Р Е Ш Е Н И Е
№ 16 27.02.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мария Тончева
2. Иван Воденичаров
секретаря Пенка Шивачева, като разгледа докладваното от съдия И. Воденичаров в. г. д. № 6 по описа за 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 72 от 05.12.2018 г. постановено по г.д. № 282/2018 г. на ОС - Сливен Т. Х. Г. е осъден да заплати на Й. Д. К. сумата от 5 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от непозволено увреждане – средна телесна повреда изразяваща се в счупване на лакетната кост в нейна долна трета, без разместване на костните фрагменти, довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник, считано от 13.08.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлил иска до пълния му размер; осъдил е страните и за разноски.
Решението е обжалвано от ищеца Й. Д. К. Счита го за неправилно, непълно, необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на закона и основни принципи на правото. Моли за отмяната му. Въвежда следните съображения: На 13.08.2017 г. ок.09.00 часа бил нападнат от въззиваемия Т. Г., който му нанесъл побой с метална тръба. В резултат му били нанесени, констатирани след преглед: рана в дясна теменна област на главата ; кръвонасядане на задностранична повърхност на долна половина на лява предмишница; двойноивицисто кръвонасядане със синкавоморав цвят в лявата половина на гърба на гърба ; установена е основна диагноза – фрактура на дисталната част на лява улна кост.достоверено била, че уврежданията по главата, предмишницата и гърба представляват разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – лека телесна повреда, а счупването на долния края на лявата лакътна кост – средна телесна повреда. Месеци наред не се чувствал добре, не можел да се обслужва сам. Въпреки лечението продължавал да изпитва болки в ръката. Препоръчана му е и рехабилитация. По проведеното наказателно преследване по НОХД № 449/2018 г. на РС - Сливен ответника се признал за виновен за престъпление по чл. 129 НК по споразумение с прокуратурата, което било одобрено от съда и задължително за гражданския съд според закона. В случая е налице деликт, за който ответника следва да отговаря. Отговорността му се простира както за средната телесна повреда, така и за описаните увреждания в областта на главата, предмишницата и гърба, които също били резултат от действията на ответника и по които съдът не бил обсъдил доказателствата и не взел отношение. Неправилно е решението и в частта му за разноските и за двете страни по отношение размера.
В срока по закона е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Т. Г. чрез адв. Г.. Счита, че решението в обжалваните части е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба – неоснователна. Съдът не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон при постановяването му, изпълнил е принципа на диспозитивното начало, произнесъл се е по всички искания на ищеца.
Въззивната жалба е подадена от лице имащо правен интерес и е легитимирано да обжалва първоинстанционното решение, процесуално допустима е, като депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията– 260 и чл. 261 ГПК.
В съдебно заседание пред въззивния съд страните поддържат становищата си, пледират за уважаването им. Правят искания за присъждане на разноски.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение.
По основателността намира:
Пред окръжния съд е бил предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Ищецът-въззивник твърдял, че на 13.08.2017 г. бил нападнат от ответника – въззиваем, негов съсед, който му нанесъл побой с метална тръба. След медицински преглед и лечение била установена окончателната диагноза: счупване на лакетната кост, довело да трайно затрудняване движението на левия горен крайник, което представлявало средна телесна повреда. Освен това му били нанесени и леки телесни повреди: контузия в дясната теменна област и тилната област на главата ; контузия в лявата половина на гърба, лява плешка и контузия в областта на долната половина на лявата подмишница. Ответникът се признал за виновен по нохд № 449/2018 г. за причинената средна телесна повреда, поради което било сключено споразумение с прокуратурата, одобрено от съда. Ищецът преживял болки и страдания, влошило се значително здравословното му състояние, последвал продължителен период на лечение. Поради това поискал от съда да осъди ответника да му плати обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Ответникът не признал основателността на иска. Твърдял, че е налице съвина от страна на ищеца. При преценка за основателност на иска направил възражение за прекомерния размер на поисканото обезщетение, което не било съобразено със съдебната практика.
Установената фактическа обстановка е следната:
По нохд № 449/2018 г. на СлОС ответникът Г. се признал за виновен за това, че на 13.08.2017 г. в гр. С. причинил следна телесна повреда на ищеца Й. К. – счупване на лакетната кост в нейна долна трета, без разместване на костните фрагменти, довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник – престъпление по чл. 129, ал.1, вр. ал.2 НК. За извършеното престъпление му е наложено наказанието „пробация“, изпълнимо според описания в споразумението начин. След инцидента К. бил прегледан от лекар и му е издадено медицинско удостоверение, според което в резултат на ударите е получил, освен описаната средна телесна повреда, и леки телесни повреди: контузия на главата с разкъсно-контузна рана в дясна теменна област, контузия с рана в тилната област на главата, кръвонасядане в областта на лявата плешка и лявата предмишница. Първоинстанционният съд е назначил експертиза, вещото лице по която, след обсъждане и на приетите писмени доказателства представляващи медицински документи, е депозирало основно и допълнително заключение. Експертът установява, че в резултат на инцидента са получени следните увреждания: счупване на лакетната кост; контузия и разкъсно – контузна рана на главата с дължина 5-6 см ; контузия на врата с ракъсно контузна рана в тилната област на главата около 2 см и контузия с кръвонасяване с дължина около 15 см. с двойно ивицест характер на гърба - лява плешка. Леките телесни повреди са били излекувани за ок. 20 дни, като за същия срок са отшумели и болките от тях, включително контузиите, а за счупването на лакетната кост ищецът бил в гипс 45 дни с последвала рехабилитация за ок. 4-5 месеца. Ищецът е прекарал исхемичен инсулт няколко години преди ницидента, страда от съпътстващи заболявания – хипертония, спондилоза в шийната област, вертижен синдром. Конкретно при процесната контузия на главата не е имало данни за гадене и повръщане, загуба на съзнание и не е търсена консултация с невролог. Оплакванията на ищеца за изтръпване на пръстите на ръцете, слабост, лесна уморяемост се дължат на съпътстващи заболявания.становеното от писмените доказателства и съдебните експертизи се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели К. и К. – причинените увреждания продължителност и начин на лечение, претърпени болки и страдания. Показанията на свидетелите Щ. не кореспондират с останалите доказателства по делото, поради което съдът правилно не ги е кредитирал в цялост.
При тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна:
Въззивният съд намира искът за основателен и доказан в различен от определения от окръжния съд размер.
В приложение на чл. 300 ГПК съдът приема за доказано извършеното виновно от въззиваемия-ответник деяние и неговата противоправност, в резултат на което на въззивника-ищец е причинена средна телесна – счупване на лакетната кост на ляв горен крайник, поради задължителната сила на одобреното от наказателния съд споразумение за тези обстоятелства.
При съобразяване с доказателствата следва да се приеме, че в резултат на деянието и в причинно-следствена връзка с него на въззивника са нанесени, освен средната телесна повреда, и леки телесни повреди изразяващи се в контузии на главата и гърба, установени и описани в медицинското удостоверение и заключението на вещото лице. Преживения няколко години преди инцидента инсулт и съпътстващите заболявания не водят до извод, че от леките телесни повреди въззивника не е търпял болки и страдания. Дори и да не се вземат предвид световъртежа, отпадналостта и лесната уморяемост на въззивника, които са следствие от съпътстващите заболявания, то болката от контузиите представляващи леки телесни повреди са факт и според вещото лице са отшумели за период от ок. 20 дни. Поради това неимуществените вреди от тези леки телесни повреди също следва да се съобразят при разрешаването на спора.
При това положение, в приложение на чл. 52 ЗЗД и при съобразяване със съдебната практика досежно размера, въззивния съд приема, че справедливото обезщетението за неимуществени вреди, представляващи средна телесна повреда и леки телесни повреди, е 12 000 лв.
Поради различните изводи на съдилищата решението на окръжния съд следва да се отмени в отхвърлителната част за сумата над 5 000 лв. до 12 000 лв., както и в частта за разноските изцяло, като въззиваемия-ответник бъде осъден да заплати допълнително сумата от 7 000 лв., ведно с лихва върху тази сума от датата на деликта до окончателното изплащане.
Въззивникът-ищец е направил разноски пред двете инстанции в общ размер от 1 255 лв., съгласно списък. Съобразно уважената част от иска следва да се присъдят разноски в общ размер от 301, 20 лв., за каквато сума да се осъди въззиваемия-ответник.
Въззиваемият-ответник е напривл разноски пред двете инстанции в общ размер от 975 лв. за адвокат. Съобразно отхвърлената част от иска следва да му се присъдят разноски в размер от 741 лв., за каквато сума да се осъди въззивника-ищец.
Въззиваемият дължи и заплащане на държавна такса по сметка на БАС за въззивното производство в размер на 100 лв.
Като се води от мотивираното и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 72 от 05.12.2018 г. постановено по г.д. № 282/2018 г. на ОС - Сливен В ЧАСТТА, с която искът е отхвърлен за сумата над 5 000 лв. до 12 000 лв., както и изцяло В ЧАСТТА за разноските, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Т. Х. Г. с ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „И“. № **, съдебен адрес гр. С., ул. „Д. Ч.“ № *, чрез адв. С. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. К. с ЕГН **********, адрес гр. С., кв. Речица, ул. „М. К.“ № **, съдебен адрес гр. С., к-с П., ет. *, офис *** допълнително сумата от 7 000 лв. /седем хиляди лв./ - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на 13.08.2017 г. за причинени средна телесна повреда и леки телесни повреди, ведно със законна лихва от датата на деликта 13.08.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Т. Х. Г. с ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „И.“ № **, съдебен адрес гр. С., ул. „Д. Ч.“ № *, чрез адв. С. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. К. с ЕГН **********, адрес гр. С., кв. Речица, ул. „М. К“ № **, съдебен адрес гр. С., к-с П. , ет. *, офис *** сумата от 301, 20 лв., съобразно уважената част от иска, представляваща съдебни разноски пред двете инстанции, съгласно списък.
ОСЪЖДА Й. Д. К. с ЕГН **********, адрес гр. С., кв. Речица, ул. „М. К“ № **, съдебен адрес гр. С., к-с П. , ет. *, офис *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. Х. Г. с ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „И.“ № **, съдебен адрес гр. С., ул. „Д. Ч.“ № *, чрез адв. С. Г. сумата от 741 лв., съобразно отхвърлената част от иска, представляваща разноски.
ОСЪЖДА
Т. Х. Г. с ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „И.“ № **, съдебен адрес гр. С., ул. „Д. Ч.“ № *, чрез адв.
С. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Бургаски
апелативен съд сумата от 100 лв. държавна такса за въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: