Р
Е Ш Е
Н И Е
№36/7.3.2013г.
гр. Девня
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.ПЕТРОВА
при секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 951/2012 г. по
описа на ДРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от М.Я. И. срещу Г.И.И. с правно основание чл.49, ал.1 от СК за развод поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника.
Ищцата твърди, че е сключила граждански брак със
съпруга си на 03.12.2010 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние в
гр. Девня, обл. Варна, за което е съставен акт за
сключен граждански брак № 0018, като брака е втори по ред и за двамата. Твърди,
че имат родено едно дете Д. Г. И., родена на *** г. Излага, че от първия си
брак има дъщеря И. К., родена на ***г.
Ищцата твърди, че от година и повече отношенията със
съпруга й се влошили. Той провокирал скандали без повод, нагрубявал я,
упражнявал й психически тормоз. Твърди, че ответника се е дезинтересирал
от дома и семейството и на 07.08.2012 г. са се разделили, като съпругът
напуснал семейното жилище, а децата останали при нея. Ищцата излага, че между
тях съществува взаимна непоносимост и не са в състояние да съжителстват, като
никой от тях не е предприел мерки за заздравяване на брака.
Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати
брака с развод като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.
Моли упражняването на родителските права по отношение
на детето Д. Г. И., родена на *** г. да бъде предоставено на нея, като на
бащата бъде определен режим на личен контакт с детето всяка първа и трета
събота от месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч., както и един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск. Бащата Г.И.И.
да бъде осъден да заплаща в полза на детето Д. Г. И. чрез неговата майка и
законен представител М. И. месечна издръжка в размер на 120 лв., с падеж седмо
число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва при забава,
считано от 07.08.2012 г. до настъпване на законно основание за изменението или
прекратяването ừ. Моли да й бъде предоставено ползването на семейното
жилище с адрес гр.Девня, ул. Капитан Петко бл.21 вх.В, ет.4, ап.41.
Моли след развода да носи предбрачното
си фамилно име А..
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
В едномесечния срок за отговор ответникът представя
писмен отговор, като изразява становище, че искът за развод е неоснователен на
посочените в ИМ основания, като оспорва изложените твърдения. . Оспорва
искането за предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от
брака дете на ищцата и определяне на лични контакти на детето с бащата, като
неоснователно.
Оспорва искането за заплащане на месечна издръжка чрез
майката, като неоснователно и моли съдът да определи майката да заплащата месечна издръжка в полза на детето Д. Г. И. в
размер на 140 лв. чрез нейния баща на всяко първо число на месеца, за който е
дължима, ведно със законната лихва за просрочие.
Предявява насрещен иск с правно основание чл.49 ал.1
от СК за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на
М.Я. И..
Твърди, че причината за влошаване на отношенията им е
изцяло на ищцата т.к. от една страна тя не полагала грижи за семейството, не
поддържала домът им, не полагала достатъчно грижи за отглеждането и
възпитанието на децата. Твърди, че той полага грижи основно за децата, тъй като
съпругата му за по 3 месеца пътувала извън страната и за месец, месец и
половина се завръща. Това време било единственото през което се грижела за
децата си. Ответникът твърди, че той се е грижел за домакинството в
семейството.
Моли, съдът да постанови
решение, с което да прекрати сключеният
между страните брак по изключителна вина на М.Я. И., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Да
предостави упражняването на родителските права спрямо детето Д. Г. И. на
бащата. Да определи на режим на лични отношения на майката с детето
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 17 ч. в
неделя с преспиване, като я взима и връща на настоящия адрес, както и 30 дни
през лятото когато бащата не е в платен годишен отпуск. Майката да бъде осъдена
да заплаща в полза на детето Д. Г. И. чрез неговия баща и законен представител
Г.И. месечна издръжка в размер на 140 лв., с падеж всяко първо число на месеца
за който се дължи, ведно със законната лихва при забава до настъпване на
законно основание за изменението или прекратяването ừ. Моли да му бъде
предоставено ползването на семейното жилище с адрес ***. Не възразява М. И. да
възстанови фамилното си име А..
Дирекция социално подпомагане – Девня изразява
становище, че конфликта между родителите на детето се отразява негативно върху психо-емоционалното му развитие, като се затваря в себе си
и не желае да разговаря за родителите си.
Съдът, след преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
На 03.12.2010 г. Г.И.И. и М.Я.О. са сключили граждански брак пред длъжностното
лице по гр.състояние в гр.Девня, за което е съставен акт за гр.брак №
18/03.12.2010 г., като съпругата е приела фамилното име И..
Видно от удостоверение за раждане
№49374 от 07.09.2005г., Д. Г. И. е родена на ***г. от майка М.Я.О. и баща Г.И.И..
Видно от удостоверение за раждане от
***г., М.Я. А. е родена на ***г. от майка Е. М. М. и баща Я. А. М..
Видно от НА за покупко-продажба на
недвижим имот №189,том ІІІ,рег.№ 2895, дело №348 от 2006г. на нотариус с район
на действие ДРС Г.И.И. е продал на М.Я.О. недвижим
имот, находящ се в ***.
С решение от 29.01.2003г. ВРС по гр.д.
№ 305/2002г.е прекратен брака между М.Я.О. и К. В. О., като родителскита
права по отношение на детето И. К. О., род. на ***г. са предоставени на майката
М.О..
Видно от представена по далото
ученическа книжка на И. К. О., същата е ученичка в 9 клас за учебната
2011/2012г. в ПГТ „Професор Д-р Асен Златаров”
гр.Варна.
Видно от справка за съдимост
рег.№1243/12г. Г.И.И. е осъждан, реабилитиран по
право на 1807.2002г.
По искане на страните са разпитани
свидетелите Р.А., Д.Е., М.Д. и Г. И., от показанията им се установява, че М. И.
от 10 години работи в чужбина, като се завръща периодично. Г. живее с И. и Д..
Майката изпраща пари за семейството, като заплащала и на сестра си Р. да се
грижи за децата, когато я няма. Когато майката отсъствала от дома за
отглеждането на децата помагала и бабата, по майчина линия. Г.И. не работи,
като се грижи за децата. През последната година и половина настъпил срив в
отношенията между съпрузите, като започнали да се карат. През лятото на 2012г.,
Г. напуснал дома и заминал за Белгия, когато се върнал, нямало къде да живее.
Детето Д. живяло при него, като коледните и новогодишните празници изкарали
заедно. Към момента детето е при майката.
На първия учебен ден майката завела Д. на училище, тъй като бащата бил в
Белгия.
В
изготвения социален доклад по случая се излага, че майката живее в собствено жилище с добри
хигиенно-битови условия, а бащата живее при сестра си. При бащата няма отдЕ. стая за Д., тя ползва обща с бащата и двамата си
братовчеда. Бащата работил без договор с надница 40 лв., а майката работи извън
страната. В заключение ДСП Девня излага, че родителите са силно привързани към
дъщеря си Д.. Конфликта между г-жа И. и г-н И. прераства в скандали в
присъствието на дъщеря им, което влияе отрицателно върху психо-емоционалното
й развитие. Детето се затваря в себе си и категорично отказва да разговаря за
отношенията и желанията си по отношение на родителите си.
С оглед събраните гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени, бракът на страните е изпразнен от дължимото си съдържание, не
изпълнява своята социална функция, поради което следва да бъде прекратен с
развод. Запазването му би било вредно и за самите съпрузи, между които не
съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен на
основание чл.49 ал.1 от СК.
Съдът намира, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, имат двамата съпрузи, изразяваща се в дезинтересирането им един от друг, като съпрузи, дезинтересирането им от изпълнение на поетите брачни
задължения, установяването от всеки от тях на самостоятелен начин на живот и в
липсата на желание и усилия за запазване на брака през периода на фактическа
раздяла – 5 месеца. Именно това
поведение на съпрузите, за което те не са могли да не съзнават, че причинява
сериозна криза в отношенията им, обуславя и брачната им вина, довело е до
фактическата раздяла между тях и до опразване на брачната връзка от съдържание.
Същите не са изпълнявали задълженията вменени им от разпоредбите на СК, не са
положили необходимите усилия за запазване на брака чрез взаимни отстъпки и
компромиси. Съпругът е напуснал семейното жилище и е заживял отделно. Съпругата
не е направила усилия за запазване на брака. Следва да се отбележи, че не може
да се вмени единствено във вина на ищцата като причина за разтрогване на брака,
факта че се труди в чужбина. Същата от събраните по делото гласни доказателства
се установи, че изпраща средства за издръжката на семейството, не само на
децата, като през цялото това време поддържа връзка с децата и съпруга си по
телефона.
По отношение упражняването на
родителските права: Към момента детето Д. живее при майката, като съобразно
представения по делото социален доклад разполага с по-добри хигиенно-битови
условия за отглеждането му. Родителските права по отношение детето И., сестра
на Д. са предоставени на майката М. И., със съдебно решение от 29.01.2003г. ВРС
по гр.д. № 305/2002г., като майката не се е дезинтересирала
от отглеждането на децата си и би могла да осигури по-добри условия.
Свидетелката Г. И., сестра на Г., излага, че детето Д. само е пожелало да отиде
при майка си, тъй като имало нужда от нея.
Ето защо съдът намира, че
родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката. По този начин се защитават в най-висока
степен интересите на детето. Съответно и местоживеенето на детето да бъде
определено при майката.
Предвид нуждата от пълноценни контакти и
запазване и поддържане на връзката между бащата и детето, следва да бъде
определен „разширен“ режим на лични отношения, а именно: всяка първа и трета
седмица от месеца от събота от 09.00 ч. с преспиване до неделя 18.00 ч. , на 26
декември от 9 часа до 18 часа и на 2 януари от 9 часа до 18 часа, вторият ден
/понеделник/ на Великден, както и един месец през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск.
Съобразно предоставянето на
родителските права за упражняване на майката, бащата следва да бъде осъден да
заплаща издръжка в полза на непълнолетното дете.
Размерът
на издръжката, съгласно чл. 142, ал.
1 от СК, се определя в зависимост от
две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите
на родителя, който я дължи, като е определен в ал. 2 на същата разпоредба само
минималния размер на издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е 310 лв.
или минималната издръжка е от 77,50 лв. Нуждите на детето се преценяват с оглед
на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от
получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности.
Родителите, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в
рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за развитието на детето, т. е. съдът следва да основава решението си
за издръжката на детето единствено при съобразяване с неговите конкретни нужди
и с възможностите на родителите, без да е ограничен в преценката си от някакви
други предпоставки, включително от предварително определени граници относно
размера на издръжката и каквато вече няма след отмяна на СК от 1985 г. - чл. 85, ал. 1 и при определен в новия СК
само минимален размер на издръжката.
Преценявайки
материалните възможности на родителите и потребностите на детето Д. навършила 7
години с оглед нейната възраст, съдът намира, че общата издръжка следва да е в
размер на 180 лв. за детето Д., от които майката да заплаща 80 лв., а бащата да
осигурява 100 лв. Съответно иска следва да се отхвърли за горницата над 100 лв.
до претендираните 120 лв. В разглежданата хипотеза
съдът преценява преди всичко нуждите и интересите на детето и с определяне на
издръжка в посочените размери за него ще се осигурят такива условия на живот
каквито би имало, ако родителите му живееха заедно. Заплащането на месечна
издръжка в размер на по 100 лв. за Д., не биха затруднили ответника, тъй като
той е в трудоспособна възраст и би могъл да си намери работа и да реализира
доход поне в рамките на средния за страната. Не се установи бащата да има
задължения и към други низходящи или да е нетрудоспособен. Преимущественото
парично участие на бащата се обуславя от обстоятелството, че майката полага
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата. По иска за
заплащане на издръжка за периода от 07.08.2012г., съдът намира за неоснователен
тъй като се установи, че детето Д. е живяло с баща си, като няколко дни преди
датата на първо с.з. -22.01.13г. детето е отишло при майката. Този факт
опровергава категорично твърдението, че бащата не е заплащал издръжка за
детето, тъй като той пряко е полагал грижи за него.
По отношение ползването на семейното жилище: Съдът
като съобрази, че родителските права по отношение на роденото от брака дете се
предоставят на майката, то и семейното жилище находящо
се в *** следва да се предостави за ползване на ищцата.
След прекратяване на брака, ищцата
следва да носи предбрачното си фамилно име А.,
предвид направеното от нея искане.
С оглед на размера на
присъдената издръжка и на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавни такси по сметка на ДРС в размер на 144 лв,. за иска по чл.143 СК .
Съдът, предвид материалното и
имотното състояние на страните и на осн. чл. 6, т. 2
от ТДТСГПК и съобразно характера на производството определя допълнителна
държавна такса по иска за развод в размер на 40.00 лв., която следва да се
внесе от двете страни съразмерно, съобразно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД брака
между Г.И.И., ЕГН ********** и М.Я. И., ЕГН
**********, сключен в гр. Девня, с акт № 4 на 03.12.2010 г., поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.49 ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА, че ВИНА за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Г. И., ЕГН
********** на майката М.Я. И..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д. Г. И., ЕГН ********** при
майката М.Я. ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Г.И.И. с детето Д. Г.,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от събота от 09.00 ч. с
преспиване до неделя 18.00 ч. , на 26 декември от 9 часа до 18 часа и на 2
януари от 9 часа до 18 часа, вторият ден /понеделник/ на Великден, както и един
месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА бащата Г.И.И. да заплаща
месечна издръжка в полза на детето Д. Г. И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител
М.Я. И. в размер на 100 /сто/ лв.,
считано от датата на предявяване на иска-05.10.2012г. , ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се
дължи, до настъпване на законна причина за
нейното изменяване или прекратяване, като отхвърля молбата за горницата над 100
лв. до претендираните 120 лв. и за периода от
07.08.2012 г. до 05.10.2012 г.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се в *** на майката М.Я. И., на осн. чл. 56
ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване на брака, жената да носи предбрачното
фамилно име – А..
ОСЪЖДА
Г.И.И., ЕГН **********, да заплати по сметка на ДРС
държавна такса по исковете по чл.143 от СК
и чл.49 от СК в размер на 164
лв. /сто шестдесет и четири лева/.
ОСЪЖДА М.Я. И., ЕГН
**********да заплати по сметка на ДРС държавна такса по иска за развод в размер
на 20.00 лв. /двадесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: