Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 03.05.2018г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

          Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело № 17/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от И.Р.К. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 17-0353-001073 от 02.10.2017г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 1000 лева.

В жалбата, в открито съдебно заседание, както и в писмена защита, се навеждат доводи за съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и за нарушения на материалния закон при съставяне на акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и на наказателното постановление (НП). Посочва се, че НП е незаконосъобразно, като се иска то да бъде отменено изцяло.

            Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

          Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното НП, приети са писмени доказателства, приложено е НАХД № 237/2017г. по описа на РС Своге и са разпитани двама свидетели – очевидци на извършване и установяване на нарушението.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

С влязло в законна сила съдебно решение № 52 от 24.10.2017г. по НАХД № 237/2017г. по описа на РС Своге жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 19.09.2017г., около  22:40 часа, в село Габровница, Община Своге, Софийска област, срещу „Колибарски мост”, с посока на движение от центъра на село Габровница към река Габровница, е управлявал двуколесно МПС-мотоциклет, с неустановена марка и модел/двигател от мотоциклет „Simson”, резервоар от мотоциклет”Минск”, рамка от мотоциклет „Simson”/, без номер на рама, което не е регистрирано по надлежния ред, ……….. Установеното с влязлото в сила съдебно решение е задължително и за настоящия съд, следователно по делото е безспорно установено, че на 19.09.2017г., около  22:40 часа, в село Габровница, Община Своге, Софийска област, срещу „Колибарски мост”, с посока на движение от центъра на село Габровница към река Габровница, И.Р.К. е управлявал двуколесно МПС-мотоциклет, с неустановена марка и модел, като на установяване подлежи само обстоятелството дали управлението на мотоциклета е след употреба на алкохол. Този факт безспорно се установява от писмените доказателства : разпечатка на техническото средство „Дрегер 7510” с фабричен № ARBA 0064 за времето от 21.00 часа до 23.00 часа на дата 19.09.2017 г., удостоверение за тарировка и калибровка на техническо средство „Дрегер 7510” с фабричен № ARBA 0064, валидно към дата 19.09.2017 г., свидетелство за одобрен тип, с което да се удостоверява, че техническо средство Дрегер 7510 е одобрено, като измервателен уред според Закона за измерванията, както и от акт за установяване на административно нарушение и от талон за медицинско изследване – подписани от жалбоподателя без възражения. В тази насока са и гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите очевидци. Редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. По делото не се събраха никакви доказателства, които да опровергават описаното в акта. С оглед на изложеното съдът приема за доказано по делото, че на 19.09.2017г., около 22,40 ч., в с. Габровница, на улица без име, жалбоподателят е управлявал мотоциклет с неясна марка и модел без регистрация, с посока на движение от центъра на с. Габровница към река Габровница, като при извършване на проверка срещу Колибарски мост с техническо средство „Дрегер 7510” с фабричен № ARBA 0064 се установило, че водачът И.Р.К. е употребил алкохол възлизащ на 1,1 ‰ (промила) в издишания въздух.

          На мястото на нарушението е съставен акт, който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и от нарушителя. Последният се е запознал със съдържанието на акта и не е направил възражения при съставянето му. Бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да се направят допълнителни възражения и обяснения, като горното е удостоверено с подписа му върху акта. В АУАН е посочена нарушената правна норма, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

          Не са иззети свидетелството за управление и контролния талон на жалбоподателя, тъй като той е неправоспособен и не притежава такива. Издаденото наказателно постановление съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН. То е редовно връчено на 16.01.2018г., а жалбата е подадена на 23.01.2018г.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните и относими по делото доказателства. Свидетелските показания изцяло кореспондират със събраните други доказателства и установени факти, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установи, че на 19.09.2017г., около 22,40 ч., в с. Габровница, общ. Своге, водачът И.Р.К. е управлявал мотоциклет с неясна марка и модел, без регистрация, след употреба на алкохол възлизащ на 1,1 ‰ в издишания въздух.

Следователно административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, доказал е извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на К.. Наложеното административно наказание е предвиденото за това нарушение, съобразно със закона – глоба в размер на 1000 лева. Не би могло да се приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност, тъй като деянието се характеризира с висока степен на опасност за установения ред на държавно управление и засяга съществено важните обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи (видно от приложената към делото заповед на министъра на вътрешните работи), спазени са формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Ето защо се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление. Административнонаказващият орган осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти закона е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че И.Р.К. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението за което е санкциониран административно. От субективна страна деянието е извършено виновно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

Потвърждава Наказателно постановление № 17-0353-001073 от 02.10.2017г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на И.Р.К. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 1000 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

       

 

 

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ :