ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11180
гр. София, 23.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20221110154449 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420, ал. 1 и 2, т. 1 и т. 2 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
По заявление на „Лено“ АД от 07.10.2022г. е образувано ч.гр.д.№ 54449/2022г. по
описа на СРС, 55 състав, и издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги
на заявителя по договор за заем – бизнес кредит с клиентски № 6687 от 21.05.2020г.,
сключен с длъжника ЕТ „Е.-Е. Щ.“ като заемополучател и Е. С. Щ. като солидарен и
ипотекарен длъжник.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжниците, което е в
срока по чл.414 ГПК, тъй като е депозирано на 15.03.2023г., а заповедта е била връчена
на адресата от ЧСИ Ст. П. на 16.02.2023г., за което е приложена покана за доброволно
изпълнение.
Едновременно с възражението е било направено искане за спиране на
принудителното изпълнение по заповедта с довод, че вземането е недължимо като
погасено чрез плащане, въпреки което и на основание чл. 420, ал. 1 ГПК се представя
документ за платено по сметка на СРС обезпечение в размер на 4478.89 лева, и като
основано на неравноправни клаузи по договора за кредит. Излагат се твърдения, че
банката за целта на предоставяне на кредита е инициирала регистрирането на
едноличен търговец, който не е осъществявал дейност, по която причина заемът е
плащан само от длъжника Е. Щ. в качеството на физическо лице. Сочи се, че за
периода 22.07.2020 г. – 21.09.2022 г. този длъжник е изплатил общо сумата от 7900.00
лева, при което претендираният остатък за процесния период /посочения в заявлението
1
22.07.2020 г. – 21.09.2022 г./ възлиза на 12373.89 лева, а след приспадане на
плащанията – 4478.89 лева. Наличието на основание за спиране се обосновава с
обезпечаване на договора за кредит с договорна ипотека върху недвижим имот –
жилище, срещу което е насочено принудително изпълнение, и чиято стойност е далеч
по-висока от търсената сума. Релевира се още, че уговорената в договора неустойка за
забава /чл. 2.3./ е нищожна, както и че посредством сключването на договора от
едноличен търговец в качеството му на заемополучател е заобиколен закона – да се
препятства възможността длъжника-физическо лице да се ползва от защитата по ЗЗП.
В продължение, твърди се, че договорът за кредит е сключен за лични нужди на
длъжника Е. Щ., при което тя е потребител и се ползва от защитата, дадена по закон.
Изложени са доводи, че по повод на тази защита, договорът съдържа множество клаузи
/за неустойка, за ГПР и за предсрочно погасяване/, които противоречат, поради което
са налице основания за спиране по чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК. Към молбата се прилагат
извлечения и разписки от Изипей и вносни бележки за платени суми по кредита,
описани подробно в молбата за периода 22.06.2020 г.-23.10.2022 г., както и за м.
12.2022г. до м.02.2023 г. включително. Прилагат се още справки от ЦКР и ТР. В
заключение се иска да се спре изпълнителното производство по изп.д. № 138/2023 г. на
ЧСИ Ст. П. и да се присъдят направените в настоящото производство разноски.
При извършване преценка за основателност на искането за спиране, съдът съобрази
следното:
Приложени са документи, от които се установява, че ЕТ „Е.-Е. Щ.“ като
заемополучател и Е. С. Щ. като солидарен и ипотекарен длъжник са сключили договор
за заем с „Лено“ АД /процесния договор/. С договора за кредит е отпуснат заем в
размер на 10000 евро, обезпечен с ипотека върху недвижим имот.
Със заявление от 07.10.2022г. кредиторът е поискал издаването на заповед за
дължимите суми по същия договор за кредит от 21.05.2020г., както следва: падежирала
главница в размер на 626.49 евро за периода 21.07.2020 г – 21.09.2022г. /от 2 до 28
вноска включително/; лихва в размер на 5700.18 евро за периода 22.06.2020 г –
21.09.2022г., или в общ размер и левова равностойност – 12373.89 лева.
Представената от длъжника справка от ЦКР дава информация за множество
задължения на Е. С. Щ. към различни финансови институции, сред които не попада
заявителят „Лено“АД. Видно е, че лицето не е подавало декларации за получавани
доходи като ЕТ за периода 2020-2022 г. Установява се представените извлечения от
„Изипей“ и платежни нареждания, че Е. С. Щ. е превеждала парична сума с основание
„вноска по кредит“ и с получател „Лено“ АД в периода 22.06.2020 г. – 22.10.2020г.,
21.01.2021г-25.06.2021г, 17.12.2021г.-26.05.2022г., 18.07.2022г., 24.09.2022г.,
23.10.2022г., 21.12.2022г., 11.02.2023г. и 21.02.2023г. Общият размер на извършените
плащания възлизат на 13170.00 лева, а тези за процесния период 11070.00 лева.
2
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Възможност да бъде спряно принудителното изпълнение е предвидена в чл. 420,
ал. 1 ГПК, който текст изисква длъжникът да е представил надлежно обезпечение на
кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД. В настоящия случай такова обезпечение е
предоставено, поради което тази хипотеза е приложима и на нея молителят се
позовава. Настоящият съд счете, че от представените документи би могло да се
обоснове извод за плащане на част от търсеното вземане и/или за неправилно
определяне на неговият размер, но доколкото в настоящото производство съдът е
ограничен в преценката си, то предоставеното обезпечение дава основание да се
приложи текста на чл. 420, ал. 1 ГПК.
При все това, другата алтернатива за спиране на изпълнението, без да е необходимо
обезпечение, е предвидена в разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК, когато искането за
спиране е подкрепено с писмени доказателства, че длъжникът не дължи вземането; че
вземането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител; че
неправилно е изчислен размер на вземането по договор, сключен с потребител. В
случая молителят се позовава на първата хипотеза от този текст - наличието на
доказателства, от които съдът може да направи обосновано заключение, че длъжникът
не дължи сумите по издадената заповед, както и на втората хипотеза - вземането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Действително, законът не е предвидил изрично тези доказателства да са
убедителни, но практика е наложила съвсем логично, че тези писмени доказателства,
трябва да създадат у съда съмнение за дължимостта на вземането, предмет на
заповедта по чл. 417 ГПК. Напълно споделима е тезата, че правата на длъжника следва
да бъдат защитени, но оказването на тази защита следва да бъде в предвидените от
закона рамки и без да надхвърля допустимото, след която граница биха били
накърнени пък правата на кредитора.
Настоящият съд счете, че от представените документи може да се обоснове извод
за наличие на предпоставките по чл. 420, ал. 2 ГПК за уважаване на искането за
спиране. Представените доказателства за плащане създават у съда съмнение за
дължимост на вземането, но касаят само за част от него. Освен това, представената
справка от ЦКР дава яснота за наличието на множество кредитори на длъжника Е. Щ.,
без обаче да може да се разбере дали лицето има множество задължения към този
заявите-кредитор „Лено“ АД, респ. да се съобрази кои задължения са погасявани с
извършените плащания. Същевременно, справка от ЦКР за другия длъжник - ЕТ „Е.-Е.
Щ.“, не е налична, а от там трудно може да се направи извод дали този длъжник има
само едно задължение към този кредитор, респ. плащанията са направени за погасяване
3
на този дълг. Ето защо, този съдебен състав намира, че макар представените
доказателства да създават съмнение за дължимост на вземането, то този въпрос -
правилното изчисляване на размера на вземането, респ. за неговата дължимост, би
следвало да се реши в производство по същество, а не на този етап.
При така изведените обстоятелства, съдът намира, че следва да уважи искането на
длъжника Е. С. Щ. за спиране на принудителното изпълнение по заповедта с
допускане на обезпечение.
Същевременно, представени са доказателства за надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл. 181 ЗЗД, под формата на парична сума в размер на 4478.89
лева.
Доводите на длъжника за недължимост на вземанията по процесния договор,
обосновано с неравноправност на клаузите, на този етап от производството не следва
да се обсъждат. Хипотезата в случая е различна от тази по чл. 420, ал. 2, т. 3 ГПК,
защото договорът е сключен с търговец, в който случай в производство по чл. 422 ГПК
/ако се инициира/, следва да се обсъди въпроса за възможността физическо лице, който
е съдлъжник по договор за кредит с кредитополучател-търговец, да се позовава на
неравноправни клаузи и да се ползва от потребителската защита.
Подаденото от длъжника в срока по чл. 414 ГПК възражение е основание по чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя да се дадат указания да предяви иск за установяване
на вземането си срещу двамата длъжници, като му се укажат неблагоприятните
последици от бездействието.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА, на основание чл.420, ал. 1 ГПК, принудителното изпълнение по заповед
за незабавно изпълнение, издадена на 20.12.2022г. по ч.гр.д.№ 54449/2022г. на СРС, 55
състав, за вземания на заявителя „Лено“ АД, ЕИК ....., срещу ЕТ „Е.-Е. Щ.“, ЕИК ....., и
Е. С. Щ., ЕГН **********, по договор за заем от 21.05.2020г., въз основа на която
заповед и изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 138/2023г. на ЧСИ Ст. П.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част – с която се спира принудителното изпълнение,
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от връчване на съобщението.
УКАЗВА на заявителя „Лено“ АД, че може да предяви иск за установяване на
вземането си срещу ЕТ „Е.-Е. Щ.“ и Е. С. Щ., в едномесечен срок, за което, в същия
срок, да представи доказателства по настоящото дело.
УКАЗВА на заявителя, че при неизпълнение на указанията в срок, издадената
4
заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.
Определението в тази част – на дадените на заявителя указания за предявяване на
иск, не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните и на ЧСИ Ст. П.,
рег. № ...., с район на действие СГС, по изп.д. № 138/2023г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5