Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно заседание при закрити
врата, проведено на четвърти август две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 313 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Молителят „С.о.т.“ ЕООД твърди, че има сключен договор с
длъжника „С.с.“ ООД за съвместна дейност и сътрудничество от 28.04.2014 г. за
осъществяване на съвместна дейност за охрана на обекти със сигнално-охранителна
техника, съгласно който длъжникът следва да заплаща на кредитора месечна абонаментна такса за всеки обект,
посочен в приложение № 1 към договора, след издаване на фактура. Кредиторът
поддържа, че е изпълнил задълженията си по договора, като длъжникът не е
изпълнил задължението си да заплати дължимите месечни такси по фактури от
16.08.2018 г.; 29.11.2018 г.; 17.12.2018 г.; 18.01.2019 г.; 25.02.2019 г.;
15.03.2019 г.; 11.04.2019 г.;21.05.2019 г.; 14.06.2019 г. и 24.07.2019 г., на
обща стойност от 69650.63 лева. Предвид неизпълнението в уговорения между
страните срок, поддържа, че длъжникът му дължи и уговорената с договора
неустойка за забавено плащане, която възлиза на 97719.81 лева. Ответникът е
платил частично сума по фактурата от 16.08.2018 г. на 2000 лева на 10.01.2019
г., а последното извършено плащане по договора, извършено от длъжника е на
21.06.2019 г. Поддържа, че липсата на изпълнение от страна на длъжника на
горепосочените задължения, обосновава извод, че дружеството не е в състояние да
изпълни изискуемо вземане по търговска сделка, поради което на основание чл.
608, ал. 3 от ТЗ се намира в състояние на неплатежоспособност, с начална дата 24.07.2019 г.
При условията на евентуалност
твърди, че длъжникът е в състояние на свръхзадълженост, считано от
24.07.2019 г., тъй като имуществото му не е достатъчно да покрие паричните му
задължения. Моли съда да постанови
решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, като лиши длъжникът от възможността да
управлява и се разпорежда с имуществото на дружеството по реда на чл. 635, ал.
2 от ТЗ.
Длъжникът „С.с.“ ООД не взема становище по молбата по чл.
625 от ТЗ и събраните в производството доказателства.
Съдът, след като взе предвид доводите на кредитора и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
„Селект сенюрити“ ООД е вписано като търговско дружество
в Търговския регистър на 17.02.2014 г., като му е
предоставен ЕИК ********.
За установяване на вземанията си, молителят кредитор представя
договор за съвместна дейност и сътрудничество от 28.04.2014 г., съгласно който
страните постигат съгласие да извършват съвместна дейност за охрана на обекти
със сигнално-охранителна техника по смисъла на чл. 5 и чл. 10 от ЗЧОХ. С
договора ответникът поема задължение да заплаща на молителя кредитор
ежемесечно, след издаванне на фактура от първо по пето число на следващия
месец, абонаментна месечна такса в размер на 6 евро без ДДС за всеки обект по
приложение № 1. В случай на забавено изпълнение от страна на длъжника да
заплати дължимата месечна абонаментна такса, се дължи неустойка в размер на 0.2
дневно върху стойността на неизпълнението – чл. 7.3 от договора. Представен е документ, озаглавен приложение №
1 към договора от 28.04.2014 г., в който в табличен вид са описани обекти по
773 позиции. Не е ясно дали този документ е представен в цялост, тъй като не е посочено
кога е съставен този списък /в т. 8.1 от ЗР на договора е посочено, че
приложение № 1 е неразделна част от договора и ежемесечно при настъпили промени
се актуализира/ и липсват подписи на страните по договора след края на списъка.
Представени са фактури, издадени от кредитора, с
получател „С.с.“ ООД с №№
**********/24.07.2019 г.; **********/14.06.2019 г.; **********/21.05.2019 г.; **********/11.04.2019
г.; **********/15.03.2019 г.; **********/25.02.2019 г.; **********/18.01.2019
г.; **********/17.12.2018 г.; **********/29.11.2018 г; **********/16.08.2018
г. В
тези фактури са включени суми по различен брой позиции такси охрана за
периоди около един месец /начислена месечна такса по фактурите е 11.73 лева без
ДДС/. Във фактурите не е посочено, че се
издават във връзка с договора от 28.04.2014 г., като фактурите не са подписани
и от представител на получателя на услугата.
Производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност се открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1
от ТЗ материалноправни предпоставки: длъжникът да има има качеството на
търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като
това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или
представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с
търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията на чл. 608, ал.
3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл.
608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието
неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от
изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
В случая молителят кредитор, чиято е доказателствената
тежест, не установи съществуването на задължение на ответника спрямо него,
произтичащо от търговска сделка. От ангажираните от него доказателства не се
установи изпълнение на поетите от него с представения договор за съвместна
дейност задължения. В договора страните са уговорили, че таксата по т. 5.1 се
дължи от „С.с.“ ООД във връзка с осъществяване на поетите от „С.о.т.“ ЕООД задължения
по договора. Доказателство за изпълнение на тези задължения /посочени в чл. 3
от договора/ не се установява от представените по делото фактури. Дори да се
приеме, че тези фактури са издадени във връзка с процесния договор /индиция за
това е единствено обстоятелството, че в тях е включена накса, дължима за един
месец в размер на 11.73 лева, което е левовата разностойност на посочения в т.
5.1 от договора размер на месечната такса/, те не са подписани от представител на
ответника, съответно не съставляват доказателство за приемане на остойностените
с тях от издадателя на фактурата услуги.
Твърдяното от молителя право не може да приеме за
установено и чрез прилагане на неблагоприятните последици по чл. 161 от ГПК за
липсата на съдействие от страна на ответника да предостави достъп до
счетоводството си на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, тъй като не е проведено пълно главно доказване от кредитора, че
тези фактури /по отношение на които
молителят е поставил въпрос към експретизата дали са осчетоводени от ответника
и този въпрос е останал без отговор поради липса на достъп на вещото лице до
счетоводството на ответника/ са издадени именно във връзка с процесния договор.
Правилата за разпределение на доказателствената тежест
задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно
доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. Затова
Съдът приема, че молителят не се явява активно легитимиран по молбата по чл.
625 от ТЗ, тъй като не установи налието на свое вземане, породено или отнасящо
се до търговска сделка.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „С.о.т.“ ЕООД, ЕИК ******** за откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника „С.с.“ ООД, ЕИК ********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в седмодневен срок от съобщаването му.
Съдия: