Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 17.06.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – К., гражданска
колегия в публично заседание на 08.06.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Д., като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 260 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Гражданско дело № 260/2020 г. е образувано по искова
молба от И.Л.П., ЕГН ********** чрез пълномощника си „Адвокатско дружество С. и
Д., Булстат: 17586015 чрез адв. В.С.,***, против ОД на МВР, гр. С., ЕИК ********, с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Ищецът,
чрез процесуалният си представител сочи, че през периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г. полагал труд в гр.К. на
длъжност младши инспектор в Областна дирекция на МВР - С.. Съгласно ЗМВР ищецът
бил със статут на държавен служител. За процесния период полагал труд на
12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Сочи, че
съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. По силата на чл.178, ал.1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден
труд. Горното кореспондирало и на Закон за държавния служител. Извънредният
труд при работещите на смени не се компенсирал с допълнителен платен отпуск, а
се заплащал с допълнително възнаграждение според размера на положения труд.
Нормалната
продължителност на работното време било регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
съгласно ал.1 от същия член тя била с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица.
Сочи, че до
началото на април 2015г. имало изрична разпоредба за преобразуването на
нощния труд при изчисляване на работното време, но след въвеждане в правния мир
на цяла нова наредба относно работното време, тази методика останала неуредена
със специална норма и следвало да се прилага общата такава.
Сочи, че
никъде в ЗМВР или подзаконовите му нормативи нямало регламент относно
преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен такъв с конкретен
коефициент и липсвала специална норма относно тази хипотеза спрямо общата
такава в чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Съгласно
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Понятието
„нощен труд“ намирало своего легално определение в чл. 140 от Кодекса на труда.
Коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд
се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Сочи, че
заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му
били уредени с две различни правни норми на чл.8 и чл.9 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, което ги правило различни
правни института. Двете плащания се дължали кумулативно и независимо едно от
друго. Това било пряко следствие на факта, че служителите на смени в МВР през
нощта полагат 8 часа нощен труд, който бил по-дълъг от нормалния 7-часов такъв.
ЗМВР изрично разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и
чл.179.
Разликата
между номиналния брой часове нощен труд и умножаването им с коефициент 1,143 се
явявал извънреден труд, за който следвало да се прилага съответната часова
ставка.
Сочи, че
претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд след преобразуване на
часовете положен нощен труд към дневен такъв. който се получавал по силата на
посочените общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за
служителите на МВР.
За
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът положил нощен труд, който след преизчисляване
водил до извънреден труд, който следвало да бъде допълнително заплатен от
ответника.
Твърди,
че задължението на ответника към него за целия период възлизало на около 2
000,00 лв. главница.
Моли съда
да постанови решение, с което да уважи изцяло претенция му и да осъди Областна дирекция на МВР - С. да
заплати на ищеца: дължимата главница, представляваща допълнително възнаграждение
за извънреден труд за целия процесен период 01.10.2016г. - 30.09.2019г. по
настоящия иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Претендира за разноски по делото.
Не претендира мораторни лихви.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
Счита
исковата молба за допустима, но неоснователна. Оспорва я по основание и размер.
Твърди,
че в процесния случай приложение намирали нормите на Закона за Министерство на
вътрешните работи. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР служителите на МБР били:
държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита
на населението; държавни служители; лица, работещи по трудово правоотношение.
Сочи, че
изрично в ЗМВР бил уреден статутът на категориите служители в министерство,
като по отношение на държавни служители по чл.142, ал.1, т.2 бил приложим ЗДСл,
по отношение на лицата, работещи по трудово правоотношение КТ и ЗМВР, а за
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 бил приложим ЗМВР.
Сочи, че
съгласно втората алинея на чл.142 от ЗМВР статутът на държавните служители по
ал. 1, т. 1 се уреждал със ЗМВР. Това означавало, че за държавните служители -
полицейски органи, какъвто бил ищецът, приложение по отношение на нормите,
регламентиращи труда и работното време намирали специалните разпоредби на ЗМВР.
Същите изключвали приложението на общите
разпоредби по отношение на посочената категория служители, не само относно
работното време, но и цялостната регламентация на техния статут. Разпоредбите
на ЗМВР и подзаконовата нормативна база уреждали в цялост статута на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1, като при препращане към други законови
норми, това изрично било регламентирано. В подкрепа на изложеното била и
упомената регламентация на статута на лицата, работещи по трудово
правоотношение, като при тях бил
приложим КТ и ЗМВР, тоест налице било общо препращане към нормите на КТ,
докато при служителите по чл. 142, ал.1, т. 1 статутът се уреждал единствено със ЗМВР, без да е било предвидено
препращане към общото трудово законодателство /КТ/.
Сочи, че
в конкретният случай била относима разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, която
предвиждала редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работа.
Била издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, която била приложима за държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./
Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 1 от посочената наредба - за дейностите, чието
изпълнение изисквали непрекъсваемост на
работния процес, работното време се организирало в 8-, 12- или 24-часови смени,
в която хипотеза попадала и организацията на работното време на ищеца. В ал. 3
на същия текст била предвидена възможността държавните служители в МВР да
полагат на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Следвало да се обърне внимание на това, че
съгласно първото изречение на ал. 3, на
първо място било допустимо полагането на труд през нощта - тоест уреждала се
възможността за полагане на нощен труд и на второ място между 22.00 ч. - 06.00
ч. - продължителността на нощния труд, а именно 8 часа, от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Във второто изречение на ал. 3 било предвидено и ограничението, а именно
нощният труд не следвало да надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Сочи, че
посочената подзаконова регламентация напълно съвпадала с разпоредбата на
чл.187, ал.З от ЗМВР. В случая и законът и наредбата регламентирали по един и
същ начин полагането на нощен труд от служителите, чиито статут се уреждал със
ЗМВР. Предвиждането на възможността да бъде положен нощен труд в рамките на
определен часови интервал, а именно от 22.00 ч. до 06.00 ч., определяла и
неговата продължителност - 8 часа. Тук се проявявала и специфика при уредбата
по отношение на служителите по ЗМВР, като чрез специалния закон се
въвеждала различна правна уредба спрямо
общите разпоредби на КТ - чл. 140, ал.1 - нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.
Посоченият текст на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост същата наредба, като и нормите на
КТ не били приложими по отношение на държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1
от ЗМВР. Налице била изрична разпоредба
по отношение на полагащо се допълнително възнаграждение за положен труд през
нощта, нямало налице разпоредба, даваща
възможност за преизчисление на положеният нощен труд в дневен. Служителите по
чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР били държавни служители по служебно правоотношение,
чиито статут се урежда със ЗМВР.
Твърди,
че ищецът бил държавен служител и
неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР. Правилото за
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за
работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна
нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност
на работното време през деня била до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1,
изречение второ КТ). Съгласно специалния закон - ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени била възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове
не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което
следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта била 8
часа и не била налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.
Сочи, че
ищецът посочил, че за процесния период следвало да се приложи субсидиарно
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщали в дневни, като никъде в наредбата не бил посочен
коефициент 1.143. Необосновано било
препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй
като нормалната продължителност на работното време била осем часа, а в
наредбата нормалната продължителност на нощния труд била 8 часа /8:8 равно на
1/.
Сочи, че
в ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят определил продължителност на нощния труд
от 8 часа. Счита, че не била налице
празнота, а имало специфична законова уредба, различна от общата, с която била
допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.
Твърди, че нямало основание да се приложи общата
разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната
разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение
на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на
държавните служители в МВР била 8 часа (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР), а положения
труд през нощта бил 8 часа за всеки 24-часов период. За държавните служители,
чиито служебни правоотношения били
уредени от ЗМВР, какъвто бил ищецът, когато положеният нощен труд бил в
рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформирал в дневен такъв, а
се заплащал по смисъла на Заповед № 81213-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121
з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работа по 0,25 лв. на час.
Твърди,
че ищецът претендирал, че часовете нощен труд, които биха се получили като
разлика между броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент
1,143, и реално отработените и заплатени часове, следвало да му бъдат заплатени
като извънреден труд. Счита тази
претенция е неоснователна.
Сочи, че
в чл. 176 ЗМВР изрично било посочено, че
възнаграждението на държавните служители в МВР се състояло от основно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР били посочени
допълнителните възнаграждения, които се изплащали на служителите, като сред тях
в т. 3 било възнаграждението за извънреден труд. Сочи, че ЗМВР правило ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179, ал. 1
от ЗМВР. В ал. 2 на същия член било посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определял със заповед на министъра на
вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за
извънреден труд бил определен в чл. 187,
ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично било посочено, че извънредният
труд представлявал работа извън редовното работно време до 280 часа годишно,
което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се
компенсирало с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Сочи, че
заповедта на министъра на вътрешните работи, в която бил посочен размерът на възнаграждението за нощен
труд през процесния период в заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. В т. 1 и на двете
заповеди било посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплащало допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.“
Сочи, че
полагането на нощен труд, когато бил в рамките на установеното работно време,
не се явявал извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се
преобразувал в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1),
а се заплащал като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г.
и заповед № 8121 з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.
Сочи, че
следвало да се вземе предвид и писмо
изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на нощния
труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва ежемесечно. Според
тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни било установено с
цел увеличеното заплащане на нощния труд /в конкретния случай с 0.25 лв. на час
допълнително възнаграждение/, а не за заплащането на извънреден труд. ОДМВР - С. заплащала на ищеца допълнително
възнаграждение за положен нощен труд.
Твърди,
че положеният от ищеца през процесния период нощен труд бил правилно отчетен,
полагащото му се допълнително възнаграждение било правилно определено и заплатено.
Твърди,
че на ищеца редовно било плащано в
процесния период както извънреден, така и нощен труд. За положения от ищеца
нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час,
следователно не следвало да се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд
в дневен, тъй като щяло да се получи дублиране на заплащането.
Сочи, че
разпределението на работното време за заеманата от ищеца длъжност било
организирано в работни смени, определени в месечен график, изготвен от
специално натоварен служител и утвърден от началника на районното управление.
Отработените часове за времето от 22,00 до 6,00 часа били отчетени с протоколи.
Счита,
че искът бил недоказан по основание и
размер. Твърди, че на ищеца били заплатени всички дължими допълнителни
възнаграждения за нощен труд, положен през процесния период, отчетени с
протокол Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата.
Посочва съдебна практика в тази насока, а именно
Решение №405/04.11.2019г. по гр.д. №548/2019 на Окръжен съд - Русе; Решение
№2366/04.10.2019г. по гр.д. №5230/2019 на Районен съд - Бургас; Решение
№735/07.08.2019г. по ВГр.д. № 1083/2019 на Оръжен съд-Бургас; Решение от
22.07.2019г. по гр.д. №2131/2019г. на Районен съд - Плевен; Решение от
15.10.2019г. по гр.д. № 2283/2019г. на Районен съд-Велико Търново и др.
В тази насока
била и правната консултация на проф.В. Мръчков относно прилагането на чл.187,
ал.1 във вр. с ал.З от ЗМВР и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР във връзка с
полагане на нощен труд от държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР и
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен.
От събраните по
делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По делото са приети като доказателства документи,
съдържащи се в досието на ищеца, копие
на седмични графици, протоколи за положен труд по график, заявляние за платен полагаем отпуск и отпуск
по временна нетрудоспособност.
С допълнителна молба от дата 26.05.2020 г. процесуалният представител
на ищеца конкретизира претенциятя си, коригира и прецизира петитума на исковата
молба като сочи, че дължимите суми, изчислени по тримесечия, са както следва:
|
Месец |
|
Нощен труд |
Разлика при коеф.
1,143 |
Дължима сума |
|
Октомври-декември |
2016г. |
- 208 часа |
29,74 часа |
178,46 лв |
|
Януари - март |
2017г. |
-176 часа |
25,17 часа |
151,01 лв |
|
Април - юни |
2017г. |
-136 часа |
19,45 часа |
116,69 лв |
|
Юли - септември |
2017г. |
-120 часа |
17,16 часа |
102,96 лв |
|
Октомври-декември |
2017г. |
- 64 часа |
9,15 часа |
54,91 лв |
|
Януари - март |
2018г. |
-136 часа |
19,45 часа |
126,43 лв |
|
Април - юни |
2018г. |
-120 часа |
17,16 часа |
123,90 лв |
|
Юли - септември |
2018г. |
-168 часа |
24,02 часа |
173,42 лв |
|
Октомври-декември |
2018г. |
-128 часа |
18,30 часа |
132,13 лв |
|
Януари - март |
2019г. |
-144 часа |
20,59 часа |
163,69 лв |
|
Април - юни |
2019г. |
-148 часа |
21,16 часа |
168,22 лв |
|
Юли - септември |
2019г. |
-120 часа |
17,16 часа |
136,42 лв |
|
|
|
|
|
|
Посочено
е, че за периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. ишецът е положил общо 1668 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлиза на 1 906,52 часа. Преизчисляването на нощния към
дневен труд води до наднормочасове, които представляват по аналогия своеобразен
извънреден труд от 238,52 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от
ответника.
При
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно
чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника към ищеца за целия период
възлиза на 1 628,24 лв. главница.
Моли съда да уважи изцяло претенцията и да осъди Областна дирекция на МВР - С. да заплати на
ищеца:
Сумата от 1 628,24 лв, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за своеобразен извънреден труд от наднормочасове
в размер на 238,52 часа за целия процесен период 01.10.2016г. -
30.09.2019г. по настоящия иск, получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законовата лихва
върху главницата от 1 628,24 лв от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да осъди ответника да
заплати всички направени по делото разноски,
включително разходи за адвокатска защита.
Уточнява, че не претендира моратории
лихви.
В проведеното открито съдебно
заседание по делото от 08.06.2020 г. съдът е дал възможност на процесуалният
представител на ответника да вземе становище по допълнителната молба от дата
26.05.2020 г., с която ищецът е конкретизирал претенцията си, коригирал и е прецизирал петитума на исковата молба.
Същият не оспори претенцията на ищеца и не направи искане за назначаване на
съдебно-счетоводна експретиза.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна,
намира следното:
В случая не е спорно по делото, че за процесния
период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника по чл. 142, ал.1, т.
1 ЗМВР, че е работил на смени, като е полагал нощен труд между 22.00 ч. и 06.00
ч., че за процесния период 01.10.2016-30.09.2019 г. е положил 1668 часа нощен труд, който му е бил заплатен, но
този нощен труд не е бил приравнен на
дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и съответно получаващата се по този
начин разлика от 238,52 часа на
стойност 1628,24 лева не му е била заплатена като възнаграждение за
извънреден труд, което претендира за заплащане в настоящото производство.
Всъщност спорът е изцяло правен и се свежда до това
следва ли положените от ищеца часове нощен труд да се превръщат в дневни по
реда на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007г. (т.е. да се умножават с коефициент
1.143), при условие че приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, не
предвижда такъв ред за преизчисляване на часовете нощен труд.
Настоящият съдебен състав дава отрицателен отговор на
горепосочения въпрос, приемайки че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата е неприложима към служебното правоотношение на ищеца, по
следните съображения:
Ищецът е държавен служител по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР и съгласно ал. 2 от същата норма статутът му се урежда със ЗМВР.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал.3 от
същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24-часови смени (както е ищецът),
работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период, вкл. при полагане
на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като в този интервал от
време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. За служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал. 5 и ал. 6 от цитираната
по – горе разпоредба. В ал. 7 на чл. 187 ЗМВР е въведена забрана извънредният
труд да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а съгласно
ал. 9 на чл. 187 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Именно на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР е била приета
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители (отм. 01.04.2015г., действала и в периода от 29.07.2016г.
до 02.08.2016г., предвид отмяната на последвало приетата Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г.). Действително в тази Наредба от 2014г. в чл. 31, ал.2 е било
предвидено, че при сумирано отчитане на работното време общият брой часове
положен нощен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по
0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Тази норма е неприложима в случая, тъй като Наредбата е била отменена
преди процесния период, за който се търси в настоящото производство заплащане
на извънреден труд, а именно за периода от 14.10.2016г. до 14.10.2019г..
Последващо приетата Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители (отм. 29.07.2016 г.) не предвижда
такъв текст при уреждането на отчитането на нощния труд, а в чл. 31 от същата,
ал. 1 и ал. 2 е посочено, че положеният нощен труд от 22.00 до 06.00 часа се
отчита с протокол, като е уредено от кой се изготвя, утвърждава, срока за
отчитане, а в ал. 3 е посочено, че при отчитане на броя часове време на
разположение, труд между 22,00 и 06,00 ч. и на официални празници, както и на
положен труд извън редовното работно време, в протоколите за отчитането им,
броят часове се посочва само в цяло число. Приложимата за процесния период
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители (в сила от 02.08.2016г.), която е действаща и понастоящем,
също не предвижда такъв ред за преизчисляване на нощния труд, както в Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.), като чл. 31 от сега действащата Наредба е с
идентичен текст като цитирания по – горе чл. 31 от Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. (отм.). В чл. 26 от сега действащата Наредба е посочено още, че
при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по
график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от
броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем и че
получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното
работно време. От сравнителния анализ на горецитираните разпоредби от трите
Наредби, приети на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР, действали през различен
период от време, следва извода, че по един нов нормативен начин е преуреден
въпроса за отчитането на нощния труд на държавните служители по ЗМВР, като е
изоставено разрешението, възприето в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.
(отм.) броя на часовете нощен труд да се умножава по коефициент. Следователно
не е налице празнота в правото, в каквато насока са доводите на процесуалния
представител на ищеца, която да се нуждае от преодоляване и попълване чрез
прилагане на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007г.
Неприложима е Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и предвиденото в чл. 9 от нея правило,
доколкото същата касае уредбата на трудови правоотношения по КТ, но не и
служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон съгласно чл.
142, ал. 2 от ЗМВР. Никога не е съществувал спор в правната теория за
съотношението на специална към обща правна норма и че специалната такава
дерогира приложението на общата норма. В този смисъл е и решение № 55 от
7.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5169/2014 г., III г. о., ГК, в което е прието,
че отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на
извънредния труд се уреждат от специалния закон - ЗМВР, поради което общите
разпоредби на КТ са неприложими. При условие че чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично предвижда делегация на министъра
на вътрешните работи за приемане на наредба относно редът за организацията,
разпределянето, отчитането на работното време на държавните служители в МВР и
че такава е приета, не може да се говори за празнота, която следва да бъде
запълнена от чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Допълнителен аргумент за неприложимостта на тази разпоредба
се извежда от самия текст на нормата, който предвижда да са изпълнени
кумулативно четири предпоставки: 1. подневно отчитане на работното време 2.
работа на смени 3. продължителност на нощно работно време по-малка от
продължителността на дневното 4. трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми. От посочените предпоставки две не са налице: по точки 3 и 4, тъй като
съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с
една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми за
определяне на трудовото възнаграждение по КТ. А съгласно чл. 140 КТ нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Именно тази разлика в общата и в специалната нормативната уредба
относно продължителността на нощния труд обяснява и предвиденото правило в чл.
9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и
получаващия се коефициент от 1.143, с който се умножава броя часове нощен труд
на работниците по трудово правоотношение, който алгоритъм на преизчисляване е
неприложим към служебното правоотношение на ищеца по ЗМВР. В този смисъл е и
правното становище от 27.09.2019г. на проф. В. Мръчков, което настоящият
съдебен състав напълно споделя.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, на която се позовава
процесуалният представител на ищеца, не променя и не е в противоречие с
горепосочения правен извод на съда. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР гласи,
че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч.,
се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, т.е. налице е конкретно
препращане към специалната закрила по КТ, измежду която не е правилото за
превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1.143. Тази специална закрила,
предвидена в КТ е в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО, като
възпроизвежда буквално текстове от същата, на която също се позовава ищецът. От
внимателния прочит на текстовете й не може да бъде изведен соченият от ищеца
аргумент за приравняване на положението на работниците по КТ и служителите по
ЗМВР относно полагането, отчитането и заплащането на нощния и извънредния труд.
Различното уреждане на служебното правоотношение на ищеца, регламентирано в
ЗМВР и приетите въз основа на ЗМВР подзаконовите нормативни актове е
разбираемо, с оглед спецификата на полагания труд от тези служители. Тази
специфика налага и специална уредба, дерогираща приложението на общата такава.
Доводът, че по този начин служителите на МВР се поставяли в по – неблагоприятно
положение от останалите работници и не било справедливо, не може да бъде
основание за неприлагане на специалния закон и механичното пренасяне на общи
норми към служебното правоотношение на ищеца. Преизчисляването на нощния труд
по начина, по който се иска от ищеца, а именно с умножаване с коефициент
1.143 може да бъде постигнато само по
пътя на законодателна промяна. Действащата приложима нормативна уредба не
урежда такова преизчисляване понастоящем и то очевидно не поради пропуск,
предвид това че специалната уредба през определени периоди в миналото (Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г, от.). е допускала това, а поради различен начин на
уреждане на отношенията в тази сфера.
За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав
счита за нужно да отбележи, че е запознат с противоречивото разрешаване от
различните съдилища в страната на единични като настоящия казуси в страната,
което е недопустимо и следва да бъде преодоляно.
Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените разноски за процесуално
представителство, а именно сумата от 100 лева – за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Л.П., ЕГН **********
със съдебен адрес: ***, офис № 318, представляван от „Адвокатско дружество С. и
Д.“, ЕИК ********* чрез адв. В.С.,***, против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ГР. С., ЕИК ********, адрес:
гр. С., ул. „********“ № 16, представлявано от С.С.- директор, да
му заплати сумата от общо 1 628,24 лева /хиляда шестстотин и двадесет
и осем и 24 ст./,
представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода м.10.2016 г. – м.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1. 143, както следва по тримесечия: Октомври-декември 2016 г. – 178,46
лв.; Януари – март 2017 г. -151,01 лв.;
Април - юни 2017 г. – 116,69 лв.; Юли – септември 2017 г. -
102,96 лв.; Октомври-декември 2017 г. -
54,91 лв.; Януари – март 2018 г.
- 126,43 лв.; Април – юни 2018г. – 123,90 лв.; Юли – септември 2018 г. -
173,42 лв.; Октомври-декември
2018 г. - 132,13 лв.; Януари –
март 2019 г. - 163,69 лв.; Април – юни 2019 г. – 168,22 лв.;
Юли – септември 2019 г. - 136,42 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 31.01.2020 г. до изплащането им, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Л.П., ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, офис № 318, представляван от
„Адвокатско дружество С. и Д.“, ЕИК ********* чрез адв. В.С.,***, да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ГР. С., ЕИК ********, адрес:
гр. С., ул. „********“ № 16, представлявано от С.С.- директор,
сумата в размер на 100 лева, представляваща направени разноски за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок, който тече от 19.06.2020 г. - деня обявен в
протокола от последното съдебно заседание по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: