Р E Ш Е Н И
Е
№
20.03.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и пети февруари две
хиляди и дванадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 3769
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК.
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД твърди, че се е
снабдил срещу ответницата М.Д.Д. със заповед за изпълнение по ч.гр.д. 3795/2018
г. по описа на РС – Стара Загора за сумата в размер на 2415,84 лв. -
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № **********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 27.07.2018 г. до изплащането й, като в
изпълнение на указания на заповедния съд предявявал настоящия иск за
установяване на вземането му.
Твърди следните обстоятелства, от които произтича
вземането му:
На 26.10.2017 г. ищецът „Профи Кредит България”
ЕООД сключил с ответницата М.Д.Д. договор за потребителски кредит № **********,
при следните параметри:
- Сума
на кредита: 900 лв.;
- Срок
на кредита: 24 месеца;
- Размер
на вноската: 55,64 лв.;
- Годишен
процент на разходите (ГПР): 49,90 %;
- Годишен
лихвен процент: 41,17%;
- Лихвен
процент на ден: 0,11%;
- Общо
задължение по кредита: 1335,36 лв.
Параметрите по избрания и закупен Пакет от
допълнителни услуги били:
- Възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 1080,48 лв.;
- Размер
на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 45,02 лв.
Предвид гореизложеното, общото задължение по
договора, включващо и задължението по Пакета от допълнителни услуги е както
следва:
- Общо
задължение: 2415,84 лв.;
- Общ
размер на вноска: 100,66 лв.;
- Дата
на погасяване: 15-ти ден от месеца.
„ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора,
като на 27.10.2017 г. превело парична сума в размер на 900,00 лв. по посочена
от длъжника М.Д.Д. банкова сметка (***: 27.10.2017 г.).
Предвид факта, че бил направил нито една погасителна вноска, на 21.02.2018 г. му било изпратено уведомително писмо за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем.
В настоящото производство „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД заявява, че не
претендира лихви за забава в размер на 6,04 лев и
такси в размер на 30 лева.
Неизплатената част от номинала по договора
била в размер на 2415,84 лв.
Искането на ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД срещу длъжника М.Д.Д. в размер на
2415,84 лв., представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски
кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата М.Д.Д.
не е подала писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Профи Кредит
България” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба
по делото заявява, че поддържа предявения иск.
В съдебно заседание М.Д.Д., редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 3795/2018г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Профи Кредит България” ЕООД срещу М.Д.Д.
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата в размер на 2415,84 лева - главница по договор за потребителски кредит № ********** / 26.10.2017 г., сумата в
размер на 30 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането и за сумата от 6,04
лева – лихва за забава, ведно със законна лихва върху главницата от 27.07.2018
г. до изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното
производство: 49,04 лева – ДТ и 75 лева – юрисконсултско възнаграждение. Тъй
като заповедта била връчена на длъжника, при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, в
изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът е предявил настоящия иск за
установяване само на част от вземанията му, предмет на издадената заповед, а
именно за установяване на вземането му
за главница.
По делото не е
спорно, а и от представените договор за
потребителски кредит № ********** / 26.10.2017 г. и преводно нареждане от 27.10.2017
г. (л.34), се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило
на М.Д.Д. заемна сума в
размер на 900 лева, при годишен процент на разходите 49,90%, годишен лихвен
процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0.11%, като общо задължение, включващо
главница и договорна лихва, е посочена сумата от 1335,36 лв. Заемателят се е
задължил да върне заема на 24 месечни погасителни вноски, всяка от които от по 55,64
лева. В договора е посочено още, че по избран и закупен пакет от допълнителни
услуги М.Д.Д. дължи и възнаграждение в размер на 1080,48 лева, като общо посочената
в договора като дължима месечна вноска, включваща главница, договорна лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги е 100,66 лева. Представено е сключеното
между страните споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от 26.10.2017г. с уговорени следните услуги:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за
отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна
на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Представени са Общите условия на дружеството и погасителния
план към договора.
По
делото е представено едностранно съставено от ищеца извлечение по сметка по договор за потребителски
кредит № ********** / 26.10.2017 г. (л. 37 от делото), съгласно което липсват извършени
плащания по този договор от ответницата към дата 16.07.2019г. и е отразено, че
към тази дата всички дължими по договора суми възлизат общо на сумата от 2415,84
лева.
По
делото е представено уведомление с дата 21.02.2018г., изхождащо от ищеца до ответника за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, считано от 20.02.2018г. (л. 38 от делото), без да са
представени доказателства за връчване на това уведомление преди завеждане на
настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства
(както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл. 9,ал. 4 ЗПК.
Представеният
по делото договор за паричен кредит, подписан и неоспорен от ответницата,
установява възникналото заемно правоотношение между страните по делото, а
получаването на отпуснатата в заем сума от 900 лева се доказва от представеното
преводно нареждане по делото.
В настоящото производство ищецът претендира
установяване единствено и само на сума за главница по договора, а именно на
сумата от 2415,84 лева за главница, видно от изложеното в исковата молба, от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и от
съдържанието на издадената заповед за изпълнение № 2065/30.07.2018г. по ч.гр.д.
3795/2018г. по описа на РС – Стара Загора. Производството по чл. 422 ГПК се явява продължение на
заповедното производство и съвпада по предмет. Затова съдът приема, че е сезиран само с иск за установяване
на главницата, която представлява отпуснатата в заем сума от 900 лева по
горепосочения договор за кредит, а не всички договорени между страните суми
като лихви и такси (възнаграждения) за допълнителни услуги.
Видно от
съдържанието на процесния договор дължимата главница по процесния договор за кредит
е 900 лева, а крайният му срок е настъпил към настоящия момент, а именно на
15.11.2019 г.
Доказателствената
тежест за установяване на факта на заплащане на главницата по кредита е на
ответницата, която не ангажира никакви доказателства в тази насока.
Предвид
горното, съдът приема, че главницата от 900 лева по договор за потребителски кредит № ********** / 26.10.2017 г. е дължима от
ответницата на ищеца.
Въпреки
че съдът не е сезиран с искове за установяване на суми за договорни лихви по
горепосочения договор и за установяване на възнаграждения за допълнителни
услуги по допълнително сключено между страните споразумение, то за пълнота на
изложението съдът намира, за нужно да отбележи, че счита клаузите, с които са
уговорени тези суми за нищожни, по следните съображения:
Възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.). Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита –
чл.10а, ал.2 ЗПК. В противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК
в споразумението за допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за
няколко различни услуги. Наред с това, заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните
договор. Така с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер, надхвърлящ
дори главницата по договора за кредит,
съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. Следователно, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК и
чл.21, ал. 3ПК, тези клаузи са нищожни.
На второ място,
клаузата, с която е уговорена
договорната лихва в годишен размер 41.17% също е нищожна, защото надхвърля
трикратния размер на законната лихва и противоречи на добрите нрави. Съгласно решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр.д.№
1106/2003 г., ІІ т.о., решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 г., ІІ г.о., решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр.д.№
5093/2007 г., ІІ т.о. и др. противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем
(напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Налице е неравноправно
третиране на кредитополучателя като икономически по-слаб участник в оборота.
По гореизложените
съображения, съдът намира, че следва да уважи предявения иск за установяване на
съществуването на главница по договор
за потребителски кредит № ********** / 26.10.2017 г. само за сумата от 900 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 27.07.2018г. до изплащането й,
като отхвърли иска над тази сума до пълния претендиран размер от 2415,84 лева,
като неоснователен.
По разноските: Ищецът е направил следните разноски в исковото
производство: 48,32 лева за ДТ, като на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП съдът
определя юрисконсултско възнаграждение на представителя му в размер на 100
лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските в исковото производство в
размер на 55,26 лева, съразмерно с уважената част от иска. С оглед приетото ТР
№ 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото
производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното
производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да
стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на
46,21 лева, съразмерно с уважената част от иска. Ответницата не е представила
доказателства за направени разноски, поради което такива не й се присъждат,
съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.Д.Д., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕТО НА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх.В, за сумата в размер на 900
лева – главница по договор за
потребителски кредит № ********** / 26.10.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване *** заявлението по чл. 410 ГПК в съда
- 27.07.2018г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над този
установен размер до пълния претендиран размер от 2415,84 лева, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3795/2018г. по описа на РС – Стара Загора, като
неоснователен.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България № 49,
бл.53Е, вх.В, сумата от 55,26 лева - разноски по
настоящото дело и сумата от 46,21 лева – разноски по ч.гр.д. № 3795/2018г. по описа на РС – Стара
Загора, съразмерно с уважената част от иска.
Сумите могат да
бъдат заплатени по посочената в заповедното производство банкова сметка на
„Профи Кредит България“ ЕООД, а именно: IBAN: *** „Юробанк България“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: