№ 15479
гр. София, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20231110110981 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от И. И. Н., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Н. Х. И., ЕГН **********, против И. И.
Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК за увеличаване на
месечната издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете. Направено е и
искане за присъждане на законната лихва за забава с правно основание чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е задължен по
силата на решение № ,,/03.05.2018 г., постановено по гр.д. № 4617/2018 г. от Софийския
районен съд, 89-ти състав, влязло в сила на 03.05.2018 г., да й заплаща месечна издръжка в
размер на 150,00 лв. Сочат се увеличени нужди на ищцата предвид изминалия период от
време от определяне на предишния размер на издръжката и нейното израстване, както и
допълнителни във връзка с предстояща подготовка за кандидатстване във висше учебно
заведение. Претендира се увеличаване на месечната издръжка от 150,00 лв. месечно на
300,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба и не изразява
становище по претенцията.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
1
Видно от удостоверение за раждане /л.6 от делото/, родители на И. И. Н., ЕГН
**********, са И. И. Н., ЕГН **********, и Н. Х. И., ЕГН **********. С Решение №,, от
03.05.2018 г. по гр.д. № 4617/2018 г. по описа на СРС, 89-ти състав, бракът между страните е
прекратен по взаимно съгласие и е одобрено сключено между страните споразумение по чл.
50 СК, по силата на което ответникът се е задължил да заплаща на ищцата издръжка в
размер на 150,00 лв. месечно, считано от сключване на споразумението до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска /л.10-12 от делото/.
Установява се, че ищцата е записана като ученичка в ГПЧЕ „с.р.“, гр. п., в 10-г клас, през
учебната 2022/2023 г., в редовна форма на обучение /л.8 от делото/.
От събраните по делото писмени доказателства /л. 9 и 31 от делото/ се установява, че в
периода м. януари 2023 г. – м. април 2023 г. майката на ищцата е полагала труд при СДВР –
МВР, като е реализирала общ облагаем доход в размер на 9628,70 лв. По отношение на
ответника се установява, че за периода м. януари 2023 г. – м. май 2023 г. същият е
реализирал общ облагаем доход в размер на 10449,64 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
От представеното удостоверение за раждане се установи, че ответникът е баща на ищцата
и следователно е лице, задължено да дава издръжка. Съгласно одобреното с Решение №,, от
03.05.2018 г. по гр.д. № 4617/2018 г. по описа на СРС, 89-ти състав, споразумение по чл. 50
СК, ответникът се е задължил да заплаща на ищцата издръжка в размер на 150,00 лв.
месечно, считано от сключване на споразумението до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска. От определяне размера на издръжката на ищцата са изминали 5 години и 4 месеца,
като към датата на устните състезания същата е на 17 години. Съдът намира, че израстването
на детето в периода от определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си
2
води до увеличаване на необходимите средства за издръжката му. Нуждите на ищцата,
обичайни за деца на нейната възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./,
както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което тя се отглежда,
се установява от самия факт на биологичното й съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално. Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето
живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в
пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук
следва, че ответницата трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищцата.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата” или 195,00 лв. към момента на приключване на
устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от
единия родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за
страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно
заето по трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен
това, регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и
срещу двамата общо.
По делото се установи, че ответникът реализира доходи, както и че същият е в
трудоспособна възраст, няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, както и
да има други алиментни задължения, поради което не може да се приеме, че е в
невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. По изложените мотиви и като
съобрази възможностите на бащата, нуждите на ищцата и възможностите на другия
родител, съдът намира, че за ответника не е налице пречка да предоставя издръжка на
дъщеря си в размер на 300,00 лв. месечно, поради което искът следва да бъде уважен за
пълния предявен размер. Следва да бъде уважено и искането по чл. 146 СК.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2023 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищцата има право на разноски с оглед изхода на делото, поради което на същата следва
да се присъди сумата от 500,00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху
уважената част от същия в размер на 216,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от И. И. Н., ЕГН **********, определена Решение №,, от 03.05.2018 г. по гр.д. №
4617/2018 г. по описа на СРС, 89-ти състав, в полза на И. И. Н., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н. Х. И., ЕГН **********,
като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК И. И. Н., ЕГН **********, да
заплаща на И. И. Н., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител Н. Х. И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00 лв.,
считано от 27.02.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. И. Н., ЕГН **********, да заплати на И. И.
Н., ЕГН **********, сума в размер на 500,00 лв., представляваща сторените разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И. И. Н., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 216,00 лв., представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4