№ 158
гр. Варна, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500253 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 253/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби на всяка от страните
срещу различни части от решение № 39/13.03.2024 г., постановено по гр.д. №
247/2023 г. по описа на Силистренския окръжен съд, както следва:
-По въззивна жалба на Н. И. Ч., подадена чрез адв. И. Р., против решение
№ 39/13.03.2024 г., постановено по гр.д. № 247/2023 г. по описа на
Силистренския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която същият е осъден да заплати
на Е. В. В. на осн. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, следните суми: - 16 622,80 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
на незаконното двукратно прекратяване на служебното му правоотношение,
извършено със Заповед №РД-11-006 от 31.01.2018 г. и със Заповед №РД-11-039
от 05.11.2019 год. издадени от Н. Ч., в качеството му на директор на Областна
дирекция „Земеделие“ - Силистра, изразяващи се в неполучено
възнаграждение за периода от 01.08.2018 год. до 09.07.2020 год. ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 10.07.2023 год. до пълното изплащане на задължението; -5187,75лв. лева,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от
16 622,80 лева, дължимо за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год.; -
5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на незаконното двукратно прекратяване на служебното
1
правоотношение, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, считано от 10.07.2023 год. до изплащане на задължението; -
1 560,45 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата от 5 000 лв., дължима за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023
год.; - 4 891,18 лева разноски в производството по делото, заедно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до
окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е недопустимо,
евентуално – неправилно, като постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, при нарушения на материалния закон и е
необосновано, като е молил за обезсилването му, евентуално за отмяната му в
обжалваната осъдителна част с отхвърляне на исковете и присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адв. Р. по чл.38, ал.2 ЗА. Навел е
следните оплаквания: окръжният съд се произнесъл по недопустим иск по чл.
45 ЗЗД, предвид наличието на специален ред по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ,
съобразно Тълкувателно решение № 4/06.11.2023г. на ВАС и съгласно чл. 8,
ал. 1 от ЗОДОВ, изключващ възможността обезщетение да се претендира по
общия исков ред, като искът по ЗОДОВ е за всички вреди -имуществени и
неимуществени, съгл. чл.4, ал.1 ЗОДОВ; съдът не направил пълна и
всестранна оценка на доказателствата по делото и не взел предвид установени
с тях факти (че пропуските на ръководителя в процедурата по негативната
оценка на ищеца и по издаване на двете заповеди за уволнение не водят до
извод за проявен от него субективизъм; не съобразил, че билетът за пътуване в
чужбина е купен от ищеца два месеца преди молбата за отпуск, а молбата е
подадена едва на 15.12.2017г., т.е. непосредствено преди датите на искания
отпуск от 18.12.2017г. до 05.01.2017 г. и че ищецът е следвало първо да получи
отпуск, за да организира пътуването си; че ползването на отпуск е по
преценка на ръководителя и е въпрос на целесъобразност - т.е. липсва
субективизъм при отказа му; че ищецът не е проявил никаква активност и не е
търсил работа по времето на процесите за незаконно уволнение) и така
достигнал до погрешни правни изводи за наличието на елементите от
фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД и за основателност на исковете.
Окръжният съд присъдил мораторни лихви, при липсата на данни за
предявена претенция преди депозиране на настоящата искова молба. Съдът
присъдил обезщетение за неимуществени вреди при липсата на данни, че
такива са налице само от двете процесни уволнения като не съобразил, че
ищецът бил уволнен отново, но от друг ръководител в последващ период на
16.09.2020г.
Е. В. В., чрез адв. Д., е подал писмен отговор на жалбата, с който е
оспорил същата и по съображения за неоснователността й и такива за
правилността на обжалваната част от решението е молил за потвърждаване на
последното.
-По въззивна жалба на Е. В. В., подадена чрез адв. Д., против решение №
39/13.03.2024 г., постановено по гр.д. № 247/2023 г. по описа на
2
Силистренския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете му по
чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу Н. И. Ч., за заплащане на следните суми: -
9214,46 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
неполучено възнаграждение за периода от 01.08.2018 год. до 09.07.2020 год.,
неполучено допълнително възнаграждение, по чл.67,ал.7,т.5 от ЗДСл през
2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020г. и неполучено възнаграждение от
провеждане на изпити за придобиване на право за работа със земеделска и
горска техника през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020 год., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 10.07.2023 год. до пълното изплащане на задължението; - 2875,85 лв.,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от
9214,46 лв., дължима за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год.; - 5 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени,
вследствие на незаконното двукратно прекратяване на служебното
правоотношение, с посочените по-горе Заповеди, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2023
год. до пълното изплащане на главницата; -1 560,45 лв., представляваща
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 5 000 лв.,
дължима за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год.; и Е. В. В. е осъден да
заплати на Н. И. Ч., сумата от 1902,59 лв.- разноски по делото.
Въззивникът В. е настоявал, че решението в обжалваната му част е
неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молил е
за отмяната му в обжалваната част и за уважаване на исковете в посочените
размери, както и за присъждане на разноските. Молил е въззивната инстанция,
след отмяна на обжалваната отхвърлителна част на първоинстанционното
решение, да осъди ответника да му заплати допълнително: - обезщетение за
имуществени вреди в размер на 9214,46 лв., от които: 1. основно
възнаграждение, което би получил ако не беше незаконното уволнение -
допълнително 5118,46 лв., 2. допълнителни възнаграждения, които би получил
ако не беше незаконното уволнение - 1552 лв. и 3. неполучени
възнаграждения през процесния период от възнаграждения за провеждане на
изпити за придобиване на право за работа със земеделска и горска техника -
2544 лв., както и допълнително обезщетение за забава от 2875,85 лв. върху
сумата от 9214,46 лв. в размер на законната лихва за периода от 10.07.2020 год.
до 09.07.2023 год.; - обезщетение за неимуществени вреди допълнително от 5
000 лв., ведно със законната лихва от 10.07.2023 год., до пълното изплащане
на главницата, както и сумата 1 560,45 лв. - обезщетение в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023
год.
Навел е оплаквания, че окръжният съд неправилно определил размера на
имуществените вреди, като: за обезщетението от неполученото трудово
възнаграждение, в разрез с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и чл.51 ЗЗД приел, че
„се използва възприетия от КТ и ЗДСл принцип и база за изчисленията е
3
възнаграждението, получено за последния отработен месец“, вместо да
присъди сумата, която би получил ищецът, ако работеше по трудово
правоотношение с ответника за процесния период, вкл. в случая при
прилагане на разпоредбата на чл.162 от ГПК и на база заключението на
вещото лице, изчислило сумата от 21741,26 лв.; погрешно взел за месечна база
за изчислението размер на нетното възнаграждение от 710,10 лв., вместо 839
лв., като изключил удръжките за доброволно допълнително пенсионно
осигуряване в размер на 50 лв. и данък в размер на 78,90 лв.; при липсата на
оспорване на заключението на вещото лице за сумите за допълнително
възнаграждение от 500 лв. за дрехи (работно облекло) и 1052 лв. за ДМС и
при доказателствата, че същите се получават от всички служители в ОД
„Земеделие“ – Силистра, съдът не включил тези суми в обезщетението; съдът
не обсъдил доказателствата във връзка с неполучените през процесния период
възнаграждения за провеждане на изпити за придобиване на право за работа
със земеделска и горска техника от 1552 лв. и достигнал до погрешен извод, че
не се дължат, тъй като не било гарантирано участието на ищеца в такива
комисии; Въззивникът е навел оплаквания и за неправилно определяне от
окръжния съд на размера на неимуществените вреди (нарушение на съня му;
физически и душевен дискомфорт; постоянно неспокойство; психическа
затормозеност и травмираност; чувство за злепоставяне пред обществото, с
накърнени достойнство, име и чест; обида и унижение от отношението на
ответника; възникнали комплекси за непълноценност и че бъдещето му е
пропиляно; че няма да си намери работа; засягане на самочувствието му;
изпадане в социална изолация; тревоги за бъдещето) с оглед обема и
интензитета на негативните му преживявания, като не съобразил конкретно: -
обстоятелството, че около 20 години бил на тази работа, което подсилвало
страданията му; утежненото му психическо състояние и изпадане в депресия;
постоянния страх от случайна среща, предвид че с ответника са съседи и
живеят на една етажна площадка; многократното увеличение на изпитваните
страдания, поради двукратното последователно уволнение; усещането за
несправедливост и чувство за невъзможност да защити правата си, поради
неизпълнението на първото съдебно решение и повторното уволнение;
продължителния период от време на изпитваните страдания, както и че
същите не са отшумели и досега и никога няма да отшумят.
Н. И. Ч., чрез адв. Р. е подал писмен отговор на въззивната жалба, с
който е оспорил същата и по съображения за неоснователността й и за
правилността на решението на окръжния съд в обжалваната отхвърлителна
част е молил за потвърждаване на последната и за присъждане на разноски.
Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с
която са отхвърлени исковете на Е. В. В. против Н. И. Ч. по чл. 45 ЗЗД и чл.86
ЗЗД: - за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в неполучено възнаграждение за периода от 01.08.2018 год. до
09.07.2020 год., неполучено допълнително възнаграждение, по чл.67,ал.7,т.5
от ЗДСл през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020г. и неполучено
4
възнаграждение от провеждане на изпити за придобиване на право за работа
със земеделска и горска техника през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020 год.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 10.07.2023 год. до пълното изплащане на задължението, в частта за
горницата над сумата от 9214,46 лв. до 11 377,20 лв.; - за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 11 377,20 лв.,
дължимо за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год., в частта за
горницата над 2875,85 лв. до 3 675.94 лв.
С молба от 26.07.2024 г., подадена в изпълнение на указанията на съда,
дадени с определение №384/21.06.2024 г., след оставяне на исковата молба без
движение, ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба, като е
посочил поотделно размера на обезщетението (в рамките на заявената
глобална претенция за обезщетение от 28 400 лв.), което претендира за всяка
от трите групи имуществени вреди, за които претендира обезщетение и
изразяващи се: 1. в неполучено възнаграждение за периода от 01.08.2018 год.
до 09.07.2020 год.; 2. неполучено допълнително възнаграждение
(допълнително материално стимулиране) през 2018 год., 2019 год. и до
09.07.2020г.; 3. и неполучено възнаграждение от провеждане на изпити за
придобиване на право за работа със земеделска и горска техника през 2018
год., 2019 год. и до 09.07.2020 год.; уточнил е размера на претендираната като
мораторни лихви сума, изчислена върху всяка от главниците по трите пера
(след уточнението им) и в рамките на глобално посочената сума от 8863,69 лв.
и е изложил твърдения по претенцията за обезщетяване на вреди от
неполучено възнаграждение за участие в провеждане на изпити за
придобиване на право за работа със земеделска и горска техника през 2018
год., 2019 год. и до 09.07.2020 год. като е посочил от колко участия и от кои
точно участия в комисии, включително и по дати на провеждане за всяка от
посочените години и по училища, е бил лишен и какво възнаграждение (вкл. с
начина на формирането му) за всяко от тези участия в комисии би получил, ако
не беше уволнен. С оглед направените уточнения, тези искове са за заплащане
на обезщетения и мораторни лихви, както следва: 1). 24 304 лв. за неполучено
възнаграждение за периода от 01.08.2018 год. до 09.07.2020 год. и мораторни
лихви от 7 585,32 лв. върху тази главница от 10.07.2020 г. до 09.07.2023 г.; 2).
1 552 лв. - неполучено допълнително възнаграждение през 2018 год., 2019 год.
и до 09.07.2020г. и мораторни лихви от 484,38 лв. върху тази главница от
10.07.2020 г. до 09.07.2023 г.; 3). 2 544 лв. неполучено възнаграждение от
провеждане на изпити за придобиване на право за работа със земеделска и
горска техника през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020 год. и мораторни
лихви от 793,99 лв. за периода от 10.07.2020 г. до 09.07.2023 г.; 4).Предявени
са и искове за неимуществени вреди от 10 000 лв. и мораторни лихви от
3 121,02 лв. върху сумата от 10.07.2020 г. до 09.07.2023 г.
Именно тези претенции е разгледал и окръжният съд, като е отхвърлил
изцяло исковете по т.2 и т.3 за заплащане на обезщетения от 1 552 лв. -
неполучено допълнително възнаграждение през 2018 год., 2019 год. и до
5
09.07.2020 г. и мораторни лихви от 484,38 лв. върху тази главница от
10.07.2020 г. до 09.07.2023 г. и за 2 544 лв. - неполучено възнаграждение от
провеждане на изпити за придобиване на право за работа със земеделска и
горска техника през 2018 г., 2019 г. и до 09.07.2020 г. и мораторни лихви от
793,99 лв. за периода от 10.07.2020 г. до 09.07.2023 г.; частично е уважил до
размер на сумата от 16 622,80 лв. иска за неполучено възнаграждение за
периода от 01.08.2018 год. до 09.07.2020 г. и до размер на 5 187,75 лв. - иска за
мораторни лихви върху него, като отхвърлил последните искове съответно за
сумите от 7 281,20 лв. – главница (за сума от 400 лв. - горница над 7 281,20 лв.
до 7 681,20 лв. липсва отхвърлителен диспозитив, но същата не е предмет на
обжалване) и 2 397,57 лв. – мораторни лихви; частично е уважил иска за
неимуществени вреди до размер на 5000 лв. и мораторни лихви върху него до
размер на 1 560,45 лв. и отхвърлил тези искове съответно за сумите от 5000 лв.
– главница и 1560,45 лв. – мораторни лихви. Решението не е обжалвано
единствено в отхвърлителните части по исковете по т.1 за неполучено
възнаграждение за периода от 01.08.2018 год. до 09.07.2020 год. за горниците
над 5118,46 лв. до 7 281,20 лв. - главница и за горницата над 1 597,48 лв. до
2 397,57 лв. - мораторни лихви върху това обезщетение, като предмет на
въззивното производство е останал искът за неполучено възнаграждение за
периода от 01.08.2018 год. до 09.07.2020 год. в размер на 21 741,26 лв. и за
мораторни лихви върху тази главница от 10.07.2020 г. до 09.07.2023 г. в размер
на 6 785,23 лв.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно изцяло. В обжалваната му част,
предвид поправянето на исковата молба и произнасянето по предявените
искове, решението на окръжния съд е допустимо, като неоснователни са
оплакванията на ответника в тази насока, включително заявените в писмения
отговор на уточнителната молба от 03.09.2024 г. Неоснователно е и
оплакването на ответника за недопустимо произнасяне на окръжния съд,
предвид наличието на специален ред по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съобразно
Тълкувателно решение № 4/06.11.2023г. на ВАС и съгласно чл. 8, ал. 1 от
ЗОДОВ, изключващ възможността обезщетение да се претендира по общия
исков ред. Исковете по реда на ЗОДОВ са за отговорност на държавата и
общините, като съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или
по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите,
причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за
нищожни подзаконови нормативни актове. Обективният обхват на нормите
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4 ЗОДОВ очертава фактическия състав на
отговорността на държавата и предпоставките за нейното реализиране, които
са: наличието на вреда, незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган на държавата, респ. на общините, които са резултат от упражнена
административна дейност и пряка причинно-следствена връзка между вредите
6
и увреждането. Към обективните елементи следва да се добави това, че
държавата носи отговорност по този ред за всяко свое вредоносно и
незаконосъобразно правно средство, чрез което се упражнява
административна дейност – акт, действие или бездействие. Нормата на чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ не съдържа ограничителен субективен критерий и се прилага за
всички правни субекти, увредени от незаконосъобразна административна
дейност. С цитираното Тълкувателно решение № 4/06.11.2023г. на ВАС, е
посочено, че разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е приложима за обезщетение
за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за
прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон
предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения.
Т.е. това тълкувателно решение касае исковете по ЗОДОВ и няма отношение
към допустимостта на исковете по реда на чл. 45 ЗЗД, какъвто е настоящият.
Искът по чл. 45 от ЗЗД е насочен срещу физическото лице, извършило деликт
и има различен фактически състав от този за обезщетение по реда на ЗОДОВ,
насочен срещу държавата. Както е посочено в Постановление № 4 от
30.X.1975 г., Пленум на ВС, когато ръководител на организация или
учреждение, който е издал заповед за уволнение, призната впоследствие за
неправилна по надлежния ред, наред с издаване на заповедта е причинил и
непозволено увреждане при недобросъвестно използване на служебното
положение и в други подобни случаи, той дължи обезщетение по чл. 45 ЗЗД.
Той носи отговорност за действително причинените вреди. Тази последица
настъпва, когато ръководителят на организацията или учреждението, в които е
издадена заповедта, недобросъвестно е ползвал служебното си положение, за
да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е било известно, че
липсват основания за уволнение на работника или служителя и въпреки това е
издал заповед в този смисъл и в други подобни случаи.
По правилността на частично обжалваното решение, съдът намира
следното:
Предявените от Е. В. В. против Н. И. Ч. искове са по чл. 45 ЗЗД и чл.86
ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени вреди и за неимуществени
вреди и мораторни лихви върху тях, както следва:1). 24 304 лв. за неполучено
възнаграждение за периода от 01.08.2018 год. до 09.07.2020 год. и мораторни
лихви от 7 585,32 лв. върху тази главница от 10.07.2020 г. до 09.07.2023 г. (като
висящ във въззивното производство е искът за размер на 21 741,26 лв. –
главница и 6 785,23 лв. -мораторни лихви); 2). 1 552 лв. - неполучено
допълнително възнаграждение през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020г. и
мораторни лихви от 484,38 лв. върху тази главница от 10.07.2020 г. до
09.07.2023 г.; 3). 2 544 лв. неполучено възнаграждение от провеждане на
изпити за придобиване на право за работа със земеделска и горска техника
през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020 год. и мораторни лихви от 793,99 лв.
за периода от 10.07.2020 г. до 09.07.2023 г.; 4). за неимуществени вреди от
10 000 лв. и мораторни лихви от 3 121,02 лв. върху сумата от 10.07.2020 г. до
09.07.2023 г.; както и законни лихви върху главниците от датата на завеждане
7
на делото - 10.07.2023 год. до пълното им изплащане, при твърдения за
незаконно двукратно последователно прекратяване от ответника в качеството
му на директор на Областна дирекция „Земеделие“ - Силистра на служебното
правоотношение на ищеца на длъжност „главен инспектор“ в Областна
дирекция „Земеделие“ - Силистра, Главна дирекция „Аграрна политика“
(преименувана по-късно в „Аграрно развитие“), извършено със заповед №РД-
11-006 от 31.01.2018 год., на основание чл.107, ал.2, във връзка с чл.108 от
Закона за държавния служител и със заповед №РД-11-039 от 05.11.2019 год. на
основание чл.106, ал.1, т.2, във връзка с чл.108 от Закона за държавния
служител, и двете отменени като незаконосъобразни, съответно с решение
№53 от 25.04.2018 год., постановено по адм.д.№27 по описа на Силистренския
административен съд за 2018 год., оставено в сила с решение №14227 от
24.10.2019 год., постановено по адм.д.№7768/2018 год. по описа на Върховния
административен съд и решение №5 от 05.02.2020 год., постановено по адм.д.
№301 по описа на Силистренския административен съд за 2019 год., оставено
в сила с решение №9250 от 09.07.2020 год., постановено по адм.д. №4668/2020
год. по описа на Върховния административен съд. Ищецът е поддържал, че
при издаване на процесните заповеди ответникът, в качеството му на орган по
назначаването, е действал противоправно и умишлено (евентуално при груба
небрежност), като недобросъвестно е използвал служебното си положение
при постановяването им, тъй като му е било известно, че липсва основание за
прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, но въпреки това е
издал заповедите, като с това е преследвал неслужебни цели. Сочил е, че от
назначаването на ответника като директор на Областна дирекция „Земеделие“
– Силистра през месец септември 2016 год. той показал негативното си
отношение към него и правел всичко възможно, за да затрудни изпълняването
на служебните му задължения и да го използва като повод за прекратяване на
служебното му правоотношение. През есента на 2017 г. му заявил, че трябва
да подаде молба за напускане, но поради отказа на ищеца, опитал да
предизвика извършване на нарушение от негова страна. Дал вид месеци по-
рано, че му разрешава ползване на годишен отпуск за предварително
планувано пътуване в чужбина през втората половина на декември 2017 г.,
включително и подписвайки пред него заявлението за отпуск от месец
декември 2017 г., след което и без да издаде заповед и да го уведоми, с
резолюция върху заявлението му отказал, очаквайки ищецът да не се яви на
работа и да го уволни. След като ищецът се явил на работа, ответникът
предприел други действия, за да го уволни като му изготвил, лично и без да
има компетентността, най-ниската годишна оценка 5 (за 2017 г.) и без да му
даде възможност за възражение по нея, на основание „неприемливо
изпълнение“ на длъжността по чл. 107, ал.2 вр. чл.108 ЗДС прекратил
служебното му правоотношение на 31.01.2018 г. без предизвестие. Заповедта
била обжалвана от ищеца и като незаконосъобразна била отменена от съда с
влязло в сила на 24.10.2019 г. решение на ВАС и той бил възстановен на
работа. При явяването му на работа на 05.11.2019 г. му била връчена заповед
8
за възстановяване на предишната длъжност и едновременно с това и нова
заповед на ответника от 05.11.2019 г. за прекратяване на служебното му
правоотношение на осн. чл. 106, ал.1, т.2 вр. чл.108 ЗДС поради „съкращаване
на длъжността“. И тази заповед била отменена с влязло в сила на 09.07.2020 г.
решение на административния съд. След тази дата, ответникът вече не заемал
длъжността директор. Ищецът е сочил, че за двете незаконни уволнения, с
решения на САС му е присъдено и платено от ОД „Земеделие“ - Силистра
обезщетение по чл.104, ал.1, изр.1 ЗДС в размер на по 6 заплати (от по 5 034
лв.), като за първото уволнение е получил обезщетение от 5 034 лв. за период
от 01.02.2018 г. до 31.07.2018 г. и не претендира обезщетение за същия период.
Претендира обезщетение за периода от 01.08.2018 г. (6 м. след първото
уволнение) до 09.07.2020 г. (влизане в сила на решението на ВАС за отмяна на
второто уволнение), като от това обезщетение за неполученото от него
възнаграждение следвало да се извади присъдената му с решение №
99/02.10.2020 г. по адм.д. № 154/2020 г. сума от 5 034 лв. – обезщетението по
чл. 104, ал.1 ЗДС за уволнението от 05.11.2019 г. Претендирал е обезщетения
за имуществени вреди, формирани от пълния размер на възнагражденията,
които би получил на същата работа - брутна заплата, допълнителни
възнаграждения, както и пропуснати доходи от възнаграждения за провеждане
на изпити за придобиване на право за работа със земеделска и горска техника,
които би получил, ако е работел на предишната си работа без прекъсване на
служебното му правоотношение. Настоявал е, че вследствие противоправните
действия на ответника и издадените от него незаконни заповеди за
прекратяване на служебното му правоотношение, е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в нарушение на съня, физически и душевен дискомфорт,
постоянно неспокойство, болки и страдания, стрес, негативни емоции,
психическа затормозеност и травмираност, злепоставяне пред обществото,
накърнени достойнство, име и чест (случилото се станало достояние на
хората, с които общувал в малкия град, където живеел). Изложил е, че изпитал
обида и унижение от отношението на ответника към него и от неговите
действия. У него възникнали комплекси за непълноценност и за това, че
бъдещето му е пропиляно и, че няма да може повече да си намери работа.
Това рефлектирало върху самочувствието му и върху нормалното му дотогава
поведение в обществото. Почувствал се непълноценен човек, в социална
изолация, с изключително намалели възможности за професионална и лична
реализация за в бъдеще. Влошило се здравословното му състояние, изпаднал в
депресия и приемал лекарства. Разчитал на близки и приятели, „за да го
изправят на крака и да продължи да живее“. Тъй като с ответника били съседи
(два единствени апартамента на една етажни площадка), изпитвал постоянен
страх да не се срещне с него, а навън съседите му го гледали подозрително
заради злепоставянето му от ответника пред тях. След получаване на втората
заповед за прекратяване на служебното му правоотношение, изпитал и
безпомощност, понеже влязлото в сила решение на съдилищата не променило
положението му, имал усещане за несправедливост и чувство за невъзможност
9
да защити правата си, бил все по-отчаян и стресиран, изпитвал огорчение,
несигурност и не виждал никакво бъдеще, като страданията му продължили в
дълъг период от време и не отшумяли.
Ответникът Н. И. Ч., чрез адв. Р., е подал писмен отговор на исковата
молба, с който е оспорил същата и по съображения за недопустимост на
исковете, евентуално за тяхната неоснователност, е молил за отхвърлянето им.
Установено е със събраните по делото доказателства, че ищецът Е.В. е
бил в служебно правоотношение с Областна дирекция „Земеделие“-Силистра,
Главна дирекция „Аграрна политика“ (преименувана по-късно в „Аграрно
развитие“) и е заемал длъжността „главен инспектор“, а ответникът Н. Ч. от
есента на 2016 г. е директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра.
Установено е също така, че с издадена от Н. Ч., в качеството му на директор на
Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра заповед №РД-11-006 от
31.01.2018 год., служебното правоотношение на ищеца е прекратено на
основание чл.107, ал.2, във връзка с чл.108 от Закона за държавния служител
без предизвестие, поради получаване на възможно най-ниската годишна
оценка на изпълнение на дейността - оценка -„неприемливо изпълнение“. От
представения формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите
държавни служители, служителите заемащи ръководни длъжности и
експертни длъжности с аналитични и контролни функции е видно, че
годишната най-ниска оценка на изпълнението за ищеца В., послужила като
основание за уволнението, е направена от ответника Ч., както и че последният
не е бил компетентен орган да го оцени, а такъв е главният директор на Главна
дирекция „Аграрно развитие“, в случая - Т. Н. с контролиращ ръководител -
главният секретар на ОД „Земеделие“-Силистра. Заповедта за уволнението и
негативната оценка, послужила за това са от една и съща дата, като на ищеца
не е дадена възможност за възражение по оценката. Установено е също така,
че преди изготвената негативна годишна оценка от ответника, ищецът има
положителна междинна оценка от компетентния орган - директора на Главна
дирекция „Аграрно развитие“ Т. Н. от 21.07.2017 г. с коментар, че оценяваният
постига целите поставени в работния план и изпълнява задълженията си по
длъжностна характеристика в срок и съобразно изискванията. Към момента на
изготвяне на негативната оценка на ищеца от ответника, негативна годишна
оценка за „неприемливо изпълнение“ за същия период 2017 г. е получил и
друг служител – инспектор И. И., но оценката не е била изготвена от
директора Ч., а от компетентния орган. Заповедта за уволнението на В. е била
незаконосъобразна и е отменена с решение №53 от 25.04.2018 год.,
постановено по адм.д.№27 по описа на Силистренския административен съд
за 2018 год., потвърдено с решение №14227 от 24.10.2019 год., постановено по
адм.д.№7768/2018 год. по описа на Върховния административен съд с мотиви,
че годишната оценка на В., изготвена от Ч. изхожда от некомпетентен орган,
като това е и основната причина за отмяна на заповедта. В. е възстановен на
работа, но в деня на явяването му на работа, едновременно със заповедта за
възстановяване на предишната работа, му е връчена и издадена от ответника
10
Ч., в качеството му на директор на Областна дирекция „Земеделие“ –
Силистра, нова заповед №РД-11-039 от 05.11.2019 год. за прекратяване на
служебното правоотношение на основание чл.106, ал.1, т.2, във връзка с
чл.108 от Закона за държавния служител, поради съкращаване на длъжността.
Заповедта е обжалвана от В. и отменена с решение №5 от 05.02.2020 год.,
постановено по адм.д. №301 по описа на Силистренския административен съд
за 2019 год., потвърдено с решение №9250 от 09.07.2020 год., постановено по
адм.д. №4668/2020 год. по описа на Върховния административен съд.
Установено е също така по делото, че с решение №133/2019г., постановено по
адм.д.№ 250/2019г. по описа на АС-Силистра и решение №99/02.10.2020г.,
постановено по адм.д.№ 154/2020г. по описа на АС-Силистра по исковете на
ищеца срещу ОД „Земеделие“-Силистра по чл.104 от ЗДС за двете незаконни
уволнения на ищеца са присъдени две обезщетения, съответно от 5034 лева и
лихва в размер на 5.59 лева - за първото и 5034 лева и лихва 6.99 лв. - за
второто. Установено е също така от писмените доказателства, че на
15.12.2017г. ищецът е подал заявление с молба за разрешаване ползване на
платен годишен отпуск от 11 дни за 2017 г. в периода 18.12.2017г.-
05.01.2018г., съгласувана и одобрена от прекия му ръководител -Т.Н. и
отказана с резолюция от ответника Ч., като не е спорно по делото, че заповед
за отказа по молбата не е издадена. Не е спорно също така, че страните по
делото са съседи и от години, вкл. и в процесния период живеят в жилища на
една етажна площадка в жилищен блок.
Съгласно т. 1 от Постановление № 4/75 на Пленума на ВС, издалият
заповед за уволнение ръководител, чиито акт впоследствие е отменен като
незаконосъобразен, не дължи заплащане на обезщетение за непозволено
увреждане на възстановения на работа работник или служител, защото
законодателство изрично предвижда и ограничава по размер обезщетението за
оставане без работа. Обезщетение за вреди от деликт ръководителят ще дължи
само ако недобросъвестно е ползвал служебното си положение, за да постигне
лични или други неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват
основания за уволнение на работника или служителя и въпреки това е издал
уволнителна заповед, и в други подобни случаи.
В случая, с двете съдебни решения за отмяна на уволненията, е доказано
по делото издаването от ответника на две незаконни заповеди за уволнение на
ищеца, като спорът е по установяване на фактите за знанието у работодателя -
ответник, че липсват основания за това, както и недобросъвестното
използване на служебно положение и преследването на лични или други
неслужебни цели.
Според показанията на свидетелката Г. Ст. К., заемала длъжността
юрисконсулт и съвместявала длъжността директор „Обща администрация“,
работила и с двете страни там, отношенията между Ч. и В. не били добри, като
причина за това, било „особеното отношение“ на Ч. към В.. Ч. на няколко пъти
казвал, че двамата живеят на една площадка, че го обвинява в неспазване на
трудовата дисциплина, че не желае да работи с него и ще го принуди да
11
напусне. Към В. нямало негативни настроения от други колеги и те се
държали добре с него, но били предпазливи и избягвали контакти, защото
виждали, че директорът има лично отношение към него и не искали да
попаднат в неговата ситуация. Ответникът Ч. демонстрирал това поведение,
като на оперативка през 2017 г., в присъствието на свидетелката, на главния
секретар М. Ч. и на прекия ръководител на В. - Т. Н., заявил на В., че трябва да
си подаде заявлението за напускане, в противен случай ще намери механизъм
да го уволни. В. отказал, станал и напуснал залата. Свидетелката знае за
конфликт между двамата, когато В. планирал пътуване в чужбина още от
лятото, купил си самолетен билет и подал заявление за отпуск, но в последния
момент ответникът отказал да му го разреши. Според утвърдената при
работодателя практика, във всички случаи се издавала заповед, дори и при
отказ да бъде разрешен отпуск. Такава заповед ответникът не е издал, а
ищецът се явил на работа в първия ден на искания от него отпуск.
Свидетелката Д. (дъщеря на съжителстващата с ищеца жена) също е посочила,
че за края на декември 2017 г. ищецът планувал пътуване до В., където за
празниците да се види със сина си и с неговото семейство, които от години
живеели в С. и подготовката започнала още през лятото. Знае от ищеца, че той
разговарял с Ч. и му е споделил намеренията си, след което закупил самолетен
билет, но непосредствено преди заминаването Ч. му отказал отпуск.
Семейната среща на ищеца в чужбина се провалила. В. споделил за
непоносимост на Ч. към него и много се притеснявал заради тези събития още
преди уволнението. Според свидетелката К., по повод годишната атестация на
ищеца за 2017 г., (послужила като повод за първото уволнение), директорът Ч.
първо поискал от Т. Н., (компетентния да извърши оценката на ищеца орган)
да постави най-ниската оценка на В., но тя отказала. След това предложил на
свидетелката К. да атестира В., но тя също отказала с мотива, че не е
компетентна. Поради това Ч. сам извършил оценяването на В., поставяйки му
най-ниска оценка - повод за първото уволнение, без да е компетентен и без да
даде възможност на ищеца за възражения по нея. За уволнението на В., Ч. не е
съгласувал заповедта, включително и по правните въпроси с юриста -
свидетелката К., видно и от заповедта за уволнение. Според тази свидетелка,
прекият ръководител на В. - Т. Н. била доволна от работата му. В тази насока е
и изготвената от нея положителна междинна оценка за 2017 г., както и
положителните оценки на В. за предходните години, вкл. за 2016 г. такава, че
работата му „надвишава изискванията“. Фактът, че ответникът е предложил
първо на компетентния орган да изготви негативната атестация на В. сочи, че
той е бил наясно кой е компетентен да изготви оценяването, а след отказа й - и
на умисъл сам да го направи, за да създаде предпоставка за уволнение
конкретно на В.. В тази насока е и обстоятелството, че през същия период с
негативна оценка от компетентния орган е бил оценен друг служител, т.е. не е
имало пречка при наличие на предпоставки за такава оценка на В., тя да бъде
изготвена от компетентния орган. Все в тази насока е и факта, че заедно със
заповедта за възстановяване на работа, след отмяната на първото уволнение,
12
ответникът е връчил на ищеца и заповед за новото му уволнение, поради
съкращаване на длъжността – също незаконосъобразна и отменена от съда.
Тази заповед също не е била съгласувана от ответника с други лица, вкл. и с
юриста – К.. Последната е посочила пред съда (във връзка с възстановяването
на ищеца на работа след първото му уволнение) за впечатления, че директорът
не е имал намерение да възстанови В. на работа и че не е желаел да работи с
него. Всичко изложено по фактите сочи на целенасочено поведение на
ответника за създаване на предпоставки за уволнението на ищеца В., на знание
за липсата на основания за уволнение и въпреки това издаване на двете
незаконни заповеди (ответникът открито е демонстрирал негативно
отношение към В. и служителите са виждали това; искал е от него сам да
напусне работа или ще намери начин да го уволни; искал е от компетентния
му пряк ръководител (Т. Н.) да го атестира с най-ниска оценка, с което той не е
бил съгласен; след отказа му и след отказа и на свидетелката К., сам го е
атестирал с негативна оценка знаейки, че не е компетентен орган; не е дал
възможност на В. да направи възражения по атестацията; не е съгласувал с
никой, вкл. с юриста заповедите за уволнение при практика в службата за
такова; нямал е намерение да го възстанови на работа и отново го уволнил).
Налице са предпоставките по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на личната деликтна
отговорност на ответника Ч. за претърпените от ищеца вреди. Предвид
изложеното, неоснователни са оплакванията на ответника, че пропуските на
ръководителя в процедурата по негативната оценка на ищеца и по издаване на
двете заповеди за уволнение не водят до извод за проявен от него
субективизъм. При положение, че издадените от ответника заповеди за
уволнение са отменени от съда като незаконосъобразни и е установено по
делото недобросъвестно използване от ответника на служебното му
положение за неслужебни цели с уволненията на ищеца при известност за
липса на основания за това, без значение е дали ищецът е бил впоследствие
уволняван от друг директор на друго основание (освен това страните не
спорят, че последващите две уволнения също са отменени като незаконни и
понастоящем ищецът е възстановен на работа), а фактът, че той е упражнил
правото си да се защити, изобщо не би могъл да бъде аргумент в негова вреда.
По имуществените вреди:
За времето от първото уволнение, вкл. и времето на второто уволнение -
до отмяната им, ищецът е останал без работа, което е вреда - пряка последица
от това двукратно уволнение. Предвид, че той е обжалвал уволненията и е
очаквал възстановяването на работа, обстоятелството, че не е търсил и не е
започнал друга работа, не може да се разглежда като съпричиняващо вредите,
поради което оплакването на ответника в тази насока е неоснователно.
Обезщетението за вреди - претърпяна загуба от неполучено трудово
възнаграждение за периода от 01.08.2018 год. до 09.07.2020 год. (шест месеца
след първото уволнение до отмяна на второто уволнение) се съизмерява със
сумата, която ищецът би получил ако бе продължил да работи на същата
работа, като единствената причина да не я получи е незаконното уволнение.
13
Обезщетението по чл. 45 ЗЗД в случая обхваща всички вреди пряка и
непосредствена последица от уволнението и за него е неприложимо
изчисляването на база възнаграждението, получено от него за последния
отработен месец (декември 2017г.) по аналогия с обезщетението по чл.104 от
ЗДС. Затова, оплакванията на ищеца в тази насока са основателни. Установено
с неоспореното от страните заключение на вещото лице Т. по икономическата
експертиза, на което съдът на осн. чл. 162 ГПК се позовава, е
възнаграждението, което ищецът би получил ако не беше незаконното
прекратяване на служебното му правоотношение за процесния период. За
периода от 01.08.2018г. до 09.07.2020г. (23 месеца и 9 дни) то се равнява на
21 741,26 лв. с включен данък и доброволно допълнително пенсионно
осигуряване (1 200 лв. и 2 054,13 лв.) и чиста (нетна) сума от 18 487,13 лв.
Предвид, че длъжността на ищеца „главен инспектор“ не е съществувала след
уволнението, няма назначени служители на същата и във ведомостите няма
такава заплата, вещото лице е взело за база на изчисленията в периода,
възнагражденията на друг служител с длъжността на ищеца преди
уволнението „главен инспектор“, с близка заплата, преназначен на длъжност
„главен експерт“. Предвид, че обезщетението не съставлява трудовото
възнаграждение, а се съизмерява с неполучената сума за него и е чистата
такава, обезщетението е в размер на 18 487,13 лв., поради което
неоснователни са оплакванията на ищеца, че в обезщетението се включват
сумите за данък и за пенсионно осигуряване (в насока, че се присъжда чистата
сума е решение № 198 от 28.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 270/2017 г., III г. о.,
ГК). От това обезщетение следва да се приспадне полученото от ищеца
обезщетение по чл.104 от ЗДС, присъдено с решение № 99/02.10.2020 г. по
адм.д. № 154/2020 г. в размер на сумата от 5 034 лв. (обезщетението по чл.
104, ал.1 ЗДС за уволнението от 05.11.2019 г.), след което дължимото му се
обезщетение по чл. 45 ЗЗД за неполучено възнаграждение се равнява на
сумата от 13 453,13 лв. и до този размер искът му е основателен. До този
размер осъдителното решение на окръжния съд следва да бъде потвърдено,
като за горницата над 13 453,13 лв. до присъдените 16 622,80 лв. решението
на окръжния съд следва да бъде отменено и искът в тази част – отхвърлен.
Претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законните
лихви върху главницата от 13 453,13 лв. за периода от 10.07.2020 г. до
09.07.2023 г. е основателна до размер на сумата от 4 198,52 лева и до този
размер искът по чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 84, ал.3 ГПК следва да бъде уважен,
като решението на първата инстанция за сумата от 4 198,52 лева – следва да
бъде потвърдено, а за горницата над 4 198,52 лева до 5 187,75 лв. – то следва
да бъде отменено и искът – отхвърлен.
Претенциите за присъждане на сумата от 1 552 лв. - неполучено
допълнително възнаграждение през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020 г. и
мораторни лихви от 484,38 лв. върху тази главница от 10.07.2020 г. до
09.07.2023 г. са неоснователни и правилно са отхвърлени от окръжния съд.
Това е така, тъй като ищецът е претендирал допълнителни възнаграждения,
14
уредбата на които е в чл.67 от ЗДС, като претенцията му е за неполучено
такова допълнително материално стимулиране (ДМС), уредено чл.67,ал.7,т.5
от ЗДС. Това възнаграждение не се дължи безусловно на служителя; то е за
постигнати резултати; изплаща се по решение на работодателя и възможност
за това, след оценка по ред, определен в специална наредба, поради което и
неполучаването му не е пряка последица от незаконното уволнение. Суми за
представително работно облекло ищецът не е претендирал в исковата си
молба, като те не съставляват допълнително възнаграждение по см. чл. 67 от
ЗДС, а са по чл.40, ал.1 от ЗДС и не са в обема на това обезщетение, като освен
това дължимостта на същите не е в пряка връзка от незаконното уволнение и
не се дължат. Искът е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от окръжния
съд, а оплакванията на ищеца в тази насока са неоснователни. Претенциите за
2 544 лв. за пропуснати ползи от неполучени възнаграждения от участие в
изпитни комисии провеждане на изпити в училища за придобиване на право за
работа със земеделска и горска техника през 2018 г., 2019 г. и до 09.07.2020 г.
и мораторни лихви от 793,99 лв. върху тази главница за периода от 10.07.2020
г. до 09.07.2023 г. също са неоснователни. Предвид, че членовете на изпитните
комисии се определят по реда на Наредба №12/2009 г. от постоянна комисия
по чл. 23 до 2018 г., съответно по чл.17 от Наредба 1/2019 г. след това,
назначена от Министъра на земеделието и храните и ищецът не е включен в
изпитна комисия за процесните периоди, а там са определени други лица,
изключва получаването на възнаграждения от него за участие в изпитите да е в
зависимост единствено от наличието на служебното му правоотношение и
съответно липсата на такова участие в изпитна комисия и липсата на получено
възнаграждение като член на такава да е в пряка връзка с процесните
уволнения. Не е доказан от ищеца твърдяния факт, че при положение на
запазено служебно правоотношение, той задължително би бил включен от
комисията при МЗХ в състава на изпитните комисии, като не е аргумент в тази
насока, предвид изложеното по-горе, определянето му като член в изпитни
комисии за предходни периоди. Затова, правилно окръжният съд е достигнал
до извод за неоснователност на тази претенция, тъй като участието на ищеца в
тези комисии не е гарантирано и предпоставката за това не е единствено
факта, че служителят заема посочената длъжност и неоснователни са
оплакванията на ищеца в тази връзка.
По претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Към датата на уволнението, ищецът е бил на * години, с дългогодишен
стаж в професията си. От кореспондиращите и взаимно допълващи се
показания на свидетелите Д., К. и Т. (последният приятел на ищеца), се
установява, че след първото уволнение, В. много се променил в негативна
посока. Според свидетелката Д., той изпаднал в депресия, затворил се, не
искал да излиза с приятели, не вдигал телефона, не искал да говори дори със
семейството си, не се хранел и приемал успокоителни. Изпитвал стрес при
всяко излизане на ответника на етажната площадка и при мисълта да се
засекат, гледал постоянно през шпионката. Колегите му й се обаждали, за да
15
разпитват заради разпространени слухове относно повода за уволнението му.
През 2019 г. ищецът отишъл при сина си и внучетата си в С., за да се откъсне,
но това не помогнало, върнал се много отслабнал. Малко след това излязло
решението на съда за отмяна на първото уволнение и В. бил изключително
ентусиазиран, отпуснал се, започнал пак да се усмихва, като това продължило
кратко – до второто уволнение. След това отново се затворил в стаята си и не
поддържал връзка с никого, не отговарял на телефона, не искал да допуска
близките си. Според свидетеля Т., след първото уволнение ищецът, който
преди бил много емоционален човек, започнал да се капсулира в себе си, вече
не се виждал с приятели на кафе, не играел на карти в петък (както дотогава),
избягвал компанията, странял. Второто уволнение тотално го съкрушило.
Ищецът страдал от загубата на работата си, за градените там отношения. След
първото и второто уволнение, той вече не бил човека отпреди това, не бил
жизнерадостен и щастлив, а страдал от депресия, изолирал се, отдръпнал се и
не се виждал с приятели. Според свидетелката Ч. (съпруга на ответника), те
живеят на една етажна площадка с ищеца, семействата не комуникират по
никакъв начин и се стремят да се избягват.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.
При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също от обичайните размери на
обезщетенията, платими в подобни случаи и от икономическото състояние в
страната към момента на увреждането, което се влияе от минималната работна
заплата, инфлационните процеси, нарастването на цените и др.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът съобрази от една страна зрялата възраст на ищеца, дългогодишният му
стаж в системата и градената там с години кариера и авторитет към момента
на уволнение; отчита също така, като засилващо интензитета на вредите,
факта на двукратното, последователно тенденционно уволнение от ответника
при липса на основание за това; съобрази сравнително дългия период от време
от почти две години и пет месеца (от 31.01.2018 г. до 09.07.2020 г., с
изключение на времето от първото съдебно решение за отмяна на уволнението
от 24.10.2019 г. до второто уволнение на 05.11.2019 г.), през който ищецът е
изпитвал тревоги, притеснения, стрес, несигурност, огорчение, безсилие,
безпокойство, психическа затормозеност, чувство за злепоставяне пред
обществото и други подобни и обичайни в подобни случай негативни
преживявания от уволнението, от оставането му без работа и без доходи, от
несигурността за бъдещето, от социалната му изолация и промяна, от
16
сниженото качество на живот в този период и от уронване на авторитета му в
обичайната му среда. В тази посока съдът отчита по-големия интензитет на
тези преживявания на ищеца след повторното уволнение в деня на
възстановяването му на работа по първото решение на съда и изпитаното
безсилие и отчаяние тогава. От друга страна, съдът съобрази, че ищецът няма
доказани заболявания от уволнението, включително психични такива, няма
дълбоки депресивни състояния и няма поставени медицински диагнози в този
смисъл, като обичайният стрес, тревожността и свързаните с това евентуални
нарушения на съня и отслабване, са отчетени в обичайните вреди от деликта.
Няма доказани и трайни негативни последици в емоционалната сфера на
ищеца и в обичайния му начин на живот след отмяната на второто процесно
уволнение. Предвид това и отчитайки стандарта на живот в страната към
датата на деликта и като съобрази размера на присъжданите обезщетения
съдът намира, че обезщетение от 5 000 лв. е справедлив размер на
обезщетението за неимуществените вреди на ищеца, което се дължи с
мораторните лихви от подаване на исковата молба до окончателното му
изплащане. Ответникът дължи и обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД в размер
на 1 560,45 лв. за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год. За горниците
над тези размери исковете подлежат на отхвърляне. До този извод е достигнал
в решението си окръжният съд и решението му в тази част следва да бъде
потвърдено. Оплакванията на ищеца в насока на занижаване размера на
обезщетението са неоснователни по изложените по-горе съображения.
Оплакванията на ответника, че не са разграничени понесените от ищеца вреди
от последващи уволнения и обезщетението е в завишен размер, съдът намира
за неоснователни, тъй като свидетелите по делото са говорили само за периода
на първото и второто уволнение на ищеца, сторено конкретно от ответника и
изнесеното от тях е само в тази връзка.
С оглед изхода от делото, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, съразмерната част
от разноските за ищеца е 4 140,65 лв., а за ответника - 2 285,36 лв., поради
което за горницата над 4140,65 лв. до присъдените на ищеца за
първоинстанционното производство 4 891,18 лева решението следва да бъде
отменено, а на ответника следва да бъдат присъдени допълнително 382,77 лв.
За производството пред въззивната инстанция, страните си дължат разноски
съразмерно с резултата от обжалваната част на решението на окръжния съд,
като ищецът е претендирал разноски за държавна такса от 381,26 лв. и
адвокатско възнаграждение от 6 900 лв. по приложен списък за разноските, а
процесуалният представител на ответника е заявил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и е претендирал присъждане
на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал. 2 ЗА за безплатно оказана правна
защита на ответника (списък по чл. 80 ГПК не е представил). Възражението
по чл. 78, ал.5 ГПК е основателно, предвид липсата на правна и фактическа
сложност и извършената от адвоката работа във въззивното производство по
подаване на въззивна жалба, отговор и явяване в едно съдебно заседание,
поради което и при липсата на обвързаност от определените с Наредба
17
№1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения (така
задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с
решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, че посочените в наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда)
съдът намира, че следва да определи разноски за адвокатско възнаграждение в
пълен размер от 2000 лв., от което съразмерно на резултата от въззивното
производство, на ищеца се дължи сума от 980 лв. При същите съображения, на
процесуалния представител на ответника се дължи възнаграждение по чл. 38
ЗА, което съразмерно с резултата се равнява на сумата от 1020 лв. Поради
неоснователност на жалбата на ищеца, на същия не се дължат разноски за
държавна такса, а ответникът не е претендирал такива и не му се присъждат.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 39/13.03.2024 г., постановено по гр.д. № 247/2023
г. по описа на Силистренския окръжен съд в частта, с която Н. И. Ч. е осъден
да заплати на Е. В. В. на осн. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД: обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконното двукратно
прекратяване на служебното му правоотношение, извършено със Заповед
№РД-11-006 от 31.01.2018 г. и със Заповед №РД-11-039 от 05.11.2019 год.
издадени от Н. Ч., в качеството му на директор на Областна дирекция
„Земеделие“ - Силистра, изразяващи се в неполучено възнаграждение за
периода от 01.08.2018 год. до 09.07.2020 год. ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2023 год. до
пълното изплащане на задължението в ЧАСТТА за горницата над 13 453,13
лв. до 16 622,80 лв.; и обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год. в ЧАСТТА за горницата над
4198,52 лв. до 5187,75 лв.; разноски за първоинстанционното производство за
горницата над 4 140,65 лв. до 4 891,18 лева, като вместо това,
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. В. В. срещу Н. И. Ч. искове: за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди по чл.45 от ЗЗД, изразяващи се в
неполучено възнаграждение за периода от 01.08.2018 год. до 09.07.2020 год. в
частта за горницата над 13 453,13 лв. до 16 622,80 лв.; за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 13 453,13 лв. за
периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год. за горницата над 4198,52 лв. до
5187,75лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/13.03.2024 г., постановено по гр.д. №
247/2023 г. по описа на Силистренския окръжен съд в частите, с които:
- Н. И. Ч. е осъден да заплати на Е. В. В. на осн. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД, следните суми: - 13 453,13 лв., представляваща обезщетение за
18
претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконното двукратно
прекратяване на служебното му правоотношение, извършено със Заповед
№РД-11-006 от 31.01.2018 г. и със Заповед №РД-11-039 от 05.11.2019 год.
издадени от Н. Ч., в качеството му на директор на Областна дирекция
„Земеделие“ - Силистра, изразяващи се в неполучено възнаграждение за
периода от 01.08.2018 год. до 09.07.2020 год. ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2023 год. до
пълното изплащане на задължението; - 4198,52 лева, представляваща
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 13 453,13 лева,
дължимо за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год.; - 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени,
вследствие на незаконното двукратно прекратяване на служебното
правоотношение, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, считано от 10.07.2023 год. до изплащане на задължението; -
1 560,45 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата от 5 000 лв., дължима за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023
год.; - разноски в производството по делото пред окръжния съд в размер на
сумата от 4 140,65 лв.
- са отхвърлени, предявените от Е. В. В. срещу Н. И. Ч. искове: - за
заплащане на обезщетения за имуществени вреди по чл.45 от ЗЗД (в общ
размер от 9 214,46 лв.) и мораторни лихви върху тях (в общ размер от 2 875,85
лв.), както следва: за неполучено възнаграждение за периода от 01.08.2018
год. до 09.07.2020 год. в частта за горницата над 16 622,80 лв. до 21 741,26 лв.
(обжалвана част) и мораторни лихви от 1 597,48 лв. върху тази главница за
периода 10.07.2020г. до 09.07.2023 г.; за сумата от 1 552 лв. - неполучено
допълнително възнаграждение през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020 г. и
мораторни лихви от 484,38 лв. върху тази главница от 10.07.2020 г. до
09.07.2023 г.; за сумата от 2 544 лв. - неполучено възнаграждение от
провеждане на изпити за придобиване на право за работа със земеделска и
горска техника през 2018 г., 2019 г. и до 09.07.2020 г. и мораторни лихви от
793,99 лв. върху тази главница за периода от 10.07.2020 г. до 09.07.2023 г.; - за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 52 ЗЗД,
вследствие на незаконното двукратно прекратяване на служебното
правоотношение на ищеца за сумата от 5 000 лв. (горницата над уважената
част от 5000 лв. до претендираните 10 000 лв.), ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2023 год. до
изплащане на задължението и на осн. чл. 86 ЗЗД и за сумата от 1560,45 лв. –
мораторни лихви върху главницата от 5 000 лв. за периода от 10.07.2020 год.
до 09.07.2023 год.
- Е. В. В. е осъден да заплати на Н. И. Ч. сумата от 1902,59 лв. – разноски
за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Е. В. В., ЕГН ********** да заплати на Н. И. Ч., ЕГН
********** допълнително сумата от 382,77 лв. - разноски за производството
пред първата инстанция.
19
ОСЪЖДА Н. И. Ч. с ЕГН ********** да заплати на Е. В. В., ЕГН
********** сумата от 980 лв. – съразмерна част от разноски за адвокатска
защита във въззивното производство.
ОСЪЖДА Е. В. В., ЕГН ********** да заплати на адвокат И. С. Р.-А. от
АК-С., ЛН *, сумата от 1020 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20