№ 80
гр.
Силистра, 15.09.2017
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренски
окръжен съд, гражданско отделение, търговски
състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести април две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
При секретаря Мирена Стефанова, като разгледа
докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 249/2014 год. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск по чл. 649, ал. 1, т. 6 от ТЗ.
Ищецът – „ТИТАН-59“ ЕООД-в
несъстоятелност, ЕИК *********, И.Г.Н. - собственик и последен управител, с.
Айдемир, ул. София № 6, общ. Силистра, чрез процесуалния си представител К.И.М.
- адвокат от САК, като пълномощник на И.Г.Н. ***-1000, пл. Света Неделя № 16
ет. 4 офис 14, желае съда да постанови решение, с което да установи, че
„Титан-59“ ЕООД , не дължи на „Юробанк България“ АД, сумата посочена в т. 4 от
съставения от синдика на дружеството Списък на приетите вземания обявен по
партидата на „Титан-59“ ЕООД, в търговския регистър в размер на 4015183.11 лв.
/четири милиона петнадесет хиляди сто осемдесет и три лева и единадесет
стотинки/. Извън това моли съда да установи, че процесното вземане на „Юробанк
България“ АД, не е обезпечено. Претендира разноски.
АД, ЕИК *********,
София, ул. Околовръстен път № 260, оспорва иска намирайки го за неоснователен и
недоказан и моли съда да го отхвърли. Претендира разноски за производството.
Съдът
– след, като прецени събраните по делото материали и становищата на страните
намира за установено следното
От фактическа страна:
Страните по делото са били в облигационни отношения възникнали от сключен между тях Договор за инвестиционен кредит № 06-09015/27.04.2009г. и Договор за кредитна линия № 06-09014/ 27.04. 2009г. по който „Юробанк България“ АД, е в качеството на кредитодател, а „ТИТАН-59“ ЕООД, в качеството на кредитополучател. От приложените, към делото договори и нотариален акт за договорна ипотека № 46, том III, рег. № 3344, дело № 232 от 2009г., може да се установи, че изпълнението на договорните задължения на кредитополучателя „ТИТАН-59“ ЕООД, е обезпечено с ипотека наложена върху недвижим имот собственост на дружеството, за валидността на която е представено и Решение на едноличния собственик на капитала на дружеството. Изрично и в двата договора е посочено, че целта за отпускането им е рефинансиране на стари кредитни задължения на „ТИТАН-59“ ЕООД, към същия кредитор - „Юробанк България“ АД.
На същата дата, на която са сключени коментираните два договора страните по тях са сключили и Анекс № 2 от 27.04.2009г. към Договор за банков кредит № 07073 от 07.11.2007г. /лист 103/, с който приемат, че считано от 18.06.2009г. по тяхно взаимно съгласие се прекратява действието на договора за банков кредит, като кредитополучателят се задължава да погаси всички свои задължения по него до 18.06.2009г.
По твърдения на ищеца същият макар да сключил
коментираните договори за инвестиционен кредит и кредитна линия нямал намерение
да ползва предоставените му по тях парични средства съобразно целите на
договорите и не подал пред банката искане за усвояване на сумите. Според ищеца
кредитодателя „Юробанк
България“ АД, по своя инициатива и без съгласието на кредитополучателя усвоила
кредитите чрез нареждания, подписани само и единствено от нейни служители, като
с тях били рефинансирани стари кредитни задължения на „Титан-59“ ЕООД, поради
което дружеството не получило и не ползвало никакви средства от кредитите по
Договор за инвестиционен кредит № 06-09015/27.04.2009г. и Договор за кредитна
линия № 06-09014/ 27.04. 2009г.
Не е спорно между страните, че кредитните задължения на
кредитополучателя и по двата договора не са обслужвани.
През 2011г. „Юробанк И Еф Джи България“ АД, инициира две
заповедни производства пред Районен съд - Силистра - ч.гр.д.203/2011г. и
ч.гр.д.256/2011г. по които се снабдява със заповеди за изпълнение съответно №
546/10.02.2011г. и № 60/10.02.2011г.
По заповед за изпълнение № 546 е признато вземането на „Юробанк
И Еф Джи България“ АД, срещу „ТИТАН-59“ ЕООД, за 79761,53 евро главница със законна лихва от
04.02.2011г., 19737.76 евро договорни лихви, 797.62 евро такси и 6817.23 лв.
разноски.
По заповед за изпълнение № 660 е признато вземането на „Юробанк
И Еф Джи България“ АД, срещу „ТИТАН-59“ ЕООД,
за 733864.96 евро главница, поискани като част от 1220453.72 евро главница, със
|законна лихва от 15.02.2011 г, 16783.92 евро такси със законна лихва от
15.02.2011г, 249351.12 евро договорна лихва и 63126.56 лв. разноски.
След подаване на възражения по чл. 414 от ГПК, са
образувани две искови производства по чл. 422 от ГПК, — т.д. 117/2011г.и т.д.
118/2011г. пред Окръжен съд — Силистра, които са спрени до приключване на
производството по несъстоятелност срещу „ТИТАН-59“ ЕООД.
Според ищеца сбора на коментираните задължения е с почти
един милион лева по - малък от приетото от синдика и одобрено от съда по
несъстоятелността вземане – предмет на настоящото производство.
На 14.08.2014г. в Търговския регистър е обявен Списък на
приетите от синдика на „Титан-59“ ЕООД - в несъстоятелност предявени вземания,
в който под номер четвърти е включено вземане на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, за 4254080,96 лв. /2052930,59 евро/ с произход Договор за
инвестиционен кредит № 06-09015/27.04.2009г. и Договор за кредитна линия №
06-09014/ 27.04.2009г., обезпечени с договорна ипотека и с особен залог на ДМА.
След подаденото в срок възражение по чл. 690 ал. 1 от ТЗ,
съдът по несъстоятелността се е произнесъл с определение по ч.т.д. 194/14г., с
което е променил списъка на приетите вземания, като е изключил от него
вземането за разноски на стойност 238 897.79 лв., а в останалата част списъка е
одобрен. Изложеното обуславя допустимостта на настоящата искова претенция до
размера от 4015183.11 лв. /четири милиона петнадесет хиляди сто
осемдесет и три лева и единадесет стотинки/, колкото е посочено в петитума на
исковата молба.
От заключението на вещото лице изготвила назначената по
делото СГЕ може да се установи, че
1. Подписите, положени в графи „За кредитополучателя
Титан 59 ЕООД:", "И.Г.Н. Управител:" и „3а
кредитополучателя:" на Анекс № 2 от 27.04.2009г. с дата за погасяване
18.06.2009г. към Договор за банков кредит № 070073 от 07.11.2007г, сключен
между „Юробанк И Еф Джи България" АД гр. София и „Титан -59" ЕООД гр.
Силистра, са изпълнен от лицето И.Г.Н. с ЕГН: ********** ***.
2. Подписите, положени в графи ,3а кредитополучателя
Титан 59 ЕООД:" и "И.Г.Н. Управител:" на Анекс № 2 от
06.04.2009г. с дата за погасяване 27.04.2009г. към Договор за банков кредит №
070073 от 07.11.2007г, сключен между „Юробанк И Еф Джи България" АД гр.
София и „Титан -59" ЕООД гр.Силистра са копия на подписи. които са
изпълнени от И.Г.Н. с ЕГН: ********** ***.
От заключението и допълнителното
заключение на вещото лице изготвила назначената по делото ССЕ може да се
установи следното:
Сумата обективирана в т.4 от Списъка на приетите от
синдика вземания за кредитора „Юробанк България” АД, ЕИК ********* е в размер
на 4254080.96 лв. (четири милиона двеста петдесет и четири хиляди и осемдесет
лева и деветдесет и шест стотинки) и е формирана от задълженията на „ТИТАН 59”
ЕООД - в несъстоятелност по Договор за предоставяне на кредитна линия №06-09014/27.04.2009
г. и Договор за предоставяне на инвестиционен кредит №06-09015/27.04.2009 г.
Според
експерта задълженията на дружеството по Заповед за изпълнение на парично
задължение №546/07.02.2011 г. на Районен съд Силистра, са признати задължения
по Договор за предоставяне на кредитна линия №06-09014/27.04.2009г. в общ
размер на 202980.94 лв. (двеста и две хиляди деветстотин и осемдесет лева и
деветдесет и четири стотинки), а включените стойности по това задължение в
списъка на синдика отговарящи на задълженията по Договор за предоставяне на
кредитна линия №06-09014/27.04.2009 г. са в общ размер на 273657.78 лв. (двеста
седемдесет и три хиляди шестстотин петдесет и седем лева и седемдесет и осем).
Разликата между двете стойности се дължат на следното:
-
Няма разлики в сумите за главници и договорни лихви.;
-
Разлика има в посоченият размер на таксите за управление, като в заповедта е
включена дължимата такса за 2011 г. – 797.62 евро, докато в списъка на синдика
е включен и размерът за 2012 г. (797.62 евро) или общо 1595.24 евро.
- В
списъка на синдика са включени суми за законови лихви начислени за периода от
04.02.2011г. до 22.06.2014г. в размер на 28941.03 евро и за периода от
23.06.2014г. до 10.07.2014г. в размер на 429.28 евро, както и разноски в размер
на 18490.73 лв., начислени към 10.07.2014г., докато в Заповедта са включени
разноски по делото в размер на 6817.23 лв. начислени към 04.02.2011г. Вещото
лице намира, че коментираната разлика се дължи на периодите на издаване на
двата документа, като разликата между тях е над три години. През този период са
били начислявани законови лихви и разноски. Поради тези различия разликата
между общите стойности е равна на 70676.84 лв. (седемдесет хиляди шестстотин
седемдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки)
Съгласно
Заповед за изпълнение на парично задължение №660/16.02.2011г. на Районен съд
Силистра, са признати заявените задължения по Договор за предоставяне на
инвестиционен кредит №06-09015/27.04.2009г. в общ размер на 2018956.56 лв. (два
милиона и осемнадесет хиляди деветстотин петдесет и шест лева и петдесет и шест
стотинки). В списъка на синдика са включените стойностите на задълженията по
Договор за предоставяне на кредитна линия №06-09015/27.04.2009г. които са в общ
размер на 3968256.19 лв. (три милиона деветстотин шестдесет и осем хиляди
двеста петдесет и шест лева и деветнадесет стотинки) до 22.06.2014 г. и
увеличени с 12167.06 лв. до размер 3980423.25 лв. (три милиона деветстотин и
осемдесет хиляди четиристотин двадесет и три лева и двадесет и пет стотинки)
Разликата
между двете стойности според експерта се дължат на следното:
-
При главниците е констатирана разлика в размер на 486588.76 евро или левова
равностойност на 951684.89 лв. Тази разлика се получава от частично заявената
главница по ч. гр. дело №256/2011 г. по описа на Районен съд Силистра в размер
на 733864.96 евро, докато в списъка на синдика е посочен пълният размер на
главницата по Договор за кредит №06-09015/27.04.2009г. – 1220453.72 евро.- При
договорните лихви и таксите по договора не се констатира разлика. В списъка на
синдика са включени суми за законови лихви: от 15.02.2011г. до
22.06.2014г. (датата на откриване на
производството по несъстоятелност) в размер на
429656.07 евро, левова равностойност на 840334.23 лв. и от 23.06.2014 г. до 10.07.2014 г. в размер
на 6220.92 евро, левова равностойност на
12167.06 лв. В списъка на синдика са включени разноски в размер на 220407.06
лв., които видно от извлечения по счетоводни книги са начислени към 10.07.2014 г. В Заповед №660
са включени разноски до 11.02.2011 г. в размер на 63126.56 лв. Според експерта
в следствие на разликите в размера на частично заявената главница през 2011 г.
и главницата включената в списъка на синдика от 08.08.2014 г., както и това, че
през този над 3 годишен период са начислявани законови лихви и допълнителни
разноски, се получава разлика между общите стойности, която разлика към
10.07.2014г. е в общ размер на 1961466.69 лв. (един милион деветстотин
шестдесет и една хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и шестдесет и девет
стотинки), явяващи се в по-малко през 2011г., спрямо приетите от синдика суми
през 2014 г.
7. Договорната лихва в периода от 18.06.2009 г. до
20.10.2009 г. е начислявана върху пълният размер на главницата по Договор за
кредит №06-09015/27.04.2009 г. = 1220453.72 евро и от 21.10.2009 г. до
11.02.2011 г. след приспадане на дължимите погасителни вноски по главница,
съгласно погасителен план. Изчисленията са представени в
Констатираната
разлика между размера на приетото от синдика вземане – предмет на установяване
в настоящото производство и размера на вземането обективиран в изпълнителните
листи издадени по двете коментирани по - горе заповедни производства
представляващи изпълнителни титули е обяснена от вещото лице, като закономерна последица
от натрупаните законни лихви и обстоятелството, че по едното заповедно
производство дължимата главница е заявена частично. В тази връзка становището
на експерта, е че размерът на вземането прието от синдика отговаря напълно на
сбора от действително дължимите задължения на „Титан
-59" ЕООД, към банката кредитор, към момента на предявяване на вземането.
От заключението на експерта може да се установи още, че
при изчисляване на дължимите законни лихви са спазени нормативните изисквания
на ПМС № 72 от 08.04.2012г. отм. но в сила до 30.06.2012г. и ПМС № 100 от
29.05.2012г. в сила от 01.07.2012г., като сумата на действително дължимите
лихви по „малкия кредит“ е със 757.33 евро повече от посочената и претендирана
от банката сума. Експертът е установил и обстоятелството, че промените на
корпоративния Бенчмарк лихвен процент в евро приложени за процесните задължения
са съобразени с решенията отразени в протоколи от заседанията на комитета по
управление на пасивите и активите /АЛКО/ на банката кредитор, а наказателните
лихви за забава /неустойки/ са начислявани съобразно клаузите на договора по т.
1.13.и 1.16. В заключението по допълнително поставените въпроси експерта дава
становище за наличие на съгласие от страна на кредитополучателя за служебно
превалутиране на отпуснатите по процесните кредити суми и за погасяване с тях
на задълженията му, към същия кредитор по други предходни кредитни
правоотношения. Според експерта - за наличие на постигнато съгласие между „Юробанк
България” АД и „ТИТАН -59” ЕООД за превалутиране на кредитите от лева в евро,
може да се черпи от: - сключените договори за кредит от 27.04.2009г. в които за
вид валута е посочено евро, точки 1.2.; заложената в т.1.1. от договорите за кредит
„Цел” - „за рефинансиране на кредитно задължение към Юробанк И Еф Джи България
АД, в лева”; Протокол от решение на едноличният собственик на капитала на
„ТИТАН -59” ЕООД от 27.04.2009 г. (стр.37) с което се изразява съгласие да
бъдат сключени два броя договори за кредит с „Юробанк И Еф Джи България” АД за
рефинансиране на овърдрафт кредит за оборотни средства в размер на BGN
156000.00 и рефинансиране на съществуващ
инвестиционен кредит в размер на BGN 2387000; Молба от И.Г.Н. в качеството му
управител на „ТИТАН - 59” ЕООД за превалутиране на кредитите от лева в евро.
(стр.252); и Откриването на разплащателна сметка в евро на 21.05.2009г., също
следва да се добави към факторите доказващи наличие на постигнато съгласие.
Вещото лице приема, че самото превалутиране от евро в лева е логичното действие
за изпълняване на целите на кредите, а именно за рефинансиране на старите
задължения в лева, но установява, че в кориците на делото няма приложени от
изброените в чл.3.1.d. - искания за усвояване и разходооправдателни документи.
И при двата договора в чл.3.1.d. се визират документи „доказващи целевото
използване на средствата от кредита.” В предвид на целите на кредитите
„уговореното в част първа на Договора” за рефинансиране на старите задължения,
необходимите документи, с които следва да бъдат изпълнени тези цели са
банковите бордера. Чрез тях се осчетоводява пренасочването на средствата от
една сметка към друга сметка. Тъй като рефинансирането се извършва в една и
съща банка, не се изисква „нареждане за плащане съставено в съответната форма”,
което е задължително при извършване на превод към друга банка. Според експерта
в процесните случаи на рефинансиране старите кредити с нови не са необходими
изброените документи - искане за усвояване (по образец на Банката) и
разходооправдателни документи според целта на кредита и уговореното в част
първа на Договора (фактури, договори, митнически декларации, нотариални актове
и др.), доказващи целевото използване на средствата от кредита”, тъй като кредитополучателят
не разполага с документи, които да представи в предвид на тези цели: „рефинансиране на ” посочени в чл.1.1. от
Договорите за кредит. Вещо лице приема, че коментираните банкови операции
съответстват на молбата, подадена от И.Н. до Юробанк за превалутиране на
старите кредити от лева в евро. В заключението си вещото лице дава обосновка на
отговора си, че в конкретните два случая
не е било необходимо изрично писмено искане от представител на дружеството –
кредитополучател за усвояването на средствата по отпуснатите два кредита,
според експерта това е така защото – „При предходното рефинансиране на кредит
на „Титан-59” ЕООД, в Банка Пиреос със средства от Договор за кредит
№07073/07.11.2007г. предоставен от Юробанк, кредитополучателят е бил длъжен да
представи – копие от молбата си до Банка Пиреос България АД, за предсрочно
погасяване на дълга и официално удостоверение издадено от Банка Пиреос за
размера на задълженията и съгласие да се заличат вписаните ипотеки. (чл.2, т.2).
За усвояване на останалата част от отпуснатият кредит ще се извършат след
представяне в банката на писмено искане за усвояване придружено с копия на
разходооправдателни документи, доказващи целевото разходване на средствата от
разрешеният кредит. (чл.2, т.3). Предвидените в чл.3.1.d. документи са: искане
за усвояване (по образец на Банката) и разходооправдателни документи според
целта на кредита и уговореното в част първа на Договора (фактури, договори,
митнически декларации, нотариални актове и др.), доказващи целевото използване
на средствата от кредита. След усвояване на средствата според целите на новите
договори за кредит, а именно за рефинансиране на старо задължение, по кредит
№06-09014 не остават свободни средства за изпълнение на втората цел и за
оборотни средства. По кредит № 06-09015
единствената цел е за рефинансиране на кредитно задължение в Юробанк. Банката
не може да има изисквания към кредитополучателят да доказва задълженията си
предстоящи на рефинансиране, тъй като те се обслужват от самата банка и тя
разполага с необходимата информация. Кредитополучателят не разполага с такива
документи. В предходният кредит за рефинансиране на задължението към Банка
Пиреос, от Юробанк не са имали изискване за попълване на искане за усвояване,
касаещо рефинансирането, както и други разходооправдателни документи. Изискванията
за искания за усвояване съпроводени с разходооправдателни документи са
задължителни при усвояване на кредит за оборотни средства, каквито в случая не
са били налице, а отпуснатите средствата са били за рефинансиране на стари
кредитни задължения“. По тези съображения вещото лице приема, че при служебното
усвояване на средствата по коментираните кредити не са били необходими писмени
изрични искания за това подадени от кредитополучателя, към банката кредитор.
Вещото лице дава отговор и на въпроса защо големият кредит от 2009г. е усвоен
със служебните банкови операции 22 дни след срока на договора, който според
него е следния – „Усвояването на ДБК 06-0915/27.04.2009г. е извършено на
18.06.2009 г., поради факта, че клиента е осигурил сума в размер на 33 450.00
лв. вноска на каса с вносител И.Г.Н. на 18.06.2009 г. с която сума е извършено
погашение на падежирали договорни лихви в размер на 33 411.94 лв. и падежирала
главница в размер на 38.06 лв. / общо в размер на 33 450.00 лв./ по договор
07073/07.11.2007г. кредитна сделка 803126. При условие, че клиента е осигурил
парите в срок до 27.05.2009 г. и са били погасени просрочията в този период
Банката е щяла да предостави сумата до 27.05.2009г. Презумцията е, че предмета
и целта на ДБК 06-09 015/27.04.2009 г. е рефинансиране по ДБК 07073/07.11.2007г.
а при съществуващо просрочие /непогасено от клиента към 27.05.2009г./, същия е
щял да бъде с действащи два ДБК, а именно ДБК 07073/07.11.2007г. и ДБК
06-09015/27.04.2009г., което обстоятелство противоречи на условията на ДБК
06-09015/ 27.04.2009 т.1.1 от договора.”.
От заключението на вещото лице изготвило назначената от
съда СГЕ може да се установи, че подписът, положен в графа „Подписи на лицата,
които могат да се разпореждат" на Вносна бележка с peг. № BORD00243652 от
18.06.2009. на„Юробанк И Еф Джи България" АД, ФЦ Силистра за сумата от
33450.00/ тридесет и три хиляди четиристотин и петдесет/ лева, внесена от И.Г.Н.
в полза на „Титан -59" ЕООД, е изпълнен от лицето И.Г.Н. с ЕГН: **********
*** подписите, положени в графи ,3а кредитополучателя Титан 59 ЕООД:" и
"И.Г.Н. Управител:" на Анекс № 2 от 06.04.2009г. с дата за погасяване
27.04.2009г. към Договор за банков кредит № 07073 от 07.11.2007г, сключен между
„Юробанк И Еф Джи България" АД гр.София и „Титан -59" ЕООД
гр.Силистра, са изпълнени от лицето И.Г.Н. с ЕГН: ********** ***.
От представените по делото писмени доказателства може да
се установи, че изпълнението на договорните задължения на кредитополучателя по
процесните правоотношения е обезпечено с ипотека върху недвижими вещи
собственост на „Титан -59" ЕООД в
полза на ’’Юробанк България” АД, учредена съгласно Нотариален акт № 46, том
III, peг. № 3344, дело № 232/2009г. на Нотариус Златко Нотев, peг. № 307 на НК,
както и с Договор за особен залог върху движими вещи- обзавеждане и оборудване,
собственост на „Титан- 59“ ЕООД, находящи се във всички складове, открити площадки,
собствени или наети от залогодателя, вписан в ЦРОЗ с вписване под № 2009051100449,
и вписване за подновяване № 2014041701809, описани подробно в Опис Приложение №
2 към Договора за залог на ДМА, машини, съоръжения, транспортни средства и
други движими вещи от 27.04.2009г.
От
правна страна:
Съдът намира предявеният иск за допустим, тъй като е
подаден от лице с нужната активна процесуална легитимация имащо правен интерес
от производството. Разгледан по същество съдът намира иска за неоснователен по
следните причини.
Между
страните липсва спор относно това, че облигационните отношения между тях
датират още от 2007г. когато е сключен Договор за банков кредит №
07073 от 07.11.2007г., Не е спорно и сключването между тях на Договор
за инвестиционен кредит № 06-09015/27.04.2009г. и Договор за кредитна линия №
06-09014/ 27.04. 2009г. ведно със последващите ги анекси, нито пък се оспорват
текстове от договорните клаузи. Основните доводи на ищеца се основават на
тезата му, че средствата по двата договора от 2009г. са усвоени против волята
му поради , което той не дължи изпълнение по тях. Като обосновка на тезата си
ищецът сочи обстоятелството, че не е поискал писмено и изрично средствата по
отпуснатите кредити да му бъдат предоставени – респективно преведени по
сметката му след сключване на коментираните два договора за кредит, а
кредитодателя е направил това самоволно, като служебно превалутирал отпуснатите
суми превел ги по сметката на кредитополучателя и след това отново служебно
погасил с тях старите му задължения по договора за кредит от 2007г. Ищецът не
оспорва, че съгласно договорните клаузи, по които се е задължил целите на
отпуснатите средства по двата договора са именно да погасят старите му
задължения, но намира, че това е следвало да стане едва след изрично писмено
искане от негова страна отправено до банка след сключването им. Според
процесуалният представител на ищеца след, като такова искане липсва средствата
по двата сключени вече договора са усвоени против волята му, ответника без
негово съгласие погасил старите му задължения с тях, поради което договорите не
са породили целените от страните правно последици, а от там кредитополучателя
не е обвързан със задължение за връщане на кредита. Освен липсата на писмено
искане, като допълнителен довод ищеца сочи обстоятелството, че средствата по
единият от договорите са усвоени след срока уговорен за това.
ОС не споделя така изложените аргументи на ищеца. По
силата на сключения между страните договор за кредит на кредитополучателя е
предоставен кредит договорен с цел - за рефинансиране на стар банков кредит,
като изрично е договорено, че същия не може да бъде използван от
кредитополучателя за други цели, освен за посочените в чл. 1.1 от него.
Съгласието на кредитополучателя за рефинансирането на старото задължение е
обективирано, както в самия договор, така и в Анекс № 2 към Договор
07073/2007г., сключен на 27.04.2009г. между същите страни, съгласно който този
по-стар договор за кредит се прекратява, в деня в който кредитополучателят
погаси всички свои задължения към банката - главница, лихви, такси, комисионни,
както и всички други акцесорни задължения, породени от него, както и в Протокол
от решение на едноличният собственик на капитала на „ТИТАН -59” ЕООД, от
27.04.2009г., с което се изразява съгласие да бъдат сключени два броя договори
за кредит за рефинансиране на овърдрафт кредит за оборотни средства в размер на
BGN 156000.00 и рефинансиране на съществуващ инвестиционен кредит в размер на
BGN 2387000, Налице е и искане за откриването на разплащателна сметка в евро от
21.05.2009г. Изброените писмени доказателства са подписани от законния
представител на „Титан- 59“ ЕООД, което бе установено и от заключението на
вещото лице изготвило назначената от съда СГЕ. Съгласно договорените условия за
рефинансирането кредитополучателят е следвало да погаси всички просрочени свои
задължения по стария кредит от 2007г. за лихви, такси и комисионни. Според
събраните и обсъдени по – горе писмени доказателства включително и заключенията
на експерта – икономист на 18.06.2009г. по банковата сметка, обслужваща стария
кредит от 2007г. от И.Н. – представител на дружеството ищец е постъпило в брой
касово плащане в размер на 33 450 лева, с които са погасени просрочените лихви
по стария кредит от 2007г. Едва след като кредитополучателя е платил
просрочените задължения по договора от 2007г., банката е предоставила новия
разрешен размер на кредита от 2009г. за погасяване на главница по стария
договор за кредит. Ето защо рефинансирането е станало възможно едва на по-късен
етап, след изпълнение на условията по новия договор за банков кредит. Именно
това е и причината посочена от вещото лице средствата по новия кредит да бъдат
отпуснати след определения за това в договора срок.
Съобразявайки изложеното съдът отхвърля аргументите на
ищеца, като приема, че последния сключвайки двата договора от 2009г. в които
изрично е посочено, че целта на кредитите по тях е за рефинансиране на старите
задължения на „Титан- 59“ ЕООД, към същия кредитодател то той е дал съгласието
си отпуснатите средства да бъдат употребени именно по този начин, от което
следва, че банката кредитор е действала съобразно договорните клаузи,
договорите са произвели своето действие и правните последици от тях са
настъпили за страните. Изрично в заключението на вещото лице – икономист е
посочено, че щом рефинансирането на старото задължение изразяващо се в неговото
пълно погасяване и възникване на ново са към един и същ кредитодател /банка/ и
е налице валидно сключен договор за това съдържащ съгласие на
кредитополучателя, то за вътрешнобанковите чисто технически операции по
превеждане и служебно разпореждане със средствата не е необходимо писмено
искане от страна на длъжника. Съобразявайки същото експертно заключение съдът
прие за неоснователен довода на ищеца според, който действията на банката по
отпускането на средствата по единия кредит не са съобразени с клаузите на
договора, тъй като усвояването им е станало след изтичане на договорения срок,
това е така тъй като изрично експерта е посочил, че правилно средствата са
преведени по сметката на кредитополучателя едва след пълното погасяване на
стария кредит от 2007г. което е било задължително условие за отпускане на
новия. Както бе коментирано по – горе последната вноска от 33 450 лева, с които
са погасени просрочените лихви по стария кредит от 2007г. е внесена в брой по
сметката на дружеството, веднага след което банката е превела за усвояване
сумата по новия кредит.
По изложените съображения съдът намира, че Договор за
инвестиционен кредит № 06-09015/27.04.2009г. и Договор за кредитна линия №
06-09014/ 27.04. 2009г., са валидно сключени, последващите действия на
кредитодателя съответно правилни и извършени съобразно законодателството и
договорните клаузи, поради което несъмнено облигационната връзка между страните
по тях е налице и същите са обвързани с правните последици и конкретните си
договорни – кредитни задължения, което пък обуславя неоснователността на
исковата претенция по основание.
Позовавайки
се отново на заключението на вещото лице – икономист съда намира, че исковата
претенция е недоказана и по размер. Пространно в заключението са коментирани
всички аспекти на кредитното правоотношение между страните, като експерта е
изразил становище, че размера на всички задължения е определен правилно и
съобразно договорните клаузи, включително при изчисляване на дължимите главници,
лихви, неустойки, такси и прочие. Експерта е обяснил и констатираната разлика
между размера на задълженията обективиран в издадените по двете заповедни
производства срещу „Титан- 59“ ЕООД, заповеди за незабавно изпълнение
и размера на вземането прие от синдика в производството по несъстоятелност
срещу дружеството, която се дължи на натрупаните за междинния период лихви
върху сумите.
Съдът
не кредитира твърдението на ищеца за липса на обезпеченост на коментираното -
прието от синдика на „Титан- 59“ ЕООД, вземане. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че вземанията по двата
процесни договора за кредит, от които са генерирани задълженията на
дружеството, към банката са обезпечени с договорна ипотека с предмет недвижим
имот собственост на кредитополучателя и особен залог върху движими вещи
собственост на „Титан- 59“ ЕООД. Ето защо съдът приема иска и в тази му част за
недоказан и неоснователен.
Искът е неоснователен и в частта,
с която се иска съда да признае за установено, че задължението по коментираното
прието от синдика вземане е погасено по давност.
Видно от приложените по делото доказателства - заповеди
за изпълнение и заявления по чл. 417 от ГПК, подадени пред Районен съд Силистра
на 04.02.2011г. и 16.02.2011г. кредиторът е инициирал заповедни производства за
събиране на сумите съставляващи приетото вземане – предмет на настоящото
производство на посочените дати през месец февруари 2011г. с което по реда на
чл. 116, б. от ЗЗД, давността е
прекъсната. Съобразявайки изложеното и обстоятелството, че и двата коментирани
договора – първоисточници на изследваното задължение са сключени на 27.04.2009г.,
а давността е прекъсната на 04.02.2011г. и на 16.02.2011г. съдът приема, че
дори и задълженията за лихви не са погасени по давност, тъй като същата е
настъпила преди изтичането на сроковете по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. Отделно с
откриване на производството по несъстоятелност срещу „Титан- 59“ ЕООД,
съобразно чл.
628а от ТЗ, давността не тече по отношение на вземането, на което се основава
молбата в конкретния случай – настоящото вземане.
По тези изложени съображения ОС намира, че ищецът не
успя да обоснове и докаже исковите си претенции - съда да
установи, че „Титан-59“ ЕООД, не дължи на „Юробанк България“ АД, сумата
посочена в т. 4 от съставения от синдика на дружеството Списък на приетите
вземания обявен по партидата на „Титан-59“ ЕООД, в търговския регистър в размер
на 4015183.11 лв. /четири милиона петнадесет хиляди сто осемдесет и три лева и
единадесет стотинки/, както и съда да установи, че процесното вземане на „Юробанк
България“ АД, не е обезпечено.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 649, ал. 6
от ТЗ в тежест на масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт следва да се възложи дължимата държавната такса за
образуване на делото в размер на 160607.32 лв. /сто и шестдесет хиляди
шестстотин и седем лева и тридесет и две стотинки и 5 /пет/ лева държавна такса за
издаване на изпълнителен лист в полза на държавата.
Предвид изхода на делото,
направеното своевременно искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
следва да заплати на ответника сторените деловодни разноски съобразно
представения и неоспорен списък по чл. 80 от ГПК, а именно 1101,50 лв. /хиляда
сто и един лева и петдесет стотинки/.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ТИТАН-59“ ЕООД, /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище в с. Айдемир общ. Силистра, и
адрес на управление с. Айдемир, ул. София № 6, общ. Силистра, - съда да
постанови решение, с което да установи, че „Титан-59“ ЕООД, не дължи на
„Юробанк България“ АД, сумата посочена в т. 4 от съставения от синдика на
дружеството Списък на приетите вземания обявен по партидата на „Титан-59“ ЕООД,
в търговския регистър в размер на 4015183.11 лв. /четири милиона петнадесет
хиляди сто осемдесет и три лева и единадесет стотинки/, с
произход Договор за инвестиционен кредит № 06-09015/27.04.2009г. и Договор за
кредитна линия № 06-09014/ 27.04.2009г., обезпечени с договорна ипотека и с
особен залог на ДМА.
ОСЪЖДА „ТИТАН-59“ ЕООД, /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище в с. Айдемир общ. Силистра, и
адрес на управление с. Айдемир, ул. София № 6, общ. Силистра, да
заплати от масата на несъстоятелността по сметка на Окръжен съд – Силистра на
основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, държавна такса в размер на 160607.32 лв. /сто и шестдесет
хиляди шестстотин и седем лева и тридесет и две стотинки и 5 /пет/ лева
държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на държавата.
След влизане в сила на решението за посочените суми да
се издаде служебно изпълнителен лист в полза на държавата.
ОСЪЖДА „ТИТАН-59“ ЕООД, /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище в с. Айдемир общ. Силистра, и
адрес на управление с. Айдемир, ул. София № 6, общ. Силистра, да
заплати от масата на несъстоятелността на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, София, ул. Околовръстен път № 260, сумата от 1101,50 лв. /хиляда сто и един
лева и петдесет стотинки/, разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението му на страните пред АС – Варна.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:……………………