Р Е Ш Е Н И Е
№ 260917 22.03.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при
секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 21046 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
В исковата молба от Н.С.Ю. *** се твърди, че на *** ***, в гр.П., ищцата се движила пеша по западния тротоар на бул. „***“ в посока от подлеза на кръстовището на бул. „***“ и бул. „***“ към спирката на градския транспорт, находяща се преди ***. Тротоарите не били почистени от падналия сняг и били покрити с лед. Малко преди да стигне до спирката, ищцата се подхлъзнала и паднала на земята. В резултат на това счупила долния край на лъчевата кост на лявата си ръка, като нейна близка й помогнала да се изправи. Освен счупването имала и охлузвания и натъртвания по тялото. Отишла до спешния кабинет на бул. „***“ в сградата на *** П., където й била направена *** и й била ***. Не можела да спи нормално, будела се често, като следвало да спи в неудобна поза, за да не травмира ***. Не можела да върши никаква домакинска работа, което налагало да иска помощ от близки и познати. За период от около два месеца не можела да се обслужва сама, ползвала чужда помощ във връзка с поддържането на хигиената си, дори ходенето до тоалетна било съпроводено с ужасен дискомфорт, обличането и събличането, не можела да готви, чисти, пере, изпитвала силни болки в ръката, които продължавали и до момента. Отделно от ***, претърпяла и психическа травма, изразяваща се в ***. Била и към момента напрегната, чувствала постоянна тревога, било я страх да върви, когато улиците били мокри и заснежени. Претърпяла значителни болки и страдания, които продължавали и днес. Оценява претърпените неимуществени вреди на сумата от 3800 лв. Счита, че Община Пловдив, чрез нейните служители следва да полага грижа за обществените места, чиито собственик е, като се грижи за тротоарите и улиците, по начин, че да не застрашават живота и здравето на гражданите. Като не била сторила това, Община Пловдив станала причина за причинените травматични увреждания. Общината била пасивно легитимирана по чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД. Травмата била претърпяна вследствие бездействието на служители или наети от ответната община трети лица да поддържат снегопочистването и обработването – опесъчаването, полагане на луга-на общинските пътища и тротоари. Последното било задължение на ответника, тъй като тротоарите били общинска собственост по чл.8, ал.3 ЗП, чл.2, ал.1 ЗОП и чл.21 от Наредба за управление на местните пътища в Община Пловдив. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се осъди Община Пловдив да заплати на ищцата сумата от 3800 лв. – обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие телесно увреждане – ***, настъпило на ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Община Пловдив, със становище за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че е неясен механизмът на претърпяното произшествие, както и претърпените неумиществени вреди и причинната връзка между деянието и увреждането. Отговорността на Община Пловдив по чл.49 ЗЗД според ответника би била налице, когато има противоправно деяние на изпълнителя, настъпила вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредата, настъпила по повод изпълнение на възложената от ответника работа и вина на извършителя. Не бил изяснен фактът, че увреждането на ищцата е настъпило в резултат на описания в исковата молба инцидент. Липсвали доказателства за бездействие на служители на общината. Прави се възражение, че падането може да се дължи на занижена бдителност на ищцата или на здравословни проблеми на същата преди инцидента. Инцидентът станал в светлата част на денонощието, като ищцата би могла да се предпази, ако е проявила бдителност. Тоест възразява се за наличие на съпричиняване, което следвало да се отрази на размера на обезщетението. Сочи се, че инцидентът се дължи по-скоро на случайно събитие. Освен това падането и злополуката можели да се дължат на причини, свързани с общото здравословно и емоционално състояние на ищцата, като се съдържа позоваване на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и т.7 от ППВС № 17/1963г. Прави се възражение относно размера на предявения иск, като претендираното обезщетение било завишено. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са направените по делото разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е амбулаторен лист от **, издаден от ***“ ЕАД, видно от който на Н.С.Ю. е поставена дигноза „***“. Приложен е талон от извършено *** ***, както и амбулаторен лист от ***, издаден на ищцата от ортопед-травматолог, с основна диагноза „***“, ***.
С Експертно решение № *** от *** от *** на Н.С.Ю. са определени ***
По делото е изискана и постъпила медицинска документация от *** ЕАД, във връзка с инцидента от дата ***. Постъпили са амбулаторни листове и от личния лекар на ищцата от дати ***, *** ***, ***.
Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпит на с.С., която изяснява, че с ищцата са приятелки, живеят в един блок, през няколко входа, като преди 3-4 години, в началото на *** ищцата придружила свидетелката до съвета. Било студено и като излезли от подлеза на ***, като се качили по стълбите на тротоара, ищцата се хлъзнала и паднала. Започнала да плаче и вика. Свидетелката я вдигнала, вързала ръката й с един шал. Тротоарът бил заледен, не било почистено въобще, имало натрупан сняг. Посъветвала я до отиде до ***, за да ***. Ищцата тръгнала към болницата. Двете се видели на следващия ден, *** на ищцата била *** за месец. Н. плачела, не можела да се оправи, защото живеела сама. Свидетелката й помагала, супа й правила, къпала я била един месец. Не можела да се обслужва с едната ръка. Тя още плачела, уплашена била, страхувала се да излиза. Тогава била с хубави грайферни обувки, но пак се хлъзнала. Още я боляла ръката, при студено време, не можела да я изпъне напълно. И сега свидетелката й помагала. И сега ***, не можела да хваща хубаво с нея.
Прието е заключение на изготвената съдебно-медицинска експертиза, според което на *** ищцата е получила *** на типично място, за което е приложено лечение – ***. Същото е причинило трайно затрудняване на движенията на ***, за около 2,5 – 3 мес. от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. Механизмът на причиняване на травмата е индиректен – получава се при падане на тялото на пострадалата и подпиране със *** на терена. Непосредствено след получаване на травмата пострадалата е получила силни болки в областта на ***, при изследването и наместването на ***от медицинския екип, като постепенно болките са намалели и към края на трета седмица, след образуване на съединително-тъканния калус. След края на оздравителния процес – 2 -3 месец болките би следвало да са отшумели напълно. Пострадалата не е провела рехабилитация и физиотерапия, поради което може да не е завършил процесът на пълно възстановяване на движенията с ***. При преглед през *** е констатирано ограничение в ***. Възможно е непроведеното докрай лечение да причинява известни страдания и в по-късен етап. Обичайният период на лечение и възстановяване след тази травма е около 2,5-3 мес. Пострадалата е имала заболявания, съществували преди увреждането на дата *** – ***, ***, ***. Няма медицински данни преди настъпване на инцидента, подхлъзването, падането на терена, получаването на травмата на ***, пострадалата да е била в неблагоприятно състояние от нейните придружаващи, преди травмата заболявания, които да са допринесли за въпросния неблагоприятен момент.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. По силата на посочената разпоредба отговорност носи възложителят на работата, а не прекият причинител, като отговорността на възложителя е обективна и гаранционна. Основна предпоставка на отговорността е да са причинени вреди в резултат от нечие неправомерно поведение, при това според съдебната практика не е необходимо персоналният причинител да е известен.
Разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху общинските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е определена общината. На основание чл.31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Съгласно чл.167, ал.1 от Закона за движението по пътищата лицата, стопанисващи пътя, са длъжни да го поддържат в изправно състояние, а според §6, т.1 и т.6 от същия закон тротоарът е елемент от пътя. Следователно ответната община, която не отрича, че тротоарът от западната страна на бул. „***“ до подлеза на кръстовището на бул. „***“ и бул. „***“ е общинска собственост и се стопанисва от нея, носи задължението да поддържа пътя, в това число тротоарите и другите зони за движение на пешеходци в изправно състояние, така че същите да могат да бъдат ползвани по предназначение. Това задължение с още по-голяма сила важи за зимните месеци от годината, в които поддържането в изправно състояние включва и дейностите по снегопочистване, разпръскване на противообледенителни материали и снегоизвозване.
От събраните по делото гласни доказателства, които съдът възприема като обективно дадени, се налага извод, че ответникът не е изпълнил задължението си, вследствие на което е възникнал и конкретният инцидент. Допусната е ситуация, при която пешеходец се е подхлъзнал на тротоара, следователно независимо дали е създадена организация в общината по предотвратяване на подобни инциденти, резултатът не е постигнат и в тази връзка е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, общината следва да носи отговорност. От събраните по делото гласни доказателства на св.С. и от медицинските документи се установява, че на посочената в исковата молба дата ищцата се е подхлъзнала на тротоара на бул. „***“ в посока от подлеза на кръстовището на бул. „***“ и бул. „***“ към спирката на градския транспорт, находяща се преди тунела. От показанията на свидетелката се установява, че тротоарът е бил с натрупан сняг, заледен и не е бил почистен въобще. Механизмът на настъпване на инцидента се установява от гласните доказателства, както и от писмените такива – амбулаторни листове и талон за *** изследване, изготвени на датата на инцидента – ***. Поради това съдът намира, че задължението по поддържане на тротоара в състояние, че същият да може да бъде използван по предназначение, не е било изпълнено, както и, че е налице причинно-следствена връзка между това неизпълнение, от една страна, и травмата, преживяна от ищцата, от друга. По делото не се установиха други причини за настъпване на увреждането, освен състоянието на тротоара. Напротив, от гласните доказателства се установи, че ищцата е била обута с обувки, подходящи за зимния сезон – грайферни обувки, а видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, няма медицински данни /документи/ преди настъпване на инцидента, подхлъзването, падането на терена и получаването на травма на лява китка, пострадалата да е била в неблагоприятно здравословно състояние от нейните придружаващи, преди травмата, заболявания, които да са допринесли за въпросния неблагоприятен момент. Ето защо налице са според настоящия състав всички предпоставки за ангажиране отговорността на община Пловдив и възраженията на последната за липса на причинност, евентуално за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, са неоснователни.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характер на увреждането, начин на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. Следва да се преценят вид и тежест на причинените телесни и психични увреждания, продължителност и интензитет на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото развитие – в този смисъл решение № 69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът констатира, че ищцата е преживяла силни болки непосредствено след инцидента, в областта на счупването, както и при изследването и наместването на левия горен крайник от медицинския екип, в който смисъл е заключението на СМЕ. В резултат от обездвижването на ръката й, ищцата е била неработоспособна за период от около 30 дни, в който се е обслужвала с помощта на с.С.. Според вещото лице след края на оздравителния период 2-3 месеца, болките и страданията трябва да са отшумели напълно, но не е изключено при пострадалата периодът на възстановяване да е продължил по-дълго и тя да е имала оплаквания и в по-късен етап, поради непроведените рехабилитация и физиотерапия. При прегледа на ищцата през месец *** е констатирано, че *** има ***. От гласните доказателства се установи, че ищцата и към момента е уплашена и се страхува да излиза. От друга страна, по делото няма данни вследствие инцидента да са настъпили усложнения. Според вещото лице към момента на прегледа ищцата не е имала никакви оплаквания и е движила ***. При тези данни съдът намира, че причинените неимуществени вреди могат да бъдат справедливо обезщетени със сумата 2 500 лв., който размер съответства на характера и степента на увреждането, на възрастта на пострадалата, на доказаните по делото болки и страдания и на всички обстоятелства около инцидента. До посочения размер предявеният иск следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до 3 800 лв. като недоказан и неоснователен. В съответствие с разпоредбите на чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД сумата следва да се присъди, ведно със законна лихва от датата на увреждането – *** г., до окончателното плащане.
При този изход на делото и предвид направените от страните искания, на същите
следва да се присъдят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от
исковите претенции. Поради това Община Пловдив следва да бъде осъдена да
заплати на *** С.Б. сумата от 405 лв. адвокатско възнаграждение, определено в
хипотезата на чл.38 от Закона за адвокатурата. Община Пловдив следва да заплати
по сметка на ПРС сумата от 100 лв. дължима държавна такса по уважената част от
исковата претенция. В производството Община Пловдив бе представлявана от юрисконсулт,
поради което и следва да се определи юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.8 ГПК, което съдът определя в размер на 300 лв., от които
съобразно отхвърлената част от исковата претенция, се присъжда сумата от 102.63
лв., както и сумата от 68.42 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице от
платените от Община Пловдив 200 лв., съобразно отхвърлената част от исковата
претенция.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес гр. Пловдив, пл. “Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от З.Д. – К. да заплати на Н.С.Ю., ЕГН ********** *** сумата от 2 500 лева /две хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяна телесна повреда на ***, изразяваща се в ****, предизвикано от подхлъзване и падане върху непочистен от снежна покривка тротоар, находящ се в гр. П., бул. „***“ – в посока от подлеза на кръстовището на бул. „***“ и бул. „***“ към спирката на градския транспорт, находяща се преди тунела, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от 3 800 лв.
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес гр. Пловдив, пл. “Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от З. Д. – *** да заплати на адв.С.Л.Б.,***, партер сумата от 405 лв. /четиристотин и пет лева/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес гр. Пловдив, пл. “Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от З. Д. – *** да заплати по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 100 лв. /сто лева/ дължима държавна такса по уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Н.С.Ю., ЕГН ********** *** да заплати на Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес гр. Пловдив, пл. “Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от З. Д. – *** сумата от 102.63 лв. /сто и два лева и 63 ст./ юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 68.42 лв. /шестдесет и осем лева и 42 ст./ разноски за възнаграждение на вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.