№
439 / 26.6.2018 г.
ДОПЪЛНИТЕЛНО
Р Е Ш Е Н И Е
град МОНТАНА, 26.06.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Димитър Цветанов
като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр. дело №200 по описа за 2018
година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Произнасянето е по реда на
чл.250,ал.1 и сл. от ГПК.
Производството пред съда е
образувано по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от КТ вр. 225,
ал.1 КТ и чл.217, ал.1 от КТ.
С Решение, постановено на 12.04.2018
година съдът се е произнесъл по предявените искове от Б.И.И..
В срока за обжалване е постъпила
молба вх.№ 12951/ 26.04.2018г. от ищеца Б.И.И. с правно основание чл.250 от ГПК, за допълване на постановеното решение, тъй като няма произнасяне по цялото
му искане, а именно на първо място по отношение на предявения иск по чл.225,
ал.1 от КТ твърди, че след като е прието, че е основателен за шестмесечен
период, съдът го уважил, като останали необезщетени 5 дни от общия шестмесечен
период. На следващо място по отношение на предявения иск по чл.217, ал.1 от КТ
счита, че не е определен правилно размера на същия, с оглед разписаното в
закона. На трето място поддържа да бъде допълнено решението, като се посочи
банковата сметка, по която да бъдат преведени присъдените суми съгласно
изискванията на чл.127, ал.4 от ГПК.
След като изпълни процедурата по
чл.250, ал.2 ГПК и се запозна с приложените към молбата писмени доказателства,
намира следното:
От противната страна в законоустановения
едноседмичен срок не е постъпило становище.
По искането за допълване на
решението по иска по чл.225, ал.1 от КТ съдът е допуснал съдебно-счетоводна
експертиза, която да изчисли размера на обезщетението за един ден, съответно за
5 дни. Заключението е прието, не е оспорено от страните.
По същество на молбата за
допълване съдът намира следното:
По първото искане за допълване на
решението по предявения иск по чл.225, ал.1 от КТ. В решението по делото съдът
е приел този иск за основателен за шестмесечен период. В мотивите е посочил, че
следва да бъде уважен в размер на 1 992.02 лева, представляващо
обезщетение за 1 месец и 25 дни, както и за сумата в размер на 4 403.52
лева, представляваща обезщетение за 4 месеца. С оглед на което остават
необезщетени от общия шестмесечен период, който е приел съда, за основателен, 5
дни. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на обезщетението
по чл.225, ал.1 от КТ за 5 дни е в размер на 262.10 лева. Съдът приема
заключението на експерта и намира, че постановеното решение следва да бъде
допълнено, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 262.10
лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за 5 работни дни.
По второто искане в молбата за
допълване на решението по отношение на предявения иск по чл.217 от КТ:
Съдът е бил сезиран с искане за
изплащане на обезщетение по чл.217, ал.1 от КТ, по който се е произнесъл в
постановеното решение и е уважил за сумата от 1 100.88 лева, в размер на брутното
трудово възнаграждение, като е изложил съображения по същество. В молбата за
допълване ищецът развива доводи, че присъдения размер не е определен правилно,
а следвало да се определи по друг начин и да се присъди допълнително
обезщетение по този иск. Искането на
ищеца в тази част не може да се обсъжда по реда на чл.250 от ГПК, тъй по своя
характер не представлява такова. Съгласно разписаното в текста, страната може
да иска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й
искане. В случая съдът е бил сезиран с иск по чл.217 от ГПК, по който се е
произнесъл, като е уважил същия в определен размер.
Искането на ищеца е в насока, че
неправилно е определен размера на това обезщетение, което съставлява по
същество жалба против постановеното решение в тази част, но не и такова, по
което съдът да се произнесе по реда на чл.250 от ГПК.
По третото искане в молбата за
посочване на банковата сметка на ищеца, същото е основателно. Ищецът с молба
вх.№ 12093/22.03.2018г. е поискал допълване на исковата си молба с посочване на
банковата сметка, по която да бъдат преведени присъдените суми. Съгласно
чл.127, ал.4 от ГПК, по осъдителни искове за парично вземане ищецът посочва
банкова сметка ***. Ищецът е посочил банковата си сметка, по която да бъдат
преведени присъдените суми, поради което следва да бъде допълнено постановеното
решение в този смисъл, като на основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК се посочи
банковата сметка на ищеца.
Искането за присъждане на
разноски съдът намира за основателно, поради което такива следва да бъдат
присъдени в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от иска и
съобразно чл.78, ал.1 ГПК. С молбата за допълване са заявени три искания, като
две от тях са уважени, а третото е оставено без уважение, поради което
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 200.00 лева
адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Монтана сумата от 50.00 лева
разноски за вещо лице.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.250 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПЪЛВА Решение №187, постановено на
12.04.2018 година по гр.дело № 200/2018 година по описа на съда, като в
диспозитива на същото добавя следното:
ОСЪЖДА ПГГС
Марко Марков с.Г.Дамяново, обл.Монтана, представлявана от Директора Андрей
Рангелов ДА ЗАПЛАТИ на Б.И. *** и сумата от 262.10 лева обезщетение за 5
дни с правно основание чл.225, ал.1 от КТ.
Банкова
сметка, ***: Банка ДСК ЕАД, IBAN: ***; BIC: ***.
ОСТАВЯ без
уважение искането за допълване на решението по иска с правно основание чл.217,
ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА ПГГС
Марко Марков с.Г.Дамяново, обл.Монтана, представлявана от Директора Андрей
Рангелов ДА ЗАПЛАТИ на Б.И. ***0.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение,
а по сметка на РС Монтана сумата от 50.00 лева разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: