РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1627

 

гр. Пловдив, 12 октомври 2023 г.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                                ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 1562 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от К.Н.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 40 от 19.04.2023 г. на Районен съд гр. Асеновград, ІІІ н.с., постановено по а.н.д. № 601 по описа на същия съд за 2022 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 22-0239-001216 от 25.08.2022 г. на Началник РУ в ОД на МВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в” от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.  

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния  закон. Твърди се, че районният съд неправилно е приел, че от събраните доказателства се установява, извършването на вмененото с НП административно нарушение. Иска се обжалваното решение и издаденото наказателно постановление да бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноски.

3. Ответникът по касационната жалба  - РУ Асеновград към ОД на МВР гр. Пловдив не взема конкретно становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. 

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА. 

 

ІІІ. За фактите:

 

6. Асеновградският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от К.Н.Д., срещу НП № 22-0239-001216 от 25.08.2022 г. на Началник РУ в ОД на МВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в” от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

НП е издадено въз основа на АУАН № АД317950 от 05.08.2022 г., съставен от Д.И.К. – мл. автоконтрольор към РУ гр. Асеновград. Обективираните в акта констатации за фактите, касаещи извършеното административно нарушение, се свеждат до следното:

На 04.08.2022 г. в 22:00 часа в с. Червен, ул. “Тракия” до номер 6 Д. е управлявал товарен автомобил МАН ТГС с рег. № *** с прикачено полуремарке Голдхофер с рег. № ***, като участник в ПТП с материални щети не оставя на място за установяване на последиците от него, не уведомява компетентната служба за контрол КАТ, бяга и се укрива, за което е издаден протокол за ПТП с материални щети, с № 1859276.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. За да потвърди оспореното НП, Районен съд – Асеновград е приел, следното от фактическа и правна страна:

Констатирано е, че на 04.08.2022 г. около 22.00 часа, К.Д. като водач и управлявайки влекач „МАН ТГС“ с рег. № *** и полуремарке „Голдхофер“ с рег. № ***, движейки се по ул. „Тракия“ в с. Червен, обл. Пловдивска, умишлено пренебрегвайки височината на превозвания извънгабаритен товар е причинил материални щети, като е скъсал разположените върху електрическите стълбове улични кабели. Съдът е установил от данните по делото, че действията му са били забелязани от лица очевидци в населеното място, които са подали и сигнал на телефон 112, както и че по превозното средство са били установени парчета от скъсани кабели, поради което е приел, че водачът с действията си е причинил съответните материални щети и е реализирал пътно транспортно произшествие по смисъла на т. 30 от § 1 от ДР на ЗДвП, съответно за него са възникнали и посочените в чл. 123, ал. 1, т. 3, буква от „в“ от ЗДвП задължения – без да не напуска местопроизшествието да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието и изпълни дадените указания. Вместо да изпълни тези си задължения обаче, водачът и неговия спътник (в случая св. С.Л.Ц.) са продължили до крайната точка. Навлизайки в кариерата, водачът Д. е спрял управляваното МПС, като всички негови последващи действия, а и тези на лицето представил се за един от собствениците на кариера според съда говорят, че са искали местонахождението на МПС да остане скрито. В тази насока са показанията на двамата полицейски служители които първи са посетели кариерата. Прието при това положение, че първоначалното неуказване на съдействие на полицейските служители от страна на водача и лицето представило се за собственик на обекта, както е представената противоречива информация относно местопребиваването на търсеното МПС, в пълна степен подкрепят изводите направени от актосъставителя, а по късно и от административнонаказващия орган (АНО), че е налице причиняване на ПТП с материални щети, като в последствие водачът е избягал и се укрил.

За неоснователни са приети направените възражения от страна на повереника, че едва ли не водачът не бил разбрал за скъсаните от него при движението му кабели или че той е реализирал случайно деяние.

В тази връзка е посочено, че безспорно от показанията на св. К.и тези на св. С.се установява, че водачът Д. е признал пред всеки един от тях поотделно, че при движението си по главен път ІІ-59, преминавайки през населените места, той е възприел разположението на висящите над пътя различни кабели. С оглед превозвания извънгабаритен товар, вместо да уведоми съответните служби от ДА “АА“ и КАТ, за да му бъде осигурен безопасен маршрут и пилотен автомобил, водачът Д. е избрал в нарушение на правилата да извърши превоза на извънгабаритен товар в тъмната част на денонощието.

Съдът е приел, че след като, при управлението на въпросното МПС от страна на Д., се стигнало до късане на жици поставени на електрическите стълбове в населените места, които към онзи момент не са пречели на останалите преминаващи по същия път превозни средства, то превозваният от водача товар в пълна степен съответства на даденото легално определение в т. 23 към § 1 от ДР към ЗДвП (според която „Извънгабаритно пътно превозно средство“ е пътно превозно средство (или състав от пътни превозни средства), което с товар или без товар надвишава допустимите размери или маса, определени по реда на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП). Посочено е още, че след като по делото безспорно е установено, че от страна на водача се били причинени щети по идентичен начин, не само в с.Червен, но и в селата Тополово и Долнослав, то според съда няма как да се приема, че е налице случайно деяние.

Крайният извод на съда е, че Д. е осъществил състава на нарушението визирано в чл.123, ал. 1, т. 3 буква „в“ от ЗДвП. Тези обстоятелства са били правилно отчетени от актосъставителя при описване и квалификацията на нарушението предмет на настоящето дело.

По отношение на определянето и налагането на административните наказания –

глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месеца за

нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в“ от ЗДвП, е направи извод, че АНО е подходил снизходително и се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като определил санкциите в предвидения в чл.175, ал. 1,т. 5 от ЗДвП минимум, като е отчел всички смекчаващи вината обстоятелства.

 

IV. За правото:

 

8. Решението е правилно.

9. В нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ е предвидено, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен,  когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Според разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие

10. В рамките на тези материални и административнонаказателни норми, по отношение на възраженията на жалбоподателя, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

11. Относно изложените в касационната жалба възражения е необходимо да се добави още следното:

Нанасянето на вреди извън населеното място, в което е установено процесното ПТП, е ирелевантно за разрешаване на настоящия административноправен спор, поради което правилно районният съд не е събирал доказателства в тази насока. Споменаването в мотивите на съдебния акт на нанесени вреди от категорията на процесните и в други населени места, е обусловено единствено от прецизността на районния съд при възпроизвеждане на дадените пред него свидетелските показания. Неотносими към предмета на правния спора са и обстоятелствата дали товарът превозван от жалбоподателя е извънгабаритен или не, както и механизмът на самото ПТП, при положение, че такова е настъпило и от него са произлезли материални щети.

Казан с други думи, същественото в случая е, че Д. като водач на пътно превозно средство и участник в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени имуществени вреди, е напуснал местопроизшествието, без да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието. Именно това са съставомерните обстоятелства, които следва да бъдат описани в обстоятелствената част на АУАН и НП, което в случая е сторено.

12. При това положение следва да се приеме, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против Д., което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

13. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила в обжалваната част.   

 

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40 от 19.04.2023 г. на Районен съд гр. Асеновград, ІІІ н.с., постановено по а.н.д. № 601 по описа на същия съд за 2022 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.