№ 217
гр. Бургас, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20222000500385 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивни жалби, депозирани
от Р. Т. С. и ЗК „Лев инс“АД, ЕИК *****, срещу решение № 797/ 27.07.2022
г., постановено по гр.д. № 1428/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Въззивницата-ищца Р. С. обжалва решението в частта, с която е
отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП от 09.10.2020 г., за
разликата над уваЖ.я размер от 142 500 лв. до размера от 300 000 лв.
(частично от 400 000 лв.), ведно със законната лихва върху сумата от
10.06.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, в частта, с която
е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за причинените
имуществени вреди от телесни увреждания при ПТП от 09.10.2020 г., за
разликата над уваЖ.я размер от 14 153,74 лв. до размера от 29 799,34 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от 01.07.2021 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, както и в частта, в която са отхвърлени
претенциите за присъждане на обезщетение за забава извън уваЖ.те.
Навеждат се оплаквания за неговата неправилност и необоснованост в
обжалваната му част, нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, и необоснованост. Сочи се, че според
1
Кодекса на застраховането, отговорността на застрахователя е уредена като
гаранционно-обезпечителна и покрива в пълен размер отговорността на
делинквента до размера на застрахователната сума и при съпричиняване по
чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквента, по силата на чл.223, ал.1
КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на
вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за
увреждането на застрахования при него делинквент, който е ирелевантен от
гледна точка на интереса на увреденото лице. Твърди се, че ЗК „Лев инс“АД
следва да понесе отговорността за заплащане на цялото, дължимо на
пострадалия, застрахователно обезщетение, съгласно чл.499, ал.7 КЗ.
Във връзка с приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат
и последвалата от това редукция на обезщетението, във въззивната жалба се
поддържа, че самия факт на непоставяне на предпазен колан сам по себе си не
е съпричиняващ фактор. Липсата на поставен такъв не може да бъде приемана
изначално за предпоставка за определяне на съпричиняване на вредоносния
резултат, а такъв извод може да бъде направен само при събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем,
ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Препраща се към показанията на в.л.д-р.С. в о.с.з. на 18.07.2022 г., за да се
обоснове извод за липса на пълно и главно доказване по категоричен начин на
принос на пострадалата от страната, направила възраЖ.ето за съпричиняване.
Претендира се, че законна лихва се дължи на основание чл.429, ал.3 КЗ
от датата на депозиране на извънсъдебната претенция за неимуществени
вреди – 31.03.2021 г. до окончателното й изплащане върху
претендираната/присъдена главница, както и законна лихва съгласно чл.497,
ал.1, т.1 КЗ, а за извънсъдебната претенция за имуществени вреди – от
09.06.2021 г. до окончателното й изплащане върху
претендираната/присъдената главница, както и законна лихва съгласно
чл.497, ал.1, т.1 КЗ. Претендира се, че застрахователят дължи законна лихва
за собствената си забава, а именно от 21.04.2021 г. до окончателното й
изплащане за претенцията за неимуществени вреди и от 30.06.2021 г. до
окончателното й изплащане за претенцията за имуществени вреди, както и
дължи законната лихва, дължима от виновния водач. Твърди се, че двете
задълЖ.я за лихви са с различни правни основания и могат да съществуват
2
паралелно. Заявява се, че по щетата са представени всички необходими
документи, за да се произнесе ответното дружество и да определи дължимо
обезщетение, а постановения отказ е неправилен и необоснован.
Моли се за отмяна на решението на Окръжен съд Бургас в
отхвърлителните му части, като се моли да се реши спора по същество и се
уважат предявените искове на Р. С. изцяло, както и да се присъдят
следващите се разноски.
В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗК „Лев
инс“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: бул. „Симеоновско
шосе” № 67А, гр. София, чрез юрк.А. Г., срещу решение № 797/ 27.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 1428/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, в
частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати сумата над 80 000
лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Поддържа се, че решението е неправилно в частта, в която е прието
съпричиняване от страна на пострадалата в размер на едва 5 %, като се
претендира принос на ищцата за настъпване на вредите в размер на поне 20%.
Поддържа се, че в обжалваните си части съдебният акт е неправилен и
незаконосъобразен. Съдът не бил обсъдил в каква степен твърденията в
исковата молба относно начин на проявление и форма на засягане на
нематериални права на ищцата били доказани пълно и главно. Мотивите на
съдебното решение не съдържали означение във връзка с какви обективно
установени обстоятелства и по повод на кои твърдения в исковата молба било
прието наличие на нематериални вреди, обосноваващи присъждане на
обезщетение в такъв значителен размер. Сочи се, че приетият от
първоинстанционният съд справедлив размер на обезщетението от 300 000 лв.
е завишен и е несъобразен с доказателствата за претърпените травми, техният
морфологичен характер и периода на възстановяване. Във въззивната жалба
се навеждат оплаквания и за несъобразяване със стандарта на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането, тъй като репарирането на претърпените
неимуществени вреди не следва да служи за обогатяване.
Заявява се в жалбата, че нарушенията на водача на товарния автомобил,
в резултат на които са причинени смърт на повече от едно лице и множество
телесни увреждания на други лица, имат значителен превес над нарушенията
3
на водача на застрахования в дружеството автомобил, ето защо съдебният
състав е разпределил неправилно и несправедливо отговорността, която всеки
един от застрахователите следва да носи. Излагат се съобраЖ.я, че водачът на
товарния автомобил е отговорен в степен не от 50%, а от 80%.
Моли се за отмяна на постановеното от Окръжен съд Бургас съдебно
решение в обжалваната му част за сумата над 80 000 лв. за неимуществени
вреди и постановяване на друго, с което да се отхвърли исковата претенция за
сумата над 80 000 лв. главница за неимуществени вреди като неоснователна.
Оспорва се и подадената въззивна жалба от Р. С. като неоснователна.
Възразява се против излоЖ.те от страната аргументи за неправилно
прилагане на материалния закон по отношение действието на разпоредбата на
чл.499, ал.7 КЗ, доколкото било установено с влязла в сила присъда, че вина
за ПТП имал водачът на товарен автомобил Волво, чиято отговорност била
застрахована при PJSC UIC Knjazha Vienna Insurance Group – Украйна.
Оспорват се като неоснователно присъдени разноските в полза на
ищцовата страна по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
Претендират се направените разноски от ЗК „Лев инс“АД за две
съдебни инстанции, в т.ч. съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Прави се възраЖ.е за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор по насрещната въззивна
жалба от Р. Т. С., ЕГН **********, чрез адв. Н. Н. Д., адв. Ж. В. Т. и адв.
Г.Г.Р., в който същата се оспорва като неоснователна.
Поддържа се, че по делото са събрани множество на брой
доказателства, които се явяват достатъчно убедителни, логични,
последователни и категорични, за да бъдат уваЖ. ищцовите претенции в
цялост. Били установени както видът и характерът на получените увреждания,
продължителността и интензивността на търпените болки и страдания, така и
продължаващите понастоящем последици. Затруднението на двиЖ.ята на
долните крайници било налице и към момента на изготвяне на експертизата –
08.07.2022 г. – 1 година и 9 месеца след процесното събитие. Развиват се
съобраЖ.я за неправилност на съдебното решение по повод редуцирането на
4
застрахователното обезщетение поради наличието на противоправно
поведение от другия водач и наличието на съпричиняване. Излагат се доводи
за продължаващите във времето вреди на ищцата предвид неблагоприятната
медицинска прогноза, развиващите се инфлационни процеси в страната и
действащите застрахователни лимити към момента на настъпване на
процесното ПТП.
Претендират се допуснати от първоинстанционният съд процесуални
нарушения, въз основа на които се правят доказателствени искания за
допускане на комплексна психологична и психиатрична експертиза, която да
отговори на посочените от страната въпроси, както и допускане на един
свидетел при режим на довеждане, който да даде показания относно
личността, социалното и професионалното полоЖ.е на ищцата и нейния
статус в общността й.
Претендират се разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 във вр.с ал.1, т.2 ЗА, съобразно материалния интерес за
разликата над 80 000 лв. до 300 000 лв. за процесуално представителство и
защита на ищцата в качеството й на въззиваема страна по представената
насрещна въззивна жалба от ответника, явяващо се възнаграждение, различно
от това за представителство в качеството й на въззивник по заявена въззивна
жалба срещу същото съдебно решение.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбите, с които е
сезиран, взе предвид следното:
Предявеният иск пред Окръжен съд Бургас е с правно основание
чл.432 от КЗ, от Р. С. против „Лев инс“АД, за присъждане на обезщетение в
размер на 300 000 лв., частично от 400 000 за претърпени от въззивницата-
ищца неимуществени вреди – болки и страдания по повод телесни
увреждания в резултат на ПТП от 09.10.2020 год., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя – 31.03.2021
год. до окончателното изплащане; обезщетение за имуществените вреди в
размер на 29 797,34 лв., представляващи разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя
– 09.06.2021 год. до предявяване на исковата молба – 604,27 лв. и от
предявяване на иска до окончателното изплащане; законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди и лихвата по чл.429 ал.3 от КЗ,
5
считано от 21.04.2021 год. до окончателното изплащане и законна лихва
върху обезщетението за имуществени вреди и лихвата по чл.429 ал.3 от КЗ,
считано от 30.06.2021 год. до 20.08.2021 год. в размер на 430,44 лв. и до
окончателното погасяване на вземането.
Ищцата е поддържала, че в резултат на произшествието, допуснато
от водача на застрахован при ответника автомобил, са й били причинени
тежкостепенни телесни увреждания, някои от които с необратим характер, и
че отправила извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение от
застрахователя, по която ЗК“Лев инс“ не определил и не изплатил
обезщетение.
В отговора си ответникът е поддържал, че водачът на застрахования
при него автомобил не е имал вина за произшествието, а такава вина е
установена с присъда на наказателния съд за другия участник – водач на
товарния автомобил. Оспорил е вредите и причинно-следствената връзка с
поведението на водача на автомобил „Ивеко“ и е въвел възраЖ.е за
съпричиняване от страна на пострадалата.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
деликтът е причинен от водачите на двете превозни средства и тъй като не
може да се установи приносът на всеки от участниците за възникване на
застрахователното събитие, отговорността следва да се разпредели поравно и
съответно на това отговорността е разпределена между двамата
застрахователи поравно, в случая върху въззивника-ответник в размер на ½.
Съдът е приел също, че с поведението си ищцата е допринесла за вредите и е
определил принос от 5% поради пътуване без поставен обезопасителен колан.
Счел е, че справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди
възлиза на 300 000 лв., а понесените имуществени вреди са в предявения общ
размер от 29 797,34 лв., след което е намалил размерите на обезщетенията
наполовина, а после ги е редуцирал с 5% и така е присъдил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 142 500 лв. и обезщетение за имуществени
в размер на 14 153,74 лв., както и лихва за забава по чл.497 ал.1 т.1 от КЗ.
Началният момент на лихвата е определен спрямо момента, в който
въззивникът-ответник е бил уведомен за съдържанието на присъдата и е
изпаднал в забава за задълЖ.ето си да определи и изплати застрахователно
обезщетение за неимуществените вреди, а именно - 10.06.2021 год. и за
6
имуществените – 01.07.2021 год.
Пред настоящата инстанция страните не спорят, че на 09.10.2020 год. е
настъпило произшествие с участието на автобус “Ивеко“, в който е пътувала
въззивницата-ищца, и товарен автомобил „Волво“ с прикачено полуремарке,
че вина за допускане на произшествието имат и двамата водачи, както и че
въззивницата-ищца е получила урежданията, сочени от нея като източник на
имуществените и неимуществените вреди - травматичен шок, черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки; счупване на носните кости; счупване на горната челюст тип
Le Fort II; луксация III степен на 1-ви и 2-ри горни десни зъби, разкъсно-
контузна рана по горната устна в дясно, контузия на белите дробове, контузия
на гръдния кош и корема, контузия на левия бъбрек, многофрагментно
счупване на таза в областта на двете тазобедрени ямки, счупване на долните
рамена на двете лонни кости, счупване на кръстцовата кост в дясно, счупване
на дясната хълбочна кост, счупване на тялото на дясната бедрена кост.
Гражданският съд е обвързан от присъдата, постановена по НОХД
№386/20 год. на ОС Ямбол, изменена с решение №74/25.11.2021 год. по
ВНОХД №160/21 год. на АС Бургас, последното – оставено в сила с решение
№58/11.04.2022 год. по н.д.№117/22 год. на ВКС, включително в частта, с
която е прието, че вина за настъпване на тежкото произшествие имат и
двамата водачи, но водачът на застрахования при въззивника-ответник
автомобил е починал и по отношение на него наказателна отговорност не е
била реализирана. Извод за вина на водача на автобус „Ивеко“ може да бъде
направен и въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза,
назначена в настоящото производство, от което се установява, че
непосредствено преди да предприеме аварийното спиране скоростта му на
двиЖ.е е била 100 км.ч. (показания на тахографа), т.е. автобусът се е движел
със скорост над регламентираната, което значително е увеличило опасната му
зона за спиране. С присъдата водачът на товарния автомобил е признат за
виновен за престъпление, от което са причинени смърт на три лица и телесни
повреди на множество други лица, вкл.средни телесни повреди на
въззивницата-ищца С..
Според чл.429 КЗ с договора за застраховка "гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
7
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, като съгласно чл.432, ал.1 КЗ искът може да бъде
насочен и пряко срещу застрахователя. Отговорността на застрахователя е
функционална от тази на деликвента и се реализира само в случай, че са
осъществени всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. В
случая, увреждането е причинено от действията на двамата водачи – чл.53 от
ЗЗД, ето защо всеки от застрахователите отговоря пред увреденото лице,
както отговарят причинителите – солидарно. Конкретният принос на всеки от
деликветните не може да бъде противопоставен на увреденото лице по прекия
иск и техните вътрешни отношения за него са ирелевантни, ето защо при
присъждане на обезщетението прилоЖ.е следва да намери нормата на чл.499
ал.7 от КЗ, а не нормата на чл.477 ал.6 от КЗ.
При определяне на обезщетението за неимуществените вреди следва
да бъдат съобразени конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната
икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т.
д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).
От медицинската документация и от съдебномедицинската експертиза
се установява, че въззивницата-ищца е претърпяла следните травматични
увреждания : травматичен шок, черепно-мозъчна травма изразяваща се в
контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; счупване на
носиите кости; счупване на горната челюст тип Le Fort II; луксация III степен
на 1-ви и 2-ри горни десни зъби, разкъсно-контузна рана по горната устна в
дясно, контузия на белите дробове, контузия на гръдния кош и корема,
контузия на левия бъбрек, многофрагментно счупване на таза в областта на
двете тазобедрени ямки, счупване на долните рамена на двете лонни кости,
счупване на кръстцовата кост в дясно, счупване на дясната хълбочна кост,
счупване на тялото на дясната бедрена кост. Според заключението,
травматичния шок, манифестиран със спадане на артериалното кръвно
8
налягане до 95/70 mmHg и покачване на сърдечната честота до 115 у/мин,
обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота; черепно-
мозъчната травма с контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки обуславя разстройство на здравето, временно опасно за живота;
счупването на горната челюст тип Le Fort II, води до трайно затруднение на
функциите на дъвченето и говора за период от около 1,5-2 месеца при липса
на усложнения; изкълчването (луксация) на 1-ви и 2-ри горни десни зъби,
наложило в последствие тяхната екстракция, се приравнява с
медикоквалификационния признак избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето; многофрагментното счупване на таза в областта на
двете тазобедрени ямки, счупване на долните рамена на двете лонни кости,
счупване на кръстцовата кост в дясно, счупване на дясната хълбочна кост
определя трайно затруднение на двиЖ.ята на долните крайници за период от
12-18 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес;
счупването на тялото на дясната бедрена кост обуславя трайно затруднение на
двиЖ.ята на десния долен крайник за период от 8-10 месеца при липса на
усложнения в оздравителния процес. От заключението се установява, че
въззивницата-ищца е преминала през тежък лечебен и възстановителен
процес. Видно е, че травматичния шок и острите прояви на черепно-
мозъчната травма са били преодолени но време на лечението в болничните
заведения, но към момента на изготвяне на заключението са налице
последици от черепно-мозъчната травма, изразяващи се в деменция,
нарушения на паметта, личностни промени, за които се очертава
дългогодишен период на лечение и често са с неблагоприятна прогноза. От
отговора на въпрос №14 от заключението е видно, че в резултат на черепно-
мозъчната травма се е развила травмена енцефалопатия с травмена промяна
на личността, по време на престоя в болница са наблюдавани тонично-
клонични гърчове, заради които е била назначена противогърчова терапия и
след започване на медикаментозното лечение не е наблюдавана гърчова
симптоматика. От заключението става ясно, че тези медикаменти ищцата
продължава да приема и понастоящем. Според експертизата, счупванията в
областта на таза и на дясната бедрена кост са били лекувани оперативно и е
поставен метален остеосинтезиращ материал, който към датата на изслушване
на вещото лице в съдебно заседание – 18.07.2022 год. е бил премахнат
оперативно и по делото е представена епикриза от УМБАЛСМ “Пирогов“.
9
Според заключението, двиЖ.ята на долните крайници в тазобедрените стави
са значително затруднени и ограничени, пострадалата не може да се
придвижва самостоятелно и използва проходилка за придвижване на кратки
разстояния. Многофрагментното счупване на таза е довело до увреждане на
съдове в дясната половина на таза и развитие на тромбоза и възпаление -
тромбофлебит в областта на хълбочната и бедрената артерия и
интрамускулни абцеси в областта на тазовите мускули, които са довели до
тежък токсикоинфекциозен синдром, обуславящ разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Със свидетелски показания е установено, че въззивницата-ищца била
в много тежко състояние след катастрофата, прогнозите за оцеляването й
били неблагоприятни. Била в кома три месеца, отслабнала драстично. След
изписването на ищцата от „Порогов“, тя била лекувана в хоспис и в болница
за рехабилитация, била в безпомощно състояние, не можела да говори, нищо
не разбирала, не можела да се храни. Според свидетелските показания, около
четири – пет месеца след изписването си ищцата започнала да прави леки
двиЖ.я с ръцете, с тялото, с краката. Свидетелите съобщават, че понастоящем
тя не е възстановена, не може да остава сама, да се обслужва, успява да
поседи за около 10 минути, през останалото време лежи.
От събраните доказателства въззивният съд достигна до извод, че
ищцата е претърпяла неимуществени вреди от деликта, представляващи
силни физически болки и страдания, за които следва да бъде обезщетена
пряко от застрахователя. При определяне на обезщетението съдът отчита вида
и характера на уврежданията, някои от които завинаги влошават качеството
на живот и водят до продължително разстройство на съзнанието. Поради
причинените увреждания са прекъснати контактите на С. с външната среда, с
приятели и колеги. Съобразявайки горните обстоятелства и лимита на
застрахователното покритие, индициращ икономическите условия към 2020
г., съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на
въззивницата-ищца е справедлива и достатъчна сума в размер на 200000 лв.
Претенцията за присъждане на обезщетение за имуществените вреди,
представляващи разходи за лечение, също е доказана по основание и размер.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че
разходите, за които се представят фактури, са свързани с провеждането на
10
необходимото лечение на Р. С.. Въз основа на заключението на СМЕ и
представените разходни документи, въззивния съд счита претенцията за
обезщетяване на имуществените вреди за основателна в пълен размер.
ВъзраЖ.ето на въззивника-ответник за съпричиняване на вредите от
пострадалата е основателно. Във въззивната жалба от нея не се оспорва, че
действително е пътувала без поставен обезопасителен колан, с какъвто е била
оборудвана седалката й. От заключението на СМЕ е видно, че уврежданията
са причинени от удари, реализирани в части или детайли, стоящи пред
пострадалата в купето на автобуса. В с.з. вещото лице д-р С. е пояснил, че
уврежданията е по-вероятно да бъдат получени, ако пострадалата е без колан,
като в по-малка степен това важи за счупването на таза , което е резултат от
действието на сила по надлъжната ос на бедрата, т.е. от удар в областта на
коленете, които са били в близост до предната седалка. От горното следва, че
при предприето пътуване с колан травмите биха били значително по-леки и
нарушението на чл.137а от ЗДвП е съпричинило резултата в размер на 10%.
От изложеното до тук следва, че въззивникът-ответник отговаря за
пълния размер на обезщетенията, след редукция от 10 %, или в полза на
въззивницата-ищца следва да бъде присъдено обезщетение за
неимуществените вреди в размер на 180 000 лв., а за имуществените –
26 819,40 лв.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая
въззивницата-ищца е предявила претенция на 31.03.2021 год. за обезщетение
за неимуществените вреди и на 09.06.2021 год. за имуществените. Липсват
данни за уведомяване от застрахования, ето защо обезщетението за забава
11
следва да бъде присъдено от 31.03.2021 год., съответно от 09.06.2021 год. Не
са налице предпоставки за присъждане на обезщетение за забава по чл.497 от
КЗ върху главницата и лихвата за периода от депозиране на извънсъдебната
претенция до изтичане на срока за определяне и изплащане на обезщетението
и съответно, до окончателното им погасяване. КЗ диференцира отговорността
на застрахователя за собствената му забава от отговорността му за забава,
функционално обусловена от отговорността на делинквента, но тази
диференциация е от значение при регрес против деликвента, не и при
предявен пряк иск от увреденото лице и не е основание да се счита, че
застрахователят дължи две обезщетения за забава – така решение №
72/29.06.2022 год. по т.д.№1191/21 год. І т.о. ВКС.
Оплакванията за допуснато съществено процесуално нарушение от
първоинстанционния съд, поради неназначаване на експертиза и недопускане
на свидетел, са неоснователни. В случая всички релевантни за спора факти,
които са били въведени от ищцата като предмет на делото, са били приети от
първоинстанционния съд за доказани, ето защо отклоняването на
доказателствени искания не е давело до нарушение на нейни процесуални
права.
От изложеното до тук е видно, че крайните изводи на двете инстанции
не съвпадат и това налага решението на Бургаския окръжен съд да бъде
отменено в частта, в която претенциите са отхвърлени над размера от 142 500
лв. до размера от 180 000 лв. по частичния иск за обезщетение на
неимуществените вреди, над размера от 14 153,74 лв. до размера от 26 819,40
лв. за обезщетението за имуществени вреди, в частта, в която е отхвърлена
претенцията за присъждане на обезщетение за забава върху главниците за
периода от 31.03.2021 год. до 10.06.2021 год. за обезщетението за
неимуществени вреди и за периода от 09.06.2021 год. до 01.07.2021 год. за
обезщетението за имуществени вреди и изцяло в частта за разноските, като
вместо него се постанови друго, с което в полза на въззивницата-ищца се
присъди допълнително обезщетение за неимуществените вреди от 37 500 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на извънсъдебната
претенция – 31.03.2021 год., допълнително обезщетение за имуществените
вреди от 12 665,66 лв., ведно със законната лихва от 09.06.2021 год.; законна
лихва върху обезщетението от 142 500 лв., начиная от 31.03.2021 год. и
законна лихва върху обезщетението от 14 153,74 лв., начиная от 09.06.2021
12
год., а в останалата част решението следва да се потвърди.
Въззивницата-ищца е била предстявлявана от адвокати при условията
на чл.38 ал.2 от ЗА. В първоинстанционното производство е направила
разноски за възнаграждения на вещи лица – общо 400 лв. Съразмерно на
уважената част от исковете следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на представлявалия я адвокат в минималните размери по
Наредба №1/2004 год. на ВАС, редакция изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., по
следния начин: по претенцията за обезщетение на неимуществените вреди –
5 130 лв. на инстанция и по претенцията за имуществените вреди – 1 334,58
лв. на инстанция, общо 12 929,16 лв. за двете инстанции, а за защита по
насрещната въззивна жалба, съразмерно на обжалваната от застрахователя
част от решението – 3 530 лв., общо 16 459,16 лв. без ДДС или 19 749,60 лв. с
ДДС. Липсват основания за завишаване на възнаграждението в двукратен
размер, тъй като делото не се отличава със значителна фактическа или правна
сложност и по спорните въпроси е формирана трайна и последователна
съдебна практика. От разноските за възнаграждение на вещи лица съразмерно
следва да й бъдат присъдени 250 лв.
Въззивникът-ответник има право на разноски в първоинстанционното
производство съразмерно на отхвърлената част от исковете. Според
представения списък по чл.80 от ГПК разноските пред БОС са в общ размер
от 8 655 лв., от които 8200 лв. адвокатско възнаграждение, за което е
направено възраЖ.е за прекомерност от насрещната страна. ВъзраЖ.ето е
неоснователно, тъй като уговореното възнаграждение не надвишава
минималния размер по Наредба №1/2004 год. към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие. От така сторените разноски в полза
на застрахователя се присъждат 3 227,36 лв. Поради неоснователността на
въззивната жалба, в полза на ЗК“Лев инс“ не се присъждат разноските за
въззивното производство, които се изчерпват само със заплатената държавна
такса.
Осъдената страна следва да заплати допълнителна държавна такса в
размер на 1976,80 лв.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
13
ОТМЕНЯ решение № 797/ 27.07.2022 г., постановено по гр.д. №
1428/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас следните части:
в частта, с която е отхвърлена частичната претенция на Р. Т. С. против
ЗК „Лев инс“АД, ЕИК ***** за присъждане на обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП от
09.10.2020 г., за разликата над уваЖ.я размер от 142 500 лв. до размера
от 180 000 лв.,
в частта, с която е отхвърлена претенцията на Р. Т. С. против ЗК „Лев
инс“АД, ЕИК ***** за присъждане на обезщетение за причинените й
имуществени вреди от ПТП от 09.10.2020 г., за разликата над уваЖ.я
размер от 14 153,74 лв. до размера от 26 819,40 лв.
в частта, с която е отхвърлена претенцията на Р. Т. С. против ЗК „Лев
инс“АД, ЕИК ***** за присъждане на обезщетение за забава за периода
от 31.03.2021 год. до 10.06.2021 год. върху обезщетението за
неимуществени вреди и за периода от 09.06.2021 год. до 01.07.2021 год.
за обезщетението за имуществени вреди и
в частта, с която в полза на страните са присъдени разноски в
първоинстанционното производство,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“АД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
управление: бул. „Симеоновско шосе” № 67А, гр. София, п.к. 1700 да заплати
на Р. Т. С., ЕГН; **********, с адрес: град Карнобат, област Бургас, ул. ****,
по частичната й претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от получените телесни увреждания от претърпяно пътнотранспортно
произшествие на 09.10.2020 год., допълнително сумата в размер на 37 500
(тридесет и седем хиляди и петстотин) лв., ведно със законната лихва от
31.03.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“АД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
управление: бул. „Симеоновско шосе” № 67А, гр. София, п.к. 1700 да заплати
на Р. Т. С., ЕГН; **********, с адрес: град Карнобат, област Бургас, ул. ****,
допълнително обезщетение за имуществени вреди от претърпяно
пътнотранспортно произшествие на 09.10.2020 год. в размер на 12 665,66
(дванадесет хиляди шестстотин шестдесет и пет 0.66) лв., ведно със законната
лихва от 09.06.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
14
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“АД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
управление: бул. „Симеоновско шосе” № 67А, гр. София, п.к. 1700 да заплати
на Р. Т. С., ЕГН; **********, с адрес: град Карнобат, област Бургас, ул. ****
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото с
решение №797/27.07.2022 год. по гр.д.№1428/21 год. по описа на БОС
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 142 500 лв. за периода от
31.03.2021 год. до 10.06.2021 год.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“АД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
управление: бул. „Симеоновско шосе” № 67А, гр. София, п.к. 1700 да заплати
на Р. Т. С., ЕГН; **********, с адрес: град Карнобат, област Бургас, ул. ****
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото с
решение №797/27.07.2022 год. по гр.д.№1428/21 год. по описа на БОС
обезщетение за имуществени вреди в размер на 14 153,74 лв. за периода от
09.06.2021 год. до 01.07.2021 год.
ПОТВЪРЖДАВА решение №797/27.07.2022 год. по гр.д.№1428/21
год. по описа на Окръжен съд – Бургас в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“АД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
управление: бул. „Симеоновско шосе” № 67А, гр. София, п.к. 1700 да заплати
на адвокат Г.Р., с адрес за кореспонденция: град София, ул.“Христо Белчев“
№ 2 сумата от 19 749,60 (деветнадесет хиляди седемстотин четиридесет и
девет 0.60) лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата за двете инстанции за осъществено процесуално
представителство на Р. Т. С..
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“АД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
управление: бул. „Симеоновско шосе” № 67А, гр. София, п.к. 1700 да заплати
на Р. Т. С., ЕГН; **********, с адрес: град Карнобат, област Бургас, ул. ****,
съдебно-деловодни разноски в размер на 250 (двеста и петдесет) лв.
ОСЪЖДА Р. Т. С., ЕГН; **********, с адрес: град Карнобат, област
Бургас, ул. ****, да заплати на ЗК „Лев инс“АД, ЕИК: *****, седалище и
адрес на управление: бул. „Симеоновско шосе” № 67А, гр. София, п.к. 1700
разноски по делото в размер на 3 227,36 (три хиляди двеста двадесет и седем
0.36) лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“АД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
управление: бул. „Симеоновско шосе” № 67А, гр. София, п.к. 1700, да
15
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд
Бургас държавна такса в размер на 1976,80 (хиляда деветстотин седемдесет и
шест 0.80) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16