Р Е Ш Е Н И Е
№461 07.04.2022г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на седемнадесети
март, две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: К. Л.
прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 277 по описа за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) - гр.
София, против решение № 56/29.12.2021 г. постановено по АНД № 20212130200297/2021
г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е отменено наказателно
постановление /НП/ № 7461/11.10.2021 г., издадено от началник отдел „Контрол по
РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна
инфраструктура - София, с което на К.Т.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 500.00 лв. на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/
за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. „а“ от ЗП, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Изложени са доводи, че решението на РС – Карнобат е неправилно,
постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Не се споделят
мотивите на съда, обосновали отмяната на издаденото наказателно постановление,
като се излагат подробни доводи в тази насока. В подкрепа на последното се
цитира съдебна практика. Моли се решението да бъде отменено, а НП потвърдено. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, чрез процесуалния си представител юрк. П., поддържа жалбата на
сочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски. В случай, че
жалбата бъде отхвърлена, моли разноските за ответника да бъдат съобразени с
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Ответникът по касацията – К.Т.Я., редовно
и своевременно призован, се представлява от адвокат Т., който оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана. В представен по делото писмен отговор на
касационната жалба излага доводи за правилност на първоинстанционното решение,
като моли същото да бъде оставено в сила. Излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на процесното НП,
като счита, че АНО не е представил доказателства, че измервателното средство е
минало метрологична проверка и е годно към момента на извършване на проверката.
Моли за потвърждаване решението на първоинстанционния съд и за присъждане на
разноски.
Участващият
в процеса представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а НП –
потвърдено.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на страните и заключението на
прокурора, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1
от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество
същата се явява основателна поради следните съображения:
Съгласно
чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
С
процесното наказателно постановление отговорността на ответника е ангажирана за
това, че на 21.09.2021 г.
в 19.07 ч., на път II-73, км. 51, след разклона за с. К., в посока гр. Шумен
– гр. Карнобат, К.Т.Я. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с
пет оси - МПС с две оси, марка „С.”, модел „Р***ЛА” с рег. № СТ****АР и полуремарке с три оси с рег. № СТ****ЕХ.
При
проверката било извършено измерване на натоварването и било установено, че са
надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ както следва:
измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на ППС била 14.390 т.,
при максимално допустимо натоварване 11.5 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. ”а”
на Наредбата; при измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била 30.885 т., при
максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. ”б” на
Наредбата.
С
обжалваното решение Районен съд - Карнобат отменил НП № 7461/11.10.2021 г.,
издадено от началник отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура - София, с което на К.Т.Я.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 3 500.00 лв. на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 26, ал. 2 от
Закона за пътищата /ЗП/ за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“
от ЗП, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
За да
постанови решението си съдът е приел, че движението на процесното ППС не може
да бъде квалифицирано като нарушение на
чл. 26, ал. 2, т.1, б. „а“ от ЗП, тъй като изложените в АУАН и НП факти на
измерени натоварвания над допустимите норми сочат, че за управляваното от санкционираното лице ППС, разрешение за
дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията,
управляваща пътя /АПИ/, не е било изискуемо. На следващо място е приел, че е
налице несъответствие между фактическото описание на административното
нарушение и неговата правна квалификация, тъй като движението на извънгабаритно
и/или тежко ППС се извършва без заплатената такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, се осъществява съставът на
чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, а не този на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. По изложените съображения е приел, че НП е
незаконосъобразно, поради което същото е отменено.
Така постановеното решение е
неправилно. Съображенията за това са следните:
Административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН № 0008297/21.09.2021 г. от
служител на АПИ за това, че на 21.09.2021 г. в 19.07 ч., на път II-73, км. 51,
след разклона за с.К., в посока гр.Ш. – гр.К., К.Т.Я. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет
оси - МПС с две оси, марка „С.”, модел „Р***ЛА” с
рег. № СТ****АР и полуремарке с три оси с рег. № СТ****ЕХ.
При проверката било извършено измерване на
натоварването и било установено, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ както следва: измереното натоварване на задвижващата
/2ра/ единична ос на ППС била 14.390 т., при максимално допустимо натоварване
11.5 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. ”а” на Наредбата; при измерено
разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето била 30.885 т., при максимално допустимо натоварване 24 т.,
съгласно чл. 7, ал.1, т.3, б.”б” на Наредбата.
Въз основа на
съставения акт на 21.09.2021 г. било издадено процесното НП, при пълна
идентичност на фактическото описание и правната квалификация на нарушението.
Настоящият
съдебен състав намира, че АУАН е съставен от надлежно упълномощено на основание
чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП длъжностно лице, видно от представената Заповед №
РД-11-1267/17.10.2019 г. и Заповед № РД-11-316/30.04.2020 г. на председателя на
Управителния съвет на АПИ (л. 36-38 от АНД № 20212130200297/2021 г.).
Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган. Съгласно
нормата на чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП наказателните постановления за
републиканските пътища се издават от управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията, съответно от
директора на Агенция "Митници" или от упълномощено от него длъжностно
лице от агенцията. Пред въззивната инстанция
е представена Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г.(л. 39 от АНД
№ 20212130200297/2021 г.), видно от която председателят на Управителния съвет
на АПИ е упълномощил Виолета Богданова Асенова – началник отдел "Контрол
по републиканската пътна мрежа", при дирекция "Анализ на риска и
оперативен контрол" към АПИ да издава наказателни постановления. От това
следва, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК.
По
същество, настоящата съдебна инстанция намира, че при правилно установена
фактическа обстановка, РС е извел незаконосъобразни правни изводи.
По
делото безспорно е установено, че на 21.09.2021 г. в 19.07 ч., на път II-73,
км. 51, след разклона за с. К., в посока гр. Ш.
– гр. К., К.Т.Я. е управлявал и осъществявал
движение на съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси, марка „С.”,
модел „Р***ЛА” с рег. № СТ****АР
и полуремарке с три оси с рег. № СТ***ЕХ, като
е бил спрян за проверка, при която е установено, че натоварването на
задвижващата /2ра/ единична ос на ППС е 14.390 т., при максимално допустимо
натоварване 11.5 т., а при измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била 30.885 т., при
максимално допустимо натоварване 24 т. В хода
на проверката, а и впоследствие, Я. не е представил изрично разрешение за
движение от администрацията, стопанисваща пътя.
Според
чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, наказват се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите
на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал.
2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
В
случая, наказващият орган е установил, че ППС, управлявано от касационният
ответник е извънгабаритно - тежко, а той – като физическо лице, водач на
автомобила – е нарушил забраната за движение без специално разрешение -
разрешително или квитанция, при надвишаване на максимално допустимата маса на
ППС.
Разпоредба
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП не поставя изискване относно
субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на
пътищата, а единствено за това че документът следва да е наличен при
осъществяването на движението, защото нормата съдържа единствено забрана за
извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на
тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено
разрешение.
Касационният
ответник е от кръга на субектите на нарушението, още повече, че в мотивите на
НП е посочено, че Я. осъществява движение на извънгабаритно превозно средство
без разрешение или квитанция за платена държавна такса, а с оглед коментираната
по-горе норма на чл. 53, ал. 1 от ЗП, водачът е измежду
административнонаказателно отговорните лица в това му качество.
Самата
разпоредба на чл. 37, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства гласи: "Във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция
"Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в
обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на
товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при
проверката се установи, че: 1. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от
1.01.2017 г.) движението се извършва без разрешително или документ за платена
такса в случаите по чл. 14, ал. 3".
Следователно,
изпълнителното деяние по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП – без
разрешение включва всички режими по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата, от което
следва да се заключи, че правната квалификация на нарушението, описано в НП е
коректна, като водачът е нарушил именно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата и е наказан в съответствие с
разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, поради което изводът на
първоинстанционния съд за погрешно посочване на нарушените разпоредби, се явява
неправилен.
Касационната
инстанция счита, че разпоредбата на чл. 177,
ал. 3 от ЗДвП касае нарушение,
отговорността за което е напълно съвместима и може да се кумулира /а не
изключва/ отговорността на водача за нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП.
Двата закона уреждат различни обществени отношения – ЗП защитава пътищата като
обект на инфраструктурата, докато ЗДвП защитава живота и сигурността на
участниците в движението. Според чл. 1, ал. 1 от ЗП, с този закон се уреждат
обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението,
стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на
пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в
Република България, а според чл. 1, ал. 1 от ЗДвП, този закон урежда правилата
за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към
пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията
за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и
задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни
лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване
на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове. Целта на ЗДвП е да се опазват живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от
моторните превозни средства – чл. 1, ал. 2 от ЗДВП.
Годността
и изправността на измервателното средство – електронна везна, са установени
чрез представените пред районния съд заявление за последваща периодична
проверка, регистрация на извършени последваща проверка на 16.04.2021 г.),
протокол за проведено обучение и сертификат за съответствие на електронната
везна. При това положение няма основание да се приеме, че някои от отразените в
АУАН, установени при проверката параметри на ППС, са неверни.
Конкретното
нарушение, според настоящия съдебен състав не следва да се квалифицира като
"маловажно" по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се отличава от
типичните такива и не разкриват по-ниска степен на обществена опасност.
Предвид
гореизложените съображения, съдът намира касационната жалба за основателна, а
наказателното постановление за законосъобразно, като издадено от компетентен
орган, при спазване на административно-производствените правила при издаването
му, в съответствие с материалния закон и съдържащо изискуемите реквизити по чл.
57 от ЗАНН.
В
този смисъл е практиката на настоящия касационен състав, изразена с решение №
423/19.03.2021 г., постановено по КАНД № 415/2021 г. и решение № 651/29.04.2021
г., постановено по КАНД № 574/2021г. по описа на съда.
Извън
изложените по-горе съображения относно неправилността на обжалваното решение,
касационната инстанция намира за необходимо да измени обжалваното наказателно
постановление в частта му относно наложеното наказание за така извършеното от
ответника по касация административно нарушение. Безспорно е, че са касае за
нарушение, което е извършено за първи път от този нарушител, както и че същото
не се отличава със завишена обществена опасност спрямо други нарушения от същия
вид. В атакуваното наказателно постановление наказващият орган не е изложил
убедителни аргументи относно наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността
на нарушителя обстоятелства, които да налагат
определяне на наказание около средния размер, предвиден в закона за такова
нарушение. Липсата на такива съображения - относно приетите смекчаващи и
отегчаващи от административно- наказващият орган отговорността обстоятелства,
както и на доказателства, че се касае за административно нарушение, което се
отличава със завишена степен на обществена опасност дават основание на съда да
счита, че наложеното на нарушителя наказание е несъразмерно тежко и явно
несправедливо с оглед личността на дееца. Сам
по себе си фактът, че се касае за нарушение, което е извършено за първи път, че
липсват данни жалбоподателят да е санкциониран за други нарушения по Закона за
пътищата, че липсата на вредни последици, както и степента на обществена
опасност на деянието мотивират касационната инстанция да приеме, че за
постигане целите на наказанието, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН, в конкретния
случай е необходимо и достатъчно на нарушителя за бъде наложено наказание в
минималния размер, предвиден в закона за такова нарушение, а именно - глоба в
размер на 1000 лв.
Процесуалния
представител на касатора е направил искане преди края на съдебното заседание за
присъждане на разноските по делото за възнаграждение на юрисконсулт. Искането е
основателно съобразно изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК във връзка
с чл. 63д от ЗАНН. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед
фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва
да е 80.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 56/29.12.2021 г. постановено по АНД №
20212130200297/2021 г. по описа на Районен съд – Карнобат и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Наказателно
постановление № 7461/11.10.2021 г., издадено от началник отдел
„Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция
„Пътна инфраструктура - София, с което на К.Т.Я., ЕГН **********, с адрес: ***,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 500.00 лв. на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/
за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. „а“ от ЗП, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като намалява размера на наложеното с него
административно наказание глоба от 3500 (три хиляди и петстотин) лева на 1000
(хиляда) лева.
ОСЪЖДА К.Т.Я., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на
Агенция "Пътна инфраструктура" гр.София разноски по делото в размер на 80.00 лева (осемдесет
лева).
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1.
2.