Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 15.06.2009 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в открито заседание на десети юни, две хиляди и девета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.М.
при секретаря : М.И., като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 386 по описа за 2009 година и за да се
произнесе, съобрази :
С
наказателно постановление № 347/08 от 19.02.2008 год. на Красимир Славейков
Калев - Началник РПУ – Ловеч, упълномощен със заповед № Із-189/08.02.2007 год.
на Министъра на МВР, на С.А.С., ЕГН ********** *** Търново са наложени на
основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП,
както и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева
за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП и на основание чл.183
ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по
чл.100 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП.
Недоволен
от наказателното постановление останал жалбоподателят С.С., който го обжалва в
срок и моли същото да бъде отменено, в частта, с която е наказан за движение с
превишена скорост.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не излага
допълнителни съображения.
Ответникът
– РУ на МВР – Ловеч, редовно призован – не изпраща представител, като в
придружителното писмо, с което изпраща преписката моли жалбата да бъде оставена
без уважение.
От
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Н.Н.
и И.С., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 30.01.2008 год. бил съставен
Акт № 347 за установяване на административно нарушение от св. Н.П.Н. в
присъствието на св. И.А.С., срещу С.А.С., ЕГН ********** *** Търново, за това,
че на 30.01.2008 год., в 16.36 часа на път ІІ - 35 при бензиностанция Шел, с
посока град Плевен, управлява л.а. „Ауди
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че обжалваното
НП се явява незаконосъобразно по следните съображения: На първо място
използваното техническо средство /трафик радар TR-4 с фабр. № 072/, видно от АУАН и
писмените доказателства, показва единствено дата, час и фиксирана скорост.
Същото не отговаря на изискванията на чл.165 ал.2 т.6 от ЗДвП, съгласно който при изпълнение на функциите си по
този закон определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, тъй като не разполага с техническата възможност да
заснема или записва регистрационния номер на автомобила, чиято скорост е
засечена, а закона изисква заснемането или записването на трите обстоятелства кумулативно. В тази насока е и чл. 189
ал.7 от ЗДвП, който регламентира, че изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес.
Видно от представената по делото разпечатка на
„Регистрирани нарушения на максимално разрешената скорост от TR4”, никъде не е
посочен регистрационния номер на управлявания от жалбоподателя в деня на
проверката автомобил, поради което не може да се приеме за безспорно доказано, че
посочената скорост от
Налице
е и съществено противоречие относно посоченото в разпечатката превишение на
скоростта и превишението на скоростта, за което на С. е наложено наказание,
както и за самото ограничение. В колона „ограничение” на отчета от 12.03.2009
год. на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TR-4 на
дата 30.01.2008 год. срещу №1 е посочено, че ограничението е
Съдът
намира, че по делото са спорни и обстоятелствата, относно проверката на
техническото средство, с което е била засечена посочената в акта и обжалваното
НП скорост. От представеното и прието като доказателство по делото „Списък с
идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП
средства за измерване СИ – радарни скоростомери” от 16.05.2007 год., се
установява, че техническото средство „Радар
TR 4 с фабр. № 072 е преминал успешно последваща проверка на 16.05.2007
год., и че последващата проверка е със срок на валидност 12 месеца, т.е.
до май 2008 год., който срок е
нормативно определен на основание чл.43, ал.4 от Закона за измерванията със
Заповед на Председателя на ДАМТН. Разпоредбата на чл.47, ал.1, т.2 от Закона за
измерванията обаче предвижда, че последващата проверка на средствата за
измерване, следва да се извърши от лица, които са „трета независима страна за
проверките, за които кандидатстват”. В т.30 от Допълнителните разпоредби на Закона
за измерванията е дадено легално определение на понятието „трета независима
страна за проверките, за които кандидатстват” и според законодателя това е
„лице, което не е участвало в разработката и не произвежда, внася, монтира,
ремонтира, притежава или не използва
средствата за измерване за проверката на които кандидатства, и може да
гарантира безпристрастност и независимост на персонала си”. Видно от цитираното
по горе писмо, проверката на използваното в настоящия казус техническо средство
е била извършена в Лабораторията за проверка на СИ при ГД „Полиция” – София,
която е в структурата на МВР и според настоящия състав не отговаря на
изискванията на законодателя за „трета независима страна”, за проверките които
извършва. С оглед на това за съда възниква съмнение, досежно това, дали
техническото средство, с което е била засечена отразената в акта и обжалваното
НП скорост е било технически изправно към датата на констатиране на нарушението.
Въпреки задължението по чл.60 ал.2 от ЗАНН, при комплектоване на преписката и
изпращането й в съда, не е приложена, нито пък е посочена към доказателствата в
подкрепа на обжалваното постановление, заповед съгласно разпоредбите на чл.50
от Закона за измерванията и чл.11 ал.2 от Наредбата за реда за оправомощаване
на лица за проверка на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, от която да е видно, че Лабораторията за проверка на СИ ГД „Полиция” –
София към датата на проверката е оправомощена да извършва тази проверка
/представянето на това доказателство е безспорно задължение на административно
– наказващия орган/.
Настоящата
инстанция намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че трафик радар
TR-4 с фабр. № 072 не визуализира разстоянието, от което се засича
скоростта. Освен това по делото не бяха ангажирани, нито писмени, нито гласни
доказателства, от които безспорно да се установи, че са били изпълнени
изискванията за обсега на трафик радара съгласно т.3.1.4 и на т.4, изр.второ от
Инструкцията за експлоатацията на трафик радара.
Следователно не е доказано, че описаното в наказателното
постановление административно нарушение е извършено от лицето, което е посочено
като нарушител и това лице не може да бъде административно наказателно
отговорно по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗАНН и чл. 6, ал.1 от ЗАНН.
Съдът
намира, че при издаването на обжалваното НП са допуснати и други нарушения на чл.57 от ЗАНН, изразяващи
се в следното: в НП не е идентифициран автомобилът, с който се твърди, че е
извършено нарушението и липсва описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, което е нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗДвП. Не е конкретизирано изпълнителното деяние, за
което се налага наказание, като не е посочено дали превишената скорост е
засечена „във” или „извън” населено място, не е вписано и с колко километра е
превишена скоростта. Разпоредбата на чл.182 от ЗДвП предвижда от една страна различни
наказания за едно и също превишаване на скоростта, допуснато в населено място и
извън населено място, а от друга страна различни наказания в зависимост от
размера на самото превишение. Всички тези изисквания се явяват съществен реквизит, както на акта,
така и на обжалваното НП и всяко едно от тях е самостоятелно основание за
отмяна на НП.
При тези съображения, съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление, в частта, в която на С. са
наложени наказания за движение с превишена скорост, се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
В
останалата част наказателно постановление, съгласно чл.189 ал.5 от ЗДвП, е
необжалваемо и е влязло в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 347/08
от 19.02.2008 год. на Красимир Славейков Калев - Началник РПУ – Ловеч,
упълномощен със заповед № Із-189/08.02.2007 год. на Министъра на МВР, В ЧАСТТА, в която на С.А.С., ЕГН **********
*** Търново са наложени на основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП – глоба в размер
на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за извършено
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава
дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :