Решение по дело №1821/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Р. Г. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], к-с "Меден Рудник", [адрес] против Заповед № 125/05.08.2024г., издадена от директора на ОП „Транспорт“ при Община Бургас, с която на Р. Г. С. е отказано предоставяне на право за ползване на режим „Безплатно паркиране за лица със затруднения в предвижването по смисъла на §1, т.16 от Закона за хората с увреждания по постоянен адрес“ – [населено място], к-с „Меден рудник“, [адрес].

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – липса на мотиви, неспазване на препоръки на Административен съд – Бургас по влязло в сила съдебно решение за изясняване на здравословното й състояние, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, като се иска отмяната й. Представят се писмени доказателства.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката се явява лично и поддържа сезиращата съда жалба. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – директор на ОП „Транспорт“ при Община Бургас, редовно призован, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена. Представя административната преписка по издаване на оспорената заповед.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление с вх. № 0101-125/19.06.2024г. до директора на ОП „Транспорт“ Р. Г. С. е поискала да й бъде предоставено право на безплатно паркиране върху специално обозначено място за лица със затруднения в предвижването, поради трайно оформен функционален дефицит до сградата по постоянния й адрес. За удостоверяване на заболяването жалбоподателката е представила Експертно решение № 95026, зас. № 223 от 20.11.2023г. на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас, с което й е определена степен на увреждане 79% ВСУ, със срок - пожизнен, с водеща диагноза и общо заболяване: Остеонекроза и придружаващи заболявания: улцерозен колит, неуточнен, друга полиартроза, остеопороза с патологична фрактура след менопауза и неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения. В решението на ТЕЛК се съдържат констатации за проведено лечение на С. на заболяванията, за които са и поставени посочените диагнози. Към заявлението С. е представила също така решение на Административен съд - Бургас № 4451/13.06.2024г., постановено по адм.д. № 607/2024г. по описа на съда, с което съдът е отменил заповед № 23/18.03.2024г. на директора на ОП „Транспорт“ при Община Бургас, с която на Р. Г. С. е отказано предоставяне на право за ползване на режим „Безплатно паркиране за лица със затруднения в предвижването по смисъла на §1, т.16 от Закона за хората с увреждания по постоянен адрес“ – [населено място], к-с „Меден рудник“, [адрес] и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, с указания за тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Изложените от съда мотиви за незаконосъобразност на заповедта са, че тя е издадена при неизяснена фактическа обстановка - не са ясно посочени заболяванията на заявителката и не е изведен извод за наличие или липса на траен функционален дефицит на стоежа, придвижването или издръжливостта, произтичащ от заболяванията и на практика не са посочени основанията, въз основа на които органът е приел, че заявителката не отговаря на критериите, посочени в чл.15д, ал.2 от Наредбата; АО е следвало да събере допълнителни доказателства за начина на придвижване на Р. С., възможността и да заема изправено положение на тялото без използването на технически помощни средства, както и за това има ли тя (и доколко е съществен) трайно оформен функционален дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта.

Подаденото от жалбоподателката заявление е разгледано на заседание, проведено на 27.06.2024г. от комисия, определена по реда на чл. 15ж от Наредбата със Заповед № 234/18.01.2024г. на кмета на Община Бургас, в състав от петима членове с включени трима общински съветника, директора на ОП „Транспорт“ и инспектор от ОП„ Транспорт“, за което е съставен Протокол № 4 от 27.06.2024г. Комисията е обсъдила представеното към заявлението експертно решение на ТЕЛК от 20.11.2023г., отчитайки факта, че на С. е определена 79 % ВСУ без чужда помощ, с водеща диагноза „остеонекроза, неуточнена“, както и че от документацията не се установява трайно затруднение в придвижването, въпреки двете ортопедични операции – ендопротезиране на ЛТБС и алопластика на ляво коляно. Посочено е, че от решението на съда, където са вписани 3 броя епикризи от лечение в лечебно заведение за физиотерапия, е нормално при хоспитализация да са посочени функционални увреждания, които предстои да се лекуват в отделението и да се подобри състоянието им. Поради това комисията е приела, че не са покрити нормативните изисквания и са налице основания да се откаже правото за безплатно и денонощно паркиране на превозващи ги ППС, върху специално определено и сигнализирано за тази цел място, до сградата по постоянен адрес на Р. Г. С., поради това, че заболяването и установеното здравословно състояние на лицето не отговарят на лимитивно заложените в Наредбата изисквания и е предложила на директора на ОП „Транспорт“ да откаже определяне на място за паркиране. Въз основа на взетото от комисията решение директорът на ОП „Транспорт“ при Община Бургас е издал Заповед № 125/05.08.2024г., с която на Р. Г. С. е отказано предоставяне на право за ползване на режим „Безплатно паркиране за лица със затруднения в предвижването по смисъла на §1, т.16 от Закона за хората с увреждания по постоянен адрес “ на Р. Г. С., с адрес [населено място], к-с Меден рудник [адрес]. В мотивите на заповедта е посочено, че комисията е взела решение за отказ предоставяне на право за ползване на режим „Безплатно паркиране за лица със затруднения в предвижването по смисъла на §1, т.16 от Закона за хората с увреждания по постоянен адрес, тъй като здравословното състояние на лицето Р. Г. С., описано в експертно решение на ТЕЛК № 95026/20.11.2023г. не отговаря на критерите по чл. 15д, ал.2 от Наредбата – става въпрос за лице със 79 % без чужда помощ с водеща диагноза „Остеропороза неуточнена“. В Експертното решение няма описание за наличие на чужда помощ за лицето, т.е комисията е преценила, че за този човек, така диагностициран, не е необходима, не е описано и затруднено предвижване или използване на помощни средства. Липсват данни решението да е оспорено по съответния ред, което означава, че лицето се е съгласило и приело за правилна и достоверна обективираната в него информация и я приема, но в случая тя не покрива заложените минимални критерии за предоставяне на възможност за паркиране по постоянен адрес.

По делото е извършена съдебно-медицинска експретиза, заключението по която е приета без оспорване от страните по делото и което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. Видно от същото, Р. С. страда от дегенеративно заболяване на опорно двигателния апарат - тазобедрени и коленни стави на долните крайници. Налице е болезнена двигателност и проблеми с придвижването, обусловени от протезирането на лява тазобедрена и лява колянна става, както и наличието на 3 степен гонартроза на дясно коляно и начална коксартроза на дясна тазобедрена става. Тя се придвижва с накуцваща походка, налице е невъзможност за пълно свиване на двете коленни стави, установяват се ограничени движения в ставите на долните крайници, налице е хипотрофия на бедрената мускулатура по изразена в ляво, налице е оток и деформация на двете коленни стави по изразени в дясно във връзка с напредналата гонартроза - при движение на дясна колянна става е налице феномен на „скърцане или припукване“, налице е силно ограничена до липсваща активна флексия /сгъване/ в лява тазобедрена става - от рентгеновите снимки се установява наличие на остеофити и стеснена става на междина медиално - данни за гонартроза 3 степен в дясна колянна става. В резултат на ограничените движения в ставите на долните крайници и релативното скъсявани на десен долен крайник с 1.5-2 см. е налице трайно оформен функционален дефицит на опорно-двигателния апарат. Вещото лице сочи, че не е намерило легално определение на термина „функционален дефицит на стоежа“. Използваният термин в Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ е „трайно оформен дефицит на стоежа“. В действащата Наредба за медицинската експертиза се говори за оформяне на траен функционален дефицит на опорно-двигателния апарат в зависимост от наличието на ограничения на движението в ставите, наличие на контрактури в същите, разлика в дължината на крайниците и др. Вещото лице сочи, че за да заеме изправено положение Р. С. трябва да използва помощно средство. Тя не може да се придвижва без помощни средства на дълги разстояния. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че под дълги разстояния има предвид извън дома. С оглед на описаните нарушения в обема движения в долните крайници и описаните оперативни интервенции по повод останалите заболявания при Р. С. вероятно е налице проблем с издръжливостта. С оглед описания функционален дефицит в опорно- двигателния апарат и съпътстващите претърпяни коремни операции при Р. С. е налице затруднение в носенето на тежки предмети на големи разстояния. Вещото лице обяснява, че помощните средства включват помощни, адаптивни и рехабилитационни изделия за хора с увреждания. В тази група влизат - външни протези за горни и долни крайници и приспособления за тях, ортези и ортопедични апарати, изработени по поръчка-корсети, шини, тутори и др., ортопедични обувки, слухови апарати, заместващи и козметични средства, патерици бастуни и проходилки, инвалидни колички, тоалетни столове, специализирани помощни средства - антидекубитални дюшеци и др. Външна протеза е тази, заместваща целия крайник или части от него. В обобщение становището на вещото лице е, че към датата на изготвяне на експертизата при Р. С. е налице затруднение в придвижването, налагащо ползване на патерици тип „Канадка“, трайно оформен функционален дефицит на опорно-двигателния апарат, придвижването и издръжливостта. От прегледа и медицинската документация не се установяват данни за използване при придвижването на инвалидна количка, ортопедични апарати или външни протези. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че патериците тип „Канадка“ не са ортопедичен апарат.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, адресат на оспорената заповед, с правен интерес от оспорването, срещу годен за обжалване административен акт и е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съобразно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.15ж, ал.5 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на МПС в определение зони на територията на Община Бургас (Наредбата) и в предвидената от закона писмена форма.

Заповедта съдържа както фактически, така и правни основания за нейното издаване. В тази връзка е обсъдено взетото решение от Комисията, разгледала подаденото заявление от Р. С., според което здравословното й състояние, описано в представеното от нея експертното решение на ТЕЛК, не отговаря на критериите, обективирани в чл.15д, ал.2 от Наредбата – в същото няма описание за наличие на чужда помощ, не е описано затрудненно придвижване или използване на помощни средства. Мотиви в тази насока, а именно, че не са изпълнени условията по чл.15д, ал.2 от Наредбата се съдържат и в протокол № 4 от заседанието на Комисията от 27.06.2024г., което е допустимо съгласно посоченото в ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, че мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. В протокола относно заявлението на Р. С. е посочено следното: „….от приложеното към заявлението копие на ТЕЛК решение № 95026 от заседание 223 от 20.11.23 г. е видно, че става въпрос за лице с 79% без чужда помощ, с водеща диагноза „остеонекроза, неуточнена“. Комисията констатира, че лицето е с нисък процент от експертното решение – има се предвид новото от дата 20.11.2023г.- 79%. От документацията не е налице трайно затруднение в придвижването, въпреки двете ортопедични операции - ендопротезиране на ЛТБС и алопластика на ляво коляно. От Решение на съда, където са вписани и 3 броя епикризи от лечение в л.з за физиотерапия е нормално при хоспитализация да са посочени функционални увреждания, които предстои да се лекуват в отделението и да се подобри състоянието им“. Видно е, че комисията при вземане на решението е обсъдила и взела предвид не само решението на ТЕЛК, но и експертизите, съставени след проведено лечение на С. в специализирана болница по рехабилитация. Спазен е и редът, установен в чл.15ж от Наредбата – заявлението на С. е разгледано от нарочно назначена за целта комисия от кмета на Община Бургас, в посочения в чл.15ж, ал.1 пълен състав - трима представители на Общински съвет – Бургас и двама от общинска администрация, като е съставен протокол от проведеното заседание.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката за немотивираност на оспорената заповед и за допуснати съществени нарушения в административното производство.

Заповедта е издадена и в съответствие с приложимите материаноправни разпоредби.

Условията, които следва да са изпълнени, за да се предостави право на безплатно паркиране върху специално обозначени за това места на лица със затруднения в придвижването са регламентирани в чл.15д, ал.2 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на МПС в определени зони на територията на Община Бургас както следва: 1. лицата да не могат да се придвижват без използването на инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези; 2. да не са в състояние да заемат изправено положение на тялото без използването на посочените медицински изделия и 3. да имат трайно оформен дефицит на стоежа, придвижването или издражливостта.

Видно от заключението на СМЕ при жалбоподателката е налице едната от посочените материалноправни предпоставки, чието кумулативно наличие, наредбата изисква, за да бъде предоставено правото по чл.15д, ал.2, а именно трайно оформен функционален дефицит на опорно-двигателния апарат, придвижването и издръжливостта. Останалите две материалноправни предпоставки, обаче, не са налице, а именно – лицето да не може да се придвижва без използването на инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези и да не е в състояние да заема изправено положение на тялото без използването на посочените медицински изделия. Анализът на чл.15д, ал.2 от Наредбата налага извода, че в нея медицинските изделия са изброени лимитативно, а не примерно. Противно на посоченото в мотивите на оспорената заповед, от заключението на СМЕ се установява, че при Р. С. е налице затруднение в придвижването, налагащо ползване на патерици тип „Канадка“, които обаче не представляват ортопедичен апарат, видно от разясненията на вещото лице в съдебно заседание. Вещото лице е категорично, че от прегледа и медицинската документация не се установяват данни за използване при придвижването на инвалидна количка, ортопедични апарати или външни протези. Поради това, правилно с оспорената заповед е отказано предоставяене на право за ползване на режим „Безплатно паркиране за лица със затруднения в предвижването по смисъла на §1, т.16 от Закона за хората с увреждания по постоянен адрес“, тъй като Р. Г. С. не отговаря на критериите по чл.15д, ал.2 от Наредбата.

По изложените съображения, съдът намира, че не се установиха основания за отмяна на заповедта по чл. 146 от АПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. С., с адрес: [населено място], к-с "Меден Рудник", [адрес] против Заповед № 125/05.08.2024г., издадена от директора на ОП „Транспорт“ при Община Бургас.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.