Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 14.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 14652/ 2019 год. по
описа на Районен съд гр. Варна, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по иска на П.Т.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „Д.з."
ЕАД, ЕИК ******, със седалище ***, с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 100 лева,
представляваща частичен иск от сумата в размер на 3 332.60 лева, представляваща действителната стойност л.а. марка
Ситроен Ц 4, с ДК № ******, вследствие на реализирано на 15.06.2019г. в
гробищен парк с.***** ПТП, представляващо покрит застрахователен риск по
договор № 440118031067320 от 07.11.2018г. за застраховка „Каско +", Клауза
„Пълно каско" на л.а. марка Ситроен Ц 4, с ДК № ******, като от
настъпилото ПТП са причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
преден капак, предна броня, лайсна предна броня дясна, калник преден десен, фар
десен, челно стъкло - тонирано, подкалник преден десен, фар за мъгла преден
десен, въздушна възглавница странична дясна, облегалка предна дясна седалка,
въздушна възглавница пътник, рамка радиатор, греда между роговете, основа преден
калник десен, основа фар десен, рог преден десен, основа фар, рог преден ляв,
помпа сервоусилвател кормилно управление, стойка помпа сервоусилвател кормилно
управление, радиатор воден, маркуч входящ отвор радиатор, тампон двигател десен
и управляващия модул на въздушните възглавници на л.а. марка Ситроен Ц 4, с ДК
№ ******, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
– 13.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и разноските за производството.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
Ищецът твърди, че на
07.11.2018г. сключил застраховка „Каско +", Клауза „Пълно каско" с
ответника „Д.з." ЕАД, на личният си лек автомобил марка Ситроен Ц 4, с ДК
№ ******, със срок на действие от 11.11.2018г. до 10.11.2019г.
Автомобилът бил
застрахован за 7 200 лева, като застрахователната премия, в размер на 469.20
лева, заплатил на 09.11.2018г.
На 15.06.2019г., около
08.05 часа, в гробищен парк с.*****, преминавайки през нерегулирано кръстовище
не пропуснал движещият се отдясно л.а. Джип Компас, ДК *****и станал причина за
настъпване на ПТП. За настъпилото произшествие попълнили Двустранен констативен
протокол за ПТП.
На 17.06.2019г.
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като същият
извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис
-заключение по щета № 44010311904529/17.06.2019г.. В Опис на уврежданията,
ответникът посочил като увредени следните детайли: Преден капак, предна броня,
лайсна предна броня дясна, калник преден десен, фар десен, челно стъкло -
тонирано, подкалник преден десен, фар за мъгла преден десен, въздушна
възглавница странична дясна, облегалка предна дясна седалка, въздушна
възглавница пътник, рамка радиатор, греда между роговете, основа преден калник
десен, основа фар десен, рог преден десен, основа фар, рог преден ляв, помпа
сервоусилвател кормилно управление, стойка помпа сервоусилвател кормилно
управление, радиатор воден, маркуч входящ отвор радиатор и тампон двигател
десен.
На 14.08.2019г.
получил застрахователно обезщетени в размер на 3 867.40 лв.
От проучване
установил, че сумата необходима за възстановяване и пускане на автомобила в
движение е в размер на 9 000 лв., както и че следва да се подмени управляващия
модул на въздушните възглавници, който модул застрахователя не го е посочил в
описа на увредените части.
Автомобилът имал много
увреждания, поради което икономически не е целесъобразно възстановяването му.
След като МПС е увредено до степен на неизползваемост и е негодно за употреба
по предназначение изцяло, тоест налице е „тотална щета", следва, че на
собственика се дължи обезщетение за действителната му цена, но не повече от
застрахователната стойност.
От застрахователното стойност в размер на 7 200 лв., следва да се
приспадне изплатената сума в размер на 3 867.40 лв., или сумата, която следва
да заплати ответникът е в размер на 3 332.60 лв.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по
чл.131 от ГПК.
В него се сочи, че
искът е неоснователен.
Твърди, че единствено
противоправното поведение на застрахования – неспазване на правилата за
движение по пътищата, е довело до настъпването на процесното ПТП.
Застрахованият не е изпълнил своите задължения по договора да пази и ползва процесното
МПС с грижата на добър стопанин, като не е взел
необходимите мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди. При
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие, застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение. В този случай, изплатеното застрахователно обезщетение от 3867.40
лв. се явява дадено без основание.
Твърди още, че следва
да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като бъде намалено
обезщетението за вреди, поради наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат. Несъобразявайки се с разпоредбите на ЗДвП относно предимството при
навлизане в кръстовище, ищецът е реализирал основната и единствена предпоставка
за настъпване на процесното ПТП. Ето
защо считат, че обезщетението за имуществени вреди следва да бъде намалено с
1/2, тъй като приноса на ищеца за настъпване на ПТП е съществен.
Оспорват размера на
претендираното застрахователно обезщетение. С исковата молба ищецът заявява
претенция за обезщетение в размер на цени на оригинални части и цени за
поправяне на причинените в резултат на застрахователното събитие вреди на
застрахования автомобил в сервизи, притежаващи сертификат ISO *****.
Считат, че на основание чл. 400, ал.З КЗ, застрахователното обезщетение следва
да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на увреденото МПС
към момента на увреждането - настъпването на ПТП. /така Решение №5 2/08.07.2010г. на Върховния касационен съд по т.д.
652/2009г./. Считат, че обезвредата на автомобила следва да бъде в
размер, определен при съобразяване със средни пазарни цени с влагане на нови
алтернативни части и компоненти и средната пазарна стойност на труда за
обезвреда. Изплатената сума изцяло покрива разходите по възстановяването на
процесния лек автомобил.
В случай, че в
настоящото производство се установи наличието на тотална щета на процесния лек
автомобил, моли от търсеното застрахователно обезщетение да се приспадне и
остатъчната стойност на полезните части и материали на процесния автомобил.
В с.з. от 19.06.2020г. е допуснато изменение на иска,
като същият да се счита предявен като пълен иск за сумата от 2912.60 лв.
Ищецът поддържа изменения иск и моли за уважаването му,
а ответникът оспорва иска и моли за отхвърлянето му.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 405 ал. 1 от КЗ, при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал.
1 – 3 или 5 /т.е. 15 дни от представянето на всички документи/ .
За да бъде уважен иска по чл. 405 ал. 1 от КЗ, ищецът
следва да докаже, че е сключен валиден договор за застраховка „Каско“, че е
настъпило застрахователно събитие, уговорено в договора, че от него са
причинени вреди по вид и размер, съгласно твърдяното. В тежест на
ответника е да докаже, че е изплатил
дължимото застрахователно обезщетение или други твърдени правопогасяващи или
право прекратяващи факти.
По делото не се
спори, че между
страните е сключен валиден договор за застраховка „Каско +", Клауза „Пълно
каско" за лек автомобил марка Ситроен Ц 4, с ДК № ******, със срок на
действие от 11.11.2018г. до 10.11.2019г.
Не се оспорва механизма на ПТП, настъпило
на 15.06.2019г., но се оспорва задължението на ответника да заплати обезщетение
по застрахователния договор, доколкото отговорен за ПТП е изцяло ищеца. В
условията на евентуалност твърди съпричиняване, поради което намаляване на отговорността на
застрахователя.
Не се оспорва вида на вредите и
причинната връзка между тях и ПТП, но се оспорва техния размер.
В конкретния случай е сключен
валиден договор за застраховка Каско. Обстоятелствата, при които застрахователят може да откаже плащане, са
уредени в чл. 408 КЗ.
Съгласно
чл. 408 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1.
при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право
да получи застрахователното обезщетение;
2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;
3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие.
В отговора
на исковата молба не е посочено на коя от трите хипотези се позовава ответника,
но липсват твърдения за умисъл при причиняването на ПТП, поради което съдът
приема, че ответникът се позовава на третата хипотеза, по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ - при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования,
което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Не е посочено обаче коя клауза на сключения договор
при общи условия е била нарушена. В случай, че се касае за т. 10.1 от Общите
условия на ответника, а именно: „застрахованият е длъжен да пази и ползва МПС с
грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро състояние и да спазва
техническите правила за неговата експлоатация“ /което може да се извлече от
отгоовра/, съдът намира, че посоченото задължение касае единствено и само
техническата поддръжка на автомобила, поради което нито неизпълнението на това
задължение е значително с оглед интереса на застрахователя, нито е довело по
възникване на застрахователното събитие, доколкото причина за настъпване на конкретното
ПТП е неспазването на правилата за движение от ищеца /съгласно
непротиворечивите твърдения и на двете страни/, а не техническото състояние на
застрахования автомобил. Поради това не е налице твърдяната предпоставка за
освобождаване от отговорност на ответника.
Изрично в
раздел II. Каско, т. 2. Покрити
рискове е посочено като покрит застрахователен риск т. 2.1.3. Пътно транспортни
произшествия /ПТП/. В Общите условия не е поставено условие /а това би
противоречало и на същността на застраховката Каско/, че ПТП следва да бъде
извършено само безвиновно. Поради това твърдението на ответника, че вината на
ищеца за настъпване на ПТП е основание
за изключване на отговорността на застрахователя е несъстоятелно.
Отделно от
това застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, поради което сам е
приел, че дължи такова и не следва да бъде освободен от отговорност на соченото
основание.
Законодателят не е предвидил и частично
освобождаване от отговорност на застрахователя при имущественото застраховане
по застраховка Каско при съпричиняване на ПТП - няма разпоредба в КЗ аналогична
на чл. 477 ал. 4 от КЗ /при застраховката Гражданска отговорност/, в която
съпричиняването, и то от трето лице, има правно значение. Цитираният от
ответника чл. 51, ал. 2 ЗЗД е неприложим, доколкото Кодексът за застраховането
е специален нормативен акт по отношение на общия такъв – ЗЗД, тъй като урежда
само конкретен вид договорно правоотношения, отделно от това е нормативен акт
от по-висш ранг – кодекс, а не закон. Поради това възражението се явява
неоснователно и застрахователят дължи обезщетение за вредите, нанесени при
процесното ПТП поради настъпване на застрахователно събитие.
Съгласно
изготвената САТЕ, щетите по автомобила, изчислени на база оригинални части без
прилагане на коефициент на овехтяване е 9738 лв., а на база алтернативни части без
прилагане на коефициент на овехтяване е 7863 лв. Пазарната стойност на процесния
автомобил към датата на увреждането е 7000лв. Остатъчната стойност на
автомобила е стойността на изкупуването за скрап, а именно 200-220лв.
Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 от ГПК: решение №37 от 23.04.2009г. по т.д.№№667/2008г.
на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС
ТК, I т.о., решение №22 от 26.02.2015г. по т.д.№463/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 235 от 27.12.2013г. по т. д. №1586/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. решение № 141
от 08.10.2045г. по т. д. №2140/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. и други, се приема, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната
полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество.
Съгласно чл. 389 ал. 2 пр. 1 от КЗ, при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, като в ал.3 е предвидено, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
В съдебната практика се приема, че действителната
вреда към дена на настъпване на застрахователното събитие е по-малката от двете
суми – стойността на ремонта или стойността на тоталната щета. Това произтича
от икономическата обусловеност на законовите разпоредби, тъй като вредите при
тоталната щета са ограничени до размер на стойността, за която може да се
получи вещ от същото качество /пазарната стойност на автомобила/, т.е. ако
стойността за възстановяване на същата вещ е близо до или над пазарната
стойност на автомобила, е по-целесъобразно и икономически обосновано да бъде
заменена старата вещ с нова от същото качество, вместо да бъдат влагани
средства за възстановяването й. Поради това и тази стойност определя
действителните вреди на увреденото лице. Без значение е дали застрахованото
лице ще предпочете да ремонтира автомобила си или да го свали от отчет, вредата
остава една и съща като стойност.
Съгласно чл. 390 ал. 1 и 2 от КЗ, Преди изплащане на
обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство,
регистрирано в Република България, застрахователят изисква от потребителя на
застрахователна услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство.
С Решение № 44/02.06.2015 год. по т.д. № 775/2014 на
ВКС, ТК, І т.о. е прието, че при тотална щета „дължимостта на обезщетението по
чл.208 ал.1 КЗ /отм./, не е обусловена от факта на прекратяване на
регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска. Съгласно чл.193
ал.3 КЗ /отм./, предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за
тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на
регистрацията му. Т.е. изпълнението на административната процедура обуславя
плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от
застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство)
или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая,
изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето
пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за
основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение)”.
Същото е възприето и в Решение № 59/12.06.2015 год. по т.д. № 1256/2014 на ВКС,
ТК, ІI т.о.
Поради това в съдебното производство не е елемент от
фактическия състав по иска, доказването на прекратяване на регистрация на
моторното превозно средство. Дали увреденото лице ще избере икономически
по-целесъобразното възстановяване на вредите чрез замяната на старата вещ с
нова или не, е въпрос на личен избор, който няма отношение към отговорността на
застрахователя. Същият е ограничен в обхвата на дължимото обезщетение до
реалните вреди по пазарна стойност на автомобила.
Поради това ответникът дължи на ищеца сумата от 7000лв.,
представляваща стойността на тоталната щета - пазарната стойност на автомобила
към датата на ПТП, доколкото същата се покрива от застрахователната стойност в
размер на 7200лв.
От пазарната стойност на лекия автомобил, съгласно
практиката на съдилищата, следва да бъде извадена стойността на запазените
части, за да не се стигне до неоснователно обогатяване на една от страните в
правоотношението. Предвид плащане на застрахователно обезщетение в размер на
3867.40лв. същото следва да бъде приспаднато от дължимата сума. Оттук остатъкът
от дължимото обезщетение е 7000 - 3767.40 -220 = 2912.60лв. С оглед на това
искът се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Предвид
изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за
производството, които са в размер на 1055.50лв., съгласно представения списък
на разноските и доказателствата за сторени такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з." ЕАД, ЕИК ******, със
седалище ***, ДА ЗАПЛАТИ НА П.Т.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 2912.60лв. /две хиляди деветстотин и дванадесет лева и 60ст./, представляваща
остатък от обезщетение за причинени имуществени вреди - действителната стойност
л.а. марка Ситроен Ц 4, с ДК № ******, вследствие на реализирано на
15.06.2019г. в гробищен парк с.***** ПТП, представляващо покрит застрахователен
риск по договор № 440118031067320 от 07.11.2018г. за застраховка „Каско
+", Клауза „Пълно каско" на л.а. марка Ситроен Ц 4, с ДК № ******,
като от настъпилото ПТП са причинени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на преден капак, предна броня, лайсна предна броня дясна, калник
преден десен, фар десен, челно стъкло - тонирано, подкалник преден десен, фар
за мъгла преден десен, въздушна възглавница странична дясна, облегалка предна
дясна седалка, въздушна възглавница пътник, рамка радиатор, греда между
роговете, основа преден калник десен, основа фар десен, рог преден десен,
основа фар, рог преден ляв, помпа сервоусилвател кормилно управление, стойка
помпа сервоусилвател кормилно управление, радиатор воден, маркуч входящ отвор
радиатор, тампон двигател десен и управляващия модул на въздушните възглавници
на л.а. марка Ситроен Ц 4, с ДК № ******, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба – 13.09.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 405 от КЗ.
ОСЪЖДА „Д.з." ЕАД, ЕИК ******, със седалище ***, ДА ЗАПЛАТИ НА П.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,сумата от
1055.50лв. /хиляда петдесет и пет лева и
50 ст./, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненския окръжен съд.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: