№ 165
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512313 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в производството „А.“ ЕООД, чрез
представителя му, срещу решение № ІІ-55-20102246/22.04.2021 г., на СРС, 55 с-в, по
гр. д. № 7912/2020 г., с което е отхвърлен предявеният от „А.“ ООД, ЕИК *******
срещу „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ - за заплащане на сумата от
154. 78 лв. - обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“ за л. а.
„Фолксваген Пасат“ с рег.№ ******* за вреди от ПТП, настъпило на 13.02.2017 г. на
пътя гр. Пирдоп - гр. София, в района на Гълъбец, ведно със законната лихва от
13.02.2020 г. - подаване на исковата молба до окончателното плащане и ищецът е
осъден за разноски.
В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа, че искът е
доказан по основание и размер, а в производството са доказани предпоставките за
заплащане на обезщетение - валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„каско“, настъпило в срок ПТП, представляващо покрит риск, причинно - следствена
връзка с вредите. Поддържа, че съдът не е възприел правилно обстановката по делото,
въз основа на приетите доказателства в съвкупност, поради което е достигнал до
неправилни изводи по същество. От показанията на свидетелката Г., която е
управлявала МПС „Фолксваген Пасат“, отдаден на оперативен лизинг от „А.“ ЕООД,
се установява, че го е управлявала в периода 2015 г. - 2018 г., в който е настъпило ПТП.
Свидетелката е заявила изрично, при предявяване на протокола за ПТП, че
обстоятелствата в него „точно“ описват инцидента. Освен това свидетелката е дала
1
показания, че няма други инциденти с това МПС в срока на договора. От показанията
на свидетеля Георгиев също се установява, че за автомобила не са завеждани други
щети преди процесната. Поддържа, че независимо от датата, мястото и водача на
процесния автомобил при заявяване на претенцията пред застрахователя, не може да се
обоснове отказ от заплащане на обезщетение, тъй като ответникът е изплатил вече, въз
основа на така заявената информация, сума от 817, 31 лв. Излага още, че твърдените
разминавания в заявяването са несъществени с оглед интереса на застрахователя, а
механизма е описан точно. Размерът на претенцията е установен и от приетото пред
СРС заключение на САТЕ, според която при ремонт на автомобила в официален
сервиз, тъй като той е бил в гаранция, размерът на обезщетението ще бъде 1 968, 78 лв.
Тъй като автомобилът е бил на 1 г. и 8 м. ремонтът следва да бъде извършен във
фирмен сервиз. В случая стойността на ремонта е била в размер на 972, 09 лв., от които
застрахователят е възстановил 817, 31 лв., поради което е останало задължение от 154,
78 лв. Моли да се отмени решението и искът да се уважи изцяло. Претендира разноски
пред двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника,
при условие, че надхвърлят минималния размер по НМРАВ.
Въззиваемата страна - ответникът „ЗД И.“ АД, чрез представителя си, в срока по
чл. 263 ГПК, е депозирал отговор, в който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Поддържа, че решението е съобразено със събраните по делото
доказателства. Сочи, че ищецът признава в жалбата, че е декларирал неверни данни
пред застрахователя относно датата, мястото, водачът на МПС и др. обстоятелства, в
нарушение на чл. 20, ал. 3 от ОУ на договора. Тъй като ищецът не е изпълнил
задълженията си по застрахователния договор, исковете правилно са отхвърлени.
Позовава се на чл. 403, ал. 4 КЗ, според която застрахователят има право да откаже
заплащане на обезщетение. Сочи, че ответникът не е уведомен за настъпилото събитие,
поради което ищецът не е съобразил условията на застрахователния договор и не може
да черпи права от недобросъвестното си поведение. Недоказано е останало
обстоятелството, че събитието е настъпило на твърдяната в исковата молба дата,
понеже протоколът за ПТП е частен свидетелстващ документи и не се ползва с
материална доказателствена сила относно датата на ПТП. Недоказано е твърдението,
че събитието е настъпило на 13.02.2017 г. Поддържа, че е налице противоречие в
свидетелските показания относно вида на вредата и че не е доказано уврежданията по
МПС да отговарят на тези, описани в исковата молба. Моли да се потвърди решението
на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира разноски в производството,
съгласно списък.
Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, в рамките на въззивната жалба, намира
следното от фактическа страна :
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от доводите по въззивната жалба. Освен това съдът следи за допуснати
нарушения на императивните материалноправни норми и без довод.
В рамките на проверката на решението по чл. 269 ГПК въззивният състав
намира, че оспореното решение е валидно постановено и допустимо.
По делото се установява, че ищецът е имал сключена с ответното дружество
застраховка „каско“, относно л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******, по полица №
00500100152057 от 13.05.2016 г., със срок на действие до 13.05.2017 г.
2
Представено е свидетелство за регистрация за л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. №
*******, видно от което автомобилът е собствен на ищеца „А." ООД. Приложено е и
свидетелство за регистрация - част 11, от което се установява, че превозното средство
се управлява от „А. Б." АД (т. С. 3. 1).
Според доказателствата по щета № ********** от 2017 г., за която ищецът
твърди, че е образувана за процесния случай, ответникът е извършил плащане на сума
в размер на 817. 31 лв. с платежно нареждане от 11.09.2017 г. (л. 90 от делото на СРС.
Във връзка с размера на вредите пред СРС е прието заключение на САТЕ пред
СРС, която не е оспорена и съдът кредитира. Според вещото лице описания механизъм
на произшествие обосновава соченото от ищеца увреждане като негова закономерна
последица. Вредите по МПС, което е било на 1 г. и 8 месеца от пускане в експлоатация,
според експертизата са в размер на 1 968. 78 лв. при ремонтиране в официален сервиз,
доколкото увредения автомобил е бил гаранционен. Действителната средната пазарна
стойност на вредата, поправена с алтернативни части, каквито се предлагат на пазара, е
в размер на 918. 67 лв.
Като взе предвид установените факти, както и съображенията на страните във
въззивното производство, настоящият състав намира следното от правна страна:
СРС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 405, ал 1 КЗ - за заплащане
на обезщетение по имуществена застраховка „каско“.
По силата на договора за застраховка, застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу заплащане на застрахователна премия от страна на
застрахования и при настъпването на застрахователното събитие - да му заплати
застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Фактическият състав за реализиране на
застрахователната отговорност включва валидно застрахователно правоотношение,
застрахователно събитие, в пряка последица от което е настъпило увреждане на
имуществено благо на застрахования, изпълнение от последния на задължение за
уведомяване по чл. 403 КЗ и установен размер на обезщетението.
Предпоставките за заплащане на обезщетението подлежат на доказване от
ищеца. Ответникът следва да установи правоизключващите и правопогасяващите си
възражения.
В случая страните не са оспорвали, че е бил налице застрахователен договор по
застрахователна полица „каско“, валидна за периода на ПТП за процесния автомобил.
Както е приел и СРС, от съдържанието на договора и приложимите Общи
условия, се установява, че спукването на предно стъкло по време на път е покрит от
застраховката риск. Установено е също така, че превозното средство е управлявано от
правоспособен водач (и двамата заявени водачи са имали свидетелство за управление
на МПС) и автомобилът е бил технически годен преминал е годишен технически
преглед.
Основният спор по делото касае въпроса дали ответникът следва да заплати
застрахователното обезщетение за отстраняване на повредата точно по процесната
щета и дали следва да доплати остатъка от това обезщетение.
СРС е приел, че не се установи, че щета с № ********** от 2017 г. е образувана
във връзка с описаното в исковата молба събитие, понеже уведомлението до
застрахователя съдържа данни, които противоречат на описаните от ищеца, като само в
3
частта на увредата се покриват частично. Според уведомлението до застрахователя
подадено на 19.03.2017 г., събитието е настъпило на бул. „Цариградско шосе" в гр.
София, като водач е посочен И.Й.Г., а не И. М.Р.-Г., въпреки че е заявено повреда на
предното панорамно стъкло. Поради това СРС е приел, че образуваната щета, по която
има плащане на сума от 817. 31 лв. е за различни вреди, настъпили за същия
автомобил, но от друго ПТП.
По този въпрос, който е пренесен във въззивното производство като спорен от
значение за основателността на иска, настоящият състав намира следното:
Следва да се посочи, че действително е налице разминаване в обстоятелствата
описани в констативния протокол за ПТП и тези по заявлението до застрахователя.
Съгласно констативния протокол, който е частен свидетелстващ документ, ПТП се е
състояло на 13.02.2017 г., при управление на МПС от И. Р. по път от гр. Пирдоп за гр.
София, като при каране зад тежкотоварен автомобил е хвръкнал камък, ударил е
предното стъкло и го е спукал.
В заявлението подадено до застрахователя от И.Й.Г. на 20.03.2017 г. е описано,
че при управление на същия л. а. „Фолксваген Пасат" с рег. № ******* на бул.
„Цариградско шосе" в гр. София, на 19.03.2017 г. МПС е претърпяло произшествие,
при което предностоящият автомобил изхвърля камък и нанася удар на челното стъкло
на МПС, с което го е увредил.
По отношение декларираните обстоятелства пред застрахователя следва да се
отбележи, че дори да не беше подадено заявление пред ответника простото
неизпълнение от страна на застрахования на задължението да подаде заявление не е
достатъчно да се приеме, че е налице основание за отказ на застрахователя за плащане
на обезщетение. Необходимо е ответникът, чиято е доказателствената тежест в
производството, да установи пълно и главно, че неизпълнението от субективна страна е
извършено с определена цел, при условията на първата хипотеза на чл. 403, ал. 4 от КЗ,
или когато, макар да липсва този субективен елемент, неизпълнението обуславя
обективна невъзможност за установяване на релевантни за настъпването на покрития
риск обстоятелства, във втората хипотеза на същата алинея. Предвид процесуалното
бездействие на ответното дружество за установяване наличието на предпоставките на
чл. 403, ал. 4 от КЗ, не е налице основание за отказ да се изплати застрахователно
обезщетение на това основание, както поддържа ответника.
Отделно от изложеното, тъй като както едностранния протокол за ПТП, така и
заявлението за декларирането му са частни документи, изложените в тях обстоятелства
относно мястото и времето на ПТП, както и неговия механизъм не обвързват съда, а
подлежат на установяване с всички допустими доказателствени средства в съдебното
производство, каквото е становището в трайната съдебна практика по въпроса.
В случая, въззивният съд приема, че механизмът и мястото и датата на ПТП се
установяват от разпита на свидетелите и на двете страни пред СРС – на водача на МПС
И. Р. – Г., както и на лицето И.Й.Г., подало заявлението пред застрахователя.
Свидетелката И. Р. - Г. твърди, че през 2017 г. е била служител на „А. Б." АД,
което дружество е наемало автомобили за служителите от „А." ООД. Дава показания,
че е управлявала л. а. „Фалксваген Пасат“ докато е пътувала по пътя от гр. Пирдоп до
гр. София, в района на Гълъбец. Описва, че е претърпяла произшествие, при което от
гумите на движещият се пред нея товарен автомобил е отхвръкнал камък, който спукал
предното стъкло на МПС. Свидетелката не си спомня датата на произшествието, но
заявява, че тя не е попълвала документи до застрахователя. Попълването се е
4
извършвало от служителите в друг отдел на дружеството. При предоставяне на
протокола за ПТП свидетелката заявява, че обстоятелствата са точно описани в него,
като друг инцидент с този автомобил те не е претърпяла.
Настоящият състав намира, че показанията на първата свидетелка относно
механизма на ПТП се потвърждават и от тези на свидетеля И.Г., който признава, че
като служител на „А.“ ООД през 2017 г. е имал задължение да завежда щети за
претърпелите произшествия автомобили.
Свидетелят сочи, че уведомлението по щета ********** от 2017 г. е попълнено
от него с данни, които сам е нанесъл понеже не е разполагал с протокол за ПТП и
точното описание на произшествието. Поддържа, че не е управлявал автомобила към
датата на това произшествие, като също потвърждава, че процесният автомобил е
предоставен за ползване на „А. Б.“ АД, а увреждането се състояло в спукване на
панорамното (предно) стъкло. Този свидетел също сочи, че други щети не са завеждани
за процесния автомобил.
Преценката на показанията на свидетелите, съвместно с останалите писмени
доказателства по спора, навеждат на извод, че става въпрос за една и съща щета –
счупване на предното стъкло на автомобила, доколкото не се установява да е била
заведена друга щета в същия период при застрахователя. Понеже ищецът е поддържал,
че друга щета от такъв вид с това МПС не е претърпяна, в тежест на ответника е било
да ангажира доказателства за положителния факт, че такава е претърпяна (заведена) в
срока на действие на процесния застрахователен договор. Понеже ответника не
провежда доказване на положителния факт за наличие на друга щета с л. а.
„Фолксваген Пасат“, с рег. № *******, собствен на ищеца „А.“ ООД, при която да е
спукано отново предното стъкло на МПС и за която той твърди да е изплатил
обезщетение от 817. 31 лв., за разлика от СРС настоящият състав намира, че
обезщетението е изплатено именно за вредата от процесното ПТП.
С оглед изложеното в съвкупност, въззивният състав приема, че наличието на
предпоставки за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ не са опровергани от застрахователя.
По размера на вредата : При съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Според САТЕ вредите по МПС, което е било на 1 г. и 8
месеца от пускане в експлоатация, са в размер на 1 968. 78 лв., при ремонтиране в
официален сервиз, доколкото увредения автомобил е бил гаранционен. Според
експертизата действителната средната пазарна стойност на вредата, поправена с
алтернативни части, каквито се предлагат на пазара, е в размер на 918. 67 лв.
Доколкото не се установява, нито се твърди автомобилът да е ремонтиран в
официален сервиз, а застрахователят е заплатил 817, 31 лв. за повредата, остава
дължима сума от 101, 36 лв., за която искът е основателен. Решението следва да се
отмени над този размер и искът да се уважи. В частта, в която е отхвърлен над този
размер до претендирания от 154, 78 лв. - решението следва да се потвърди.
Предвид промяна в изхода от спора, решението следва да се отмени и в частта, в
която са присъдени разноски в полза на ответника над размер от 69 лв. (депозит
свидетел и юрисконсултско възнаграждение) до присъдените 200 лв.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за СРС в размер на 229 лв. от
платената държавна такса и депозит за вещо лице. Съдът не присъжда адвокатско
5
възнаграждение на ищеца, доколкото в рамките на първоинстанционното производство
не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и
представляващия го в производството адвокат, в който да е уговорен конкретен размер
на възнаграждението и начина на заплащането му. По тази причина въззивният съд
приема за недоказана претенцията за присъждане на разноски за адвокат за
първоинстанционното производство. (арг. от разясненията, дадени в т. 1 от ТР от
6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС).
По разноските пред СГС : С оглед изхода от спора право на разноски пред
СГС има ищеца, съобразно уважената част от иска. Като съобрази доказателствата за
реално направени разноски и уважената част от иска, съдът присъжда в негова полза
разноски от 16 лв. платената държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По
изложените по-горе съображения, въззивният съд не присъжда на ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение.
В отхвърлената част от иска (жалбата) право на разноски има ответника. В
негова полза съдът присъжда 17 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № ІІ-55-20102246/22.04.2021 г., на СРС, 55 с-в, по гр. д. №
7912/2020 г., с което е отхвърлен предявеният от „А.“ ООД, ЕИК ******* срещу „ЗД
Е.“ АД, ЕИК *******, иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 101, 36 лв.,
обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“ за л. а. „Фолксваген Пасат“ с
рег.№ ******* за вреди от ПТП, настъпило на 13.02.2017г. на пътя гр. Пирдоп - гр.
София, ведно със законната лихва от 13.02.2020 г. - подаване на исковата молба до
окончателното плащане и „А.“ ООД е осъден за разноски, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, над размер от 69 лв. (депозит свидетел и юрисконсултско възнаграждение) до
присъдените 200 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, с адрес : гр. София, бул. „*******, да
заплати на „А.“ ООД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр.София, бул. „*******,
студио 1, чрез адв. В., сумата от 101, 36 лв., обезщетение по договор за застраховка
„Каско на МПС“ за л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ******* за вреди от ПТП,
настъпило на 13.02.2017г. на пътя гр. Пирдоп - гр. София, ведно със законната лихва от
13.02.2020 г. - подаване на исковата молба до окончателното плащане, а на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски както следва : за СРС - от 229 лв. от платената държавна
такса и депозит за вещо лице, а за СГС - сумата от 16 лв. от платената държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-55-20102246/22.04.2021 г., на СРС, 55 с-в, по
гр. д. № 7912/2020 г., в частта, в която е отхвърлен предявеният от „А.“ ООД, ЕИК
******* срещу „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на
сумата над 101, 36 лв. до 154, 78 лв., обезщетение по договор за застраховка „Каско на
МПС“ за л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ******* за вреди от ПТП, настъпило на
13.02.2017г. на пътя гр. Пирдоп - гр. София, в района на Гълъбец, ведно със законната
лихва от 13.02.2020 г. - подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр.София, бул. „*******,
студио 1, чрез адв. В. да плати на „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, с адрес : гр. София, бул.
„*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 17 лв. юрисконсултско
6
възнаграждение за СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7