Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 16.11.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
на шестнадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: красимира
божакова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1166 по описа за 2016 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е пo обективно съединени искове с правно основание чл.23, ал.1 СК и чл.29,
ал.3 СК, предявени от Ф.Х.Ф., ЕГН ********** ***, комплекс
„с., №. ВХ. б., ЕТ. АП.-съдебен адрес:***, чрез адв. В.Д. и адв. Н.Б.,
против С.К.Ф., ЕГН: ********** с адрес: ***, комплекс „С..“ №.., вх…, ет…, ап….
ИщЕЦЪТ, чрез пълномощниците
си адв. В.Д. и адв. Н.Б. твърди, че с ответницата били бивши съпрузи. Бракът им бил
прекратен с решение №407/21.12.2015 г., постановено по гр. д. №891/2015 КРС, II
гр. с., влязло в сила на 21.12.2015 г.. Твърди, че по време на брака си с
ответницата той бил закупил следното имущество:
I НЕДВИЖИМИ ИМОТИ:
1. АПАРТАМЕНТ №.. на .. етаж, вход .., блок .. в комплекс
„С..”, гр. С.., с площ от 70.84 кв.м., с идентификатор .. по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД- 18-8/11.03.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, ВЕДНО С ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №14 с площ от 5.55
кв.м. и ВЕДНО С 2.145% идеални части от общите части на сградата.
Апартаментът бил придобит с договор за замяна от 04.05.1992 г. сключен
между ищеца и Кмета на О.. с.. гр. К... Замененият апартамент бил на стойност
35 112 лв., а новопридобитият – на стойност 52 058 лв.. Данъчната
оценка на апартамента към настоящия момент била 7 599.20 лв.;
2. ГАРАЖ с
площ от 21.00 кв.м., находящ се в гр.С.., комплекс „С..”. Гаражът бил придобит
на 29.08.2002 г. с нотариален акт за покупко-продажба №140, т.11, peг. №4803, дело
№317/2002г. на нотариус С. Р., с рег. №099 на НК, за сумата от 500 лв..
Данъчната оценка на гаража към настоящия момент била 1 436.20лв.;
3. ГАРАЖ
с площ от 35.60 кв.м., находящ се в гр.С..,
комплекс „С..”. Гаражът бил придобит на 24.06.2005 г. като било закупено
правото на строеж с нотариален акт №161, III, рег.№4994, дело №537/2005 г. на нотариус
С. Р., с рег. №099 на НК, за сумата от 500 лв.. Данъчната оценка на гаража към
настоящия момент била 1 817.70 лв.;
4. УПИ №IV – незастроен,
отреден за бензиностанция, АГСС и обслужваща складова дейност в кв.34 на с. б.,
общ. Карлово с площ от 1989 кв. м. по документ за собственост и 1850 кв. м. по
скица. Имотът бил придобит на 12.12.2002 г. с договор за доброволна делба №82, III, рег. №6704, дело
№427/2002г. на нотариус С. Р., с рег. №099 на НК. Стойността на придобития дял
по данъчна оценка била 2078.50 лв.. Данъчната оценка на имота към настоящия
момент била 7 440.80 лв.;
5. УПИ №VII – незастроен,
отреден за производствено складова и обслужваща дейност в кв.34 на с. Б.., общ.
К.. с площ от 1989 кв. м.. Имотът бил придобит на 23.04.2007 г. с нотариален
акт за покупко-продажба №198, т.11, рег.№4565, дело №354/2007 г. на нотариус С.
Р., с рег. №099 на НК, за сумата от 7100 лв.. Данъчната оценка на имота към
настоящия момент била 10 989.20 лв.;
6. ЛИВАДА с
площ от 4 дка, пета категория, находяща се в с. Б…, общ. К.., местност „К….“,
за който имот по земеразделителния план на същото землище и местност ЕКАТТЕ
.. в масив 7 е отреден парцел 28. Имотът
бил придобит на 22.04.2005 г. с нотариален акт за покупко-продажба №165, т.II, рег.№3276, дело
№356/2005 г. на нотариус С. Р., с рег.№099 на НК, за сумата от 203 лв.. Данъчната
оценка на имота към настоящия момент била 303.60 лв.;
7. ЛИВАДА с
площ от 1.899 дка, пета категория, находяща се в с. б.., ОБЩ б., М. к.за който
имот по земеразделителния план на същото землище и местност ЕКАТТЕ .. в масив 7 е отреден парцел 109. Имотът бил
придобит на 17.10.2008 г. с нотариален акт за покупко-продажба №120, т.V, рег. №12056, дело
№900/2008 г. на нотариус С. Р., с рег. №099 на НК, за сумата от 100 лв..
Данъчната оценка на имота към настоящия момент била 144.10 лв.;
8. ЛИВАДА с площ от 1.999 дка, пета
категория, находяща се в с. б.., ОБЩ€ б., М. к.за който имот по
земеразделителния план на същото землище и местност ЕКАТТЕ .. в масив 7 е отреден парцел 108. Имотът бил
придобит на 19.12.2008 г. с нотариален акт за покупко-продажба №8, т.VII, рег.№14779, дело
№1180/2008 г. на нотариус С. Р., с рег. №099 на НК, за сумата от 110 лв..
Данъчната оценка на имота към настоящия момент била 164.90 лв.
9. ЛИВАДА с
площ от 2.199 дка, пета категория, находяща се в с. б.., ОБЩ€ б., М. к.за който
имот по земеразделителния план на същото землище и местност ЕКАТТЕ .. в масив 7 е отреден парцел 72. Имотът бил
придобит на 21.05.2007 г. с нотариален акт за покупко-продажба № 112, т.III, рег. №5583, дело
№466/2007 г. на нотариус С. Р. с peг. №099 на НК за сумата от 120 лв.. Данъчната оценка
на имота към настоящия момент била 166.90 лв.;
10. МАНИПУЛАЦИОНЕН
СКЛАД със застроена площ от 676 кв.м., построен в парцел III, кв.34 по плана на
с. б.. Имотът бил придобит на 20.05.2005 г. с нотариален акт за покупко-продажба
№88, т.II, рег. №4370, дело №288/2005г. на нотариус С. Р., с рег.№099 на НК, за
сумата от 671 лв..Данъчната оценка на имота към настоящия момент била 9 928.80
лв.
11. УПИ №III – стопански двор в кв.34 на с. б., общ. К..
с площ от 4680 кв. м.. Имотът бил придобит на 04.11.2005 г. с договор за
изкупуване правото на собственост върху недвижим имот от 04.11.2005 г. с Кмета
на Община К.., за сумата от 14040 лв.. Данъчната оценка на имота към настоящия
момент била 17 105.40лв..
II. МПС:
1. ЛЕК АВТОМОБИЛ „ОПЕЛ КОРСА” с рег. № РВ .. МС,
придобит на 03.01.2011 г.. за сумата от 5000 лв.. Застрахователната сума на
автомобила към момента на закупуването му била 2 900 лв.;
2. ЛЕК АВТОМОБИЛ
„ОПЕЛ КОРСА” с рег. № РВ .. MX, придобит на 25.11.2011 г. за сумата от 1000 евро
/от които 700 евро – цена на автомобила и 300 евро платени за транспортирането
му от И../. Застрахователната сума на автомобила към момента на закупуването му
била 1 100 лв.
Ищецът твърди, че апартаментът в гр. С.. придобил, като го заменил с
притежавания от него апартамент №.. на .. етаж, вход .., блок .. в комплекс
„С..”, гр. С.. след като доплатил в брой сумата от 16 946 лв.. Както
средствата за закупуването на първия апартамент, така и тези, с които доплатил
разликата в цената на двата апартамента, били изцяло лично негови – дарени от
родителите му и чичо му. През този период от време работел във „***“ – С..,
както било видно от приложеното към исковата молба копие от трудовата му
книжка. С изключение на апартамента в гр. с. всички гореописани недвижими имоти
и МПС били придобити през периода от 2002 г. до 2008 г., включително. През този
период от време работел в чужбина и реализирал значителни по размер доходи,
както било видно от извлечението от осигурителната му сметка, издадено от
Националния осигурителен институт на Република И…. През същия този период
ответницата или нямала постоянни доходи, или работела на минимална работна
заплата. Всички гореописани недвижими имоти и МПС били закупени изцяло с негови
средства. Гаражът по т.3 също бил построен изцяло с негови средства и труд.
Освен че влагал всичко припечелено в закупуване на имущество, изцяло издържал
семейството и полагал всички грижи за него. Осигурявал средства за отглеждането
и възпитанието на децата, за почивка на семейството, плащал всички данъци и
консумативни разноски – ток, вода, телефони, интернет, телевизия, както и
всички разходи по поддръжка на недвижимото и движимо имущество, подробно
описано по-горе. Родителите на ищеца също ги подпомагали, като им давали пари
на ръка и им предоставяли хранителни продукти.
Ответницата от своя страна по никакъв начин не допринасяла за
благополучието на семейството – нито чрез средства, нито чрез труд, нито чрез
отглеждане на децата или чрез работа в домакинството. Тя харчела единствено за
себе си получаваното от нея трудово възнаграждение и дори започнала извънбрачна
връзка, което станало причина за техния развод. Нещо повече, голямата им дъщеря
навършила пълнолетие на 29.06.2000 г., а малката – на 19.05.2005 г., така че
грижата за децата следвало да се разглежда като елемент от съвместния принос
единствено за имотите, придобити преди 19.05.2005 г..
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
- да признае за установено, че придобитият по време на брака им с
ответницата апартамент №.. на .. етаж, вход .., блок .. в комплекс „С-…“,
гр.с., с площ от 70.84 кв.м., с идентификатор … по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-8/11.03.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, ВЕДНО С ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №14 с площ от 5.55
кв.м. и ВЕДНО с 2.145% идеални части от общите части на сградата е негова лична
собственост;
- да му бъде присъден по-голям дял от общото придобито по време на брака
имущество в съотношение 90% за ищеца и 10% за ответницата;
- ако бъде уважен искът по чл.23, ал.1 СК, апартаментът да бъде изваден
от СИО, а ако този иск бъде отхвърлен, апартаментът да бъде включен в СИО с
оглед определяне на по-големия принос на ищеца в придобиването му;
Претендират се и направените по делото разноски.
ответницата, представлявана от пълномощника си ад. К.Н., намира
иска за неоснователен. Потвърждава, че с ищеца Ф.Х.Ф. били бивши съпрузи.
Гражданският им брак бил сключен на 20.12.1981 г. и прекратен с Решение №
407/2015 г., постановено по гр. д. №891 /2015 г. ,влязло в законна сила на
21.12.2015 г. по описа на КРС. Не оспорва обстоятелството, че по време на брака
си били закупили описаните в исковата молба недвижими имоти от точка 1 /едно/
до точка 11 /единадесет/, както и двата броя леки автомобили: „Опел Корса“ с
рег. № РВ .. МС и „Опел Корса“ с рег. № РВ .. MX. Твърди, че закупените по
време на брака недвижими имоти и МПС представлявали семейна имуществена
общност, т. е. след прекратяване на гражданския им брак двамата притежавали от
тях по ½ ид. част – така, както било уредено в чл. 21, ал.1 от СК, а
именно: „Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са
придобити.” В следващата ал.2 от СК се давало разяснение на съвместния принос,
изразяващ се във влагане на средства, труд, в грижа за децата и в работа в
домакинството. Искът бил неоснователен и недоказан, защото ответницата имала
съществен принос – работела, грижела се за децата, за ищеца и за цялото
домакинство. Цялата си заплата давала за задоволяване нуждите на семейството. В
никакъв случай съпругът ѝ нямал по-голям принос за всички придобити през време брака
недвижими имоти и МПС-та, нито пък бил получавал по-голямо трудово
възнаграждение. Не само, че не подсигурявал благополучието на семейството, а
дори бил прекратил издръжката на малката им дъщеря като студентка, което
наложило тя да прекъсне редовното си обучение и да следва задочно, за да се
издържа. Не било вярно твърдението, че ответницата имала извънбрачна връзка –
напротив, такава имал ищецът, който още преди прекратяване на брака заживял с
друга жена в общежитието на „***“ в гр. С.. Преди тази връзка имал и друга,
докато бил в И... По отношение на лекия автомобил „ОПЕЛ КОРСА“, с рег. № РВ ..
МХ, ответницата твърди, че ищецът и децата ѝ го били купили като подарък
за петдесетгодишния ѝ юбилей. След като ѝ е подарена, колата била
нейна лична собственост и ответникът нямал никакво право на идеална част от
нея. Твърди, че точно поради тази причина на 28.08.2015 г. ответникът я
уведомил, че бил взел ключа на гаража, влезнал вътре и унищожил цялата
електронна система, изпокъсал всички кабели, взел акумулатора и дори сипал
пясък в двигателя, след като не успял да го свали. Заплашил я, че ще предаде
колата на вторични суровини. Сега лекият автомобил бил спрян от движение. Това
представлявал ответникът – след като нещо не можел да го притежава, бил
способен да извърши дори и престъпление, без да чувства неудобство и срам от
постъпката си.
Неоснователна и недоказана била и претенцията на ищеца
да бъде установено, че придобитият по време на брака АПАРТАМЕНТ № …., вх…, ет…, бл…, находящ се в
гр. С…, комплекс „С..“, ведно с избено помещение №.. и ведно с 2,145 % идеални части от общите части на сградата, е
негова лична собственост. При сключването на брака двамата с ищеца работили във
„***“ - гр. С… Живеели в с. б., обл. П... След раждане на първото им дете, от
завода им дали гарсониера. След като се родило и второто им дете, гарсониерата
им била малка, поради което се наложило като работещи във „***“ да подадат
молба за по-голямо жилище, което да отговаря на семейните им нужди. Молбата,
която подали била уважена и им дали настоящия апартамент срещу замяна на
гарсониерата, като заплатили разликата от стойността му. Сумата, която
доплатили, била от техни спестявания. Трудовото възнаграждение, което
получавали, позволявало да съберат сумата. Изложеното в исковата молба от
ищеца, че родителите му дали сумата било несериозно, тъй като те не били дали нито
веднъж дори един лев, камо ли цялата сума. Двамата с ищеца работели и имали
достатъчно средства, тъй като нейните родители им помагали, за да могат да
спестяват, за разлика от неговите родители, които въобще не помагали и дори не
познавали децата. Претенцията на ищеца била недоказана, тъй като през онзи
период от време нямал никакви наследствени имоти или направени дарения, които
да се третират като лични средства. Апартаментът бил изплатен изцяло с общи
семейни средства, поради което направеното му искане за установяване, че е
изплатен с лични средства било неоснователно и недоказано.
Искането на ищеца, за присъждане на по-голям дял от
апартамента поради по-голям негов принос също било неоснователно и недоказано,
тъй като приносът и на двамата съпрузи бил еднакъв. До 1992 г. и двамата
работили във „***“. Получаваното трудово възнаграждение го влагали за нуждите
на семейството, една от която била да си закупят по-голямо жилище, тъй като
семейството се било увеличило с още едно дете.
МОЛИ съда да отхвърли исковата претенция и да ѝ
присъди разноски.
От събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото и е видно
от представените писмени доказателства, че страните са бивши съпрузи, като
сключеният помежду им на 20.12.1981 г. брак, е прекратен с решение
№407/21.12.2015 г., постановено по гр. д. №891/2015 по описа на РС Карлово,
влязло в сила на 21.12.2015 г..
Страните не спорят също
така, че през време на брака си са
придобили всички описани в исковата молба недвижими имоти и МПС. Това се
потвърждава и от приложените по делото нотариални актове, договори, заповеди,
скици, схеми, удостоверения за данъчна оценка и за застрахователна сума.
По делото е представена
настанителна заповед №../07.01.1983 г., с която на ищеца Ф.Ф. е отдаден под
наем апартамент №. на . етаж, вход .., блок .. в комплекс „С..”, гр. С…
Впоследствие, с договор за покупко-продажба от 09.04.1992 г. – приложен по
делото, този апартамент е закупен от Ф.Ф..
Видно от приложения договор от
04.05.1992 г., АПАРТАМЕНТ №.. на .. етаж, вход ., блок .в комплекс „С..”, гр.
с., с площ от 70.84 кв.м., с идентификатор ..по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД..11.03.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК, ВЕДНО С ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №.. с площ от 5.55 кв.м. и ВЕДНО С
2.145% идеални части от общите части на сградата е бил придобит от Ф.Ф. в
качеството му на купувач след замяна със собствения му апартамент №.. на ..
етаж, вход .. блок .. в комплекс „С.., гр. с., с площ от 42.64 кв. м..
Замененият апартамент е бил на стойност 35 112 лв., а новопридобитият – на
стойност 52 058 лв., като разликата в цените на двата имота в размер на 16
496.00 лева е била изплатена от Ф.Ф.
По делото е изготвена
съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че пазарната стойност на
всички описани в исковата молба недвижими имоти и МПС е общо в размер на 146
096.66 лева.
По делото е допусната и приета и
съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, след запознаване с
материалите по делото и извършени справки и изчисления, е установило размера на доходите на всеки от
съпрузите през време на брака, а именно:
От 21.12.1981 г. до 05.07.1999
г. – дата на деноминацията, брутните доходи на ищеца Ф.Ф. са били в общ размер
на 7 166313.16 лева, а на
ответницата С.Ф. са били в общ
размер на 5 156971.07 лева.
От 06.07.1999 г. до 21.12.2015
г. брутните доходите на ищеца Ф.Ф. са били в общ размер на 3 00757.21 лева, а на ответницата С.Ф.
са били в общ размер на 41759.17 лева.
От показанията на свидетеля
В..Н. Т. се установява, че ищецът е неин вуйчо. Ответницата, която ѝ се
падала учинайка, работела преди години в училищната библиотека в с. б., след
това във „***“ – с., а впоследствие била музеен уредник в К... Ищецът през 1991 г.
започнал работа като шофьор на ТИР и като такъв пътувал до СССР, Германия
Италия. Понастоящем все още се занимавал с тази работа, а освен това получавал
доходи и от отглеждане на животни. Първоначално страните живеели в гарсониера,
а след това се преместили в по-голям апартамент в гр. с., к-с „С..“. Този
апартамент бил закупен с парите от продажбата на гарсониерата, както и с
финансови средства, предоставени от бащата на ищеца. Всички други недвижими
имоти и МПС съпрузите придобили с пари от трудовите възнаграждения на ищеца.
Ответницата имала малки доходи и не можела да окаже финансова помощ. Доходите
на ищеца позволявали да осигурява добър живот на семейството – водел децата на
екскурзии, на море, купували вещи и консумирали хранителни продукти, които по
онова време не всеки можел да си позволи. Той бил грижовен баща, но въпреки
това ответницата все недоволствала от него и несправедливо го обвинявала, че
бил мързелив и не осигурявал достатъчно средства. Ищецът никога не бил
упражнявал физически или психически тормоз над семейството си. На двете деца на
страните – К.. и Х… им било забранено от ответницата да се виждат с родителите
на ищеца но въпреки това последните им изпращали подаръци и помагали финансово
на семейството, включително и за строежа и закупуването на недвижими имоти.
От показанията на свидетеля
й.р.й.се установява, че познава страните по делото. Живеел в близост до имота
им в с. б.. В периода от 2003 г. до 2007 г. бил кмет на селото, а преди това около .. години работел във
„***“ – с.. Страните също работели в определен период във „***“, като
ответницата преди това била библиотекарка в с. б., а по-късно била уредник в музей.
Ищецът след периода си в завода започнал работа като международен шофьор и
пътувал най-често до СССР и Германия. Освен това Ф. и родителите му се
занимавали и с отглеждане на животни в с. б.. Той печелел добре и благодарение
на неговите доходи семейството му закупило множество недвижими имоти –
апартамент, земеделски земи, бензиностанция, гаражи и др.. Апартаментът в кв.
„С..“ в гр. с. бил закупен с пари от продадената гарсониера, в която живеели
преди това, а финансово помогнал чичото на ищеца – брат на неговия баща.
Доходите на съпругата му С. били значително по-ниски от неговите.
От показанията на свидетелката
Х… Ф.Ф. се установява, че е дъщеря на страните по делото. Отношенията между тях
както преди, така и в момента били обтегнати. Спомените ѝ от детството
били, че единствено майка ѝ полагала грижи за нея, като ѝ помагали
и нейните родители. Ответницата била тази, която възпитавала нея и сестра
ѝ, тя се грижела за домакинството, а баща им постоянно пътувал. Когато се
прибирал, било за кратко, но дори и тогава не се задържал в дома им. Ставал
рано, излизал някъде и се прибирал късно след полунощ. Злоупотребявал с алкохол
и в пияно състояние тормозел психически и физически съпругата си и децата.
Обиждал ги, заплашвал ги и ги удрял. Имало случай, при който казал на дъщерите
си, че ще си измие краката, а те ще изпият водата. Тогава свидетелката била
ученичка в .. клас. При друг случай пребил сестра ѝ – също ученичка, и я
заключил в подземие, където тя престояла цяло денонощие. Свидетелката пък
заключил за 5-6 часа в банята. С братовчедка си В..се познавала бегло. Тя
идвала няколко пъти у тях и излизала със сестра ѝ, но не можело да се
каже, че били близки. Почивките, на които ги водел баща ѝ били платени от
завода. По-големите неща, които свидетелката притежавала били купени от баба
ѝ и дядо ѝ по майчина линия. Те винаги помагали на семейството, за
разлика от родителите на баща ѝ. Баба ѝ по бащина линия мразела
майка ѝ и я обиждала, а ищецът не правел нищо, за да защити съпругата си.
В последно време свидетелката била провела два разговора с баща си, само
колкото да чуе от него, че майка ѝ е курва. Той самият, след като се
изнесъл от дома им имал връзка с друга жена в И.. и впоследствие заживял с нея.
От показанията на свидетелката
я.б.п.се установява, че е съседка на страните по делото и ги познава много
добре. Почти всеки ден си ходели на гости, децата им израснали заедно. С. била
много добра жена и грижовна домакиня. У тях винаги било чисто и подредено.
Поддържала домакинството, грижела се за децата и ги възпитавала. Ф. често
отсъствал по работа, имало и период, през който бил безработен. Когато се
прибирал от курсове, отивал някъде – на село или с приятели. Не обръщал
достатъчно внимание на децата си, а те имали нужда от него. Малката му дъщеря
споделила със свидетелката, че „татко все го няма“ и че се прибирал „почерпен“.
Родителите на С. много им помагали – пращали им храна, давали им и пари, а тези
на Ф. свидетелката не ги познавала. В апартамента в с. бил правен ремонт от
ответницата – свидетелката ги виждала с децата да носят до петия етаж торби с
материали. На с. б. започнали да строят вила и местото го поддържала С., но
след развода Ф. изнесъл мебелите, имотът запустял и бил занемарен. Била чувала
през време на брака между страните, че ищецът имал връзки с други жени, докато
за ответницата нямало подобни слухове.
Съдът, изграждайки вътрешното си
убеждение прави следните изводи от правна страна:
По иска по чл.23, ал.1 СК:
Предявен е установителен иск за
собственост, основан на настъпила пълна трансформация на лично имущество в
придобит по време на брака на страните по възмезден начин недвижим имот. За
предявяване на иска няма предвиден срок и доколкото в одобреното от съда
споразумение по чл. 51 от СК, при развода им страните не са уредили
имуществените си отношения, искът се явява допустим.
Съгласно чл.21, ал.1 и ал.3 от СК, придобитите по време на брака на страните имущества по презумпция са тяхна
съпружеска имуществена общност. Оборването на тази презумпция и доказването, че
придобито по време на брака имущество е лична собственост, тъй като е придобито
с лични средства на един от съпрузите – чл.
23 от СК, е изцяло в тежест на този съпруг. Същият следва да докаже, не
само че е притежавал лични средства от преди брака, но и че именно тези лични
средства са вложени при закупуването на имота, за който се спори. Ищецът носи
доказателствената тежест да установи твърденията си за придобиване на процесния
апартамент с изцяло лични средства.
Съгласно задължителните
разяснения на ПП ВС №5/72г., което и при настоящия СК запазва действието си,
придобитите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи не
принадлежат общо на двамата съпрузи, ако са придобити със средства, получени
срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, които той е притежавал
преди брака или е получил след сключването му по наследство или дарение. С
посоченото ПП ВС са дадени и разяснения за меродавния момент, към който следва
да се прецени влагането на лични, извънсемейни средства, а именно – моментът на
придобиването на вещите, определен съобразно общите правила за прехвърлително
действие на съответния придобивен способ.
Както вече се посочи,
апартаментът (гарсониерата), който е бил заменен с процесния АПАРТАМЕНТ №.. на ..етаж,
вход .., блок .. в комплекс „С.., гр. с., с площ от 70.84 кв.м., с
идентификатор ..по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед №РД- ../11.03.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, ВЕДНО С ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ №14 с площ от 5.55 кв.м. и ВЕДНО С 2.145% идеални части от общите
части на сградата е бил закупен от Ф.Ф. с договор за покупко-продажба от .. г..
Вещно правният ефект по
договора за покупко-продажба възниква в патримониума на договаращия купувач, а
доколкото той е в брак – при режим на имуществена общност на съпрузите, по
силата на законовата презумпция на чл.19 ал.3 СК 1985 г. (отм.), която е
действала по време на придобиването на имота. Съгласно чл.13 СК (отм.)
недвижимите и движими вещи, придобити по време на брака, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо на чие име са били придобити, и служат за
задоволяване на нуждите на семейството, т. е. без значение в случая е, че в
договора за покупко-продажба от 1992 г. за собственик на имота е бил признат
единствено Ф.Ф., без да е записано и името на съпругата С.Ф.. От това следва,
че правата върху гарсониерата са възникнали не само за страната, която е
договаряща, но и за лицето, с което е в брак, а оттук – и правата върху
процесния АПАРТАМЕНТ №.. на ..етаж, вход .. блок ..в комплекс „С…”, гр. с.. От
изложеното дотук следва, че претенцията на ищеца Ф.Ф. за пълна трансформация би
била основателна, ако при условията на пълно и главно доказване докаже, че
гарсониерата е била закупена изцяло с негови лични средства; че лично негови са
били и средствата, с които е била доплатена разликата в цената между
гарсониерата и процесния апартамент, с който е била заменена; че липсва принос
от страна на съпругата му.
Съгласно чл. 21 ал. 2 от СК от
2009 (чл.19,ал.2 СК от 1985г отм.) съвместният принос може да се изрази във
влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството, като
нито един от изброените в закона начини за включване на съпрузите чрез принос в
придобиване на имуществото по време на брака не е възприет от законодателя като
имащ най-голямо или преимуществено значение. Не може да се приеме следователно,
че приносът, изразяващ се във влагане на средства е по-значим от приноса,
изразяващ се в личен труд или в грижи за децата и работа в домакинството. Преценката
винаги следва да се извършва конкретно чрез съпоставяне на приноса на двамата
съпрузи, независимо от начина, по който всеки един от тях е съдействал за
материалните придобивки на семейството. В случай, че само единият съпруг е
реализирал доходи, но другият съпруг изцяло е поел грижата за децата,
семейството и домакинството, следва да се преценява и степента на ангажираност
с грижите за децата, вкл. с оглед техния брой, възраст, а оттам и да се прецени
обема на извършваната домакинска работа.
Всеки от съпрузите следва да
докаже и то по категоричен начин своя принос. На доказване подлежи както
влагането на средства от трудово възнаграждение,така и полаганият труд в
домакинството и грижите за децата. За да бъде възможно съпоставянето на
приноса, следва да се установи размерът на вложените средства, количеството
полаган личен труд, действията, чрез които са осъществявани грижите за децата,
както и работата в домакинството. При извършване на съпоставянето следва да се
вземат предвид броя и възрастта на децата,техните занимания, за чието
осъществяване родителят се е грижел, действията, които е извършвал при това и
за поддържането на домакинството на съответното ниво.
Следователно, за да се уважи
настоящият иск при условията на главно
пълно доказване следва да се установи, че ответницата не е участвала в
придобиването на имота нито със средства, нито с труд, нито с работа в
домакинството или отглеждането на децата.
В случая ответницата твърди, че
гарсониерата е била закупена със спестявания на семейството от трудови
възнаграждения, но дори съдът да даде вяра на ищеца, че средствата са били лично негови и такива,
дарени му от неговите баща и чичо, то искът пак би следвало да се отхвърли като
неоснователен. По несъмнен и категоричен начин се доказа от свидетелските
показания, включително и от тези на свидетелите на ищеца, че ответницата не
само, че е полагала труд и е реализирала доходи през време на брака, но през
цялото времетраене на същия грижите за домакинството са били полагани изцяло от нея и тя е била тази, която е
отглеждала и възпитавала двете им деца. Ищецът през продължителни периоди е
отсъствал, но дори, когато е бил при семейството си не само, че не е полагал
грижи, а напротив – подлагал е съпругата си и дъщерите си на психически и
физически тормоз. Тук следва да се отбележи, че съдът кредитира като обективни
и последователни свидетелските показания на дъщерята на страните Х. Ф.,
доколкото тя е била пряк и непосредствен очевидец на взаимоотношнията в
семейството и не се установи какъвто и да било мотив съдът да се усъмни в
показанията ѝ.
С оглед изложените съображения,
предявеният иск по чл. 23, ал.1 от СК се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.29, ал.3 СК:
Съгласно чл.29, ал.3 СК при
прекратяване на съпружеската имуществена общност съдът може да определи
по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът в придобиването
му значително надхвърля приноса на другия съпруг. Искът по чл.29, ал.3 СК е
конститутивен, като законът е предвидил изключение от законовия принцип за
равенство на дяловете в прекратената съпружеска имуществена общност, при
наличие на принос на единия съпруг, който значително надхвърля приносът на
другия в придобиването на имуществото, по време на брака. В случая ищецът претендира
по-голям дял (90%) от придобитото по време на брака имущество. Като основание
за това сочи по-високите доходи, които е имал в сравнение с ответницата. За да
бъде основателен искът, следва да се установи по категоричен начин, че е налице
значителено по-голям принос на единия съпруг, като приносът не се измерва
единствено с получавания доход. Когато и двамата съпрузи са изпълнявали
възложените им от чл. 17 СК задължения и чрез взаимно разбирателство, общи
усилия и съобразно със своите възможности, имущество и доходи са осигурявали
благополучието на семейството и са се грижили за отглеждането, възпитанието,
образованието и издръжката на децата, няма да е налице основание за изменяне на
равенството на дяловете, установено от чл.28 СК. Въпросът за приноса в
придобиването на имуществото като критерий за по-голям дял и предпоставките за
определянето му е уреден в т. 8 от ПП ВС №5/1972 г., а именно – че трябва да се
установява не само чрез съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, а
като се държи сметка и за полагания от тях труд в домакинството на семейството,
за отглеждането на децата от брака, за създадената спокойна обстановка на
другия съпруг да се труди и твори и за всички други обстоятелства, които са от
значение за приноса в придобиванията на общите вещи и изграждане благополучието
на семейството
Съгласно чл.154, ал.1 ГПК ищецът
следва да докаже своя принос и то във всички уредени от законодателя форми,
като, както вече се посочи по-горе, на никоя от тях не може да бъде даден
приоритет, тъй като законодателят е равнопоставил всички форми на принос (в този см.
решение № 237/27.08.2011 г. на ВКС по гр.д. № 931/2010 г., I г.о.,
решение № 136/11.07.2016 г. на ВКС по гр.д. № 607/2016 г., I г.о., решение №
215/23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1014/2010 г., II г.о, решение №
73/13.07.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4874/2014 г., I г.о. и решение №
72/15.07.2016 г. на ВКС по гр.д. № 290/2016 г., II г.о, и др.)
Според приетото в съдебната
практика на ВКС, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество по
реда чл.29, ал.3 СК само в хипотезата на „изключителен случай“ по смисъла на
закона. Такъв не е налице, когато и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията
си посредством взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно със своите
възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и
да се грижат за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Не е налице
„изключителен случай“ и при неравенство в размера на реализираните от съпрузите
доходи, тъй като е необходимо да се изследва цялостния принос за придобиването,
вкл. чрез полагания труд в домакинството, отглеждането и възпитанието на децата
и всички други обстоятелства от значение за приноса в придобиванията на общите
вещи и изграждане благополучието на семейството. Определянето на приноса на
всеки от съпрузите не може да се извърши по математически начин чрез
съпоставяне само на доходите на всеки от тях, а като се отчетат всички
конкретни обстоятелства относно полаганите грижи за децата и семейството,
работа в общото домакинство, помощ в работата на другия съпруг и др. След
съвкупна преценка на всички факти по делото настоящият съдебен състав намира,
че преценено конкретно и след съобразяване на сочените от ищеца обстоятелства
за неговия по-голям принос, няма основание да се приеме, че той има по-голям
принос в придобиването на имуществото.
Фактът на дългогодишно
пребиваване на ищеца в чужбина с цел работа и по-добри доходи обосновава извод
на съда, че през това време ответницата се е грижила изцяло за семейното имущество
в Б…, вкл. и за домакинството и децата. В тази насока съображения вече бяха
изложени. Действително,
от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установиха по-високите
доходи на ищеца през годините, но това в никакъв случай не изключва значителния
съвместен принос на ответницата.
По изложените съображения съдът намира, че не
е налице основание за изменяне на равенството на дяловете, установено от чл. 28 СК и искът с правно основание чл.29, ал.3 СК следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, включително и по отношение на АПАРТАМЕНТ №.. на ..
етаж, вход .., блок . в комплекс „С…”, гр. с., с площ от 70.84 кв.м., с
идентификатор ..по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед №РД- ../11.03.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, ВЕДНО С ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ №.. с площ от 5.55 кв.м. и ВЕДНО С 2.145% идеални части от общите
части на сградата.
С оглед изхода от
спора, основателно се явява искането с правно основание чл. 78, ал. 3 ГПК за
присъждане на разноски в полза на ответницата по отношение на сумата от общо
800.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан,
предявеният от Ф.Х.Ф., ЕГН ********** ***, комплекс „с., №. ВХ. ***, ЕТ. АП.-съдебен адрес:***, иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК да бъде признато за установено по отношение на С.К.Ф., ЕГН: ********** с адрес: ***, комплекс „с., №. ВХ. ****, ЕТ. АП.-че
придобитият по време на брака им с ответницата апартамент №.. на .. етаж, вход
.., блок .. в комплекс „С…, гр.с., с площ от 70.84 кв.м., с идентификатор ..по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18-8/11.03.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, ВЕДНО С ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ №14 с площ от 5.55 кв.м. и ВЕДНО с 2.145% идеални части от общите
части на сградата, е негова лична собственост
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен и недоказан, предявеният от Ф.Х.Ф., ЕГН ********** ***,
комплекс „с., №. ВХ. ****., ЕТ. АП.-съдебен адрес:***, иск с правно основание иск чл. 29, ал. 3 СК против С.К.Ф., ЕГН: ********** с
адрес: ***, комплекс „с., №. ВХ. ***, ЕТ. АП.-за определяне на по-голям дял в съотношение 90% за ищеца и 10% за ответницата от общото придобито
по време на брака имущество, а именно:
1. АПАРТАМЕНТ №..на .. етаж, вход
.., блок ..в комплекс „С..я”, гр. с., с площ от 70.84 кв.м., с идентификатор
..по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-
18-8/11.03.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, ВЕДНО С ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
№..с площ от 5.55 кв.м. и ВЕДНО С 2.145% идеални части от общите части на
сградата;
2. ГАРАЖ с площ от 21.00 кв.м., находящ се в гр.с.,
комплекс „С..”, придобит на 29.08.2002
г. с нотариален акт за покупко-продажба №140, т.11, peг. №4803, дело №317/2002г. на нотариус С. Р., с рег. №099
на НК;
3. ГАРАЖ с площ от 35.60
кв.м., находящ се в гр.с., комплекс „Сарая”; придобит на 24.06.2005 г. със
закупено правото на строеж с нотариален акт №161, III,
рег.№4994, дело №537/2005 г. на нотариус С. Р., с рег. №099 на НК;
4. УПИ №IV – незастроен, отреден за бензиностанция, АГСС и обслужваща складова
дейност в кв.34 на с. б., общ. Карлово с площ от 1989 кв. м. по документ за
собственост и 1850 кв. м. по скица, придобит на 12.12.2002 г. с договор за
доброволна делба №82, III, рег. №6704, дело
№427/2002г. на нотариус С. Р., с рег. №099 на НК;
5. УПИ №VII – незастроен,
отреден за производствено складова и обслужваща дейност в кв.34 на с. б., общ. К..
с площ от 1989 кв. м., придобит на 23.04.2007 г. с нотариален акт за
покупко-продажба №198, т.11, рег.№4565, дело №354/2007 г. на нотариус С. Р., с
рег. №099 на НК;
6. ЛИВАДА с площ от 4 дка, пета категория, находяща
се в с. б.., ОБЩ€ б., М. к.за който имот по земеразделителния план на същото
землище и местност ЕКАТТЕ .. в масив 7 е
отреден парцел 28, придобит на 22.04.2005 г. с нотариален акт за
покупко-продажба №165, т.II, рег.№3276, дело
№356/2005 г. на нотариус С. Р., с рег.№099 на НК;
7. ЛИВАДА с площ от 1.899 дка, пета категория,
находяща се в с. б.., ОБЩ б., М. к.за който имот по земеразделителния план на
същото землище и местност ЕКАТТЕ .. в
масив 7 е отреден парцел 109, придобит на 17.10.2008 г. с нотариален акт за
покупко-продажба №120, т.V, рег. №12056, дело
№900/2008 г. на нотариус С. Р., с рег. №099 на НК;
8. ЛИВАДА с площ от 1.999
дка, пета категория, находяща се в с. б.., ОБЩ€ б., М. к.за който имот по
земеразделителния план на същото землище и местност ЕКАТТЕ .. в масив 7 е отреден парцел 108, придобит на
19.12.2008 г. с нотариален акт за покупко-продажба №8, т.VII, рег.№14779, дело №1180/2008 г. на нотариус С. Р., с рег.
№099 на НК;
9. ЛИВАДА с площ от 2.199 дка, пета категория,
находяща се в с. б.., ОБЩ€ б., М. к.за който имот по земеразделителния план на
същото землище и местност ЕКАТТЕ .. в
масив 7 е отреден парцел 72., придобит на 21.05.2007 г. с нотариален акт за
покупко-продажба № 112, т.III, рег. №5583, дело №466/2007 г. на нотариус С. Р. с peг. №099 на НК;
10. МАНИПУЛАЦИОНЕН СКЛАД със застроена площ от 676
кв.м., построен в парцел III, кв.34 по плана на с.
б., придобит на 20.05.2005 г. с нотариален акт за покупко-продажба №88, т.II, рег. №4370, дело №288/2005г. на нотариус С. Р., с
рег.№099 на НК;
11. УПИ №III – стопански двор в кв.34 на с. б., общ. К..с
площ от 4680 кв. м., придобит на 04.11.2005 г. с договор за изкупуване правото
на собственост върху недвижим имот от 04.11.2005 г. с Кмета на О.. К..;
12. ЛЕК АВТОМОБИЛ
„ОПЕЛ КОРСА” с рег. № РВ .. МС, придобит на 03.01.2011 г.;
13. ЛЕК АВТОМОБИЛ „ОПЕЛ КОРСА” с рег. № РВ .. MX, придобит на 25.11.2011 г.;
ОСЪЖДА Ф.Х.Ф., ЕГН ********** ***, комплекс „с., №.
ВХ. б., ЕТ. АП.-съдебен адрес:***, да заплати на С.К.Ф., ЕГН: ********** с адрес: ***,
комплекс „с., №. ВХ. ***, ЕТ. АП.-направените по делото разноски в размер на
общо 800.00 лв. (осемстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на
съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.