РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600017 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано на основание чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по
искане на осъдения З. Й. Ж. за възобновяване на наказателното производство,
по което е постановено Решение № 89/12.07.2022г. по ВНОХД № 273/2022 г.
на Пазарджишкия окръжен съд за потвърждаване на Присъда № 47/12.05.2022
г., по НОХД № 1625/2021 г. на Районен съд – Пазарджик.
С първоинстанционната присъда, осъденият З. Й. Ж. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като на
основание чл.54 от НК е осъден на 1 година „Лишаване от свобода“ , което
съобразно чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.
С Решение № 89/12.07.2022г. по ВНОХД № 273/2022 г.на
Пазарджишкия окръжен съд постановената първоинстанционна присъда е
потвърдена, като същото е окончателно.
В молбата за възобновяване от осъдения Ж. се твърди, че в хода на
1
съдебното производството са били допуснати съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с
постановените съдебни актове в нарушение на материалния и процесуалния
закон, както и е наложено явно несправедливо наказание по смисъла на
чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.
На първо място се посочва, че двете съдебни инстанции не са
проверили в необходимия обем доказателствата, включени в предмета на
доказване, очертан от нормата на чл.102 от НПК. Процесуалната им дейност е
извършена в нарушение на процесуалните норми по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5
от НПК. Отправя се укор към районния съд, който неправилно и
незаконосъобразно е ценил само част от доказателствата при формиране на
своите фактически изводи. В нарушение на разпоредбата на чл.305, ал.3 от
НПК не са обсъдени от районния съд всички констатирани противоречия в
доказателствените материали. Набляга се на липсата на задълбочено
обсъждане от двете съдебни инстанции на показанията на основните
свидетели – Б., М. и И., констатираните противоречия с разказите им за
инкриминираните събития от досъдебното производство, както и
несъобразяването с попълнените данни в приобщените по делото като
писмени доказателства – заложен билет с декларация за заложените вещи.
На второ място се твърди, че в нарушение на материалния закон е
възприето наличието на фигурата „посредствен извършител“ от страна на
осъдения Ж. спрямо конкретните извършители Е. Б. и З. М., които
предварително са били добре запознати с обстоятелството, че
инкриминираните накити не са златни, въпреки което са ги представили като
такива пред св. И. от последната поред заложна къща и са я въвели в
заблуждение. Поради това и счита, че деянието на осъденото лице е
несъставомерно.
На трето място се счита, че определеното наказание на осъденото лице
е несправедливо и се иска намаляването му, но не се излагат съображения по
този въпрос.
В тази връзка се иска възобновяване на наказателното производство с
отмяната на решението, като при условията на алтернативност, на основание
чл.425, ал.1, т.2 от НПК да бъде оправдан в рамките на фактическите
положения, установени в решението, на основание чл. 425, ал.1, т.1 от НПК
2
да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия
окръжен съд или на основание чл. 425, ал.1, т.3 от НПК да се измени в частта,
с която е потвърдено наложеното наказание лишаване от свобода, като бъде
намалено.
Осъденият З. Ж. се явява лично и с адв. Ч. от АК – *, като заявяват, че
поддържат искането си по изложените в него съображения, като наблягат на
определеното явно несправедливо наказание.
Прокурорът от АП – Пловдив намира искането за неоснователно и
предлага да се остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в искането за възобновяване, намира и
приема за установено, следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
В искането за възобновяване на осъдения З. Ж. са посочени
касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.
Липсват допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение
на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 - 2 от НПК при
проведените първоинстанционно и въззивно производства, както и в
постановените по тях съдебни актове.
В мотивите към постановената присъда е обсъдена подробно, според
събраните по делото, гласни писмени и веществени доказателства,
инкриминираната проява на подс. Ж., въз основа на което е възприета
правната квалификация на извършеното престъпление и е наложено
съответното наказание.
Не отговаря на действителността и твърдението, че решението на
въззивния съд не е съобразено с изискванията на чл. 339 от НПК, защото в
него също е обсъдено отново престъпното деяние, даден е отговор на
основните доводи във въззивната жалба, както и защо не се възприемат.
В тази връзка е направен разбор на показанията на основните свидетели
– Б., М. и И., на констатираните противоречия между показанията им в
съдебно заседание и тези от досъдебното производство, които са недотам
съществени, че да доведат до заключението за тяхното превратно
3
интерпретиране.
Не могат да бъдат възприети за основателни и възраженията за
несъставомерност на вменената на осъдения Ж. дейност по чл. 209, ал.1 от
НК по смисъла на чл.348, ал.2 от НПК.
Същият е бил инициатор на инкриминираната проява, като с цел да
набави имотна облага предварително е убедил свидетелите Б. и М., срещу
обещано скромно възнаграждение, да заложат в заложни къщи,
предоставените от него неистински златни накити, като ги е уверил преди
това, че са негови, не са крадени и златни. Впоследствие двамата свидетели с
увереността, че са им дадени действително златни пръстени и в стремежа да
набавят обещаните от Ж. парични средства за „услугата“, съпровождани от
него с личния му автомобил са предприели действия по реалното им залагане,
вкл. и „*“. При това положение, двамата са действали без наличието на
престъпен умисъл, респ. по начин изключващ вината им, тъй като чрез
техните действия по залагането на пръстените, Ж. опосредено – като
посредствен извършител, всъщност е възбудил и поддържал заблуждение у
комисионера – св. И. в заложната къща, че приема в залог изцяло златни
пръстени, което на свой ред е довело до настъпване на имотна вреда за самата
къща и е набавена имотна облага за него. Това е така, защото самите
свидетели, без да са запознати, че пръстените не са златни с предоставянето
им в залог в заложната къща, на свой ред са възбудили конкретното
заблуждение у комисионера в тази насока. Това заблуждение е било
поддържано непосредствено от тях и впоследствие, тъй като свидетелите са
продължили да уверяват И., че пръстените са златни и не са крадени, за които
обстоятелства са били убедени предварително от Ж.. Поддържането на това
заблуждение е приключило в момента, в който св. Б. е подписала, оформения
от св. И. заложен билет, респ. е получила парите в резултат на направения
залог, след което същите са предадени на осъденото лице. Свидетелите Б. и
М. едва впоследствие са разбрали, че нещо с пръстените не е наред, респ. че
може да не са златни, когато са били изгонени при опита им за залог на
предоставени им от Ж. подобни вещи от друга, последна по ред, но
неустановена по делото заложна къща. За наличието на съпричастност на
осъдения Ж. към вменената му престъпна деятелност сочи и появата му
впоследствие при св. И., след като е разбрал за образуваното досъдебно
4
производство и депозираните от двамата свидетели показания срещу него,
като й е възстановил нанесените щети и е поискал да оттегли подадената
жалба в полицията.
По отношение на твърдението за наложено, явно несправедливо
наказание по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 от НПК, искането също е
неоснователно.
При определяне на наказанието съдът е взел предвид наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващите
обстоятелства не могат да бъдат преценени като изключителни или
многобройни при условията на чл.55 от НК, с оглед на изложените
убедителни съображения от районния съд в мотивите към присъдата му за
приложението на чл.54 от НК. Затова и съдът, напълно законосъобразно е
счел, че следва да се определи наказанието при сериозен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в минимално предвидения в
чл.209, ал.1 от НК размер от 1 година „Лишаване от свобода“, чието
изтърпяване съобразно изискванията на чл.66, ал.1 от НК е отложено отново
за минимален изпитателен срок от 3 години.
В този смисъл и наложеното наказание е напълно справедливо и
достатъчно за постигане целите на специалната и генералната превенция, за
поправянето на дееца, както и за предупредително въздействие върху
останалите членове на обществото.
Поради тези причини и искането на осъдения за възобновяване на
наказателното производство е неоснователно, като на основание чл. 424, ал.1
от НПК, Пловдивския апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения З. Й. Ж. за
възобновяване на наказателното производство, по което е постановено
Решение № 89/12.07.2022г. по ВНОХД № 273/2022 г. на Пазарджишкия
окръжен съд за потвърждаване на Присъда № 47/12.05.2022 г., по НОХД №
1625/2021 г. на Районен съд – Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
5
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6