РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Кърджали, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Здравка Ив. Дечева Запрянова
при участието на секретаря Ралица Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Ив. Дечева Запрянова
Административно наказателно дело № 20215140201041 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № ******,
издаден от ОДМВР- Кърджали, с който е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000лв. на „К.“ЕООД- С.З. с ЕИК ********* за
извършено нарушение на чл.483 ал.1 т.1 вр. чл.638 ал.4 вр.чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от
КЗ.
Жалбоподателят намира атакувания електронен фиш за незаконосъобразен, тъй като
е издаден при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че не е
извършено посоченото в електронния фиш административно нарушение. Моли съда да
отмени изцяло обжалвания електронния фиш като незаконосъобразен, неправилен и
необоснован. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се
представлява. От договорен адвокат е постъпила молба с подробни съображения за отмяна
на електронния фиш. Представя и списък на разноските.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е писмено становище, с което моли съда да потвърди електронния
фиш, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. От юрисконсулт е постъпила
писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди
електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна
дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за
1
прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното: На 23.08.2021г. в периода от 14.15ч. до 16.15ч. в гр.Кърджали
на ул.П.м. до бензиностанция Е. в посока от завод О. към хотел И. се осъществявал
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера
******* с фабр.№ *******. Същият бил позициониран на главния път до бензиностанция Е.
в гр.Кърджали на посочената улица, където ограничението на скоростта е от 50 км/ч. за
населено място. В 15.36 часа на 23.08.2021г. бил заснет лек автомобил марка „С.Г.В.“ с рег.
№ ******. При обработване на информацията от заснемането бил проверен статуса на
моторното превозно средство, при което било установено нарушение на Кодекса за
застраховането. По този повод бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на
жалбоподателя „К.“ЕООД- С.З., в качеството му на собственик, на когото е регистрирано
МПС, било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000лв. за извършено нарушение на чл.483 ал.1 т.1 вр. чл.638 ал.4 вр.чл.638 ал.1 т.2 вр.
чл.461 т.1 от КЗ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства- снимка №
*******/0216720 от 13.08.2021г., Списък с намерени фишове; Справка за собственост на
МПС, видно от която собственик на лек автомобил „С.Г.В.“ с рег.№ ****** е
жалбоподателя; Списък от 24.01.2018г.; Протокол за използване на Автоматизирано
Техническо Средство или Система на датата рег.№ ***** от 24.08.2021г.; Заповед № 292з-
1685/ 06.11.2017г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ******;
Протокол от проверка № ******/ 01.10.2020г.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
На жалбоподателя е ангажирана административнонаказателна отговорност за
извършено нарушение на чл.483 ал.1 т.1 вр. чл.638 ал.4 вр.чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от
КЗ. Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ въвежда задължение да сключи договор за
застраховка „Г.о.“ на автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано
на територията на Република България и не е спряно от движение. Неизпълнението на това
задължение от юридическо лице се санкционира от нормата на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ с
имуществена санкция в размер на 2 000 лева. С ал.4 на чл.638 от КЗ е предвидено, че когато
с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно
2
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Г.о.“ на автомобилистите, на собственика на моторното
превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1. Това изпълнително
деяние изисква несключване на договор за задължителна застраховка „Г.о.“. В конкретният
случай наказващият орган е описали деянието по следният начин: „На 23.08.2021г. в 15,36ч.
в гр.Кърджали при ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч. Нарушението е
установено и заснето с АТСС ******* с фабр.№ *******. Приспаднат толеранс от минус
3км/ч. с МПС С.Г.В. ** вид лек автомобил с регистрационен номер ****** е установено
нарушение на Кодекса за застраховането заснето с АТТС № *******.“ Това описание на
обстоятелствата по никакъв начин не отговаря на фактическия състав на нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателя. Това е така, тъй като не може да се отъждестви
изпълнителното деяние с посоченото в наказателното постановление административно
нарушение. Не става ясно какво точно нарушение на Кодекса за застраховането е
установено. Това изписване на обстоятелствата на нарушението препятства и възможността
за проверка възникнало ли е някакво задължение за жалбоподателя, кога и на какво
основание. От изложеното следва извода, че е налице противоречие между описаната
фактическа обстановка и приложената санкционна разпоредба, което пречи на
жалбоподателя да разбере какво точно нарушение му се вменява. Недопустимо е едва при
изписването на правната квалификация на деянието да се правят изводи за фактите на
извършеното нарушение. По този начин наказващият орган е ограничил в съществена
степен и правото му на защита, което от своя страна води до отмяна на обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на наказателното
постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Текстът на чл.63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В
случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 350лв., но от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е определено
съгласно правилата на чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплатеният от жалбоподателя
3
размер на адвокатското възнаграждение не надвишава минимално предвидения по
Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява съразмерен и
съответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция
на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР)
следва да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № ******,
издаден от ОДМВР- Кърджали, с който е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000лв. на „К.“ЕООД- С.З. с ЕИК ********* за
извършено нарушение на чл.483 ал.1 т.1 вр. чл.638 ал.4 вр.чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от
КЗ.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на „К.“ЕООД- С.З. с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С.З. ул.Н.ш. № * представлявано от
Х.С.А., сумата от 350лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по
реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4