№ 38
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110160373 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Х...” ООД срещу „С...“ ООД, с която при условията
на обективно съединение са предявени осъдителни искове с правно основание с правно
основание по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 2139,60 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени посреднически услуги по
Договор за превод и легализация на документи по издадени фактури № №
**********/13.09.2023 г. за сумата от 2122,80 лв. и **********/18.09.2023 г. за сумата от
16,80 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 18,71 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.10.2023 г. до 03.11.2023 г.
Ищецът „Х...“ ООД излага, че между страните е налице договор за изработка от
07.09.2023 г., с предмет – превод и легализация на документи. Сочи, че е изпълнил
задълженията си по договора, като е превел от български на английски език 34,5 стр., на
стойност 582 лв., 17 бр. – изваждане на документи и заверки от Агенция по вписванията, на
стойност 1 027,20 лв. и 14 бр. – експресна легализация на стойност 924 лв. За извършените
услуги били издадени следните фактури: фактура №********** от 13.09.2023г. за сумата от
391,20 лева; фактура №********** от 13.09.2023г. за сумата от 2 122,80 лева и фактура
№********** от 18.09.2023г. за сумата от 16,80 лева, които били изпратени на електронната
поща на ответника. Излага, че с платежно нареждане с рег. №200/561/10629481 от
18.09.2023г. ответникът заплатил сумата от 391,20 лева по фактура №********** от
13.09.2023г., като незаплатени останали останалите два броя фактури. Сочи, че на 27.09.2023
г. е изпратил на електронния адрес на ответника покана за доброволно изпълнение на
процесните вземания в срок до 02.10.2023 г., като така и не последвало плащане до
настоящия момент. Ето защо предявява настоящите искове за осъждане на ответника да му
заплати следните суми: сумата от 2139,60 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за изпълнени посреднически услуги по Договор за превод и легализация на
документи по издадени фактури № **********/13.09.2023 г. за сумата от 2122,80 лв. и
**********/18.09.2023 г. за сумата от 16,80 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 03.11.2023 г., до окончателното плащане; сумата от 18,71 лв.,
1
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.10.2023 г. до 03.11.2023 г.
Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са за реално изпълнение на парично задължение по договор за
изработка.
За основателността им в тежест на ищеца е да установи наличието на действително
правоотношение по договор за изработка с твърдения от ищеца предмет; изпълнителят да е
осъществил точно в качествено, количествено и темпорално отношение уговорената работа
по възлагане от страна на ответника, като ответникът да е приел изработената работа; и в
случай че не е уговорен срок за изпълнение, макар и уговореното възнаграждение по
договора за изработка да става изискуемо в момента на приемане на работата, възложителят
да е бил поканен да заплати изцяло уговореното възнаграждение за приетата работа – той
изпада в забава едва след получаване на покана.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга. При така разпределена доказателствена тежест,
с оглед разпределената тежест на доказване и процесуалното поведение на ответника, съдът
намира предявените искове за основателни.
На основание чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в съдебното
заседание, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В о.с.з. на
03.12.2024 г. е направено искане от процесуалния представител на ищеца, адв. С. за
постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.
С оглед изложеното съдът приема, че предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК са налице.
Следва да се установи, дали са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 ГПК.
С връчването на разпореждане от 13.12.2023 г. на ответника е указана последицата, че
ако не подаде отговор на исковата молба и не се яви в съдебното заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на посочените в
определението по чл.140 ГПК релевантни за разрешаване на правния спор факти е в
доказателствена тежест на ищеца.
От представените в производството писмени доказателства се установяват елементите
на фактическия състав на предявеното от ищеца право.
Ето защо, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу
ответника, без да го мотивира.
С оглед основателността на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски. В списъка по чл.80 ГПК ищецът претендира
присъждане на държавна такса в размер на 86,50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 866 лв., както и разноски по обезпечението в размер на 216 лв. За всички разноски са
представени доказателства за реалното им извършване.
Предвид гореизложеното, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С...“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „П...., да заплати на „Х...” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г..“ № 193, вх.Б, ет.4, ап.12, основание по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 266 ЗЗД, сумата
от 2139,60 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени услуги по
Договор за превод и легализация на документи по издадени фактури № №
**********/13.09.2023 г. за сумата от 2122,80 лв. и **********/18.09.2023 г. за сумата от
16,80 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане, както и на основание по чл. 86 ЗЗД сумата от 18,71 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.10.2023 г. до
03.11.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1168,50 лв. разноски по
делото.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
На страните да се връчи препис от решението.
УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено, че може да поиска от
СГС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа, при условията на чл.240
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3