложителя. Възразява,
срещу присъждането на сумата от 2106 лева за разноски в обезпечителното
производство, както и за прекомерност на адв. възнаграждение. Не претендират
разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От
представения по делото договор от …г. се установява, че ищецът е възложил, а
ответникът е приел извършването на консултантска дейност, изразяваща се в консултации
за кандидатстване в процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по плана за развитие на селските райони 2014-2020г. по мярка 4- инвестиции в
материални активи, подмярка 4.1- инвестиции в земеделски стопанства- изграждане
на оранжерия. Възнаграждението е уговорено в размер на 5% от стойността на
инвестицията, като е предвидено авансово плащане от 18000 лева, което е било
извършено на …г. В раздел VI, т. 1 страните са
постигнали съгласие, че възложителят може да се откаже от договора при наличие
на основателна причина за това, като авансовото плащане се възстановявало само
при неодобрение на проекта.
Наред
с това страните са сключили втори договор, датиран от …г. Предметът на договора
е идентичен с посочения по- горе, като са налице различие в размера на
уговореното възнаграждение (1% от инвестицията) и в изискуемата от възложителя
информация по Приложение 1.
Безспорно
се установява изготвянето на комплект документи за кандидатстването за
безвъзмездна финансова помощ и входирането му в ДФЗ-Разплащателна агенция- гр. Б.
на …г., заедно с оригинал от договора от …г. и приемо-предавателен протокол към
него. От приетата по делото съдебна почеркова експертиза, се установява, че
договора и протокола са били подписани от ищеца. Между страните е безспорно, че
този договор не е бил подписан на посочената в него дата, като реалното
полагане на подпис от ищеца е станало в началото на месец …г., непосредствено
преди подаването на заявлението за кандидатстване.
По това
подадено заявление със заповед от …г. на ИД на ДФ „З.“ е било отказано
финансиране.
След
това, от показанията на с. И. И. се установява, че взаимоотношенията между
страните са продължили, като ищецът се е свързал с у. на ответното дружество и
е поискал изготвянето на нови докуемнти за обявен следващ прием на заявления за
кандидатстване. С. заявява, че заявлението и придружаващите го документи са били
изготвени и предадени на И. М., което трябвало да е предаде на ищеца в гр. С..
От
показанията на с. И. М. се установява, че тя е предала изготвената документация
на представител на ищеца на …г. сутринта. Заявява, че е предала документите на
адвоката, намиращ се в залата при проведеното на 04.12.2017г. о.с.з. И двамата
с. посочват, че им е известно, че втората документация не е била входирана в Разплащателна
агенция поради пътуване на ищеца.
Показанията
на с., преценени по реда на чл. 172 ГПК, предвид евентуалната им заинтересованост,
следва да бъдат кредитирани. Същите са непротиворечиви, последователни и
конкретни, като възпроизвеждат събития възприети лично от тях. Изложените от с.
И. обстоятелства отговарят и на процедурата предвидена за приемането на документите
съгласно Наредба
№ 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски
стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от
Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. В тази част, изложените от него обстоятелства се
потвърждават от показанията на с. М.Н., а в частта относно изготвянето на второ
заявление за кандидатстване, заедно с придружаващите го документи- от
показанията на с. М.. Достоверността на така събраните гласни доказателствени
средства не се опровергава от останалите ангажирани по делото доказателства.
Възраженията на ищеца относно датата на подаването на документацията,
удостоверена в уведомителното писмо на лист 165 от делото, са неоснователни.
Приложеното писмо удостоверява датата на входиране на заявлението на …г. в
каквато насока са и събраните гласни доказателствени средства. То обаче не
опровергава извършването на срещи в два последователни дни- на … и … …г.,
подписването на документацията на първия ден, даването на обяснения по нейното
съдържание и представянето й пред експерта на същата дата.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по силата на договор за консултантски услуги от …г., по който е
било уговорено възнаграждение в размер на 5% от стойността на инвестицията и
авансово плащане от 18 000 лева с ДДС. С подписването на втория договор,
доколкото има идентичен предмет, не е възникнало ново облигационно
правоотношение, а са били изменени част от клаузите на предходния, като е било намалено уговореното възнаграждение на
1% от стойността на инвестицията. По отношение на авансовото плащане не са
постигнати различни уговорки и поради това са продължили да действат условията
на договора от …г. Облигационното правоотношение не е ограничено със срок,
извън определяните от ДФ З. периоди за прием на документи- раздел IV, т. 1, предметът му е „консултации за
кандидатстване“ и поради това се явява с периодично изпълнение.
Възраженията
на ищеца за нищожност и унищожаемост на договора от …г. са неоснователни. Нищожност
поради невъзможен предмет е налице,
когато предметът на договора още при
сключването му е невъзможно да възникне, а настоящият случай не е такъв. Това,
че двата подписани договора имат един и същи предмет, обуславя извода за единство
във възникналото между страните правоотношение, тъй като целта им е била да уредят
правата и задълженията си по консултантската дейност, без да се ограничава или
конкретизира броя на консултациите и изготвените комплекти от документи. Не се
установяват и основания за унищожаването на втория договор, тъй като не се
доказва, нито наличието на грешка в предмета- чл. 28, ал. 1 ЗЗД, нито
въвеждането на ищеца в заблуждение- чл. 29, ал. 1 ЗЗД. Данни в тази насока има
единствено в дадените от самата страна обяснения по реда на чл. 176 ГПК, но те
се опровергават от събраните гласни доказателствени средства.
Предвид
наличието на едно облигационно правоотношение, след постановяването на отказа
за финансиране от …г. ищецът в действителност е има възможност да се възползва
от клаузата на раздел VI, т. 1, да се откаже от
договора и да иска възстановяването на платения аванс. В место това,
взаимоотношенията между страните са продължили, като ищецът е възложил
изготвянето на нова документация за кандидатстване. Новото заявление е било
изготвено и заедно с придружаващите го документи, му е било предадено на …г. С
това ответникът е изпълнил възложената работа. Липсата на произнасяне от страна
на административните органи по редовността на документите се дължи единствено
на поведението на ищеца, който не е подал заявлението в ДФЗ- Разплащателна
агенция. Едва след изготвянето и предаването на новата документация, на …г.
ищецът е направил изявление за отказ от договора и е поискал връщане на
платения аванс. Към този момент обаче, предвид развитието на правоотношението и
изготвянето на нов комплект документи за кандидатстване, предходният отказ за
финансиране не обосновава, нито наличието на основателна причина за отказ от
договора, нито предпоставките за връщането на авансовото плащане.
Ето
защо претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид
липсата на главно вземане, неоснователен се явява и искът за заплащането на
обезщетение за забава.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника
разноски. Относно
адвокатското възнаграждение е направено възражение за прекомерност по чл. 78,
ал. 5 ГПК, което се явява основателно. Настоящият правен спор не се
характеризира с фактическа и правна сложност, поради което адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 1100 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЯ
предявените от Я.Я.К. с ЕГН **********
срещу „Вивиен-консулт“ ЕООД, ЕИК
*********, искове за ОСЪЖДАНЕТО на „Вивиен-консулт“ ЕООД да заплати на Я.Я.К. сумата от 18 000 лева- главница,
представляваща платен на …г. аванс по договор за консултантски услуги от …г.,
подлежащ на връщане поради отказ от договора за консултантски услуги от …г. вследствие
постановен отказ за финансиране на проект от …г. на ИД на ДФ „З.“ и сумата от 435.87 лева- мораторна
лихва за забава за период …г.-…г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Я.Я.К. с ЕГН **********, да заплати на „Вивиен-консулт“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1170 лева- разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ