№ 70
гр. Русе, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20224520104580 по описа за 2022 година
Д. П. К. твърди, че от 25.09.2019г. е работил при ответника „ЕМИРА ЛОГИСТИК“
ЕООД по трудов договор на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил- 12 и повече
тона“. На 15.10.2020г. трудовия договор бил прекратен по взаимно съгласие на страните.
Работодателят не заплатил трудови възнаграждения на ищеца за месеците септември и
октомври 2019г, както и март, април, май и октомври 2020г. в общ размер 3134 лева, която
сума се претендира в настоящото производство заедно с лихва за забава в размер на 721,40
лева.
Ответникът оспорва исковете. Признава сключването и прекратяването на трудовия
договор по начина посочен в исковата молба. Признава, че Д. П. К. е работил през месеците
септември и октомври 2019 година, но твърди, че на 22.03.2021г. му е заплатил дължимото
трудово възнаграждение за тези месеци в общ нетен размер 526,03 лева. Твърди също, че
ищецът изоставил в Италия повереният му автомобил през месец февруари 2020г. и през
месеците март април и май 2020г. не се е явявал на работа. В периода юни- септември
2020г. ищецът се явявал на работа. Ищецът не се явил на работа и в периода от 1.10.2020 до
15.10.2020г. (датата на прекратяване на трудовия договор), въпреки, че на 01.10.2022г.
получил служебен аванс в размер на 260 лева. По тези съображения ответникът счита
предявеният иск за неоснователен, като по отношение на претенцията за лихва за забава
върху трудовото възнаграждение за месеците септември и октомври 2019г. прави
възражение за прихващане със задължението на ищеца да върне получената без основание
сума от 260 лева.
Предявените искове са с правно основание както следва:
1
- искът за заплащане на трудови възнаграждения- по чл. 128 т.2 от КТ;
- искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва- по чл.245 ал.2 от КТ
във връзка с чл. 86 от ЗЗД
По делото е безспорно, че страните са имали сключен трудов договор от 25.09.2019г.
по силата на който Д. П. К. е бил назначен на длъжност „шофьор на тежкотоварен
автомобил“ в „ЕМИРА ЛОГИСТИК“ ЕООД.
По делото е назначено вещо лице, което дава заключение за размера на дължимите
трудови възнаграждения на ищеца за процесния период, като изхожда от предположението,
че ищецът е изпълнявал трудовите си възнаграждения в съответните периоди. Според
заключението работодателят е изплатил трудовото възнаграждение за месеците септември и
октомври 2019 година на 22.03.2022г, като размерът на лихвата за забава на тези две
плащания е общо 123,96 лева. Вещото лице дава заключение и за размерът на трудовото
възнаграждение за месеците март, април, май и октомври 2020 година, като в съдебно
заседание уточнява, че за тези четири месеца първоначално работодателят е вписал в
счетоводството си, че ищецът е бил в неплатен отпуск, а след това е направил корекция,
като е посочил, че работникът е бил „самоотлъчка“, т.е. не се е явявал на работа.
От разпита на свидетели по делото се установи, че през месец януари 2020г.
камионът, който е бил управляван от ищеца е бил задържан в Италия поради извършени
нарушения от шофьора. Д. К. се прибрал в България без камиона и без да се обади на
работодателя. Управителят на ответното дружество правил множество неуспешни опити да
се свърже с ищеца по телефона. В края на месец май Д. К. се появил в офиса на ответника и
заявил, че съжалява. След края на месец май 2022г. Д. К. заминал за Италия за да вземе
задържания камион, след което работил до месец септември. В края на месец септември Д.
К. поискал пари в заем от работодателя, след което спрял да се явява на работа без да се
обади на работодателя и да му даде обяснения. Тези обстоятелства се установяват от разпита
на свидетелите С и Н и съдът ги приема за установени доколкото по делото липсват
доказателства, които да опровергават или поставят под съмнение показанията на тези
свидетели.
При така събраните доказателства исковете за трудови възнаграждения са
неоснователни. Трудовите възнаграждения за месеците септември и октомври са изплатени
на 22.03.2022г. (установява се от заключението на вещото лице), поради което в тази част
исковете са неоснователни. Трудовите възнаграждения за месеците март, април, май и
октомври 2020 година не се дължат, тъй като в тези периоди ищецът не се е явявал на
работа без да посочи причина пред работодателя. Съгласно задължителната съдебна
практика;
„При непрестиране на работната сила право на трудово възнаграждение
съществува само в случаите, когато това не се дължи на виновно поведение на работника“
- Решение № 171 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 843/2012 г., IV г. о. В случая
непрестирането на работна сила се дължи на виновно поведение на работника, който
едностранно е нарушил трудовите си задължения и е спрял да се явява на работа.
2
Обстоятелството, че работодателят не е ангажирал дисциплинарната отговорност на
работника не влияе по никакъв начин на задължението да се заплаща трудово
възнаграждение само срещу положен труд. Работодателят не е искал да прекъсва трудовите
отношения с ответника и за това първоначално е отчитал счетоводно, че Д. П. К. е в
неплатен отпуск. Т.е. работодателят е отразил в счетоводството си още тогава, че К. не се е
явявал на работа. Това осчетоводяване е неправилно, защото работникът не е изявявал
желание да бъде в неплатен отпуск, но то е допълнителна индикация, че Д. К. не се е явявал
на работа през месеците март, април, май и октомври 2020 година. Не на последно място
ищецът не ангажира никакви доказателства за твърденията си, че в посочените месеци е
изпълнявал задълженията си по трудовия си договор.
По исковете за лихви:
„ЕМИРА ЛОГИСТИК“ ЕООД следва да заплати на Д. К. лихва за забава при
изплащането на трудовите възнаграждения за месеците септември и октомври 2019 година,
която лихва за забава е изчислена от вещото лице в размер на 123,96 лева. Възражението за
прихващане направено от „ЕМИРА ЛОГИСТИК“ ЕООД на задължението за лихва за забава
с насрещно задължение на Д. П. К. да върне получена без основание сума в размер на 260
лева е неоснователно, тъй като остана недоказано.
В хода на производството ищецът е направил изменение на иска. Разноските по
делото следва да се разпределят съобразно размера на иска при предявяването му, тъй като
съгласно чл. 78 ал.4 от ГПК „Ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото“ , а при намаляване на иска делото се прекратява в частта с която е намален иска.
Разноски:
Д. П. К. е предявил претенции в общ размер 3855,40 лева, които са основателни до размера
123,96 лева. При този изход на делото на Д. П. К. следва да се присъдят разноски
съразмерно на уважената част от исковете, които разноски са в размер на 20,90 лева, а на
„ЕМИРА ЛОГИСТИК“ ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 1082,05 лева
съразмерно на цената на исковете, които са отхвърлени или по които производството е
прекратено. След насрещна компенсация на „ЕМИРА ЛОГИСТИК“ ЕООД следва да се
присъди сумата 1061,15 лева разноски по делото. „ЕМИРА ЛОГИСТИК“ ЕООД следва да
заплати държавна такса в размер на 50 лева по частично уважения иск за лихви. Мотивиран
така съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Д. П. К., ЕГН ********** с адрес ***********************
предявен срещу „ЕМИРА ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Русе, бул. „Мидия Енос“ № 6 за заплащане на сумата 2107,27 лева брутно
трудово възнаграждение за месеците септември и октомври 2019 година, март, април, май и
октомври 2020 година със законната лихва върху посочената сума от 30.08.2022г. до
3
окончателното изплащане, като ПРЕКРАТЯВА производството за трудово възнаграждение
за посочените месеци за сумата над 2107,27 лева до първоначално предявения размер 3134
лева, поради оттегляне на иска.
ОСЪЖДА „ЕМИРА ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Русе, бул. „Мидия Енос“ № 6 да заплати на Д. П. К., ЕГН ********** с адрес
*********************** сумата 123,96 лева представляваща лихва за забава при
изплащане на трудовите възнаграждения за месеците септември и октомври 2019 година,
която лихва е за периода от падежа на задълженията до датата на тяхното погасяване-
22.03.2022г, като отхвърля иска за лихви над уважения размер до предявения размер от
486,10 лева и прекратява производството по иска за лихви върху трудови възнаграждения
над размера 486,10 лева до първоначално предявения размер от 721,40 лева поради
оттегляне на иска.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на „ЕМИРА ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Мидия Енос“ № 6 на
задължението на дружеството да заплати на Д. П. К., ЕГН ********** с адрес
*********************** лихви за забава при изплащане на трудовите възнаграждения за
месеците септември и октомври 2019 година за периода от падежа на задълженията до
датата на тяхното погасяване- 22.03.2022г. с насрещно задължение на Д. П. К. да заплати на
„ЕМИРА ЛОГИСТИК“ ЕООД сумата от 260 лева, за която сума се твърди, че е получена без
основание от Д. П. К. на 01 октомври 2020г.
ОСЪЖДА Д. П. К., ЕГН ********** с адрес *********************** да заплати
на „ЕМИРА ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Русе, бул. „Мидия Енос“ № 6 сумата 1061,15 лева разноски по делото след насрещна
компенсация.
ОСЪЖДА „ЕМИРА ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Русе, бул. „Мидия Енос“ № 6 да заплати по сметка на Русенски районен съд
сумата 50 лева за държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4