РЕШЕНИЕ
№ 399
гр. Варна, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500518 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Община
Варна против решение № 34 от 04.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 4798 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шести състав, в
частта, с която е осъдена Община Варна да заплати на Д. Д. К. сума в общ
размер от 4 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под
формата на разходи за лечение на травматично увреждане на лява раменна
кост, настъпило на 11.11.2018 г. в град Варна, поради спъване в счупена
плочка на тротоар по ***, от ляво в посока ***, за закупуване на медицинско
изделие – система за еднополюсно протезиране на раменната става -, ведно
със законната лихва, считано от 15.11.2018 г., до окончателното изплащане на
обезщетението, на основание член 49 от ЗЗД; както и е осъдена Община
Варна да заплати на Д. Д. К. сумата 1 187,09 лева, представляваща сторените
в производството съдебно-деловодни разноски, на основание член 78, алинея
1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, тъй като не
са налице доказателства за заплащане на сумата от 4 500 лева за закупуване
на медицинско изделие /система за еднополюсно протезиране на раменната
става/ от страна на ищцата, доколкото в касовия бон не се посочва кое лице е
1
платило. Същото не може да бъде прието и от представения талон за
медицинско изделие. Възразява се и против присъдените разноски. Иска се
отхвърляне на иска за сумата от 4 500 лева.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва. Излага се, че
първоинстанционният съд правилно е ценил събраните доказателства, като е
установено безспорно, че ищцата е направила посочения разход. Желае се
потвърждаване на атакуваното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излагат твърдения, че на 11.11.2018 г. при движение
по тротоар по *** отляво в посока *** ищцата се спъва в счупена тротоарна
плочка и кракът й попада в образувалата се дупка. В резултат на това тя губи
равновесие и пада на лявата си страна, при което удря ръката си в областта на
лявото рамо. На 12.11.2018 г. постъпва в МБАЛ „Св. Анна - Варна“, където
след преглед е установена фрактура на главата и шийката на ляв хумерус с
дислокация на фрагменти, многофрагментна фрактура на главата на
раменната кост с изместване дорзално и фрактуриране на част от шийката и
оток на мускулите на раменния пояс, което налoжило оперативно лечение. На
15.11.2018 г. ищцата закупила медицинско изделие /система за еднопосочно
протезиране на раменната става/ на стойност 4 500 лева. На 16.11.2018 г.
ищцата била оперирана в същата болница, като й било извършено частично
еднопротезиране - смяна на лявата раменна става и имобилизация в ортеза.
На 21.11.2018 г. заплатила деветдневен болничен престой в отделението по
ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ в размер на сумата
52,20 лева. Твърди се, че пропадането в необезопасена тротоарна плочка е в
резултат на поведение на лица, които ответната Община е натоварила да
следят за изправност на пътната настилка.
Ответникът оспорва иска в частта за имуществени вреди под формата на
разходи за закупуване на медицинско изделие - система за еднопосочно
протезиране. Сочи, че разходите за закупеното медицинско изделие не могат
да се удостоверят единствено с касов бон, а е необходима и фактура за това.
Без фактура не би могло да се установи, че разходът е извършен от ищцата.
Признава, че ищцата е имала нужда от медицинското изделие.
Правната квалификация на предявения от ищцата Д. Д. К. иск е по член
49 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като се основава на
твърдения за причинени й от ответника имуществени вреди за лечение и
2
болничен престой в резултат на недобросъвестно изпълнение на
задълженията на ответника.
С влязло в сила решение № 260610 от 22.02.2021 г., постановено по гр.д.
№ 5060/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, тридесет и пети състав,
Община Варна е осъдена да заплати на ищцата Д. Д. К. сумата 1000 лева -
частичен иск от целия в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, произтичащи от
травматично увреждане на лява раменна кост, настъпило на 11.11.2018 г. в
град Варна поради спъване в счупена плочка на тротоар по *** отляво в
посока ***. Производството по посоченото дело е между страните по
настоящия спор и е имало за предмет отговорността на ответника за вреди от
противоправно поведение на лица, на които Община Варна е възложила
дейности по поддържане на градската среда, в резултат на което поведение
ищцата е паднала в счупена тротоарна плочка. Така постановеното решение
има сила на пресъдено нещо и същото следва да бъде зачетено на основание
член 297 от ГПК. Задължението за зачитането силата на пресъдено нещо е
определена като отговорност на съда да възприеме като свое, скрепено със
сила на пресъдено нещо, съдебно установяване и да изхожда от него при
своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от силата на пресъдено
нещо, като не може поради това да пристъпва към нова проверка на фактите,
обуславящи съдебно установеното право, нито към ново прилагане на закона
към установените факти. Изводът е, че в настоящия случай ответникът може
да прави възражение относно само размера на исканото обезщетение, но не и
по отношение на фактите, определящи основанието на иска.
В процесния случай спорът се свежда до това дали ищцата е извършила
разход в размер на 4 500 лева, представляващ закупуване на медицинско
изделие - система за еднопосочно протезиране на раменната става. Сумата от
52,20 лева, представляваща потребителска такса за осъществено болнично
лечение не се оспорва.
За установяването на тези обстоятелства на ищцата е издадено съдебно
удостоверение, в отговор на което от МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД са
изпратили талон за медицинско изделие с посочен пациент Д. Д. К. от
отделението по ортопедия, представляващо система за еднополюсно
протезиране на раменна става, и фискален бон с посочено основание
„медицинско изделие“ на стойност 4 500 лева от дата 15.11.2018 г., като е
посочено е, че няма издадена фактура по касовия бон.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-
медицинска експертиза се установява, че приложените към делото документи,
описани в експертизата, са относими към проведеното лечение на ищцата.
В производството са ангажирани гласни доказателствени средства
3
посредством разпита на свидетеля К.Г.К. - съпруг на ищцата -, от които се
установява, че ищцата е счупила лявото си рамо, като се е лекувала в
Окръжна болница; разходите в размер на 4 500 лева ги заплатили двамата
като семейство в касата на болницата, за което им бил издаден документ във
връзка със закупуването на медицинското изделие, което описва като
керамична раменна става на лявата ръка. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Колев, които са основани на непосредствени впечатления и са
подкрепени от други доказателства по делото, при условията на член 172 от
ГПК.
Основното възражение на ответника е, че представеният касов бон и
талонът от болницата не доказват, че точно ищцата е заплатила
претендираната сума от 4 500 лева.
На първо място следва да бъде отбелязано, че съгласно член 113, алинея
3 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е
данъчно незадължено физическо лице, тоест на физическо лице, което няма
ДДС регистрация, тъй като физическите лица по правило не се регистрират по
закона за ДДС. Ако обаче физическото лице иска да му бъде издадена
фактура, доставчикът на услугата трябва да се съобрази с това – член 113,
алинея 6 от ЗДДС. За ищцата не е било задължително издаването на фактура
и, имайки пред вид емоционалното и психическото й състояние в момента,
както и това на съпруга й, то съдът намира, че те едва ли са могли да
съобразят, че могат да изискат фактура за закупеното медицинско изделие.
Касовата бележка /фискален бон/ е първичен счетоводен документ, който
се издава задължително за всяко отделно плащане в брой по доставка на
стока или услуга, независимо дали за тази доставка е издадена фактура.
Изключенията от това правило са плащания в брой на нотариус, адвокат или
други свободни професии. Задължителните реквизити на касовата бележка са
наименование и адрес за кореспонденция на лицето; наименование и адрес на
търговския обект; пореден номер на касовата бележка; единен
идентификационен код по БУЛСТАТ на лицето; идентификационен номер по
ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица; име или номер на касиера;
наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги; обща сума за плащане; дата и час на издаване;
текст "фискален бон"; индивидуални номера на ФУ и фискалната памет;
номер касово място за лицата, работещи с контролна лента на електронен
4
носител. Не е налице задължение в касовия бон да бъде вписано името на
лицето, извършващо покупката. Поради това и ищцата е поискала
представянето от МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД на издадения от отделението
по ортопедия и травматология талон за медицинско изделие и касовата
бележка. От така представените писмени доказателства, заключението на
вещото лице по СМЕ и свидетелските показания безспорно се установява, че
К. е имала нужда с оглед установените травматични увреждания от
посоченото медицинско изделие, че то е закупено непосредствено преди
извършването на хирургическата интервенция от МБАЛ „Св. Анна - Варна“
АД за посочената сума.
Изложеното води до извод за основателност на предявения иск.
С оглед на изложеното и поради идентичните крайни изводи, до
които достигна въззивният съд, то първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
По разноските
Въззиваемата К. е претендирала заплащането на сторените от нея
разноски пред настоящата инстанция, които следва да й бъдат присъдени на
основание член 78, алинея 3 от ГПК съобразно изхода на спора. Пред
въззивната инстанция К. е сторила разноски в размер на 1 500 лева за
адвокатско възнаграждение, за което се представя списък по член 80 от ГПК
и доказателства за извършването им.
Процесуалният представител на въззивника е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, обсъждайки така
направеното възражение, основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК,
намира същото за основателно. Съобразно нормата на член 7, алинея 2, точка
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията й към датата на сключване на договора за
правна помощ и съдействие – 16.03.2023 г./ за една инстанция дължимото
минимално възнаграждение е 855,22 лева, която сума въззивникът следва да
заплати на въззиваемата.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34 от 04.01.2023 г., постановено по гр.д.№
5
4798 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шести състав.
ОСЪЖДА Община Варна БУЛСТАТ *********, представлявана от
кмета И.П., да заплати на Д. Д. К. ЕГН ********** с адрес в *** сумата от
855,22 /осемстотин петдесет и пет 0,22/ лева, представляваща стойността на
направените разноски по делото пред въззивната инстанция, на основание
член 78, алинея 1 и алинея 5 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
3, точка 1, предложение първо от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6