Р Е
Ш Е Н
И Е
№
/16.07.2020 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 994/2019 г. по описа на РС - Провадия, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК ********* против В.Г.Я., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9, чл.11, т.7, т.11, т.17, чл.
33 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права: ищецът твърди, че на 06.04.2015 г. между
ответника и трето лице – кредитор „4финанс” ЕООД /с търговска марка на пазара
„Вивус”/ бил сключен договор за кредит № **********, под формата на електронен
документ по реда на ЗПФУР. Била предоставена сумата от 340 лева, която следвало
да бъде върната в срок от 30 дни – 06.04.2015 г., на 06.05.2015 г.
Въпреки
настъпване на падежа и опитите за доброволно уреждане на отношенията,
ответникът не е погасил. На основание т. 13.3 от ОУ, кредиторът начислил
наказателна лихва.
На 01.02.2018
г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който
вземанията били прехвърлени на ищеца. Цедентът предоставил на цесионера
потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г. Съгласно
предоставеното от цедента пълномощно ищецът изпратил уведомление за цесията до
длъжника с препоръчано писмо чрез „Български пощи“ ЕАД, което било върнато с отметка „непотърсено“.
Предвид
липсата на плащане, въпреки изпратените покани, се моли за присъждане на сумата
от общо: 340 лева – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва
върху главницата от постъпване на ИМ в съда – 04.07.2019 г. до окончателното
погасяване. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. С писмена молба поддържа иска и моли за неговото уважаване.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения от съда особен
представител адвокат Д.В., в който изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Излага, че приложеният договор за прехвърляне на вземането от 01.02.2018 г. между
„4финанс“ ЕООД като цедент и „Кредитреформ България“ ЕООД като цесионер е общ
договор, а не е сключен конкретно досежно прехвърляне на вземането от
ответника, както е посочено в исковата молба. По делото не били представени
доказателства досежно връчване на уведомителното писмо на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането от страна на цедента. Представеното копие
на уведомително писмо за цесията, изготвено от цесионера, счита за невалидно и
моли то да не се кредитира. Излага, че подаденото копие на уведомително писмо,
заедно с исковата молба, учредила настоящото производство, не се явява валидно уведомяване за
прехвърлянето на вземането. За да породи действие цесията спрямо
длъжника е следвало уведомлението за цесията да му бъде връчено лично, като съобщаването за цесията чрез уведомително писмо
връчено на особения представител не пораждало действие. Особеният представител
имал ограничен кръг права за целите на процеса и той не можел да приема
материалноправни изявления, каквото било съобщаването за цесията. По силата на чл. 34 ал. З от ГПК за действия,
представляващи разпореждане с предмета на делото, представителят трябва да
разполага с
изрично пълномощно, каквото
особеният представител не притежава. Договорът за цесия
представлявал разпореждане с едно право и получаването на уведомителното писмо
за цесията е част от възникването на това право и също изисква изрично
упълномощаване, за да може писмото да бъде получено. За да бъде съобщена
цесията на особения представител било нужно изрично негово съгласие да го
приеме, което би могло да бъде дадено само при наличието на възможността на
особения представител да доведе реално до знанието на длъжника за извършената
цесия, а такава
възможност по конкретния
казус не била налице. Задължението за уведомяване на длъжника за
прехвърлянето в настоящия случай не можело да бъде прехвърлено, то можело да
бъде събирано само от първоначалния кредитор, който „е длъжен“ по чл. 99, ал. З
от ЗЗД да съобщи на длъжника цесията. Счита, че вземането не е придобито от
ищеца, тъй като не е изпълнил целия фактически състав, който включва в себе си
и съобщаването на цесията. Твърди, че ищецът не е придобил правата,
които претендира.
Оспорва обстоятелството, че ответникът е получил процесната сума. Ищецът не е посочил доказателство
за това. Твърди, че не е валидно доказателство представеното копие на
съмнително платежно нареждане, в което липсвали задължителни законови реквизити
за валидността на писмен документ - липсвали уникален регистрационен номер,
подпис на наредител, подпис на служител на банката и печат на банката като
доказателство, че реално е направено такова нареждане на посочената банкова
сметка. *** „основания за превод“ не било конкретизирано за какво се изплаща тази
сума, като е посочен само единният граждански номер на ответника и някакъв друг
номер, без да я пояснено какъв е той. Поради това моли този писмен документ да
не бъде приеман като доказателство и да не бъде кредитиран. Оспорва
твърдението, че ответникът е дал съгласие за сключване на процесния договор за
кредит. Счита претендираното вземане за погасено по давност съгласно
императивните разпоредби на ЗЗД и като такова за недължимо на ищеца, като прави възражение за
погасяване на задължението по давност.
Твърди, че от страна на ищеца не са представени никакви доказателства,
че ответникът е изразил воля за сключване на процесния договор и че приема
Общите условия. Представен бил единствено индивидуален договор на хартиен
носител, който не носел подписа нито на представляващ кредитора, нито на
ответника. Липсвали подписи и на Общите условия. Излага, че съгласно чл. 18,
ал. 2 от ЗПФУР в доказателствена тежест на доставчика на услугата е да
установи, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора.
Позовава се на разпоредбата на чл. 14. ал. 2, изр. 2 на ЗПФУР, по аргумент от
която и от общите условия мълчанието (липсата на приемане), не можело да бъде
тълкувано като съгласие. Размяната на електронните съобщения целяла да закрепи
по недвусмислен начин, предвид сключването на договора от разстояние,
съвпадането на насрещните волеизявления на страните относно съществените
елементи на заем - заемната сума, срока за ползването ѝ и размер на
сумата, дължима за връщане. В нарушение на чл. 10 от ЗПФУР ищецът не е предоставил на ответника
информацията по чл. 8 и чл. 9 от същия закон на хартиен или на друг траен
носител. Ищецът не е посочил доказателства за изпълнението на това свое
законово задължение. Счита, че същият не е изпълнил и задължението си съгласно
чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР за предоставяне на информация на кредитополучателя.
Представеният по делото договор не
удостоверявал извършването от ответника на посоченото в исковата молба
електронно потвърждение, за да се приеме, че ответникът е дал съгласие за
сключване на договор за заем с описаните в исковата молба параметри. Липсвали и
доказателства, че електронно изявление в насока сключване на процесния е било
изпратено, както и че е било изпратено именно от ответника. Липсвали доказателства, че сумата е постъпила по сметка на ответника, както и
доказателства за изявление на ответника, че приема сумата.
Счита договора за недействителен, тъй като не били спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания водела до настъпване на последиците
по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите били изискуеми
при самото сключване. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска като
неоснователен.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Моли за
увеличаване на определеното възнаграждение за особен представител поради
обстоятелството, че делото се разглежда в повече от три съдебни заседания.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателност на претенциите, ищецът
следва да установи пълно и главно възникване на вземането и неговия размер, в т.ч. –
наличието на валидно правоотношение по договор за кредит между ответника и
„4финанс” ЕООД, сключен на 06.04.2015 г., при спазване на законовите изисквания
и зачитане правата и интересите на потребителя, по който се твърди да е
предоставена и усвоена съответната парична сума, че кредиторът е получил съгласието на ответника за сключване на договора,
предаването на сумата на ответника, че е настъпил падежът за погасяването й, т. е. както
по основание, така и по размер дължимостта на процесната сума; прехвърляне на
вземането в своя полза, както и, че ответникът е уведомен за цесията от
цедента.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване по тези факти, да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават
или погасяват процесните вземания, както и да установи всички свои твърдения и
възражения в отговора, вкл. изтичане на предвидения в закона давностен срок; а
при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е
погасил задълженията си в срок.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът приема иска за основателен по следните съображения:
Ищецът твърди, че в качеството му на цесионер
е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен с цедента договор,
сключен по реда на ЗПФУР, в който е предвидена възможността за предоставяне на
парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се
уреждат електронно.
С договор за цесия №
BGF-2018-005/01.02.2018 г., сключен
между „4финанс“ ЕООД и “Кредитреформ България” ЕООД страните са
уговорили, че продавачът прехвърля на купувача вземания, описани в Приложение №
1 заедно с всички привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежности. По
делото е представено Приложение № 1 към договора, в което е посочено вземането
на цедента „4финанс“ ЕООД против В.Г.Я., с посочен единен граждански номер,
по договор № **********/06.04.2015 г., с общ размер на прехвърленото
вземане от 340 лева. Съдът намира, че е налице воля за прехвърляне на
процесното вземане, доколкото и последното е надлежно индивидуализирано в
представеното приложение към договора.
Прехвърлянето
на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в
съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Предишният кредитор е потвърдил прехвърлянето на вземането, описано в
Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. /л. 10/. По делото е
представено и пълномощно от цедента, с което упълномощава цесионера да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД /л. 13/. Предишният кредитор има правото
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник, в който смисъл е и решение
№ 156/30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г. на ВКС, II т. о. Длъжникът
не е получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото видно от
представената по делото обратна разписка, пратката е върната с отбелязване като
непотърсена.
Съдът
счита, че цесията е породила своето действие и е противопоставима на ответника,
тъй като той, като длъжник, е бил своевременно и надлежно уведомен от страна на
цедента, независимо, че и цесионерът е бил изрично упълномощен да стори това от
цедента-кредитор. Уведомлението е изпратено на 13.03.2018 г. на постоянния му и
настоящ адрес по пощата с обратна разписка, с отразен на 04.04.2018 г. статус
„непотърсен“, което за съда е достатъчно да приеме редовността на уведомяването
по следните съображения:
По
правната си същност договорът за цесия /прехвърляне на вземане/ представлява
съглашение, при което носителят на едно вземане го отстъпва на едно трето лице.
В този договор не участва длъжникът, спрямо когото се прехвърля вземането. За
валидността му е необходимо съгласието на първоначалния и новия кредитор. От
своя страна длъжникът следва да е уведомен за прехвърлянето от предишния
кредитор, за да има то действие за него. Трайната съдебна практика допуска кредиторът-цедент да упълномощи кредитора-цесионер да
извърши от негово име уведомяването и в случая такова нарочно упълномощаване е
налице, но в действителност цедентът „4финанс“ ЕООД, гр. София е отправил до
длъжника „уведомление за прехвърляне на вземане“ на 13.03.2018г., в което е
посочил новия кредитор и банковата сметка на последния, на която може да се
извършват занапред плащания за погасяване на задължението /същото е представено
по делото и в оригинал/. Уведомлението
е изпратено /самото предаване на пратката е от името на ищцовото дружество/ с
обратна разписка на постоянния адрес на длъжника, посочен от самия него в
договора, като съобщението е с пощенско клеймо от 04.04.2018г. в гр.
Дългопол и пратката е „непотърсена“. От
изложеното се налага извод, че цесионерът е положил достатъчно усилия за
уведомяването на длъжника за цедиране на вземането от предходния
кредитор към него. От цитираното отбелязване е видно, че дори
да са били предприети последващи опити за връчване на
уведомление, включително чрез други способи, не би
се постигнало лично връчване на адресата. Въз основа
на това може да се изведе едно явно недобросъвестно поведение на
длъжника по заема, доколкото са налице достатъчно данни, че същият
не е сменил постоянния си и настоящ адрес и на него е бил търсен и от
длъжностното лице по връчванията при Община Дългопол.
С исковата молба ищецът е представил за връчване и
уведомлението за цесията на длъжника, което съгласно утвърдената съдебна
практика, следва да се зачете съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК като нов
факт, настъпил в хода на делото. Ответникът отново не е намерен на същия си
постоянен адрес, съвпадащ с настоящия и е приет за редовно призован по реда на
чл. 46, ал. 5 от ГПК. Назначен му е особен представител по чл. 46, ал. 7 от ГПК
на разноски на ищеца, с оглед охрана на интересите му, на когото са връчени
всички книжа.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици. Това категорично се
отнася и до уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземането и то поражда последиците по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В тази връзка е
налице също последователна практика на ВКС /решение № 148/02.12.2016 г. по
т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д.
№ 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др./, приложими в случая по аналогия, в
която се застъпва най-общо становището, че кредиторът, ако
не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на своите изявления на
длъжника, включително и чрез нотариална покана, и той ще е редовно
осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 от ЗННД, вр. чл. 47,
ал. 1- 5 от ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 от ГПК се
удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и
без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство.
Това виждане сочи на заключението, че и в
настоящата хипотеза, при която е необходимо изявление на кредитор да достигне
до длъжник, което е допустимо да се извърши в рамките на исковото производство,
щом в исковата молба е обективирано изявление на кредитора-ищец, че
уведомява от името на праводателя си – цедент, първоначален кредитор по
договора за заем, прехвърлянето на вземането му, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
На последно място в тази връзка следва да се посочи
също, че доколкото в настоящото производство се твърди, че задължението
на длъжника, произтичащо от договора за паричен кредит, не
е погасено, което не се оспорва от ответната страна, то получаването
на уведомлението за извършена цесия лично
от ответника-кредитополучател е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. В случая обаче не се установява претендираното с исковата
молба вземане да е погасено чрез плащане.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с материалноправна
легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция.
Основният спорен момент по делото касае
валидността на сключения между страните договорът за кредит, който представлява
правопораждащият юридически факт, от осъществяването на който ищецът извлича
основателността на претенциите си.
В
тази връзка наведените правопрепятстващи и правоизключващи аргументи на
ответника, чрез особения му представител са, че липсват представени
доказателства за валидно сключен договор за кредит.
Съдът
счита, че по отношение на формата и начина на сключване на договора не са
приложими правилата на чл. 10 и сл. от ЗПК, тъй като е налице специален закон,
регламентиращ ползването на специфичен способ за сключване на договор, който
може да има същия предмет – предоставяне на потребителя на паричен кредит –
ЗПФУР, и за проверката на валидността на процесния договор следва да се прецени
спазването на предвидените в него специални изисквания.
Съгласно разпоредбата на чл.
6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /за какъвто се твърди, че е сключен от цедента с
ответника/, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от
ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като
несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на
разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за
комуникация от разстояние. Предвид изложените от ищеца твърдения
за ползваната процедура за сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР, при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен
да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл.
8 от ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора /чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПФУР/, като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от ТЗ, а в случаите
на електронни изявления – ЗЕДЕП /сега – ЗЕДЕУУ/.
Тези правила, съобразени с настоящия случай,
намират своето обективно проявление – ищецът е представил заверени копия
от договор за кредит № **********/06.04.2015 г., Общи условия на договора за кредит и
разписка за извършено плащане по сметката на ответника на 340 лева от
06.04.2015 г. към EasyPay /л.
11- л. 18/, представена по делото и в оригинал /л. 86/. За първите два
документа ищецът твърди, че са потвърдени от ответника с натискането
на бутон на интернет страницата на кредитора-цедент /“4финанс“ ЕООД, гр.
София/ - www.vivus.bg.
Съдът намира, че тези документи в своята цялост
представляват годни доказателствени средства, установяващи валидното сключване
на договор за кредит по реда на чл. 6 от ЗПФУР и предаването на договорената
сума от кредитодателя, в чиито права е встъпил ищецът. Естествено е на
представения хартиен носител, да не се намира материално положен параф /подпис/
на ответника-потребител, но това не отнема действителността на договора и не
отрича съществуването му в правния мир. Както вече беше посочено, страните са
сключили договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние,
използвайки изключително средство за комуникация от разстояние – интернет
страница на доставчика.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал.
1 от ЗЕДЕУУ, „електронен документ“ представлява всяко
електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено. Според чл. 2 ал.
1 от ЗЕДЕУУ „електронно изявление“ е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане
и визуално представяне на информацията. Електронното изявление се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, според който за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, като
законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и
квалифициран.
Несъмнено представеният върху хартиен носител
договор, заверен от страната, обективира електронен документ /чл. 184, ал. 1 от ГПК/, тъй като той съдържа електронно изявление /каквото е
изпълнението на протокола на уеб сайта чрез попълване на електронни формуляри/,
запазено в архивните файлове в базата данни на съответния сървър на
доставчика, с възможност
за неговото възпроизвеждане,т.е. визуализира електронен
документ. При това по делото е представен процесният договор и на електронен
носител – диск. Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван
или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал.
3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с
обикновен електронен подпис – част от електронните изявления са свързани и с
установяване на авторството на документа, като съдържат информация за самоличността
на лицето, от което изхождат изявленията - съгласно чл. 3, т. 10 от Р/ЕС №
910/14 г. - три имена на ответника, адрес, телефон, ЕГН, сметка
и други.
Законодателят придава
значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска страните
да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен, което е закрепено изрично в чл. 13, ал.
4 от ЗЕДЕУУ.
Съдът намира, че така
представеният договор представлява електронен документ, който не е подписан с
квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и
електронния подпис. Независимо че електронното съобщение, несъдържащо
квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила,
последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде
игнорирано, в който смисъл е практиката на Върховния касационен съд, формирана
с решение № 70/19.02.2014 г. по
гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о. и определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. №
672/2017 г., І т. о. В посочената практика се приема, че принципно
представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му.
Такова оспорване в настоящия случай не е направено както в срока по чл. 193,
ал. 1 от ГПК, така и в срока по чл. 184, ал. 2, изр. последно от ГПК.
Съдът приема, че в настоящия случай безспорно
е налице уговорка между страните, с която на обикновения електронен подпис
е придадена стойността на саморъчен, която се съдържа в точната, подробна
и ясна формулировка на чл. 1.8 от Общите условия за кредит, станали неразделна
част от договора между доставчика и ответника с приемането им.
Несъмнено на посочения от ищеца
сайт – www.vivus.bg на доставчика “4финанс“ ЕООД, гр. София, са предоставени
приложимите общи условия, преддоговорна информация и проект за договор, като от
първите е видно, че е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПФУР, както и на
чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗПФУР. Страницата е активна, общодостъпна и позволява
извършването на информативна справка от всяко лице. Електронната система за
кандидатстване и сключване на договори от разстояние на vivus.bg, съдържа
алгоритъм, който е и описан в общите условия, и съдържа задължителна възможност
за изрично съгласие на всеки етап от регистрацията, запознаването с условията,
приемането им и сключването на договора от разстояние, който изключва
преминаването към всяка следваща фаза /от отправянето на поканата,
отправянето на предложението, приемането му, приемането на ОУ,
предоставянето на преддоговорната информация и т.н., до сключването на
договора/ без даване на съответното съгласие в предходната и съответно -
приключването на процедурата по сключване на договора без полагането на
обикновен електронен подпис съгласно чл. 1.8 от ОУ на всяка страница чрез
натискане на бутон „подпиши“.
В тази светлина е обяснимо и
закономерно ищецът да не може да представи документи, проследяващи хронологията
на развитие на процедурата по създаването на договорното правоотношение – от
включването на ответника-потребител в сайта до завършването ѝ с подписан
електронен договор. Динамиката на развитие и популяризирането на
кибертехнологиите в ежедневния живот повишават стандарта на общата елементарна
култура и правят ноторни, а не специфични, знанията, свързани с функционирането
на подобни електронни услуги. Така е ясно, че различните етапи от регистрацията
се визуализират само за потребителя, ползващ съответното средство за
комуникация от разстояние и единствено той може да ги отпечата като изображение
върху хартиен носител, но фактически те не биха имали необходимата
доказателствена стойност по смисъла на ГПК. При доставчика се генерира
единствено подписаното /по см. на чл.13,ал.
4 от ЗЕДЕУУ/ крайно електронно изявление, от което биха
могли да произтекат някакви последици – права и задължения, каквото в
случая е договорът за кредит.
От заключението на допуснатата
и приета по делото съдебно – техническа
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че за лицето В.Г.Я. е
създаден профил чрез регистрация на
интернет страницата на „Вивус” /4финанс ЕООД/-www.vivus.bg от IP адрес:
88.213.194.46 на 06.04.2015 г. в 14.28 часа. Профилът е създаден с натискане на
бутон „продължи” след попълване на личните данни в регистрационната форма –
електронен формуляр. Заявката за сключване на процесния договор е направена от
същия профил, като събитието се е случило веднага след създаването на профила.
Бутонът „подпиши” е станал активен и е могъл да бъде натиснат след отваряне на
електронния документ, представляващ договора за кредит, до края. С отварянето
до края /преместване на плъзгача за
скролиране през целия текст/ се счита, че документът е прочетен, като
натискането на бутона „подпиши” се счита за съгласие с условията по него.
Бутонът е бил наличен след края на текста на договора за кредите и е бил
натиснат веднага след създаването на профила. При попълването на електронния
формуляр на заявката за кредит се вписват: три имена – на кирилица, ЕГН, номер
на лична карта, дата на издаване на личната карта, мобилен телефон, имейл
адрес, лична банкова сметка, *** /в случай че е различен от този по лична
карта/. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и
безпристрастно изготвено.
Видно е, че ответникът е
предоставил всички изискуеми данни – три имена, ЕГН, номер на лична карта,
адрес, телефон, имейл и банкова сметка, ***, разпространена надлежно по реда на
чл. 290 и чл. 291 от ТЗ и е последвало в предписаната от закона форма. В клаузата на т. 3.1
от Общите условия е посочено, че страните изрично се съгласяват, че съобщенията
по електронната поща имат силата на саморъчни подписи в съответствие с чл. 13,
ал. 4 от Закона за електронния документ и електронния подпис.
В случая съдът намира
за установено, че страните са сключили договор за кредит с посоченото
съдържание, доколкото от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установи, че ответникът, през системата на кредитодателя на сайта www.vivus.bg, е подал заявка за сключване на
договора и е генерирал сключване на договор чрез натискане на бутона „подпиши“.
Това е така, доколкото бе установено, че заявката с посочване на параметрите на
договора за кредит е направена от профила на потребителя В.Я., след което от
този профил при следване на стъпките на системата, е бил генериран договор със
съответните параметри, който е приет от потребителя с натискане на бутона
“подпиши”. Профилът на съответния потребител се
създава след въвеждане на неговите лични данни, които в случая съвпадат с тези
на ответната страна, след което се генерира уникален идентификационен код на
този потребител. Възможността за ползване на профила е ограничена, тъй като
последното е възможно единствено с въвеждане на електронния адрес на
потребителя и избраната от последния парола. Всички тези обстоятелства,
разгледани в тяхната взаимовръзка обосновават извода, че именно ответната
страна е ползвала системата на финансовата институция, като след избиране на
параметрите на договора и запознаване с него е дала съгласието за сключването
му при посочените в последния клаузи и съдържание с натискане на бутона
“подпиши”.
Неоснователни са
възраженията на ответника, че не са представени доказателства за изпълнение на
задължението на кредитодателя да предостави на кредитополучателя необходимата
информация съгласно чл. 8 - 10 ЗПФУР. Заключението
на вещото лице е установило, че бутонът
„подпиши” е станал активен и е могъл да бъде натиснат след отваряне на
електронния документ, представляващ договора за кредит, до края. С отварянето
до края /преместване на плъзгача за
скролиране през целия текст/ се счита, че документът е прочетен. Бутонът е бил
наличен след края на текста на договора за кредите и е бил натиснат веднага
след създаването на профила. Не следва да се приеме обаче, че клиентът
не е имал достатъчно време за запознаване с параметрите на договора, което
време следва да е осигурено от институцията, предоставящи кредити от
разстояние. Не се установи времето от генериране на договора до неговото
приемане да е било ограничено от самата институция, като в случая установеното
от вещото лице време, през което потребителят да се запознае с договора е
избрано от самия потребител, осъществил следващите се действия без интервал.
Следователно,
при спазването на изискванията на
чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР и при наличието на предпоставките на чл.
13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ следва да се приеме, че представеният по
делото електронен документ – договор за кредит, възпроизведен на хартиен
носител, е саморъчно подписан документ. Това от своя страна безспорно
доказва възникването на заемното правоотношение между цедента /праводател на
ищеца/ и ответника.
Тъй като,
най-общо, договорът за заем е реален и едностранен /по
него задължения възникват само за заемополучателя/, за сключването на процесния
договор е индиция и категорично доказаното от ищеца реално плащане от страна на
кредитодателя на уговорената сума от 350 лв. чрез превеждането ѝ по
посочената от потребителя сметка. В тази връзка неснователно е възражението на
ответника, чрез особения му представител, че в полето „основания за превод“ не било конкретизирано за
какво се изплаща тази сума, като е посочен само единният граждански номер на
ответника и някакъв друг номер, без да я пояснено какъв е той. В платежния документ изрично е посочен като основание за плащане не
само единният граждански номер на ответника, но и номерът на договора.
Съдът намира за напълно
неоснователно и възражението за погасяване на процесното вземане по давност.
Вземането по договора е станало изискуемо на 06.05.2015 г., а настоящата искова
претенция е предявена на 04.07.2019 г. Следователно не е изтекъл предвиденият в
закона петгодишен давностен срок.
С оглед на това, че в
предвидения срок – 06.05.2015 г. последният не е изпълнил основното си
задължение – да върне получената сума /такова правопогасяващо възражение нито е
заявявано, нито е доказано надлежно, тъй като тежестта на доказване на този
положителен факт лежи върху ответника, черпещ изгодни за себе си правни
последици от реализирането му/, то за кредитора-ищец /по силата на договора за
цесия с доставчика, даващ му материалната легитимация да встъпи в правата му/,
се поражда правото да ангажира отговорността за забавено изпълнение на
ответника на паричното му задължение, като поиска реално изпълнение на същото и
обезщетение за забава /доколкото при паричните задължения не може да има пълно
неизпълнение/.
Поради това главният
иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния
претендиран размер от 340 лв.
Основателността на главната претенция обуславя основателността, а оттам
– и уважаването на акцесорната такава за заплащане на обезщетение за забава,
каквото се претендира от ищеца в размер на законната лихва. Такава следва да
бъде присъдена върху главницата от завеждането на исковата молба 04.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото в полза на ищеца и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, за които е представен и списък по чл. 80 от ГПК /л. 117/. В
производството по делото ищецът е сторил разноски в общ размер от 700 лв., от
които 50 лв. за заплатена държавна такса, 300 лв. – възнаграждение за особен
представител, 200 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза и претендирано – юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лева.
По искането на назначения на ответника особен
представител, заявена в съдебно заседание, проведено на 02.06.2020 г., за
увеличаване на определеното възнаграждение поради бстоятелството, че делото се
разглежда повече от три заседания, съдът намира следното: В случая
осъществената от адвоката защита на ответника не е по закона за правната помощ.
Определеното от съда възнаграждение на особения представител е съгласно Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
настоящата съдебна инстанция.
Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат
материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата,
която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие за съответната инстанция, респ. към момент на определяне на
адвокатското възнаграждение, доколкото на изменението на подзаконовия
нормативен акт изрично не е предадено обратното действие. В тази насока е и
задължителната практика на, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК -
определение № 782/ 12.12.2014г. по ч.т.д. № 3545/ 2014г. на II ТО на ВКС,
определение № 189/ 29.05.2014г. по гр.д. № 1024/2014г. на IV ГО на ВКС и
определение № 270/ 24.07.2014г. по гр.д. № 7159/2013г. на IV ГО на ВКС. В
настоящия случай възнаграждението на адвоката е определено с определение №
840/18.09.2019 г., като на ищеца е указано да го внесе на основание чл. 47, ал.
6 от ГПК. Адвокат Д.В. е назначена за особен представител на ответника с
определение № 986/18.10.2019 г. С решение Решение № 5419 на ВАС на РБ –
бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г. е
отменена разпоредбата на чл. 7, ал. 8 от НМРАВ, която предвиждаше, че при защита по дела с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. Същото
обаче влиза в сила от деня на обнародването му и има действие за напред. Ето
защо съдът намира, че искането на особения представител е основателно и
доколкото се претендира увеличение на възнаграждението след третото съдебно
заседание следва да се уважи до този размер. По делото са проведени четири
съдебни заседания, поради което възнаграждението на адвоката следва да бъде
увеличено с още 100 лева, платими от ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Г.Я., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9, чл.11, т.7, т.11, т.17, чл. 33 ЗПК и чл.
6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД
на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Шандор Петьофери“ № 10, сумата от 340 лева /триста и четиридесет лева/,
представляваща незаплатена главница по Договор за кредит № №
**********/06.04.2015 г.,
сключен между длъжника и „4финанс“ ЕООД, които вземания са прехвърлени на ищеца
с Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., сключен между
„Кредитреформ България” ЕООД и „4финанс“ ЕООД и Приложение № 1 към него от
същата дата, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 04.07.2019 г., до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА В.Г.Я., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на „Кредитреформ България” ЕООД сумата от 700.00 лева /седемстотин лева/ –
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофери“ № 10 да заплати на основание чл. 47, ал. 6, във вр. с чл. 7, ал.
8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията преди отмяната и с Решение № 5419 на ВАС на РБ –
бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г./, на адвокат Д.В.Х., вписана в
Адвокатска колегия – Варна, с адрес гр. Варна, ул. ***, сумата от 100.00 лева /сто лева/- допълнително
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
гр.д. № 994/2019 г. по описа на Районен съд – Провадия, разгледано в повече от
три съдебни заседания.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: