Определение по дело №510/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./………..04.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 04.04.2019 г., в състав:

                   

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

  ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Митева

въззивно частно търговско дело № 510 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 278 ГПК по частна жалба, подадена от К.А.А. срещу определение № 2212/13.02.2019г,  с което е отказано освобождаване на страната от задължението за внасяне на такси и разноски за водене на гр.д.14921/15г на ВРС, 46 с-в, евентуално само от задължението за авансиране на разход за възнаграждение на особен представител.

Частната жалба вх.17336/07.03.19г. е депозирана преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 ГПК. Жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Стоянова, излага оплаквания за необоснованост на извода на съда за възможност на лицето да заплати сума от 600лв без затруднения, като се позовава на превратното интерпретиране на безспорно установените данни за здравословно и имуществено състояние. Сочи, че макар и в трудоспособна възраст, ищецът не получава доходи от трудово или приравнено на него правоотношение, нито пенсия или социална помощ, а притежаваните от него имоти и вещи са неликвидни  и не могат да осигурят в кратки срокове нужната сума, указана като дължима от съда. С доводи за неправилно приложен закон моли отказът да бъде отменен и молбата му за освобождаване от такса и разноски да бъде уважена.

Доколкото въпросът по частната жалба не касае спора по материалното право между страните, насрещна страна не следва да се конституира в това производство.

Авансово дължимата за обжалване държавна такса е надлежно внесена. Предмет на обжалване е произнасяне по самостоятелен въпрос, обуславящо развитието на процеса, поради което попада в хипотезите на чл. 274 ал.1 т. 2 вр. ал. 3 т. 2 ГПК(т. 12 ТРОСГТК 6/2012). Съдът приема производството по частната жалба за допустимо.

Жалбоподателят е ищец, предявил осъдителен иск за присъждане на просрочена главница по запис на заповед в размер на 3840лв. Претенцията си ищецът е насочил срещу лица, за които е посочил, че са универсални правоприемници на длъжника му, като е обосновал нужда от съдействие, чрез издирване на конкретните лица, упражнили наследствени права. След снабдяване с данни от регистър на населението, ищецът сам е посочил ответник, а в последствие поради установен отказ от наследство на това лице, е насочил иска си вече срещу друг правоимащ от следващ кръг. След приключване на производство по обявяване на смъртта на новоконституирания ответник, ищецът отново е подменил лицата, срещу които е насочил иска си като изрично е посочил в молбата си от 24.04.2018г, уточнена с вх.№ 33138/17.05.18г,  че счита именно В. Атанасова П. и Г.Д.В. за наследници на своя длъжник. Именно тези лица не са били намерени на адресите си и след връчване на книжа по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК съдът е предприел действия по назначаване на особен представител на отсъстващите ответници, като е задължил ищеца да внесе 600лв аванс за разноски по възнаграждението му.

В срока за изпълнение на това указание, ищецът  е сезирал съда с искане за освобождаване на такси и разноски, като е посочил, че имотното му състояние не му позволява да заплати такава сума, тъй като няма никакви лични доходи, а притежаваните от него имоти и МПС са неликвидни. Към молбата са представени декларация за обстоятелствата по чл. 83 ал. 4 ГПК, удостоверение за липса на трудови договори и обезщетения за безработица и два нотариални акта за придобити от декларатора недвижими имоти. Съдът служебно е установил и наличие на банкови сметки, но с незначителна наличност и данни за сделките на лицето от имотен регистър и регистър на КАТ.

Въззивният съд преценява същите обстоятелства. На първо място, имуществото на лицето също не се е променяло от придобиването с две последователни сделки на 23.12.2005г на права върху две жилища, срещу задължение за издръжка и гледане на родител, запазил ползване на двата имота. Единият от тях е посочен като адрес, постоянно обитаван от майката(прехвърлителката на жилището),  и дъщерята на молителя, докато самият той е регистрирал като свой адрес друг апартамент в същата сграда. Дори и да се приеме че е налице фактическа грешка в адреса, то несъмнено другото жилище не се обитава от ползвателя му и липсва каквато и да е причина от него да се извличат доходи именно от „голия собственик“, полагащ ежедневните грижи за прехвърлителя. Следва да се съобрази и факта, че при придобиването на квота от 5/8 от това жилище, купувачът вече е притежавал на собствено основание ¼ ид.част от сделка през 1996г, като сборната квота от правата му несъмнено позволяват като мнозинство да наложи решение за начина на използване на този имот, включително и чрез отдаване под наем.

На второ място, няма никакви данни и за промяна във финансовото  състояние на лицето в периода 2016 – 2018г. – гражданина в трудоспособна възраст не е работил, не се е осигурявал, разплащателната му сметка е била закрита, а в спестовната му наличния авоар от 01.01.2017г от 7.08лв намалява с начисляване на банкови такси.  Същевременно в същия период това лице се е разпоредило с лек автомобил на 17.02.17 и е придобило друг такъв на 10.07.2018г. и периодично е внасяло значителни суми за воденето на това исково производство ( 700лв хонорар на адвокат на 30.11.15г., 153 лв такса на 18.12.2015г., 500лв депозит за особен представител на 06.10.2016г, върнати на пълномощника и внесени отново, но от страната на 28.03.2017г.). Налице са и данни за налични вземания на ищеца като кредитор, обезпечен с ипотека върху селски имот, която не е заличена понастоящем.

Явно е, че въпреки декларираната липса на всякакви доходи, ищецът е разполагал с финансови възможности да понася икономическа тежест на процеса. Тези възможности очевидно не произтичат нито от официално оповестените източници на периодичен доход, нито от имущественото му състояние (което не е било по-добро преди подаване на молбата). Така установените допълнителни обстоятелства налагат на съда да приеме, че поредното плащане на сума от 600лв не е извън паричните възможности на това лице.

Извън предметът на настоящата частна жалба (лимитиран само до въпроса дали страната е в състояние да плати определена сума или не) е въпросът доколко авансирането на разходи за назначаване на поредния особен представител по делото затруднява страната до степен да осуетява процесуалната защита. Ищецът сам е определил обема и вида на търсената защита от съда, като е предявил осъдителен иск, въпреки че нито правоприемниците на длъжника му, нито действията им по упражняване на наследствените им права са му били известни. Вместо да издири предварително легитимираните лица по реда на чл. 51, евентуално чл. 59 ЗН и да насочи иска си едва след като правоприемника на длъжника му е установен в охранително производство, кредиторът е поел риска да твърди несъществуващи задължения, като насочва иска си срещу всяко лице от още непризован да наследява ред и съответно да поема разходите за оказали се неадекватни посочвания на легитимирани лица. След първото отстраняване на нередовността на иска и посочването на ответник, всяка следваща промяна на лицата на страната на ответника следва да се третира като изменение на редовния иск по чл. 228 ал. 3 ГПК, а не като резултат от процедура по чл. 51 ЗН, приложима в исков процес само при смърт, настъпила в хода на процеса( чл. 230 ал.2 ГПК).  В този смисъл доводите за неприложимост на фигурата на особения представител за лица, поканени да упражнят наследствени права изобщо не са относими към случая. Посочените от ищеца ответници вече са конституирани въз основа на твърденията му за вече упражнени от тях права. Ако ищецът не поддържа тези свои твърдения би липсвала процесуалната легитимация на посочените страни, респективно претенцията му би била недопустима. 

В заключение, по съображения сходни с посочените от първата инстанция, въззивният съд намира, че към момента на постановяване на обжалваното определение имущественото състояние на ищеца не е било влошено и съответно той е имал същите възможности да покрива същите разходи, както и до този момент. Молбата за освобождаване от задължение за внасяне на такси и разноски е неоснователна, съответно и отказът следва да бъде потвърден.   

По тези съображения и на осн.чл. 278  ГПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Потвърждава определение № 2212/13.02.2019г,  с което е отказано освобождаване на К.А.А. от задължението за внасяне на такси и разноски за водене на гр.д.14921/15г на ВРС, 46 с-в, евентуално само от задължението за авансиране на разход за възнаграждение на особен представител.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване( чл. 274 ал. 4 вр. чл. 280 ал. 3 т.1 ГПК. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.