№ 227
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело №
20221800500107 по описа за 2022 година
С Решение № 237 от 10.11.2021 г., постановено по гр.дело № 430/2020 г.
по описа на С.ския районен съд, е отменено, на основание чл. 42, ал. 2 от
Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), решението, взето по т.
2 от дневния ред на Общо събрание на собствениците на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор
03441.2.228.1 по КККР на с. Б.И. с адрес с. Б.И., Община С., ул. „15-та“ № 15,
проведено на 16.06.2020 г. в с. Б.И., ул. „15-та“ № 15, с което Общото
събрание приема бюджет на етажната собственост за периода 16.07.2020 –
15.07.2021г. общо в размер 125000 лева, разпределен както следва:
РАЗХОДИ: 125000 лв. включващи разходите по поддържане на общите
части, консумативните разходи и вноските във фонд „Ремонт и обновяване“;
ПРИХОДИ: Приходите се формират от вноски на собствениците и
обитателите;
като определя размера на вноските по чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС за периода
на 10 евро с вкл. ДДС на кв. м. от общата застроена площ на всеки обект,
която включва ЗП на обекта и площта на припадащите се общи части към
него и определя срок за внасяне на паричните вноски по чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС
от собствениците: първа вноска – 50 % от дължимата сума – в срок от 15 юли
2020 г. до 15 август 2020 г.; втора вноска – 50 % от дължимата сума – в срок
от 15 февруари 2021 г. до 15 март 2021 г.“.
Със същото решение са отхвърлени предявените от Д. СТ. СТ., Т. АНГ.
Г. и М. АНГ. Г. искове по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на решенията, взети
по т. 1 и т. 3 от дневния ред на Общото събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с
1
идентификатор 03441.2.228.1 по КККР на с. Б.И. с адрес с. Б.И., Община С.,
ул. „15-та“ № 15, проведено на 16.06.2020 г. в с. Б.И., ул. „15-та“ № 15, както
следва: по т. 1 от дневния ред - „Приема доклада на управителя на ЕС за
периода м. юли 2019 г. – м. юни 2020 г. и го освобождава от отговорност“ и
по т. 3 от дневния ред - „Избира за управител на ЕС г-н Стефан Христов
Докузов с мандат от 2 години“, като, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗУЕС, тези
решения са оставени в сила.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е
образувано по въззивна жалба от [собствениците на самостоятелни обекти] в
жилищна апартаментна сграда в режим на етажна собственост „И.Р.“ с адрес
с. Б.И., Община С., ул. „15-та“ № 15, срещу горното решение в отменителната
му част. Жалбоподателят твърди, че в тази част обжалваният съдебен акт е
постановен при неправилно приложение на материалния закон. Оспорва
решаващия извод на районният съд за противоречие на решението с
императивната разпоредба на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. Изтъква, че вноските,
регламентирани от тази разпоредба, са различни от вноските - предмет на
това решение, като последните са по чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС, и те се определят
по различен начин. Подчертава, че в дневния ред, посочен в поканата за
свикване на ОС, изрично са визирани само вноските по чл. 48, ал.8 от ЗУЕС.
Навежда довод, че, с оглед общия приет размер на разходите, както и РЗП на
сградата и приетия начин на определяне на тези вноски, се получава разлика,
която била предвидена именно за покриване на другите разходи по чл. 51, ал.
1 от ЗУЕС. Акцентира върху разликата между „вноски“ и „разходи“. Прави
извод, че обжалваното решение не касае начина на разпределение на
разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. Моли съда да отмени решението на
районния съд в обжалваната му част, и да остави в сила решението т. 2 от
дневния ред на ОС на етажната собственост от 16.06.2020г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който жалбата се
оспорва. Въззиваемите споделят изводите на районния съд и излагат
аргументи в тяхна подкрепа. Подчертават разликата в регламентацията по чл.
48, ал. 3 от ЗУЕС и чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС. Твърдят, че заложените в бюджета
разходи от 125 000 лева са не само за поддръжка на общите части, но и за
извършване на хотелиерска дейност - в противоречие с предвиденото в ЗУЕС.
Сочат, че също незаконосъобразно, в противоречие с чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, е
определен и начинът на плащане на тези вноски - по 10 евро с вкл. ДДС на
кв.м. от общата застроена площ на всеки обект, която включва ЗП на обекта и
площта на припадащите се общи части. Навеждат довод, че върху тези вноски
въобще не се дължи ДДС. Сочат, че има етажни собственици, които развиват
търговска дейност, поради което следва да заплащат по- висока такса за
поддръжка на общите части, съгласно ЗУЕС. Навеждат довод, че няма
разбивка по предвидените пера съобразно ЗУЕС, както и няма обосновка на
разходите, а приходите не са удостоверени, като нито приходите, нито
разходите са свързани с някакъв отчет. Не били посочени и приходите от
отделните собственици. Нямало и отделен бюджет на фонд „Ремонт и
обновяване“, а била определена обща сума за поддържането на общите части
на сградата и за финансиране на фонд "Ремонт и обновяване”. Навеждат
доводи за пороци във връзка със свикването и провеждането на общото
събрание. Молят съда да потвърди решението на РС - С. в обжалваната му
част. Претендират разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се
2
представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба за даване
ход на делото, с която поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на насрещната страна.
В открито съдебно заседание пред Софийския окръжен съд
въззиваемите Т.Г. и М.Г. не се явяват. Явява се въззиваемият Д.С.. Всички
въззиваеми се представляват от адв. Р., която поддържа отговора. Представя
определение № 124 от 17.02.2020 г., постановено по гр.д. № 3130/2019 г. по
описа на ВКС, постановено по подобен казус. Моли съда да отхвърли
въззивната жалба, като има предвид съображенията, изложени в отговора,
както и наведените в откритото съдебно заседание. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред С.ския районен съд доказателства, е вярно и
изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо
да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявените такива.
ІІІ. По същество
С оглед предмета на въззивната жалба и наведените в нея доводи, на
проверка в настоящото производство подлежи единствено материалната
законосъобразност на процесното решение по т. 2 от дневния ред на общото
събрание, проведено на 16.06.2020г.
По този въпрос настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите,
изложени от районния съд в обжалваното решение, и препраща към тях на
основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на изложените в жалбата аргументи,
съдът отбелязва следното:
3
Неоснователно жалбоподателят счита, че разпоредбите на чл. 48, ал. 8
и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС касаят различни видове задължения на етажните
собственици.
На първо място, този извод следва от свързването на тези задължения с
едно и също фактическо основание, а именно – поддържането на общите
части на сградата в режим на етажна собственост. Използването на дословно
идентична формулировка на това фактическо основание и в двата нормативни
текста изключва предположението, че поддържането на общите части по
смисъла на чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС е нещо различно от поддържането на общите
части по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС.
На второ място, в ЗУЕС се сдържа само едно легално определение на
термина „поддържане на общи части“ (§ 1, т. 13 от ДР към ЗУЕС), поради
което няма основание да се счита, че този термин е използван в различен
смисъл в двата цитирани нормативни текста. Общ принцип на правната наука
е, че едни и същи думи и изрази следва да се тълкуват в един и същ смисъл,
освен ако има изрично указание за това.
На трето място, ЗУЕС не съдържа нито различна правна регламентация,
нито специфични разграничителни белези на поддържането по чл. 48, ал. 8 от
ЗУЕС и поддържането по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, чието наличие, евентуално,
би дало опора на тезата за различие между задълженията, визирани в тези две
разпоредби.
На четвърто място, съдебната практика (напр. Решение № 261715 от
23.05.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 164/2021 г., Решение № 266339 от
29.10.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 3260/2021 г.) приема, че чл. 48, ал. 8 от
ЗУЕС и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС касаят едни и същи задължения.
По тези съображения, според настоящия съдебен състав, разпоредбите
на чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС регламентират не различни, а
едни и същи задължения за финансиране на поддръжката (и управлението) на
общите части. Разделянето на правната им уредба в два отделни нормативни
текста, макар и странно от гледна точка на нормотворческата техника, не
води до колизия между последните, а те взаимно се допълват: разпоредбата на
чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС урежда критериите за определяне на тези задължения
(поравно според броя на лицата), а разпоредбата на чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС
урежда периодичността на тяхната дължимост (ежемесечно) и
компетентността за определяне на техния размер (в правилника за вътрешния
ред или с решение на общото събрание). Фактът, че чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС
делегира правомощие на ОС на ЕС да определя размера на вноските, не го
оправомощава да подменя нормативно установения критерий за разпределяне
на тяхната тежест, тъй като, съгласно съдебната практика (Определение №
1097 от 17.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 630/2011 г., I г. о., ГК, Решение №
631 от 24.03.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9819/2020г.) нормата на чл. 51 от
ЗУЕС е императивна.
С оглед гореизложеното, за да бъде законосъобразно решение на ОС на
ЕС за определяне на задълженията на етажните собственици във връзка с
поддръжката и управлението, то трябва да отговаря както на изискванията по
чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС, така и на тези по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, т.е. да определя
предварително и изрично размера на дължимите ежемесечни вноски поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на
техните домакинства.
4
В конкретния случай, процесното решение по т. 2 от дневния ред на
общото събрание от 16.06.2020г. е в нарушение на горните разпоредби, тъй
като с него вноските са определени не по критерий „брой лица“, а по
критерий „застроена площ на обекта“, и освен това дължимостта им е
определена не ежемесечно, а на две вноски в рамките на бюджетния период.
Поради това решението е незаконосъобразно.
Неоснователен е наведеният във въззивната жалба довод, че разликата
между така определения размер на вноските и общия бюджет от 125000лв.
била предвидена за покриване на разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС.
Основание за такова тълкуване не може да се извлече нито пряко от текста на
взетото решение по т. 2, нито косвено от протокола, съдържащ мотивите и
изказванията във връзка с това решение. Също така, то не е нормативно
обусловено, а и няма основание да се презюмира.
Неоснователен е и доводът от въззивната жалба, основан на
терминологичното различие между думите „разходи“ и „вноски“, използвани
в чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС и в чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. Следва да се има предвид, че
втората от тези разпоредби има предвид не самото извършване на разходите, а
разпределянето им между собствениците, което по същество съвпада с
вноските за тяхното покриване.
На последно място, незаконосъобразността на процесното решение на
ОС на ЕС произтича и от смесването на бюджета за поддръжка и управление
от една страна с бюджета за фонд "Ремонт и обновяване" от друга страна –
без ясно разграничение между тях, както и без въобще да е определен
размерът на вноските за фонд "Ремонт и обновяване", без да е спазен
критерият по чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС и без да е предвидено ежемесечното
им заплащане.
С оглед гореизложеното, решението, взето по т. 2 от дневния ред на
Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим
на етажна собственост с идентификатор 03441.2.228.1 по КККР на с. Б.И. с
адрес с. Б.И., Община С., ул. „15-та“ № 15, проведено на 16.06.2020 г. в с.
Б.И., ул. „15-та“ № 15, с което Общото събрание приема бюджет на етажната
собственост за периода 16.07.2020 – 15.07.2021г. общо в размер 125000 лева,
е било незаконосъобразно и правилно е отменено от РС- С., а обжалваното
решение в този смисъл следва да бъде потвърдено.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза на
въззиваемите следва да се присъдят направените от тях разноски във
въззивното производство, каквито се установяват в размери от по 400 лв. –
адвокатско възнаграждение, заплатено от всеки от тях.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за прекомерност на
това възнаграждение, тъй като то е дори по- ниско от предвидения в чл. 7, ал.
1, т. 4 от НМРАВ минимален размер от 600 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 237 от 10.11.2021 г., постановено по
гр.дело № 430/2020 г. по описа на С.ския районен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА собствениците на самостоятелни обекти в жилищна
апартаментна сграда в режим на етажна собственост „И.Р.“ с адрес с. Б.И.,
Община С., ул. „15-та“ № 15, да заплатят на Т. АНГ. Г. с ЕГН **********
разноски във въззивното производство в размер на 400 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА собствениците на самостоятелни обекти в жилищна
апартаментна сграда в режим на етажна собственост „И.Р.“ с адрес с. Б.И.,
Община С., ул. „15-та“ № 15, да заплатят на М. АНГ. Г. с ЕГН **********
разноски във въззивното производство в размер на 400 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА собствениците на самостоятелни обекти в жилищна
апартаментна сграда в режим на етажна собственост „И.Р.“ с адрес с. Б.И.,
Община С., ул. „15-та“ № 15, да заплатят на Д. СТ. СТ. с ЕГН **********
разноски във въззивното производство в размер на 400 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6