Р Е Ш Е Н И Е
№
175 гр.Пазарджик
29.06. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
и секретаря Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. №231 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на районен съд Пазарджик ,
постановено по гр.д.№ 5170 по описа на съда за 2018 година е отхвърлен иска на Гаранционен фонд –
гр. С., ЕИК *********, за осъждането на ответника А.Т.Т., ЕГН **********,***,
да заплати на ищеца сумата 5069,96 лв., представляваща обезщетение за вреди от
пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от ответника на 18.09.2011 г.
в Република Румъния, от което са настъпили имуществени вреди за трето лице – Д.Е.,
като ищецът е възстановил заплатеното на увреденото лице обезщетение поради
това, че ответникът е управлявал автомобил без валидна към датата на ПТП
задължителна застраховка „гражданска отговорност“, заедно със законната лихва
върху сумата, считано от деня на предявяването на иска – 20.12.2018 г., до
пълното изплащане .
Решението е постановено при участието на „Т.Т.“ ЕООД –
гр. Пазарджик, като трето лице помагач на страната на ответника.
Оставен е без
разглеждане обратния иск на А.Т.Т., ЕГН **********,***, срещу „Т.Т.“ ЕООД – гр.
Пазарджик, ЕИК *********, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата
5069,96 лв. заедно със законната лихва, считано от 20.12.2018 г.,
представляваща обезщетение, което ищецът по обратния иск би бил осъден да
заплати на Гаранционния фонд – гр. С. поради липса на валидна към 18.09.2011 г.
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ за товарен автомобил
„ДАФ“ с рег. номер РА 8339 ВК.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от
Гаранционен фонд.
Изложени са
оплаквания за неправилност, нарушение на материалния и процесуалния закон,както
и за необоснованост.
Съдът
неправилно приел за недоказано обстоятелството, че към датата на ПТП
договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за
увреждащия автомобил е бил прекратен. В отговора на исковата молба въззиваемият
А.Т. изрично признал, че за управлявания от него автомобил не е имало валиден
договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност". С исковата
молба било представено писмо от застрахователя ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп" до Гаранционен фонд, с което последният бил уведомен, че процесната
застрахователна полица за увреждащия автомобил е била прекратена на основание
чл.192, ал.2 от КЗ /отм./ и собственикът на автомобила бил надлежно уведомен за
това обстоятелство. Застрахователят изрично заявил,че не се съхранява писмо, с което е уведомено „Т.Т."
ЕООД за прекратяването на полицата по застраховка „Гражданска отговорност“,като
посочил, че полицата е прекратена на 07.07.2011 година, поради неплащане на
застрахователна премия, тоест, че е налице фингирано връчване за прекратяване
на полицата.
В молбата за привличане на „Т.Т." ЕООД като трето
лице - помагач, ответникът Т. изрично посочил, че собственикът на автомобила не
е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка „Гражданска
отговорност", поради което при евентуалното уважаване на иска на
Гаранционен фонд, Т. ще има възможност да встъпи в правата на удовлетворения
кредитор. Според жалбоподателят това представлява признание на обстоятелството, че липсва валиден
застрахователен договор.
Изразено било в съдебно заседание становището,че отношенията
между ответника и третото лице -помагач по делото не касаят настоящия правен
спор и по тази причина същите са правно ирелевантни. Въззиваемият Т., като
водач на увреждащия автомобил, имал задължение по закон /Кодекса за
застраховането /отм./ да сключи договор за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност" за управляваното от него МПС, респ. да следи за
наличие на валиден такъв,без значение,че не е собственик на автомобила.
Считат,че принципно недопустимо е било привличането на
третото лице помагач, тъй като то не може да встъпи в производството по
собствена воля, за да помага. Липсва правен интерес от привличането на третото
лице, тъй като той се обосновава от наличието на право на обратен иск срещу
него от ответника. Считат още, че ответникът Т. не е имал право да предявява
обратен иск срещу собственика на автомобила. В този аспект, конституирането на
дружеството „Т.Т." ЕООД като трето лице помагач на страната на ответника и
допускането за разглеждане на обратния иск, съставляват съществени нарушения на
съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд.
На следващо място, отново в противоречие с
процесуалния закон, Пазарджишкият районен съд не е изпратил препис от отговора
на третото лице - помагач и доказателствата към него на Гаранционен фонд, като
го е лишил от възможността да вземе становище, да направи възражения и да
ангажира доказателства.
Съдът приел за установено по делото, че виновен за настъпване на процесното
ПТП на територията на Република Румъния е А.Т.Т., който е управлявал товарен
автомобил „ДАФ", с per. № …, собственост на дружеството „Т.Т." ЕООД. Не били
спорни механизмът на застрахователното събитие, както и вредите по увредения
автомобил и причинно-следствената връзка помежду им.
Прието било още,че обичайното местодомуване на
увреждащия автомобил е /на територията
на Република България/, както ,че е прекратена сключената за него
застрахователна полица №045100140733 от 10.11.2010 година за задължителната
застраховка „Гражданска отговорност", считано от 08.07.2011 година,според
отговора ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" до Гаранционен фонд, както и
на представената по делото Справка от базата данни на ИЦ към ГФ.
В противоречие с изложеното , за да постанови решение
в този смисъл ,съдът приел, че по делото е налице копие от застрахователната
полица, но част от печатния текст в нея е нечетлив и не ставало ясно дали тя
съдържа посочването по чл.202, ал.2 от КЗ /отм./ - кое от правата си ще упражни
застрахователят при неплащане. Това копие не било оспорено и липсвало
възражение, че не е налице фингирано връчване. Недопустимо било съдът да
постановява решението си основавайки се на предположения,като не държи сметка за
наличието на оспорване от страните. Следвало съдът да даде изрични указание в тази насока и като не дал такива
допуснал поредното съществено нарушение.
Решението било постановено в противоречие чл.146 ГПК и с приетата от съда правна
квалификация на иска. Неправилно съдът определил основния спорен въпрос ,като
според жалбоподателят по поставените от съда въпроси между страните нямало
спор.Налице било и вътрешно противоречие в мотивите на съда..
Нарушението на чл.179 ГПК, се изразявало в
незачитане на установената в чл.292 КЗ /отм./, обвързваща доказателствена сила
на справката от Информационния център на Гаранционен фонд. В тежест на
въззиваемите било, в случай, че оспорват установената законова презумпция да
установят нещо различно. Такова доказване изобщо не било проведено.
Позовават
се на ДИРЕКТИВА 2000/26/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 май 2000
година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно
застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни
превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета
(Четвърта директива за автомобилното застраховане.В изпълнение на тази
директива било сключено Споразумение
,в чл.
чл. 4 на което споразумение,
компенсационният орган, който изплаща обезщетение на увредено има право на
възстановяване на изплатената като обезщетение сума чрез отправяне на искане до
Компенсационния орган в държавата-членка, в която се намира установяването на
застрахователното предприятие, с което е сключен застрахователният договор /ако няма валиден застрахователен договор - на
държавата членка по местодомуването на автомобила, с който е била причинена
щетата .
Основното в доводите им в тази насока е ,че българският
компенсационен орган възстановява сумата на румънския компенсационен орган, без
да има право на преценка по същество - в това число и за наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност", тъй като тази преценка вече е била
направена при изплащане на обезщетението на пострадалите лица. След като
чуждият компенсационен орган е преценил, че предпоставките за изплащане на
обезщетение са налице и е изплатил обезщетение в посочения размер, то ГФ е
длъжен при отправено искане да възстанови изплатеното в чужбина обезщетение за
причинено от български автомобил ПТП. Ето защо, неправилен бил изводът на съда,
че Фондът следва повторно да изследва въпроса за наличието или липсата на
валидна застраховка.
Нарушението на материалния закон от първата инстанция
се изразявало в неприлагането на разпоредбата на чл.288а, ал.З във вр. с
чл.288, ал.12 КЗ /отм./ и отхвърлянето на претенциите въпреки, че се доказало,
че се е осъществила хипотезата на цитираните правни норми.
Многократно се повтарят оплаквания за нарушение на
процесуалния закон относно прилагането на правилата на доказването и
доказателствената тежест , възможността и наличието на направено оспорване
,съответно направените доказателствени искания.
Молят решението да бъде отменено и предявения иск –
уважен.
В
срок е постъпил писмен отговор на жалбата от „Т.Т.“
ЕООД,привлечени по делото ,като трето лице – помагач.Намират жалбата за
неоснователна.
Към момента на настъпване на ПТП за процесния
автомобил ДАФ АЕ 45, рама …., с per. № …, с
последващ per. № …., имало валидно сключена и
действаща застраховка "Гражданска отговорност" със застраховател
"Български имоти ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп" - полица № 04/510
0140733, сключена на 08.11.2010 г. чрез застрахователен брокер "Токуда
брокер" ООД, със срок на валидност от 10.11.2010 г. до 09.11.2011 г., със
застрахователна премия 320 лева, платена еднократно на 08.11.2010 г., видно от
Квитанция 0752997 и Отчет на застрахователния брокер № 00923 от 9.XI.2010 г.
Сключеният застрахователен договор се потвърждава и от издадената Международна
карта за автомобилна застраховка /Зелена карта/ № 03429503 /,като тези документ били приети като писмени доказателства по делото.
Отговорността за настъпилите щети следвало да поеме изцяло застрахователя.
Неправилно се подържало ,че застрахователната полица
е прекратена. По делото били представени две противоречиви писма от
застрахователя „Булстрад Виена иншурънс груп“. В първото писмо изх. № АККЗО №
03016/30.07.2013 г., адресирано до Гаранционен фонд, се сочело, че
застраховката е прекратена поради значително увеличаване на риска с връчване на
уведомление. Такова уведомление от застрахователя не е представено,като вече се твърди, че полицата е прекратена
поради неплащане на застрахователна премия и е налице фингирано връчване за
прекратяване на полицата. Тази хипотеза била неприложима,тъй като полицата е платена на 100% еднократно при сключване на
договора. Поради изложеното счита , че Гаранционния фонд е платил без да има основание
за това.
Писмен отговор е постъпил и ответника по иска.
Намира решението за правилно.
Неоснователно
било твърдението във въззивната жалба ,че ответникът признал
обстоятелството ,че автомобила ,който управлявал бил без сключена застраховка.
Правилно било и извършеното привличане на трето лице - помагач в процеса. В конкретната
хипотеза конституирането на трето лице -помагач имало за цел както да улесни
защитата на ответника, така и да обвърже третото лице - помагач в отношенията
му със страната, която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на
решението /чл. 223, ал. 2 ГПК/. Правният интерес от привличането бил обоснован
в надлежно предявеният пред първата инстанция обратен иск. Именно след
привличането в делото на Т.Т. ЕООД се установило по безспорен начин, че
застрахователят не е уведомявал третото лице за прекратяването на
застрахователното правоотношение.
Коментират се мотивите на
съда ,като се подържа тезата ,че оплакванията в жалбата в тази насока са
несъстоятелни.
Правото на защита на ищеца
не било накърнено с неизпращане на отговора на третото лице.
Не било допуснато и нарушениета
,изразяващо с в несъобразяване нормата на чл. 295, ал.7 КЗ (отм.) ,тъй като от
доказателствата било установено противното на отразеното в него.
ГФ бил заблуден от застрахователя, че
застрахователната полица е била прекратена на основание чл. 192, ал. 2 КЗ
(отм.) - писмо на застрахователя до ГФ с изх. АККЗО № 03016/30.07.2013г. , не
извършил необходимото за да се увери в твърденията на застрахователя, не е
поискал да му бъдат представени доказателства за прекратяването на
застрахователния договор.
Моли решението да бъде потвърдено , претендира
разноски.
Съдът като прецени
валидността и допустимостта на постановеното решение ,съобразявайки нормата
на чл.269 от ГПК , за да се произнесе ,взе предвид следното:
Изложените доводи за процесуални нарушения ,касаят
действията на съда по събиране и преценка на доказателства и на тях съдът ще
отговори ,излагайки мотивите си по съществото на спора.
Твърдените процесуални нарушения ,дори да са допуснати
от съда ,не водят нито до нищожност ,нито до недопустимост на решението
.Евентуалната основателност на такива оплаквания ,би обосновала единствено и
само възможност по смисъла на чл266 ал.3 от ГПК , от която жалбоподателят в случая не се
възползва.Поради това и няма процесуална възможност за отмяна на решение и
постановяване на ново по този правен спор.
За да се произнесе по съществото на спора ,съдът
съобрази следното:
Искът е с
правно основание чл. 288а, ал. 3 от КЗ (отм.).
В исковата
си молба срещу А.Т. *** Гаранционния
фонд – гр. С. твърди,че е възстановил изплатеното от НББАЗ обезщетение за имуществени вреди в размер на
5069,96 лева за увреден автомобил при ПТП ,настъпило на територията на Р
Румъния.
Виновен за
катастрофата бил ответника,който на 18.09.2011 г. в Румъния ,управлявайки
товарен автомобил “ДАФ” поради неспазване на дистанцията ударил отзад лек
автомобил “Р. М.”, регистриран в Румъния, собственост на лице, пребиваващо в
Румъния – Д.Е.. Ответникът управлявал товарния автомобил без валидна
задължителна застраховка “гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Молят
ответникът да бъде осъден да заплати на ГФ ,изплатената от него сума,ведно с
лихва от предявяване на иска.Претендират разноски.
В срок е
постъпил писмен отговор от ответника,който с оглед обстоятелствата в молбата
намира ,че има неяснота ,тъй като са посочени различни ДКН на автомобила
,управляван от него.В протокола на румънските власти бил посочен различен ДКН
на автомобила от този на управлявания от него.Съответно застрахователната
полица ,за която се твърди ,че е прекратена не се отнасяла за управлявания от
него автомобил.Впоследствие е извършено уточнение ,като са отстранени
нснесъответнствия и е посочен ДКН на товарния автомобил ,идентичен с този управляван от ответника , съответно фигуриращ
в документите ,установяващи обстоятелствата относно ПТП.От становището на третото лице – помагач е видно , че
автомобила е имал първоначлно един рег.№ ,който е посочен в полицата и
впоследствие има номера ,посочен от ищеца.Има съвпадение в останалите
индивидуализиращи белези на автомобила.
Не оспорва
,че на посочената дата е управлявал
автомобил ,собственост на „Т.Т.“ ЕООД с ДКН … на територията на Р
Румъния и участвал в ПТП.
Счита ,че
автомобила е бил снабден с всички необходими документи ,включително е имал е
редовна застраховка „Гражданска отговорност“.Не били уведомявани от работодателя
за проблеми с тази застраховка и негова била отговорността ако такава не е
надлежно направена..
Поради
изложеното счита на първо място ,че предявеният иск е неоснователен.
Направил е
искане за привличане на трето лице- помагач – работодателя и е предявил обратен
иск срещу него.
Съдът е
допуснал привличането и въззивната инстанция намира ,че действията му са законосъобразни.
Доводите на
жалбоподателят за незаконосъобразност на това процесуално действие са общи и
несъстоятелни.Напълно в съответствие с нормата на чл.219 от ГПК , съдът преценил това искане като основателно и го е
уважил.
С
определението си ,съдът е допуснал привличане на трето лице – помагач и това
определение е връчено на ищеца,заедно с писмения отговор на ответника.
В постъпила
молба третото лице – помагач е оспорило иска ,като е изложило обстоятелства за
наличие на валидна застрахователна полица на автомобила ,участвал в
ПТП.Застрахователната премия била платна еднократно.Оспорили са представеното
писмо от застрахователя до ГФ и са направили доказателствени искания.
Тази молба
не е връчена на ищеца ,но са проведени съдебни заседания за които той е бил
редовно призован и е могъл да се запознае с нея и да изрази становище по
доводите.Нещо повече и пред въззивната инстанция ищецът не прави искания ,а
просто се позовава на невръчването.В тази връзка следва да се отбележи ,че разпоредбите
на процесуалния закон не предвиждат задължително връчване на отговор на искова
молба.За процесуална икономия значителна част от съдебната практика се е
ориентирала към връчване на подадените отговори.Този въпрос предизвиква
теоретични спорове и не е намерил своето задължително разрешение,но дори да се
приеме ,че съдът е бил длъжен да връчи този отговор и не е изпълнил
задължението си ,то това би дало в най-добрия случай основание на страната да
иска отлагане на делото и да изрази становище по доказателствентите искания в
него.Такива действия ищецът не е предприел и не предприема.
Съдът , като
прецени всички събрани по делото доказателства и доводи на страните , прие за
установено следното:
Въпреки
първоначално изложените доводи в отговора на исковата молба ,в хода на процеса
се очертала фактическа обстановка , по която страните не спорят.
Тя е
следната:
На
18.09.2011 година ответникът Т. е управлявал автомобил с рег, № ….Предизвикал е виновно ПТП на територията на
Р Румъния ,при което е бил увреден друг автомобил.Румънската държава ,видно от
представените доказателства е предприел надлежни действия по установяване и
изплащане на щетите и съответно по
правилата ,предвидени в международни актове се е обърнала към българската
държава за въстановяването им.
Няма спор че ГФ е възстановил изплатеното НББАЗ
на Националното бюро на Румъния обезщетение в размер на 5069,96 лева.
За да стори
това ,той се е основал на нормата на чл.228 а ал.1 т.1 от КЗ /отм/ , приложим
към конкретния казус.Това свое действия фонда е основал на данните ,дадени от
застрахователя „Булстрад Виена Иншурънс груп“ в писмо до Фонда , в което е
посочено ,че застрахователна полица с № 045100140733 е прекратена на основание
чл.192 ал.2 от КЗ, поради значително увеличение на риска през периода на
полицата ,като в писмото се твърди,че към него е приложено уведомление до
застрахования.Веднага следва да се посочи,че такова уведомление нито от ищеца
,нито от застрахователя ,въпреки предприетите действия ,е представено по
делото.
Нещо повече
– по повод изискване надлежно на данни от застрахователя ,освен ,че е посочил
,че писмо не се съхранява, застрахователят твърди,че застрахователната полица е
прекратена ,поради неплащане на застрахователната премия и следва да се
приеме,че е налице фингирано връчване.
Застрахователната
полица ,четливо копия на която е представено от привлеченото по делото трето
лице – помагач е с № 045100140773 със
срок от 10.11.2010 до 10.11.2011 година от „Т.Т.“ ЕООД в качеството му на
собственик на автомобил с …...Застрахователната премия е платена еднократно.
Според
информацията от базата данни на Информационния център към ГФ тази полица е относима
към автомобил с ДКН идентичен с този на участвалия в ПТП и е прекратена на 8.07.2011
година.
При така
приетата фактическа обстановка ,предявеният иск се явява неоснователен и
първоинстанционното решение в този смисъл е правилно и следва да бъде потвърдено.Въззивната
инстанция споделя мотивите на първоинстанцонния съд относно решаващите факти по
спора.
Според
доказателствата по делото ищецът е имал основание и е бил длъжен да плати
обезщетение,в съответствие с вътрешните и международните нормативни актове ,
приложими в конкретния случай.Формално са били налице основанията за
това.Извършил е плащане и съществения въпрос в конкретния казус е към кой
следва да насочи регресната си претенция.Той претендира възстановяване от водача
на автомобила ,който е бил длъжен да следи за изрядността на документацията ,
включително и за наличието на задължителна застраховка на автомобила ,който
управлява по силата на трудов договор,
собственост на работодателя му.
Безспорно се
установява от доказателствата ,събрани в производството обаче ,че не била
налице хипотезата на чл.228 от КЗ/отм./.Това е така ,защото доказателствата ,дали основание за изплащане
на обезщетението, не отразяват действителното положение.
Автомобила
има застраховка.Видно от представеното четливо копие на полицата
застрахователят предварително е посочил ,коя от възможните хипотези ,визирани в
чл.202 ал.1 от КЗ /отм./ ще приложи в случай на неплащане на застрахователна
премия.Налице са условията за прилагане на „Фингирано връчване“ и не е
необходимо представеня на писмено известие до застрахования ,стига обаче да се
касаеше до разсрочено плащане на полицата.Видно от данните по делото
застрахователната премия е платена еднократно ,тоест тази хипотеза е напълно
невъзможна.
Първоначално
,в писмо до ГФ застрахователят е подържал ,че прекратяването е факт на
основание чл.192 ал.2 от КС(З /отм./ , поради повишен риск.Прекратяване на
договор на това основание е възможност ,предвидена в този текст , но няма
никакви доказателства ,за да се приеме ,че застрахователят е упражнил това свое
право и неговите намерения са достигнали
до застрахования.
Съгласно
чл. 295, ал. 7 КЗ
/нова, обн. в ДВ бр. 54/2006 г./, данните в Информационния център имат
официално оповестително действие и до доказване на противното, издадените въз
основа на тях документи удостоверяват с обвързваща доказателствена сила
съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност".
Следователно,
с тази законова разпоредба е уредена оборима презумпция за вярност на тези
данни, така както са удостоверени от Информационния център към ГФ, оборването
на която следва да се осъществи чрез провеждане на обратно доказаване, тежестта
за което лежи върху страната, която оспорва данните, и винаги трябва да е
пълно, за да е успешно.
В
настоящото производство именно противното е доказано.Опровергана е
доказателствената сила на този документ,тъй като са събрани доказателства,че
договора не е прекратен.
Обстоятелството
,че самия застраховател си противоречи в данните относно основанието за
прекратяване на договора също следва да се вземе предвид.Предприемайки действия
по изследване на въпросите за основанието за прекратяване на договора и наличие
на условия за това ответникът /респективно третото лице – помагач/ са оборили
доказателствената сила на този документ.Очевидно възможността ,предвидена в
чл.202 от КЗ /отм./ е неприложима,а що се отнася до хипотезата на чл.192 от
Кодекса ,то като се има предвид ,че ответникът се позовава на отрицателен факт
, а именно – че не е получил каквото и да е писмено изявление за прекратяване
на договора ,поради повишен риск,то липсата на такова известие или данни за
изпращането му са достатъчни ,за да се приеме,че доказването е успешно.
Поради
изложеното ,съдът намира ,че посочения от ГФ ответник не е надлежния такъв в
материално-правен аспект и не той дължи възстановяването на платеното от Фонда
.Като е приел това и отхвърлил иска , съдът е постановил правилно решение
,което следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора на ответника се дължат сторените по делото разноски за
въззивната инстанция.За първата инстанция разноските следва да се присъждат от
първоинстанционния съд.Пред въззивната инстанция има доказателства и искане за
присъждане на разноски в размер на 600 лева , изплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на
районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 5170 по описа на съда за 2018
година,с което е отхвърлен иска
на Гаранционен фонд – гр. С., ЕИК *********, за осъждането на ответника А.Т.Т.,
ЕГН **********,***, да заплати на ищеца сумата 5069,96 лв., представляваща
обезщетение за вреди от пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от
ответника на 18.09.2011 г. в Република Румъния, от което са настъпили
имуществени вреди за трето лице – Д.Е., като ищецът е възстановил заплатеното
на увреденото лице обезщетение поради това, че ответникът е управлявал
автомобил без валидна към датата на ПТП задължителна застраховка „гражданска
отговорност“, заедно със законната лихва върху сумата, считано от деня на
предявяването на иска – 20.12.2018 г., до пълното изплащане .
Осъжда Гаранционен фонд гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ № 2 ет.4,представляван от Изп.Директори Б.М.
и С.С. да заплати на А.Т.Т., ЕГН **********,*** сумата 600 лева ,сторени
разноски пред въззивната инстанция.
На основание чл.280 ал.2 т.1 от ГПК решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.