РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. ХАСКОВО, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж. М. Д.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500018 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ – Д. Ж. Л. и К. А. Л. са останали
недоволни от Решение № 168 от 14.10.2022 год., постановено по гр.д. № 213 /
2022 год. по описа на Районен съд - Свиленград, с което е признато за
установено, че Б. Д.С. притежава право на собственост върху поземлен
имот с идентификатор 44570.117.807 по КККР на гр.***, Хасковска област,
находящ се в землището на гр.*** в местността ***, с площ от 1 480 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, и на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен Нотариален
акт за собственост /НА/ върху недвижим имот, придобит по давностно
владение с № 188, том 1, дело № 101 / 2022 год., поради което го обжалват с
искане решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови
друго, с което отхвърли иска, предявен на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която е
отменен НА по отношение на имоти, за които не е заявена установителна
претенция. Претендират присъждане на разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА – Б. Д. С. - оспорва въззивната
жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
1
фактическа страна следното:
Производството по делото пред първоинстанционния
съд е образувано по искова молба, подадена от Б. Д. С. против К. А. Л. и
съпругата му - Д. Ж. Л., конституирана като ответник с разпореждане № 567
от 13.04.2022 год., постановено по гр.д. № 213 / 2022 год. по описа на Районен
съд – Свиленград, с искане да се признае за установено по отношение на
ответниците, че е собственик на ПИ с идентификатор 44570.117.18 съгласно
КК на гр.***, находящ се в землището на гр.***, в м-та ***, с площ от 1 480
кв.м., с начин на трайно ползване – нива, с трайно предназначение на
територията – земеделска, с номер по предходен план ***, който имот е
изцяло включен и представлява част от ПИ с идентификатор №
44570.117.805, с площ от 6 449 кв.м., с начин на трайно ползване – нива, с
трайно предназначение на територията – земеделска. С исковата молба е
направено искане за отмяна на НА № 188, том 1, дело № 101 / 2022 год. в
частта, с която ответникът Л. е признат за собственик на ПИ с идентификатор
44570.117.18.
С молба, подадена от ищцата и докладвана в съдебно
заседание, проведено на 15.09.2022 год. е направено уточнение относно
индивидуализацията на спорния имот, като за предмет на иска е заявено
установяване право на собственост върху имот с идентификатор
44570.117.807 в м – та ***, с площ от 1 480 кв.м., обосновано с изменение на
КККР от 04.05.2022 год. и скица от 11.06.2022 год.
Заявеният от ищцата придобивен способ е
наследствено правоприемство, елементите от фактическия състав на който
съдът намира за установени от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, а именно:
Видно от приложеното по делото удостоверение за
наследници № 420 от 27.10.2021 год. е, че М.И.К., починала на 17.09.2015 год.
е оставила за единствен наследник ищцата – Б. Д. С. – дъщеря.
С решение № 162 ЛБ от 19.04.2000 год. на Поземлена
комисия – гр.*** на наследодателката на ищцата - М.И.К. е възстановено
правото на собственост съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.**
върху нива от 1.480 д-ка в м-та ***, представляваща имот № ***, отразена на
скица № 8907 от 25.04.2000 год. и в регистър на земеделските земи, съгласно
справка за имоти на собственик към 13.10.2015 год.
В подкрепа на твърдението, че след смъртта на майка
си е отдавала имота под наем, ищцата е представила договори за наем,
сключени между нея и Т.И.Г. съответно на 01.08.2015 год., на 01.07.2018 год.,
на 01.07.2019 год. , на 01.07.2020 год. и на 01.07.2021 год., в които имотът е
описан като нива от 1.480 д-ка в м-та ***, с № ***
Като писмени доказателства по делото са приети и
справка за заявен в Държавен Фонд Земеделие, кадастрален имот 44570 – 117
– 018, за периода от 2018 год. до 2021 год., включително, деклариран от
наемателя - Т.Г. и нотариално покана от 12.05.2022 год., изпратена от
ответника Л. до ищцата, с която е предложил да й прехвърли собствеността
2
върху спорния имот.
Ответниците по иска – Д. Ж. Л. и К. А. Л. са заявили
насрещни права по отношение правото на собственост върху спорния имот,
основани на придобивна давност, признато им с нотариален акт № 188, том 1,
рег.№ 899, дело № 101 от 25.02.2022 год. за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение. С отговора на исковата молба, подаден от
ответника Л. се излагат твърдения за това, че е упражнявал фактическа власт
върху имота от преди 15 години, като до 2013 год. го обработвал лично, а
впоследствие отдавал имота под наем на Т.И. Въвежда твърдения за
постигната договорка с наследодателката на ищцата за продажба на спорния
имот за сумата от 700 лева, която й заплатил през 2009 год., след което не
били заявявани никакви претенции за собственост от страна на ищцата и
приживе - от наследодателката й.
В подкрепа на заявения от ответниците придобивен
способ – давностно владение са представени и приети като писмени
доказателства 9 бр. договори за наем на земеделски земи, сключени между
ответника Л. – наемодател и Т.Д.И.– наемател, с идентично съдържание,
сключени съответно на 26.08.2013 год., 01.09.2014 год., 10.09.2015 год.,
01.08.2016 год., 15.08.2017 год., 03.09.2018 год., 06.05.2019 год., 26.05.2020
год. и 14.05.2021 год., с предмет – предоставяне ползването на нива от 1.480
кв.м. в м-та ****, с № на имота 44570.117.18.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на посочените от страните свидетели. От показанията на свидетеля
Т.Г.се установява, че ищцата му предоставила под наем ниви, в това число и
процесната, които обработвал в периода след смъртта на майка й – 2015 год.
Свидетелят твърди, че е декларирал имотите в Държавен Фонд Земеделие, за
което получавал субсидии. Твърди, че не му е известно друг, освен ищцата да
е имал претенции на спорния имот, като от страна на Фонда не е бил
уведомяван за „кръстоска на договори“. Засаждал нивата със слънчоглед и
пшеница, редувайки ги през годините. Свидетеят обяснява, че не му е
известно преди 2015 год. кой е обработвал нивите. От показанията на
свидетеля С. – съпруг на ищцата се установява, че след смъртта на
родителите й – 2015 год., решили да отдават под наем оставените й в
наследство, земеделски земи, в това число и процесната, като ползването на
една част от тях предоставили на кооперацията, а другата – на Т.Г., като за
целта сключили договори, в изпълнение на които получавали рента. Били
изненадани, когато получили писмо от Кадастъра, че съпругата му е заличена
като собственик. Свързали се с ответника, който твърдял, че е закупил имота.
Свидетелят твърди, че приживе, родителите на ищцата не са искали да
продават земята си. Впоследствие ответникът се обадил, предлагайки им да
закупи нивата. Споделя, че приживе родителите на съпругата му плащали за
обработка на нивите си, получавайки насреща продукция, или сеели бостан
или картофи. От показанията на свидетеля Т.И. се установява, че от 2013 год.
обработва процесната нива по силата на договори за наем, сключени с
ответника Л., като засаждал нивата с пшеница и слънчоглед. Твърди, че друг
не е заявявал права върху имота. Преди това нивата се обработвала от
3
ответника, който я засаждал с дини и пъпеши. Споделя, че познава бегло Т.
Г., който също като него бил земеделски производител. Твърди, че е заявил
спорния имот в ДФ Земеделие. Свидетеля В. – зет на ответниците от 2014
год., твърди, че от 2003 год. бащата на съпругата му, с която се познавали от
2008 год., обработвал спорния имот под аренда, а през 2009 год. майката на
ищцата му предложила да му я продаде за 700 лева, които ответникът
заплатил в края на месец август 2009 год. Свидетелят твърди, че е присъствал
при даването на парите, което се случило на тържището в гр.***. След 2013
год. ответниците започнали да отдават имота под наем. След 2015 год. от
страна на наследниците на М. не били заявявани претенции за имота. Едва
през 2022 год., когато променили инвестиционното си намерение за имота,
върху който искали да изградят фотоволтаичен парк, разбрали за претенциите
на ищцата.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира за основателен предявеният на основание чл.124,
ал.1 от ГПК, положителен установителен иск за собственост, по следните
съображения: Като безспорно съдът приема, че ищцата е придобила правото
на собственост по наследство от майка си – М.И.К., починала на 17.09.2015
год., в полза на която е било възстановено правото на собственост върху
спорния имот по реда на ЗСПЗЗ. В тази насока съдът цени приетите по делото
като писмени доказателства - решение от 19.04.2000 год. на ПК – гр.*** и
удостоверение за наследници, които не бяха оспорени от ответниците.
Съгласно разпоредбата на 99 от ЗС, правото на собственост, придобито в
случая от ищцата по наследство и реституция по ЗСПЗЗ, може да се изгуби,
ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Безспорно е, че
разглежданият случай не попада в нито една от двете хипотези, приемайки за
недоказан заявения от ответниците придобивен способ – изтекла в тяхна
полза придобивна давност. Според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Признаването на това
право е в зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването в
посочения период на фактическа власт по отношение на имота, без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост при
демонстриране по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение
на пълноправен собственик, т.е поведение, което безсъмнено сочи на
упражняване на собственически правомощия в пълен обем. В тежест на
ответниците бе да установят, както намерение за своене по отношение на
имота, придобит от ищцата по наследство, така и, че същото е стигнало до
знанието на последната. Безспорни и убедителни доказателства в тази насока
не са представени от ответниците. От показанията на свидетелите, посочени
от ответниците не се установява субективния елемент на владението, а
именно на действия, сочещи на своене на вещта, които да са стигнали до
знанието на ищцата. От представените от ответниците доказателства не се
установява по безспорен и категоричен начин и момента на установената от
тях фактическа власт върху имота. Освен от показанията на свидетеля В.,
според които ответниците обработват спорния имот от 2003 год., по делото не
4
са събрани никакви други доказателства, включително и такива установяващи
действията от страна на собственика – тогава наследодателката на ищцата,
чрез които да е било обективирано предаването и съответно установяването
на владението. Показанията на свидетеля В. съдът преценя и през призмата на
чл.172 от ГПК, отчитайки наличието на родствена връзка между ответниците
и свидетеля, който е техен зет. От друга страна показанията на посочения
свидетел не са непосредствени, предвид това, че роднинската връзка помежду
им датира от 2014 год., когато свидетелят твърди, че е сключил граждански
брак с дъщеря им. Твърденията му, че от 2008 год. познавал дъщерята на
ответниците, разколебава показанията му в частта, че от 2003 год. последните
ползвали имота. От показанията на свидетеля И. също не се установява
началният момент на установената от ответниците фактическа власт върху
имота. Заявените от ответниците твърдения, че са установили
необезпокоявано фактическа власт върху имота от 2013 год., считано от
когато са започнали да го отдават под наем на свидетеля И., се опровергават
от събраните по делото писмени доказателства – договори за наем, сключени
между ищцата и трето на спора лице, по силата на които за периода от 2015
год. до 2021 год., процесният имот е бил отдаван от ищцата под наем, като от
страна на наемодателя в качеството му на земеделски производител, имотът е
бил деклариран в ДФ Земеделие за периода от 2018 год. до 2021 год. В тази
връзка дори и условно да приемем за доказано твърдението на ответниците,
че със заплащането на предложената от наследодателката на ищцата, цена в
размер на 700 лева от страна на ответника Л., станало през 2009 год., в
каквато насока са единствено показанията на свидетеля В., е установена
фактическа власт върху имота със съзнание за своене, то до 2018 год., от
когато имотът е деклариран в ДФ Земеделие от страна на наемателя –
свидетеля Г. въз основа на сключени с ищцата договори за наем, не е изтекъл
предвидения в нормата на чл.79 от ЗС, десет годишен давностен срок, в който
ответниците да са осъществявали необезпокоявано фактическа власт върху
имота. Изводът за недоказаност на обективния елемент от фактическия състав
на давностното владение, се обосновава и от съдържанието на представените
от ответниците договори за наем от 2013 год. до 2021 год., сочещи на извода,
че същите са съставени за нуждите на процеса, доколкото имотът във
всичките договори е индивидуализиран като имот № 44570.117.18, която
идентификация обаче същия е получил едва през 2018 год. – с одобряване на
КК на гр.***, като до този момент същият се е идентифицирал като имот №
***, видно и от извлечението на регистъра на земеделски земи, гори и земи в
ГФ, в който като собственик на имота към 2015 год. е записана
наследодателката на ищцата. Събраните по делото доказателства сочат на
недоказаност на твърдението на ответниците, че са извършвали действия, с
които да обективират спрямо ищцата намерението да владеят имота за себе
си. По делото не се събрани доказателства, установяващи и конкретни правни
или фактически действия на своене и манифестиране на собственически
права от ответниците спрямо имота, които да са станали достояние на
ищцата, легитимираща се като собственик на имота по силата на
наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ.
5
Достигайки до същите фактически и правни изводи
за основателност на предявения установителен иск за собственост и
уважавайки същия, приемайки за доказан заявеният от ищцата придобивен
способ – наследствено правоприемство, и за недоказаност заявения от
ответниците придобивен способ – давностно владение, първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което в посочената част следва да бъде
потвърдено, както и в частта, с която е отменен НА, легитимиращ ответника
Л. като собственик по давност на спорния имот.
Като недопустимо – постановено над петитум, следва
да бъде обезсилено обжалваното решение в частта, с която на основание
чл.537, ал.2 от ГПК е отменен Нотариален акт за собственост /НА/ върху
недвижим имот № 188, том 1, дело № 101 / 2022 год. в частта, с която
ответникът Л. е признат за собственик по отношение на ПИ с идентификатор
№ 44570.117.13, находящ се в гр.***, м-та *** с площ от 455 кв.м., доколкото
постановената с обжалваното решение отмяна на констативния НА в
посочената част не съответства както на въведения с исковата молба предмет
– установяване право на собственост само по отношение на имот с
идентификатор № 44570.117.18, така и на петитума – за отмяна на НА само в
частта, с която на ответникът Л. е признато право на собственост върху
спорния имот – с идентификатор № 44570.117.18.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева – възнаграждение за
адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 168 от 14.10.2022 год.,
постановено по гр.д. № 213 / 2022 год. по описа на Районен съд – Свиленград,
в частта, с която е признато за установено по отношение на К. А. Л. и Д. Ж.
Л., че Б. Д. С. притежава право на собственост върху Поземлен имот с
идентификатор № 44570.117.807 по КККР на гр.***, Хасковска област,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 1292 от 28.06.2018 год. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в землището на гр.***, в местността *** с
площ от 1 480 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, с предишен
идентификатор: 44570.117.805 и с номер по предходен план: 117018, и в
частта, с която на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен Нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, с №
188, том 1, рег.№ 899, дело № 101/2022 год. по описа на нотариус Митко
Митев с рег. № 420 по РНК, вписан в служба по вписванията – гр.Свиленград
под дв.вх.рег.№ 638, вх.рег. № 638 / 25.02.2022 год., акт № 126, том 2, дело №
208/2022 год., в частта, с която К. А. Л. е признат за собственик по давностно
владение върху върху Поземлен имот с идентификатор № 44570.117.807 по
КККР на гр.***, Хасковска област, одобрени със Заповед № РД – 18 – 1292 от
6
28.06.2018 год. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището
на гр.****, в местността *** с площ от 1 480 кв.м., с трайно предназначение
на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 9, с предишен идентификатор: 44570.117.805 и с номер по предходен
план: 117018.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 168 от 14.10.2022 год.,
постановено по гр.д. № 213 / 2022 год. по описа на Районен съд – Свиленград,
в частта, с която на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен Нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, с №
188, том 1, рег.№ 899, дело № 101/2022 год. по описа на нотариус Митко
Митев с рег. № 420 по РНК, вписан в служба по вписванията – гр.Свиленград
под дв.вх.рег.№ 638, вх.рег. № 638 / 25.02.2022 год., акт № 126, том 2, дело №
208/2022 год., в частта, с която К. А. Л. е признат за собственик по давностно
владение върху Поземлен имот с идентификатор № 44570.117.13, по КККР на
гр.***,Хасковска област, одобрени със Заповед № РД – 18 – 1292 от
28.06.2018 год. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището
на гр.***, с адрес на поземления имот – гр.***, местност *** с площ от 455
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива.
ОСЪЖДА Д. Ж. Л., ЕГН ********** и К. А. Л., ЕГН
**********, двамата от гр.***, Община ***, Хасковска област да заплатят на
Б. Д. С., ЕГН ********** от гр.***, общо сумата в размер на 600 /шестотин/
лева – деловодни разноски – възнаграждение за адвокат за осъществено
процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7