Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 512
гр.Бургас, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 97 по описа на
БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Д.И.Н., ЕГН **********, пост. адрес ***, адрес на призоваване гр. *,
ул. „*" 17, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *на ОДМВР-гр.Бургас,
с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като не се излагат конкретни съображения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призована, се явява и поддържа, че участъкът не е бил сигнализиран с пътен
знак, както и че скоростта му не била такава. В допълнително представени писмени
бележки доразвива тези доводи.
Административно - наказващият орган – ОДМВР-гр. Бургас, надлежно призован не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр.
с чл. 189, ал.8 ЗДвП, тъй като фишът е връчен на 11.12.2018
г., а жалбата е подадена по пощата на 27.12.2018 г. (първият работен ден след
почивните дни). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 26.05.2015 г. в 16.22 часа в
гр.Бургас, на път II-99, км. 10+600, в посока от гр. Созопол към гр. Бургас, автоматизирано
техническо средство – стационарна система за контрол над скоростта – „SITRAFFIC
ERS 400“ с номер *, засякла и заснела автомобил „Ситроен Джъмпи” с
рег. № *. В контролирания пътен участък било въведено ограничение на скоростта
с пътен знак В-26 в размер на 60км/ч. Била отчетена скорост от 107 км/ч.
Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „*”. По-късно било
установено, че заснетият автомобил „Ситроен Джъмпи” с
рег. № * е собственост на „*“ ООД, ЕИК *, както и че скоростта следва да се счита на 103 км/час (след приспаднатия
толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш
за налагане на глоба серия К № *на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл.
21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.2, т.5 ЗДвП, на управителя на дружеството- Венцислав Николаев Александров, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева. Последният, в декларация, подадена в законоустановения 14-дневен срок, посочил, че на процесната дата и час автомобилът бил управляван от
жалбоподателя, като било представено и копие от СУМПС.
Бил издаден
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *на ОДМВР-гр.Бургас, с който за
нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр.
с чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева
Техническото средство -
стационарна система за контрол над скоростта – „SITRAFFIC ERS 400“ с номер *,
към датата на заснемане на нарушението била годно и калибрирано, видно от
приложените по делото Удостоверение и Протокол за проверка.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
При така установените факти,
съдът намира следното от правна страна:
За правилното решаване на делото
следва да посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа
в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на
ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни
функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само
по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани
подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Приложимостта
на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент
от чл.189, ал.8 от ЗДвП. Следва да се посочи, че в производството по издаване
на електронен фиш се прилагат специалните правила, регламентирани в ЗДвП, а
ЗАНН намира приложение единствено за неуредените случаи – съгласно чл. 189, ал.14 от ЗДвП. При издаването на
електронния фиш липсват изисквания за съставяне на два отделни акта: АУАН,
служещ за слагане началото на производството и имащ характер на предявено
административно обвинение, както и на наказателно постановление, имащо характер
на правораздавателен акт, с който се налага предвиденото за конкретното
нарушение административно наказание. В този смисъл не може да се приложи
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, тъй като при издаване на електронния фиш
установяване на нарушението става с автоматизирано техническо средство - т.е. в
производството по издаването на електронен фиш не се издава акт аналогичен на
АУАН и не се връчва такъв, поради което и не се изисква да се съобразяват
сроковете, посочени в ЗАНН. В този смисъл е константната практика на АдмС-Бургас, постановена след приемането на горепосоченото
Тълкувателно решение, например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 253/2015 г. и Решение №
539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х.
д. № 150/2015 г.
Съгласно Тълкувателно
постановление №1/27.02.2015г. постановено по т.д. № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II
колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането
на който, титулярът на едно право губи предоставената
от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата
губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече
наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност и то на
свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива
на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл.11
от Закона за
административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
С оглед изложеното, следва
изводът, че макар при издаването на електронни фишове да не се прилагат
сроковете по чл. 34 ЗАНН, намират приложение разпоредбите на НК относно
погасяването на наказателното преследване по давност. Давностният
срок се изчислява от момента на извършване на деянието, който в случая е 26.05.2015
г., и зависи от предвиденото за нарушението наказание. За
извършване на визираното в електронния фиш нарушение, както към момента на довършването
му, така и към настоящия момент, законодателят предвижда налагане на
административно наказание "глоба". Съгласно приложимата към настоящия
случай разпоредба на чл. 80, ал.1,
т.5 от НК,
наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по-голям от
три години, а според чл. 81, ал.3 от същия нормативен акт, независимо от
спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва,
ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния
член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването
зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и
се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето,
срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните
норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна се
следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст
на чл. 80, ал. 1
от НК (т. нар.
обикновена давност).
Макар това да не е изрично
посочено в горецитираното тълкувателно постановление,
в административнонаказателното производство следва да
се прилагат и правилата на обикновената давност. В този смисъл е и Решение № 1664 от
08.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1573 / 2018 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас.
Освен това, чл. 34 ЗАНН предвижда
срокове, но те не могат да се приемат за обикновена давност, тъй като давността
за налагане на наказание тече до момента на влизане в сила на акта, с който се
налага наказание. Нито АУАН, нито НП (респ. ЕФ) са окончателни актове, поради
което следва да се приеме, че сроковете по чл. 34 ЗАНН предвиждат срокове за
междинни етапи на производството, без да изключват приложението на институтите
на обикновената и абсолютната давност съгласно НК.
По делото не са налице каквито и
да е доказателства давността да е била спирана или прекъсвана от момента на
извършване на деянието, поради което съдът намира, че обикновената давност по
чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е изтекла на 27.05.2018 г. Както бе посочено,
обжалваният фиш е бил връчен на жалбоподателя едва на 11.12.2018 г. АНО е
изпратил цялата преписка, но в същата не се съдържат доказателства, от които да
се установява, че преди тази дата са били извършвани други действия, които да
спират или прекъсват давността. Следва да се посочи и че издаването на
електронен фиш на собственика на автомобила (управителя на ЮЛ в случая) не
означава, че се прекъсва давността по отношение на действителния извършител на
нарушението, тъй като това не е действие, предприето конкретно спрямо него.
Освен това е видно, че първоначално издаденият ЕФ е бил връчен на управителя на
дружеството собственик около година и половина след извършване на нарушението,
т.е. имало е значително забавяне във връзка с ангажирането на отговорността за
констатираното нарушение.
Изтичането на погасителната
давност за преследване по НК в административнонаказателния
процес по принцип означава, че не следва да бъде издавано наказателно
постановление, а ако такова е издадено, същото следва да бъде отменено при
съдебния контрол. По аналогичен начин стои въпросът и при издаден електронен
фиш, като последният следва да бъде отменен. Изложеното обстоятелство прави
безпредметно обсъждане на доводите по същество.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № *на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП, на Д.И.Н.,
ЕГН **********, пост. адрес ***, адрес
на призоваване гр. *, ул. „*" 17, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.