ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1894/16.11.2021г.
гр. Пазарджик, 16.11.2021 г.
Административен съд - Пазарджик, в закрито съдебно заседание на шестнадесети
ноември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ :НИКОЛИНА ПОПОВА
като разгледа докладваното от съдия Попова адм.
дело № 983 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството е образувано по субективно съединени жалби подадени от И.Г.С. ЕГН ********** и З.Г.И. ЕГН ********** ***. В
жалбата се твърди , че през 2019 г. съседния до притежаван от тях недвижим имот
– дворно място – бил закупен от лицето Й. М. К... Твърди се , че същият е
започнал строителство на голяма нова къща до техния имот и при строителството
била бутната и част от тяхната къща , тъй като се намирала наблизо. Твърди се ,
че жалбоподателите много пъти викали кмета на Общината да спре строителството ,
но той отказал. Направили жалба до Общината и до ДНСК , но същите не предприели
необходимите действия. Във връзка с указания на съда за уточняване на
обстоятелствата , относно оспорвания в настоящото производство акт , с оглед и
определяне на надлежния ответник по жалбата , жалбоподателките излагат
твърдения, че са собственици на жилищна сграда , закупена от тяхната баба през
1919 г. Твърдят, че дворното място също било тяхно, тъй като било закупено и
след това оградено. Твърди се , че техният съсед Й. К. им упражнявал тормоз и
започнал строителство до тях на много голяма къща , без да има план. Настояват
за събаряне на незаконния строеж. Поддържат , че завеждат делото си против
Архитекта на Община Лесичово. Представят писмени доказателства.
Съдът е разпоредил с писма и е изискал административните преписки във
връзка с подадени жалби до РДНСК гр.Пазарджик и Кмета на Община Лесичово.
От представените относими към
преписките документи се установява следното:
В РДНК –Пазарджик е подадена жалба с вх. № Лс-929-01-755/21.07.2021 г. от И.Г.С.
и З.Г.И. с твърдения за започнало незаконно строителство от Йордан Кендеров в
имот находящ се в с. Динката , собственост на двете жалбоподателки. Извършена е
била съвместна проверка от служители на РДНСК и представители на Община
Лесичово, като за резултатите от проверката жалбоподателите са били уведоми с
писмо изх. № Лс -929-00-269/06.08.2021 г. Копие от писмото е изпратено и до
Кмета на Общината , на който е указано, че извършеното строителство , за което
не са налични одобрени проекти – представлява пета категория строеж и е в правомощията на общинска
администрация да изясни случая от фактическа
и правна страна и да предприеме
действия за спиране на незаконосъобразно
започналото строителство , съгласно чл. 224а ал.5 ЗУТ.
Жалба е била подадена и до Кмета на
Община Лесичово с вх. № 003-МО-65/2.06.2021 г. , в която този административен
орган е бил сезиран да извърши проверка за незаконното строителство и да го
спре. От представената административна преписка се установява, че във връзка с
тази проверка са съставени констативен протокол № 1125/02.08.2021 г. и констативен акт № 2 / 10.08.2021 г. , с които
е констатирано , че е извършена основа на жилищна сграда в УПИ – 246 в кв. 38 ,
като не е бил представен документ за собственост от Йордан Кендеров, както и
строителни книжа.
Липсват данни за издаването на конкретен административен акт от кмета на
община Лесичово във връзка с
констатациите за извършено
незаконно строителство.
При така очертания правен спор и като съобрази съдържащите се твърдения
в депозираната жалба и документите по делото съдът счита, че същата е процесуално
недопустима.
Правните отношения свързани с незаконното строителство са
уредени в Закона за устройство на територията. Съгласно чл. чл. 225 и 225а, ал. 1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ компетентен да издава индивидуални
административни актове за премахване на незаконни строежи е началникът на ДНСК
или упълномощено от него длъжностно лице, както и кмета на общината за
определена категория строежи.
В случая строежът е от пета категория , поради което Кметът на Общината е
компетентен да издаде заповед във връзка с незаконното строителство. В ЗУТ
обаче липсва правна норма, която да създава за органите по чл. 225 и чл. 225а ЗУТ / ДНСК и кмета/ задължение да се произнесат по искане за установяване
на незаконен строеж и за неговото премахване. Съгласно чл. 214, т. 3 от ЗУТ индивидуални административни актове по този закон са заповедите за
спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи. С тази
разпоредба специалният устройствен закон изключва по отношение производствата
за издаване на изрично посочените актове хипотезата на отказа като индивидуален
административен акт. С други думи - при издаването на заповеди за спиране, за
забрана ползването и премахване на незаконен строеж административният орган действа
служебно и единствено в неговите правомощия е преценката дали да издаде
съответна заповед или не. Нормата е специална, игнорира разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и не предвижда обжалване на отказите - изрични или мълчаливи, за
издаване на такива актове.Не е регламентирано и задължение за тези органи за
произнасяне по подадени сигнали. Заповедта за премахване на незаконен
строеж от кмета на дадена община по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка със законовите му правомощия по чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ се
издава служебно по инициатива на самия административен орган, в изпълнение на
дискреционната власт с която разполага, а не по искане на граждани. Последните
не могат да искат пряко от този орган издаване на такава заповед, поради което
и органа не дължи произнасяне.
Практиката на ВАС също е постоянна
и непротиворечива - молбите на граждани и юридически лица досежно незаконно
строителство до органите по строителен контрол имат характер на сигнали и не
водят до задължение на органите да се произнасят по тях, поради което и не може
да се счита, че е налице мълчалив отказ в случаите на непроизнасяне. В
производствата по премахване на незаконни строежи органите по строителен
контрол действат служебно. / така напр. определение № 12979/02.12.2015 г. по адм. д. № 12590/2015 г.
на ВАС , ІІ о. /.
Липсата на индивидуален
административен акт/ изричен или мълчалив /, но и липсата на
законоворегламентирано задължение на административния орган да извърши конкретни
действия във връзка с жалба против незаконно строителство, обуславя извод за недопустимост на
процесната жалба. При липса на разписано в ЗУТ задължение за кмета на общината
да издаде заповед за премахване на строеж, когато е сезиран с такова искане, то
не може да бъде формиран годен за обжалване административен акт по
същото.
За пълнота на изложението следва да се посочи , че жалбата е нередовна ,
тъй като жалбоподателките въпреки указанията на съда не са посочили изрично
актът , който обжалват и на кой орган е той, но с оглед гореизложеното, съдът
намира за безпредметно повторно да оставя жалбата без движение , тъй като тази
жалба е недопустима на друго основание. При
тези фактически обстоятелства и при твърдения за накърняване на правото им на
собственост, жалбоподателките разполагат с възможността , да сезират органите
на Прокуратурата за извършване на съответните проверки или да защитят правото
си по общия исков ред.
По тези съображения и на основание чл. 159 т.4 АПК , съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Г.С. ЕГН **********
и З.Г.И. ЕГН ********** *** касаеща искане за спиране и събаряне на незаконно
строителство в съседен на притежаван от
тях имот - парцел І -246 в кв. 38 по плана на с. Д.., обл. Пазарджик от лицето Й. М. К.. – като процесуално
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 983/2021 г. по описа на Пазарджишки
административен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба в седмодневен срок от съобщението до страните
пред ВАС.
СЪДИЯ
: /П/