№ 216
гр. Сливница, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20231890100679 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.8, ал.1 вр. чл. 10, ал.3 и чл.18, ал.1 ЗЗДН по
повод подадена молба от С. Г. Д. срещу В. Д. Д..
Молителката С. Д. моли да бъде издадена заповед за защита по Закона за защита
срещу домашното насилие, с която дъщеря й В. Д. да бъде задължена да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо нея, да бъде отстранена от съвместно обитаваното с
нея жилище, да й бъде забранено да я приближава за максимално предвидения в закона
срок.
В молбата си С. Д. твърди, че ответницата й е дъщеря, с която живеят в къща на
адрес в с. ........, като молителката и съпругът й ползват приземния етаж, а ответницата,
детето й и съжителстващия с нея мъж – първия етаж. Посочено е, че на 06.08.2023 г.
ответницата осъществила акт на домашно насилие спрямо молителката, изразяващ се в
отправянето на обиди, закани за убийство и хвърляне на саксии по молителката и съпруга й.
В молбата е отразено, че поводът за агресивното поведение на ответницата бил отказът на
молителката да й прехвърли собствената си идеална част от сънаследствен имот в гр.
София. Тъй като отправените закани предизвикали страх у молителката, тя счита, че е
налице непосредствена опасност за живота и здравето й.
С оглед на така описания акт на домашно насилие, молителката желае спрямо
ответницата да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени посочените в молбата
мерки за защита по ЗЗДН за максимално предвидения в закона срок.
Ответникът оспорва молбата. На първо място посочва, че е недопустима, тъй като е
подадена след изтичане на предвидения в закона едномесечен срок от извършването на
1
твърдяния акт на домашно насилие. По същество изразява становище за нейната
неоснователност. Заявява, че на посочената в молбата дата не се случило нищо от описаното
в нея. Оспорва представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, поради
съдържащите се в нея противоречия относно датата, на която се твърди да е реализиран акт
на домашно насилие – дали това е 06.08.2023 г. или 11.08.2023 г. Посочва, че молителката
страда от психично заболяване с диагноза „параноидна шизофрения“ и неколкократно е
била хоспитализирана и в тази връзка предявен иск за поставянето й под запрещение.
Ответницата изтъква, че поведението на молителката е силно повлияно от съпруга й Б. В.,
който е дядо на нейната дъщеря й и съответно баща на бившия й партньор. Поддържа, че
отношенията със съпруга на майка й – Б. В. се влошили след като сина му Павел В. би
осъден да заплаща издръжка на внучката му. Ответницата твърди, че на 08.08.2023 г.
действително е провела разговор с молителката и се поинтересувала дали последната би й
прехвърлила собствените си ид.ч. от придобития по наследство от починалия й първи
съпруг и баща на ответницата недвижим имот в гр. София. Сочи, че след като молителката
споделила със св. В. за този разговор, възникнал скандал между него и ответницата, при
който последният започнал да отправя закани за убийство спрямо последната. Заради
поведението му ответницата подала сигнал в РУ – Сливница, като пристигналите на място
полицейски служители съставили предупредителни протоколи и на двамата. Ответницата
смята, че св. В., който системно злоупотребява с алкохол, контролира изцяло действията на
молителката и я манипулира, като я е изолирал от околните и я настройва срещу нея. Счита,
че и настоящата молба е подадена от молителката под негово давление с цел тя да бъде
отстранена от имота в с. Пролеша. При тези съображения моли молбата да бъде оставена без
уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че страните по делото са
майка и дъщеря.
В приложените към молбата три декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН молителката С. Г. Д.
е отразила, че на 06.08.2023 г. и на 11.08.2023 г. спрямо нея е било упражнено домашно
насилие от дъщеря й В. Д. Д.. В първата декларация е отразено, че на 06.08.2023 г. дъщеря й
В. Д. е извършила акт на домашно насилие, като изложението продължава с описание, че
последната живее в дома на молителката в с. ........ на първия етаж заедно със
съжителстващия с нея мъж. На следващо място е посочено, че на 11.08.2023 г. ответницата е
извършила спрямо молителката акт на домашно насилие, изразяващ се в отправянето на
обиди, закани за убийство и хвърляне на саксии по молителката и съпруга й. Останалите две
декларации са със същото съдържание.
От представените епикризи се установява, че молителката страда от психично
заболяване с диагноза „параноидна шизофрения“ и неколкократно е била хоспитализирана в
различни болнични заведения, като са й предписани медикаменти, които следва да приема в
ежедневието си.
От представените удостоверение за наследници и договор за продажба на държавен
2
недвижим имот от 03.08.1986 г. се установява, че страните по делото са наследници на
Д.К.Д. починал на 25.05.1995 г., и собственици на апартамент № 115 в гр. ............. с площ от
65 кв.м. (закупен от наследодателя им по време на брака с молителката).
От справката за съдимост на ответницата се установява, че същата не е осъждана.
От материалите по образуваната в РУ – Сливница преписка се установява, че на
27.05.2023 г. полицейски служители са посетили дома на страните по повод подаден от
молителката сигнал на телефон 112, снели са обяснения от страните, съставили са
предупредителен протокол на ответника и същият е бил задържан за 24 часа по ЗМВР.
Според представената информация от РУ – Сливница, на 06.08.2023 г. не са
установени постъпили обаждания към телефон за спешни повиквания 112 от молителката С.
Д..
В показанията си св. А.А.Ц., който е съсед на молителката, твърди, че на 06.08.2023
г. около 18.00 ч. чул ответницата В. Д. да крещи и да отправя заплахи към молителката и св.
В. :“Ще ви убия. Няма да сте живи.“ Св. Цветков заявява, че видял ответницата да хвърля
саксии от горния етаж на къщата. Този свидетел посочва, че и преди този случай е чувал
викове, но не е имало отправяне на заплахи.
В показанията си св. Н.Н.Н., който се намира във фактическо съжителство с
ответницата, твърди, че на 06.08.2023 г. не е имало скандал между нея и молителката.
Свидетелят описва скандал между св. В. и ответницата от 08.08.2023 г., при който той
отправил спрямо нея заплахи, по повод на което са търсили съдействие от полицейските
органи. Посочва, че отношенията между тях двамата са конфликтни, а не между
ответницата и молителката.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели в частта относно
възникналия скандал и повода за него и отправените обиди и закани, тъй като в тази им част
те се подкрепят от събраните в хода на производството писмени доказателства. Съдът
намира за неубедителни показанията на св. Цветков в частта относно посочената от него
дата, тъй като в тази си част се опровергават от гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на св. Н. и от писмените доказателства, конкретно материалите по образуваната
прокурорска преписка, касаеща възникналия на 08.08.2023 г. конфликт в дома на страните.
От приетите материали по прокурорската преписка е видно, че същата е била
образувана във връзка с посетен от органите на РУ – гр. Сливница на 08.08.2023 г. сигнал за
възникнал конфликт между ответницата и Б. В. на адрес в с. .............“.
Съдът намира за безпредметно да обсъжда останалите писмени доказателства
неотносими към спорния предмет.
При горните факти съдът прие следното от правна страна:
Молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в хипотезата на
нормата на чл. 3 от ЗЗДН, с излагане на факти, осъществили се в тримесечния срок по чл.
10, ал. 1 от ЗЗДН (ред. ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.), поради което
производството е допустимо. Доколкото се установява, че ответникът е лице, което е дъщеря
3
на молителката, то случаят попада в приложното поле на хипотезата по чл. 3, т. 5 ЗЗДН,
поради което и ответникът е процесуално легитимиран да отговаря по молбата.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се обезпечава чрез
ЗЗДН, за молителят, търсещ защита по този закон е предоставен улеснен ред.
В хода на производството останаха недоказани твърденията на молителката за
упражнен спрямо нея на 06.08.2023 г. от ответницата по молбата акт на домашно насилие,
както и за наличието на обективно съществуваща, пряка и непосредствена опасност за
здравето и живота й по смисъла на ЗЗДН, обусловена от отправени от страна на ответницата
реални заплахи спрямо нея.
На първо място данните, изложени в подписаните от молителката декларации по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, които в хипотезата на чл.13, ал.3 ЗЗДН при липсата на други
доказателства са достатъчни, за да бъде издадена заповед за защита, са вътрешно
противоречиви и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. На
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е придадено доказателствено значение и в случай на
липса на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, в случай, че в нея се съдържа конкретно и ясно
описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с
които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В случая
представените три броя декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдържат противоречия както
относно датата на твърдяния акт на домашно насилие (посочени са две дати 06.08.2023 г. и
11.08.2023 г.), така и относно описаните обстоятелства, представляващи акт на домашно
насилие, като наличието на фактическо съжителство между ответницата и св. Н. не биха
могли да се възприемат като такива. Ето защо в случая представените декларации не биха
могли се ползват с придадената им от закона обвързваща съда доказателствена сила за
основателността на подадената молба за защита.
На следващо място от показанията на св. Н. и от материалите по пр.пр. № 2022 /2023
г. по описа на РП – гр. Костинброд е видно, че на 08.08.2023 г. служители на РУ – гр.
Сливница са посетили сигнал за възникнал скандал между ответницата и съпруга на
молителката Б. В. на адрес в с. .............“, като установили, че поводът бил споделен от
молителката с него разговор между нея и дъщеря й, при който последната настоявала майка
й да й прехвърли своите ид.ч. от правото на собственост върху сънаследствен имот в гр.
София. Така изведените обстоятелства във връзка с повода за възникване на конфликта
съвпадат с твърдяните от молителката и не изключват отправени обиди и закани от страна
на ответницата по молбата с посоченото от св. Цветков съдържание, но на 08.08.2023 г.,
която дата е различна от твърдяната в молбата.
При тези съображения съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.4, ал.1
ЗЗДН за уважаване на молбата на С. Г. Д. за налагане спрямо ответницата на посочените в
нея мерки по ЗЗДН.
При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл.11, ал.3 ЗЗДН молителят
следва да бъде осъден да заплати държавна такса по производството в размер на 25лева, а на
4
основание чл.78, ал.3 ГПК – да заплати на ответницата направените от нея разноски по
производството в размер на 600 лева, представляващи минимално адвокатско
възнаграждение по чл.22 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. предвид направеното възражение
за прекомерност.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в с.
............., за издаване на заповед за щита срещу В. Д. Д., с ЕГН **********, от гр. .............,
ап.115, по смисъла на чл.15, ал.1 от ЗЗДН, с искане за налагане на следните мерки: да бъде
задължен да се въздържа занапред от домашно насилие, да му бъде забранено да доближава
пострадалото лице и жилището на пострадалото лице.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН С. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в с.
............., да заплати по сметка на РС – гр. Сливница, държавна такса по производството в
размер на 25 /двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в с.
............., да заплати на В. Д. Д., с ЕГН **********, от гр. ............., ап.115, сумата от 400
лева, представляваща направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от
обявяването му на 15.12.2023 г.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5