Определение по дело №248/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 345, във вр. с 341 ал.2, във вр. с чл. 249 ал. 3 от НПК.

Образувано е по постъпил Ч. П. на РП – К. против Разпореждане № 145/08.10.2012 год. на съдията – докладчик по Н.о.х.дело № 639/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл. 249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.2 т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по посоченото дело и същото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, посочени в обстоятелствената част на разпореждането В частния П. прокурорът от РП – Кърджали е изложил подробни съображения относно неправилността на протестираното разпореждане, като е направил искане същото да бъде отменено.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираното разпореждане, с оглед доводите, изложени в частния П., на основание чл. 249 ал.3, във вр. с чл.341 ал.2 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частният П. е подаден от лице, имащо интерес от протестирането, в срок, поради което е допустим. По същество протеста е основателен.

По внесен на 28.06.2012 год. в РС - Кърджали обвинителен акт, с който са били предявени обвинения на трима подсъдими за извършени престъпления, както следва: на В. Г. Г. от с.И., обл.Р. – по чл.195 ал.1 т.4, предл.1-во и предл.2-ро, и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.28 ал.1 от НК; на В. А. Г.от с.И., обл.Р. – по чл.195 ал.1 т.4, предл.1-во и предл.2-ро, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.4 от НК; и на Д. Д. Б. от Г. - по чл.195 ал.1 т.4, предл.1-во и предл.2-ро, и т.6, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.4 от НК, е било образувано Н.о.х.дело № 639/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд. С разпореждане от 03.08.2012 год., постановено на същата дата в разпоредително заседание, съдията – докладчик по делото е осъществил правомощията си по чл.248, чл.252 и чл.254 – чл.257 от НПК, като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2012 год. На проведеното на посочената дата открито съдебно заседание са били внесени 2 бр.споразумения за решаване на делото в съдебното производство по реда на чл.381 – чл.384 от НПК, сключени между прокурор от РП – Кърджали и защитниците на двама от подсъдимите – подс.В. Г. Г. и подс.В. А. Г. След одобряване на споразуменията с протоколно определение, производството по делото е било прекратено по отношение на подсъдимите В. Г. и В. Г., като на основание чл.29 ал.1 т.1 б.”б” от НПК съдията-докладчик се е самоотвел от разглеждане на делото и е постановил същото да бъде докладвано на председателя на съда за определяне на нов съдия-докладчик, с оглед продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на подсъдимия Д. Д. Б.

След определяне на нов съдия-докладчик, с протестираното в настоящото производство разпореждане № 145/08.10.2012 год. същият е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила. За да постанови разпореждането си, съдията-докладчик е приел, че при формулиране на обвинението на подс.Б., както в постановлението за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, така и в диспозитива на внесения обвинителен акт, е допуснато противоречие между фактите, изложени в обстоятелствената част и повдигнатото обвинение. Съдията-докладчик е приел, че на подс.Б. е вменено качеството на помагач /като цифрово е посочена и съответната квалификация по чл.20 ал.4, във вр. с ал.1 от НК/, и същевременно се твърди, че е осъществил квалифицирания състав на чл.195 ал.1 т.6 от НК. Изложил е съображения, че тази квалификация визира наличие на квалифициран случай на кражба с оглед на нейния субект, а именно: ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение, но наличието на този елемент /длъжностно лице/от посочения квалифициран състав на кражбата, каквото качество е притежавал подс.Б., не е достатъчен да се приеме, че съставът е изпълнен изцяло, тъй като кумулативно с това качество законодателят е предвидил кражбата да е извършена от обвиняемия/подсъдимия, т.е. същият да е действал като извършител, а не като помагач. С оглед на това, съдията-докладчик е направил извода, че при така описаното обвинение спрямо Б., както словесно, така и цифрово, не ставало ясно същият в какво качество е действал – като помагач или като извършител. Още повече, че изрично било изписано, че Б. е „отнел” инкриминираните движими вещи, без да е посочено /в случай, че се касае за участието му в осъществяване на деянието като помагач/ с какво точно е улеснил или спомогнал извършването на кражбата. Направил е извода, че във внесения в съда обвинителен акт е допуснато смесване между две качества – на помагач и извършител, на един и същи субект на наказателна отговорност и не ставало ясно какво е всъщност участието му в извършване на вмененото му престъпление. Намерил е, че така констатираните пороци в повдигнатото обвинение на подс.Б., респ. в обвинителния акт, водят до невъзможност обвиняемия да разбере в какво точно е обвинен, което от своя страна винаги водело до накърняване правото на защита на обвиняемия, представляващо съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, поради което е постановил разглежданото в настоящото производство разпореждане.

Настоящият състав намира, че протестираното разпореждане е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, по следните съображения:

По същество изводите на съдията-докладчик за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването им, изложени в протестираното разпореждане, касаят формулирането на обвинението на обв.Б., както в постановлението за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, така и във диспозитивната част на внесеният в съда обвинителен акт. Съгласно чл.219 ал.1 от НПК, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление, в което се посочват данните по чл.219 ал.3 от НПК, а именно: дата и място на издаването му; органът, който го издава; трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем, деянието, за което се привлича, и правната му квалификация; доказателствата, на които се основава привличането, ако това няма да затрудни разследването; мярката за неотклонение, ако такава се взема; и правата му по чл.55 НПК, вкл. и правото му да даде обяснения, както и правото му да има защитник по пълномощие или по назначение. Разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК установява, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите, пълни данни за личността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства и др.; а разпоредбата на ал.3 на чл.246 от НПК изисква в заключителната част на обвинителния акт да бъдат посочени данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието, има ли основание за прилагане на чл.53 от НК, има ли основание за трансфер на наказателното производство, дата и място на съставяне на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя. От изложеното следва извода, че в постановлението за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение следва да се посочи фактическия състав на престъплението, индивидуализирано по време, място и начин на извършване, тъй като с това постановление за пръв път на дееца се посочва за извършването на какво престъпление се привлича под отговорност. От друга страна, фактическите и правни рамки на обвинението се очертават с обвинителния акт. Те обвързват произнасянето на съда по въпросите дали има извършено съставомерно деяние, какво е то и дали, ако има такова деяние, то е извършено виновно от обвиняемия. С други думи, валидно за ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия и за произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт, което следва да бъде направено по начин, който поставя рамките на процеса, като определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него /чл.102 от НПК/. Поради това е задължително в обстоятелствената част на обвинителния акт да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, и то така, както са установени според прокурора.

По настоящото дело, на досъдебното производство Д. Д. Б. е привлечен като обвиняем с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 03.02.2012 год. за това, че на 21.07.2011 год. в гр. К., в съучастие като помагач с В. А. Г. от с. И., област Р., действаща също като помагач, и с В. Г. Г. от с. И., област Р., действащ като извършител, в качеството си на длъжностно лице - завеждащ „Административно - стопанска част” в Д.п. б. - гр. К., като се възползвал от служебното си положение, чрез използване на моторно превозно средство- товарен специален автомобил - цистерна марка „Д.” модел „” с peг. №, и на техническо средство - електрическа помпа, отнел чужди движими вещи – 3487.6 литра газьол до 0.1% сяра маркирано гориво за отопление на стойност 8357.67 лева с ДДС, собственост на Д. п. б. - гр. К., от владението на И. А. М., заемащ длъжността „огняр” при Д. п. б. - гр. К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195 ал.1 т.4, пр.1-во и пр.2-ро, и т.6, във вр. с чл.194 ал.1, във в­. с чл.20 ал.4, във вр. с ал.1 от НК.

По идентичен начин е формулирано предявеното на Б. обвинение и в диспозитивната /заключителната/ част на обвинителния акт.

В случая настоящата инстанция намира, че както Постановлението за привличане на Д. Б. като обвиняем от 03.02.2012 год., така и внесеният на 28.06.2012 год. в РС – Кърджали обвинителен акт, с който са предявени обвинения в извършване на престъпление от тримата обвиняеми, отговарят на изискванията на 219 ал.3, респ. на чл.246 ал.2 и 3 от НПК, като при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилен е изводът на съдията-докладчик в първоинстанционното производство, че постановлението за привличане на Бодуров като обвиняем от 03.02.2012 год. не е достатъчно прецизно, поради което било нарушено правото му да разбере в какво точно качество на извършване на твърдяното престъпление е обвинен – като помагач или като извършител. Внимателният прочит на постановлението за повдигане на обвинение на обв.Б. не сочи на такъв извод, тъй като в него словесно е отразено, че същият е извършил престъплението в съучастие като помагач с обв.В. Г. – като извършител, и с В. Г. – също като помагач. Или, формата на съучастие на Бодуров е ясно отграничена и съответства на цифровото изписване на престъплението – по чл.195 ал.1 т.4, пр.1-во и пр.2-ро, и т.6, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.4, във вр. с ал.1 от НК. Не внася никакво съмнение или неяснота относно формата на съучастническата дейност на обв. Б. в осъществяване на престъплението, предмет на повдигнатото му обвинение, и начинът на словесното изписване на състава на престъплението в постановлението за привличането му като обвиняем: „…в съучастие като помагач с ... отнел чужди движими вещи ...”, тъй като, както правилно е посочил и прокурора в частния П., по този начин е указано всъщност в осъществяването на кое престъпление е взел участие като помагач обв.Б. Още повече, че по същество помагачът в извършване на престъпление „кражба” участва в отнемането на чужди движими вещи от владението на другиго, без негово съгласие и с намерение да ги присвои, разбирано като резултат от общата целенасочена дейност на съучастниците към постигане на целените общественоопасните последици. Впрочем, прегледът на съдебната практика по отношение на формите на съучастие в извършване на престъпление показва, че в преобладаващите случаи словесното изписване на престъпленията, вкл. и по отношение на подбудителите и помагачите, е аналогично на това, отразено в постановлението за привличане на Б. като обвиняем, респ. и в диспозитивната /заключителната/ част на обвинителния акт по отношение на съшия обвиняем. Настоящата инстанция намира също, че не е необходимо в постановлението за привличане като обвиняем да се посочва с какво точно е улеснил или спомогнал извършването на кражбата, с оглед посоченото по-горе задължително съдържание на постановлението по чл.219 ал.3 от НПК, а такива данни следва да бъдат посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Не е налице и твърдяното от съдията-докладчик смесване между две качества – на помагач и извършител, на един и същ субект на наказателна отговорност, и с оглед на квалификацията на престъплението по чл.195 ал.1 т.6 от НК, дадена както в постановлението за привличане на Б. като обвиняем, така и в заключителната част на обвинителния акт. Действително, и в двата посочени акта на органи на досъдебното производство е посочено, че обв.Б. е участвал като помагач в отнемането на чуждите движими вещи, като е действал в качеството си на длъжностно лице – завеждащ „Административно-стопанска част в ДПБ - К., което се е възползвало от служебното си положение. Макар и да споделя принципно изложените от съдията-докладчик съображения относно граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.195 ал.1 т.6 от НК – че законодателят изрично е посочил, че посочената квалификация се отнася само до извършител на престъплението, който притежава съответното длъжностно качество, което му осигурява по-лесен и безпрепятствен достъп до мястото, където се намират вещите, предмет на престъплението, помагат му да преодолее по-лесно пропускателен режим и т.н., но не е относима към помагача или подбудителя, Ýастоящата инстанция намира, че формулираната по отношение на обв.Б. /словесно и цифрово/ квалификация по т.6 на чл.195 ал.1 от НК, наред с тази по чл.195 ал.1 т.4, предл. 1-во и 2-ро от НК, сама по себе си не накърнява по никакъв начин правото на защита на обвиняемия Бодуров, с оглед изложените по-горе съображения относно изричното посочване на формата на съучастие при извършване на престъплението, посочено в постановлението за привличане на Б. като обвиняем и в заключителната част на обвинителния акт – че е действал в съучастие като помагач с другите обвиняеми. Още повече, че наличието или липсата на квалифициращ елемент от състава на престъплението е въпрос по съществото на делото, по който съдът следва да се произнесе с присъдата си.

С оглед посочената по-горе идентичност на формулиране на обвинението по отношение на обв.Б. както в постановлението за привличането му като обвиняем от 03.02.2012 год., така и в заключителната част на обвинителния акт, всички изложени по-горе съображение относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в постановлението за привличане на Б. като обвиняем, са относими в пълна степен и спрямо заключителната част на обвинителния акт, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни. От друга страна, изцяло в правомощията на прокуратурата е да прецени какви факти да изложи в обвинителния акт и на базата на какви доказателства, като за съда не съществува възможност да дава указания на прокурора нито по отношение на доказателствата, нито по отношение на правната квалификация, такава, каквато е посочена от прокурора. Прокурорът, изготвил обвинителния акт по настоящото дело, е изложил в обстоятелствената му част правно значимите факти, които е счел, че имат значение за съставомерността на деянията на всеки от обвиняемите/подсъдимите, като тези факти очертават рамките на обвинението и ангажират произнасянето на съда по въпросите дали има извършено съставомерно деяние, какво е то и дали, ако има такова деяние, то е извършено виновно от обвиняемия/те. Така, прокурорът е посочил в обвинителния акт данни за престъплението, което се твърди да е извършил всеки от тримата подсъдими – посочено е времето на извършването му; посочени са мястото и начина на осъществяване на твърдяното престъпление от всеки от подсъдимите /вкл. и чрез описание на действията и поведението на всеки от тях/; посочено е чия собственост е имуществото, предмет на посегателство, и в чие владение се е намирало същото /т.е. пострадалото лице/, на каква стойност възлиза откраднато такова; изложени са пълни данни за личността на подсъдимите; доказателствените материали, от които се установяват тези обстоятелства, правната квалификация, датата, мястото и името на съставителя му, т.е. обвинителният акт отговаря напълно на изискванията на чл.246 от НПК.

С оглед изложеното, настоящият състав намира за неоснователни изложените от съдията-докладчик при КРС съображения относно допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на постановлението на привличане на Бодуров като обвиняем, респ. при съставяне на обвинителния акт, досежно допуснато смесване между две качества на един и същ субект на наказателна отговорност – помагач и извършител, и липсата на яснота в какво точно качество е действал – като помага или като извършител. Обвинителният акт, с който е сезиран Кърджалийския районен съд не страда от релевираните в протестираното разпореждане пороци. При извършената служебно проверка на материалите от досъдебното производство не се констатира да са допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат връщане на делото на прокурора за отстраняването им. Ето защо, разпореждането на съдията – докладчик по Н.о.х.дело № 639/2012 год., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, е незаконосъобразно и необосновано. Това налага протестираното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от изложеното, и на основание чл.345 ал.2 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Разпореждане № 145/08.10.2012 год. на съдията-докладчик по Н.о.х.дело № 639/2012 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.2 т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на посочените в обстоятелствената част на разпореждането съществени нарушения на процесуалните правила.

ВРЪЩА делото на Кърджалийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.2.