№ 1189
гр. Благоевград, 15.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500906 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл.248, ал.3, пр.2
ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 506525/30.08.2021 г., подадена от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, действащ чрез договорен процесуален представител срещу
определение № 502881/15.08.2021 г., постановено по гр.д № 1272/2020 г. по описа на
Районен съд-Разлог в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
допълване на определение № 505111/19.12.2020 г. /постановено по същото дело/ с
присъждане в полза на ищеца на съдебни разноски в размер на 93.00 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на атакувания акт, позовавайки се на
съдебна практика на ВКС /определение № 277/14.05.2014 г. по ч.гр.д № 2432/2014 г. на I г.о.
на ВКС; определения по ч.гр.д № 275/2010 на IV г.о., ч.гр.д № 205/2012 г. на I г.о., ч.гр.д №
6176/2014 г. на IV г.о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч.гр.д № 275/2010 г./. С
твърдения, че ответникът е станал причина за завеждане на делото обосновава теза, че
разноските по делото се понасят от страната, която с неоснователните си фактически или
правни твърдения респективно незаконосъобразното си поведение е станала причина за
завеждане на делото. Твърди, че в исковото производство са представени доказателства за
претендираните разноски. С изложеното жалбоподателят мотивира искане за отмяна на
атакуваното определение и постановяване на друго, с което в полза на жалбоподателя бъде
присъдена сумата от 93.00 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269,
изр.второ ГПК не се прилагат в производството по частна жалба.
Производството по ч.гр.д. № 255/2020 г. по описа на Районен съд-Разлог е образувано по
заявление от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, действащо чрез пълномощник –
адв.Р.Д. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „М.“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес гр.Б., бул.“Н.Г.“, хотел „М.“, представлявано от М.Б.Г. за парично
1
вземане, представляващо неплатена главница за доставена и потребена електрическа
енергия. Заповедният съд е счел заявлението за редовно, допустимо и основателно, поради
което е издал заповед № 1751/28.04.2020 г. за претендираното вземане.
Препис от заповедта е изпратена за връчване на длъжника, на посочения в заявлението
адрес/седалище на управление на дружеството. Съобщението е върнато в цялост с
отбелязване, че адресът е посещаван неколкократно /на 08.05., 24.05. и 07.06.2020 г./, но не е
намерен управителя или друг представител на дружеството-адресат, който да приеме
книжата. В изпълнение на съдебно разпореждане от 16.06.2020 г. до длъжника повторно е
изпратен препис от заповедта, на адреса и седалище на управление съгласно ТР.
Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посещаван неколкократно /на
18.06., 28.06. и 08.07.2020 г./, но не е намерен управителя или друг представител на
дружеството-адресат, който да приеме книжата.
С оглед отбелязването в съобщението до длъжника заповедният съд е разпоредил да се
укаже на заявителя възможността да предяви установителен иск за вземането си по
издадената заповед за изпълнение /разпореждане № 503935 от 07.10.2020 г./.
В изпълнение на указанията, на 03.12.2020 г. „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***,
действащо чрез пълномощник – адв.Р.Д. е депозирало искова молба вх.№ 510684, въз основа
на която е образувано гр.д. № 1272/2020 г. по описа на Районен съд-Разлог, обективираща
установителна претенция по чл.422 ГПК срещу „М.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес
гр.Б., бул.“Н.Г.“, хотел „М.“, представлявано от М.Б.Г., с предмет – вземането по процесната
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. С исковата молба ищецът е
заявил искане за присъждане на съдебни разноски в заповедното и в исковото производство.
С определение № 505111/19.12.2020г., при условията на чл.130 ГПК исковият съд е
постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството по съображения,
че в хода на заповедното производство не е осъществена нито една от визираните в чл.415,
ал.1 хипотези, предпоставящи указания на заповедния съд до заявителя да предяви
установителен иск за вземането по издадената заповед за изпълнение. Определението е
съобщено на ищеца на 27.01.2021 г. Няма данни по делото за обжалване на акта.
На 26.01.2021 г. ищецът е депозирал пред исковия съд молба с искане за допълване на
определение № 505111/19.12.2020 г. и възстановяване на сумата от 25.00 лева съдебни
разноски, представляващи заплатена държавна такса по предявения иск, както и присъждане
на сумата от 93.00 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в исковото производство.
С определение № 502881/15.08.2021 г. съдът е уважил молбата в частта относно искането за
възстановяване на заплатената от ищеца държавна такса по предявения иск, а в останалата
част – за допълване на прекратителното определение с присъждане на съдебни разноски,
представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, е отхвърлена по
съображения, че поради прекратяването на делото /с правно основание чл.422 ГПК/ право на
разноски има ответникът, по аргумент на чл.78, ал.4 ГПК, а не ищецът.
Съдът намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно.
При произнасяне по молбата районният съд е съобразил приложимите процесуални норми и
е извел законосъобразен извод за липса на основание за присъждане в полза на
жалбоподателя на заплатеното от същия адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала
позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване
пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл.81 ГПК разноски се дължат за
всяка една от съдебните инстанции.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
2
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца /ал.2 на с.чл. ГПК/.
Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото /ал.4 на с.чл.ГПК/.
Отговорността за разноски в производството по чл.422 ГПК е обусловена от изхода на спора
и се разпределя съобразно общите правила на чл.78, ал.1 -4 ГПК.
Съгласно константната практика на ВКС, когато ответникът е дал повод за предявяване на
иска и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори
когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск, т.е. релевантно за правото на
ищеца е поведението на ответника и причината, поради която искът е бил предявен /в този
смисъл определение № 277/14.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 2432/2014 г. на ВКС, ГК, Iг.о./. По
смисъла на постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 725/17.11.2014 г. по
ч.т.д. № 3322/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., ответникът по иска по чл.422 ГПК дава повод за
завеждане на делото с подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, тъй като
възражението препятства влизането на заповедта в сила; при липса на подадено от
ответника възражение, изкл. хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедта се стабилизира и
ищецът би получил изпълнение по заповедта.
С определение № 203/30.06.2020 г. по ч.т.д. № 345/2020 г. на I т.о. на ВКС, е допуснато
касационно обжалване по процесуалния въпрос: При прекратяване на делото поради
недопустимост на иска, за да се реши конкуренцията в правата на страните за присъждане на
разноски, от значение ли е дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на
иска. Съгласно даденото от ВКС разрешение с цитирания съдебен акт, при действащата
уредба на заповедното производство единствено в хипотезата на прекратяване на исковото
производство по иска по чл.422 от ГПК поради констатация на исковия съд за подадено след
срока по чл.414, ал.1 ГПК възражение, прекратяването се явява последица на поведението
на ответника/длъжника, неоснователно предизвикал исковия процес, подавайки
възражението си след срока. Поради това в разглежданата хипотеза - прекратяване на
производството по чл.422 ГПК поради просрочие на възражението по чл.414 ГПК, за
разлика от останалите случаи на прекратяване на производството по чл.422 ГПК /какъвто е
и настоящият случай/, не може да бъде прието, че е налице прекратяване на делото по
смисъла на чл.78, ал.4 ГПК /доколкото тази норма отразява общата категория случаи, при
които недопустимият исков процес е неоснователно предизвикан от самия ищец/. В същия
смисъл е и определение № 339/21.10.2020 г. по ч.т.д. № 655/2020 г., I т.о. на ВКС.
От данните по делото се установява, че исковото производство по чл.422 ГПК /гр.д. №
1272/2020 г. по описа на Районен съд-Разлог/ е прекратено поради недопустимост на иска,
тъй като липсва основание по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК за предявяването му- подадено от
длъжника възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК ; връчване на заповедта за изпълнение на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Ето защо при преценка основателността на
молбата на ищеца за допълване на прекратителното определение с присъждане в тежест на
ответника на сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство, районният съд, съобразявайки приложимия закон и константната съдебна
практика на ВКС правилно е приел, че в случая не е налице основание за ангажиране на
отговорността на ответника по реда на чл.78, ал.1 ГПК, доколкото липсват данни за
поведение на последния, с което същият да е дал повод за предявяване на установителната
претенция.
Във връзка с довода на жалбоподателя за незаконосъобразно дадени от заповедния съд
указания по чл.415, ал.1 ГПК съдът следва да посочи даденото в определение №
457/31.07.2015 г. по чтд № 304/2015 г. на I т.о. ВКС разрешение, съгласно което доколкото
прекратителното определение на съда, разглеждащ иска по чл.422 ГПК, е преграждащо
упражняването на правото на иск именно на ищеца – заявител в заповедното производство,
последният има право да го обжалва, включително в случаите, когато производството е
прекратено, защото съдът в исковото производство е приел, че заповедта е влязла в сила. В
рамките на производството по обжалване на прекратителното определение би се подложила
на инстанционен контрол и правилността на извода относно влизането в сила на заповедта
за изпълнение, респективно законосъобразността на указанията на заповедния съд по чл.415,
3
ал.1 ГПК. Т.е. изцяло в преценката на заявителя в заповедното производство е оставен
изборът на собственото му процесуално поведение в защита на правата му в случай, че
счита заповедта за изпълнение за влязла в сила, респективно указанията на заповедния съд
по чл.415, ал.1 ГПК за незаконосъобразни. При положение, че заявителят избере да предяви
установителен иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК съобразно указанията на
заповедния съд, както е в настоящия случай, то и отговорността за разноски в
производството по иска се подчинява на общите правила на процесуалния закон за исковите
производства.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираната от жалбоподателя практика
на ВКС касае казуси, съществено различни от разглеждания, а именно прекратяване на
исковото производство при отказ или оттегляне на иска при отпадане в хода на процеса на
дадения от ответника повод за завеждане на иска.
С оглед на горното настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна и като
такава следва да я остави без уважение, а атакуваното определение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 502881/15.08.2021 г., постановено по гр.д № 1272/2020 г.
по описа на Районен съд-Разлог в частта, с която е оставено без уважение искането на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, действащ чрез договорен процесуален представител,
за допълване на определение № 505111/19.12.2020 г. с осъждане на „М.“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес гр.Б., бул.“Н.Г.“, хотел „М.“, представлявано от М.Б.Г. да заплати на
молителя сумата от 93.00 /деветдесет и три/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение в
исковото производство.
Определението подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.2 вр.с ал.1, т.2 ГПК с частна
жалба пред Апелативен съд-София в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4