Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 17.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
секретаря Стефка Славчева, като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 822 по описа за 2018 година на РС
Елин Пелин и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
исковата си молба ищецът Д.В.Б., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. Н.
– САК, със съдебен адрес:***, е предявил срещу ответника М.Д.Б., ЕГН **********,
чрез законния й представител Н.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл.150 във вр. с чл.143, ал.1 и ал.2 от СК за прекратяване
на присъдената издръжка, дължаща се от него като родител на непълнолетното му
дете.
В исковата молба ищецът твърди, че с Решение № III-38-94/14.12.2009 г., постановено
по гр.д. 3765/2008 г. по описа на Софийски районен съд, 91 състав, е осъден да
заплаща издръжка на ответника, негова дъщеря - М.Д.Б. в размер на 80.00 лева,
но оттогава са настъпили съществени изменения в обстоятелствата, при които била
присъдена издръжката, а именно рязко влошеното му здравословно състояние. През
2008 г. му била поставена диагноза „множествена склероза“, която към настоящия
момент е в напреднала форма – вторично прогресивен ход, съгласно представена
експертиза от 2013 г. с квадрипирамиден синдром, десностранна латентна пареза,
централен отоневрологичен синдроом, дискоординационен синдром /палео и
неоцеребрален/ окуловестибуларен синдром и тазово-резервоарни нарушения. И след
този момент състоянието му постоянно се влошава, поради което е налице
невъзможна самостоятелна походка, тазово резервоарни нарушения, прояви на
постоянен тремор в 4-те крайника. На 04.12.2012 г. му е определена 95 % трайна
нетрудоспособност, съгласно експертно решение на ТЕЛК при II МБАЛ. Определени
са противопоказни условия на труд -
„продължително ходене и стоене прав“.
Сочи се, че заболяването е нелечимо и
влошаването на състоянието му е необратимо. През 2014 г. ищецът е
преосвидетелстван, като е постановено ново експертно решение на ТЕЛК при II
МБАЛ, с което му е определена трайна нетрудоспособност 100% с чужда помощ и
противопоказен всякакъв вид труд. Прогресирането на болестта и необходимото лечение и медикаменти за нея,
може да бъде проследено въз основа на съставените епикризи, представени с
исковата молба. Лечението е скъпо и надхвърля 300 лева месечно, изисква
периодично санаториално лечение. Твърди се, че освен, че е неработоспособен,
ищецът не може да се грижи сам за себе си, не е в състояние да се придвижва сам
и да се обслужва самостоятелно за задоволяване на ежедневните си потребности,
налице е тежък двигателен дефицит, поради което му е определена и чужда помощ
съгласно решението на ТЕЛК. Не разполага и с каквото и да било имущество, с
което да се издържа, няма спестявания, собствено жилище или друго имущество,
което да му осигурява някакъв доход. Получава единствено лична социална пенсия
за инвалидност в размер на 150.70 лева и добавка за чужда помощ в размер на
94,19 лева, съгласно разпореждане на НОИ от 01.07.2018 г.. Отпуснати са му и
32,50 лева месечна добавка за социална интеграция.
От друга страна, ищецът излага доводи, че
малолетната М.Д.Б. живее при майка си, която е работоспособна и е в състояние
да задоволява нуждите й, докато изплащането на издръжката чрез удържането й от
социалната пенсия на ищеца го поставя в изключително тежко финансово състояние
и под жизнения минимум, необходим за оцеляването му. Ищецът намира, че всичко това поражда
основанията по чл.150 от СК за прекратяване на определената от съда издръжка по
отношение на детето М.Д.Б..
В съдебно заседание чрез пълномощника
си адвокат Н. ищецът поддържа исковата молба и моли така предявения иск да бъде
уважен, като бъде прекратена присъдената в полза на ответника издръжка, дължаща
се от родител на ненавършило пълнолетие дете. Излага доводи в тази насока.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.Д.Б.,
чрез нейната майка и законен представител Н.В.С., със съдебен адрес:*** депозира
писмен отговор, с който счита предявения
иск за недопустим. Излага твърдения, че разпоредбата на чл.150 от СК е
неприложима в случая, тъй като не може да се разглежда изолирано, а в съвкупност
с останалите разпоредби, касаещи заплащането на издръжка и по-конкретно чл.143
ал.2 от СК. Според посочената правна норма издръжката на детето е безусловна,
поради което родителите независимо от всичко дължат определената издръжка,
стига детето да не е навършило пълнолетие. Това обуславя неприложимостта й за конкретния казус, тъй
като чл.150 от СК се отнася единствено за
изменение в размера на присъдената издръжка, но не и за прекратяването й
извън определените обстоятелства, свързани с личността на детето, на което се
дължи.
Ответникът сочи в алтернатива, че
така предявеният иск е неоснователен. Не са налице нови обстоятелства, които да
обуславят промяна на присъдената издръжка. Още към момента на постановяване на
решението за прекратяване на брака, с което е определена и дължимата издръжка
на детето, ищецът е бил диагностициран със заболяването „множествена склероза”,
поради което не може да се позовава на факта, че са налице нови обстоятелства
за прекратяване на издръжката. От постановяване на решението са изминали около
10 години, през които ищецът отказвал да плаща присъдената издръжка, в която
връзка ответницата подала през 2011 г. молба до Общината да заплаща на детето
дължимата издръжка на основание чл.152 от СК. В последствие било образувано и
изпълнително дело, по което присъдената издръжка се удържа от пенсията на
ищеца. Въпреки, че ищецът твърди, че не разполага със средства да заплаща
дължимата издръжка, очевидно е, че той сам признава, че заплаща по 300 лева
месечно за своето лечение, което сочи, че
разполага и с други средства, с които няма проблем да покрива разходите
свързани с неговото здраве. Не са представени доказателства, от които да е
видно, че след 2014 г. и към момента ищецът има същите разходи във връзка със
здравословното си състояние.
В съдебно заседание чрез пълномощника си адвокат Соколова
поддържа отговора на исковата молба и моли така предявения иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Излага доводи в тази насока.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.150 във връзка с чл.143,
ал.1 и ал.2 от СК.
По делото е безспорно
установено, че ищецът е биологичен баща на ответницата М.Д.Б., като съгласно
Решение № III-38-94/14.12.2009 г., постановено по гр.д. 3765/2008 г. по описа
на Софийски районен съд, 91 състав, е осъден да й заплаща издръжка в размер на
80.00 лева месечно, считано от датата на съдебното решение до настъпване на
предвидените в закона прекратителни основания.
Установява се още, че за
събиране на присъдената издръжка от ищеца е образувано изпълнително дело, видно
от представена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 4198/24.03.2011 г..
По делото е изготвена
съдебно-медицинска експертиза относно здравословното състояние на ищеца, чието
заключение съдът кредитира в цялост. Видно от същото, ищецът страда от Множествена
склероза-цереброспинална форма. Вторично прогредиентен ход. Квадрипираминед
синдром Д>Л, Дискоординационен синдром:
нео- и палеоцеребеларен. Интерметентен тазоворезервоарен синдром. Заболяването
е в напреднал стадии с тежка степен на инвалидизация, с невъзможност за
справяне с ежедневни битови дейности и нужда от чужда помощ. Заболяването при Д.Б.
се проявило през 2003 г., като след 2008 г. здравословното му състояние се
влошило. Въпреки проведеното лечение не се отчита обратно развитие на
неврологичния дефицит, а постепенно прогресиране до тежък дискоординационен
синдром с изразен груб до махаловиден тремор на ръцете, слабост в краката с
повишен мускулен тонус, промяна в походката-нестабилна, на широка основа с
тенденция за залитане на ляво; невъзможно самостоятелно изправяне от леглото до
седеж и прав стоеж, както и зрителни и когнитивни нарушения. Съгласно същата
експертиза медикаментозното лечение на ищеца е на стойност около 80 лева
месечно, която сума не включва допълнителни курсове на лечение, терапия и
рехабилитация.
В тази насока е и представената
многобройна медицинска документация по отношение на ищеца Д.Б., както и
свидетелските показания на св. Румен Стамболийски, на които съдът дава вяра
като счита същите за достоверни и обективни, тъй като изцяло кореспондират с
останалия доказателствен материал събран по делото.
По делото е изготвена и
съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението на която с оглед
предписаното на ищеца медикаментозно лечение месечната стойност на лекарствата,
които същият трябва да приема непрекъснато и редовно е около 94.33 лева, като
лекарствата не се поемат от НЗОК. Според вещото лице ищецът следва да спазва
специфичен хранителен режим, но не може да посочи разумно заключение относно
сумата, необходима за закупуването на специална храна. Паричните средства,
изчислени на месечна база, необходими за борбата с болестта за рехабилитация и
терапия са в размер на 610 лева. Изследването МРТ на главния мозък е с цена 350
лева и поема от НЗОК. Предписаното периодично лечение – физикална терапия и
рехабилитация 2 пъти годишно, се провежда при санаториални условия по НЗОК.
От друга страна, в
представения по делото Социален доклад – становище от Агенция за социално
подпомагане, Дирекция за социално подпомагане - Елин Пелин с изх. №
ПР/Д-СО-ЕП/50-001/10.12.2018г., е отразено, че към настоящия момент за детето М.
основно полага грижи майката Н.В.С., а контактът с бащата Д.Б. е прекъснат.
Същият се е дезинтересирал от дъщеря си от края на 2008 г., след фактическата
раздяла между родителите. Роднините на детето по бащина линия също не се
интересуват от развитието на внучката си. Детето е емоционално привързано към
своята майка и роднините й – баба, дядо и вуйчо по майчина линия. Отразено е,
че майката получава трудово възнаграждение в размер на 510 лева, както и
месечни детски надбавки в размер на 40.00 лева. Застъпено е становище да бъде
постановено съдебно решение, което в максимална степен да защити интересите на
детето М.Д.Б..
По отношение на ищеца Д.Б.
също е изготвен Социален доклад - становище от Агенция за социално подпомагане,
Дирекция за социално подпомагане - Сердика с изх. №
ПР/Д-С-СК/275-002/07.12.2018 г., в който е отразено, че той живее със своите
родители, които полагат грижи за него с оглед влошеното му здравословно
състояние. Единствен негов доход е пенсията, която му е определена за
заболяването, в размер на 150.70 лева. Детето М.Д.Б. не поддържа връзки със
своя баща и не познава роднините си по бащина линия. Бащата не участва в
процеса на възпитание на своето дете. В заключителната част на доклада е
отразено, че в интерес на детето е да бъде определена издръжка, съобразена с
възрастта, нуждите и потребностите му, но също така и с възможностите на
лицето, което я дава.
С оглед така установеното от
фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:
От правна страна съдът
намира, че така предявеният иск е допустим що се отнася до възникнал спор
относно дължима издръжка от родител на непълнолетното му дете и следва да се
има предвид разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, която гласи, че „родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В настоящия случай
е безспорно установено, че ищецът е биологичен баща на ответницата и същия е
осъден с влязло в сила съдебно решение да й заплаща издръжка в размер на 80.00
лева месечно.
Видно от разпоредбата на чл.150
от СК обаче, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката
към нея може да бъде изменена или прекратена. Съдът по настоящото дело е
сезиран именно с иск за прекратяване на издръжката, дължаща се от родител на
ненавършилото му пълнолетие дете по причина, че здравословното състояние на
родителя рязко се влошило, което довело до освидетелстването му съгласно
Експертно решение № 0521 от 14.02.2014 г. със 100 % трайно намалена работоспособност,
с чужда помощ, както и до невъзможност за полагане на труд и финансови
затруднения. Изменението на обстоятелствата може да се отнася както за дължащия
издръжката, така и за нуждаещия се от издръжка, каквото разбиране е трайно
застъпено в съдебната практика и напълно съответства с нормите на закона и
морала. В тази връзка съдът счита за неоснователно възражението на ответника,
че чл.150 от СК е приложим единствено при наличие на нови обстоятелства,
свързани с личността на нуждаещия се от издръжка, а именно детето М.Д.Б..
Съдът приема, че в тежест на
ищеца е пълно и главно да докаже наличието на трайно съществено изменението на
обстоятелствата, даващи основание на претенцията за прекратяване на издръжката,
дължаща се от родител на непълнолетното му дете. От най-голямо значение в случая
е защитата на интересите на детето и задоволяване на ежедневните му нужди във
връзка с неговото отглеждане и развитие. Безспорно се установи, че ответницата
по делото М.Д.Б. има нужда от издръжка и грижи с оглед непълнолетието си. Към
настоящия момент ответницата получава такива грижи от своята майка и законен
представител Н.В. Спефанова.
Същевременно обаче, от
всички събрани по делото доказателства, категорично се доказа, че ищецът и
биологичен баща на ответницата не е в състояние да предоставя на своята
непълнолетна дъщеря необходимата й издръжка, нито да полага грижи за нея в
натура. Видно от представената медицинска документация и изслушаните по делото
медицинска експертиза, депозираните пред съда гласни доказателства, ищецът се
намира в много тежко здравословно състояние, което не му позволява да се грижи
за себе си, нито да работи. Напротив, същият е с призната 100%
неработоспособност, с чужда помощ и получава минимални доходи под формата на
социална пенсия. Това именно дава основание на съда да приеме, че са налице
предвидените в закона предпоставки за прекратяване на присъдената в полза на
ответницата издръжка.
С оглед възможностите и
материалното състояние на ищеца, които не му позволяват да посреща своите
жизнени нужди и Постановление на пленума на ВС № 5/1970 г. за възможностите на
родителя да дава издръжка и приетото в
правната теория и съдебната практика, че при положение, че родителят не е в
състояние да плаща издръжката присъждането й би било по-скоро вредно за
интересите на детето, то в интерес и на детето е да бъде прекратена издръжката
дължима от ищеца, за да може да бъде определена такава от следващите задължени
лица по реда на чл.140 от СК, които имат възможност за изплащането й. Съдебната
практика приема, че безработният родител
не би трябвало да се освобождава от дължимата издръжка, стига обаче да е
работоспособен, а в случая ищецът е с призната 100 % неработоспособност. От
заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза се установи,
че здравословното му състояние след 2008
г. е необратимо влошено и води до пълна неработоспособност и инвалидизираност,
което сочи са налице предвидените от законодателя предпоставки в нормата на чл.150
от СК за прекратяване на присъдената издръжка.
С оглед гореизложеното предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото и
предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса и разноски по иска, настоящият състав намира, че с оглед характера на
настоящото производство нормата на чл.78, ал.6 от ГПК не следва да бъде прилагана, поради което
разноските следва да останат в тежест на съда.
Ищецът
е направил искане за разноски, като бъде присъдено на пълномощника му адв.Н.
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. На основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ако в производството по делото насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го
заплати. В случая възнаграждението следва да се определи по чл.7, ал.1, т.6 от
Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 300.00 лева, поради което съдът намира, че следва да
осъди ответната страна по предявения иск да го заплати.
Мотивиран от изложеното Районен съд Елин
Пелин
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.150 от СК присъдената с Решение № III-38-94/14.12.2009 г., постановено по гр.д.
3765/2008 г. по описа на Софийски районен съд, 91 състав, в полза на
непълнолетната М.Д.Б., ЕГН **********, чрез законния й представител Н.В.С., ЕГН
**********, издръжка в размер на 80.00 лева /осемдесет лева/, дължима от Д.В.Б.,
ЕГН **********, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Н.В.С., ЕГН ********** да заплати на адв.М.Л.Н., ЕГН **********
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в
размер на 300.00 лева /триста лева/.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: