Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 27.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Христина Цветкова, като разгледа
докладваното от съдията Георгиева търг.дело
№ 401
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.36 от Закона за адвокатурата вр. чл.79, ал.1, пр.1
от Закона за задълженията и договорите.
С исковата молба Адвокатско дружество
„Д.и п.“ предявява иск срещу К.Т.АГ, с адрес Австрия, **** В., АМ Ю. 2, данъчен
ИДН (DIC) ATU *****, вписано в Регистъра на
дружествата в Търговския съд на Виена с per.
№ *****за осъждането му да заплати сумата от 24 560 евро, чиято левова равностойност е
48 035, 18 евро, съставляваща неизплатено адвокатско възнаграждение по
Договор за предоставяне на правни услуги с дата 21.08.2015 г., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане, сумата от 13 633, 35 евро, чиято левова равностойност е
26 664, 51 лева, представляваща договорена лихва за забава върху сумата за
главница за периода от 01.03.2016 г. до 28.02.2019 г., както и разноски в
исковото производство.
Ищецът - Адвокатско дружество,
твърди, че е предоставило правни услуги на ответника К.Т.АГ /К./ във връзка с
участието на групата на К.в обществената поръчка за тол
и електронна винетка: „Проектиране, изграждане и въвеждане на електронна
система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на
база изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 т. (Тол) и на база време за
леки автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т. (електронна
винетка)” с обявена стойност 200 000 000 лева с
възлагащ орган Агенция „Пътна инфраструктура“. Обявлението на поръчката е
публикувано на уебсайта на Агенцията по обществените поръчки с дата 06.04.2016
г. С обявление за възложена поръчка с дата 25.01.2018 г. групата на К.печели
поръчката, а К.е посочено сред подизпълнителите на Проекта /т.3 от Раздел VI:
Допълнителна информация/. Цената на Проекта към този момент е приблизително 180
000 000 лв.
Сочи се, че правните услуги,
предоставени от Адвокатското дружество, били във връзка с учредяването на
българско акционерно дружество между К.и българското дружество „Е. а. т. е.“
ООД - в ликвидация за целите на участието в Проекта, както и сключването на
Акционерно споразумение между К.и „Е. а. т. е.“ ООД - в ликвидация. Към датата
на подаване на исковата молба К.обаче не било заплатило дължимото
възнаграждение за оказаните от Адвокатското дружество правни услуги съгласно
Договора.
|
|
Твърди се, че преди подписването
на Договора К.взело решение за участие в Проекта, като за целта влезе в
съдружие с българско дружество, с което да учредят акционерно дружество с фирма
„Е.“. К.следвало да е мажоритарният акционер, а българското дружество -
миноритарният. Към този момент било ясно, че българското дружество ще е „Е.а.т.е.“
ООД, представлявано от Н.К.Б., с капитал 1 000 лева, което към датата на
подаване на настоящата искова молба било в ликвидация. В лична среща между
представители на Адвокатското дружество и представители на К., било обяснено,
че миноритарният собственик се очаква да бъде сменян с течение на времето. За
целите на отношенията между К.и „Е.а.т.е.“ ООД, К.желаело първо да подпише
акционерно споразумение, на чиято основа след това да се изготви и уставът на
бъдещото акционерно дружество „Е.“. Модел за въпросното акционерно споразумение
трябвало да бъде изпратен от К.на английски език, който след преглед и
консултиране следвало да бъде пригоден към българското право. Това акционерно
споразумение щяло да се използва като основа за други евентуални проекти на К.в
България. Процесът по сключване на Договора между Адвокатското дружество и К.продължил
около един месец, като възложителят К.настоявал да бъде подписан предложен от него
договор без да се допускат промени. Същевременно К.настояло ищецът да започне
работа преди подписването на Договора.
Към датата на сключване на
Договора Адвокатското дружество разполагало със застраховка за 1 000 000 лв. към ЗАД „А.Б.“, но очакванията на К.били да се
сключи застраховка в размер на 10 000 000 евро. Поддържането на
такава застраховка само и единствено заради този клиент в очаквания период на
действие на договорните им отношения, ако бъде спечелена обществената поръчка надвишавало
очаквания приход. В крайна сметка поради настояване от страна на К.Адвокатското
дружество приело да увеличи застраховката си от 1 000 000
лв. на 2 000 000 евро, за което техния разход бил
увеличен на 2 631 евро. Застраховката била изпратена на К.в деня на подписването
на Договора на 2.09.2015 г. /независимо от това, че договорът носел дата
21.08.2015 г./.
Съгласно т.2.2 от Договора
работата, извършена от Адвокатското дружество, се фактурирала и заплащала на
месечна база. Общата часова ставка съгласно Договора /независимо от това кое
лице от Адвокатското дружество работи/ била в размер на 180 евро. При натрупани
над 100 часа работа, тя се намалявала до 160 евро. Услугите за даден месец се
фактурирали до 14-тия ден от месеца, следващ месеца на предоставянето на
услугите, като фактурата се придружавала от описание на изработените часове /т.
2.4/. Заплащането ставало в срок 14 дни от предоставянето на фактурата и
описанието. При забава се начислявала неустойка в размер на 0.05% за всеки ден
от забавата.
Съгласно уговореното К.изпратило
на Адвокатското дружество свой вариант на английски език на Акционерно
споразумение за създаване на съвместно предприятие. В изпълнение на договора Адвокатското
дружество следвало да прегледа и консултира Акционерното споразумение съгласно
българското право и на негова основа да изготви устава на „Е.“. Адвокатското
дружество започнало работа непосредствено след подписването на Договора на
2.09.2015 г. на 8.09.2015 г. Адвокатското дружество изпратило първия преглед на
Акционерното споразумение с нанесени коментари на вниманието на К.. На
9.09.2015 г. Адвокатското дружество изпратило и първите коментари по Устава на
бъдещото акционерно дружество Е.. На 15.09.2015 г. от К.върнали обратно работен
вариант на Акционерното споразумение с отговори по първоначалните коментари на
Адвокатското дружество. На 16.09.2015 г. Адвокатското дружество пратило имейл с
допълнителни важни коментари и прикачен меморандум с подробни коментари. На
23.09.2015 г., след като работило и четирите почивни дни около българския
националния празник на 22.09.2015 г., Адвокатското дружество изпратило основно
преработена версия на Акционерното споразумение, на чиято основа след това
трябва да се основава и Уставът на бъдещото акционерно дружество Е..
С исковата молба се твърди, че вариантите
на Акционерното споразумение и Устава, изпратени от К., се основавали на чуждо
право и чужди практики и следвало да бъдат пригодени към условията на
българското законодателство. Такъв тип споразумения обаче не били уредени по
българското право и установена съдебна практика във връзка с такива случаи
липсвала. Подобен тип споразумения уреждали отношенията между съдружници в едно дружество отделно от конститутивния
акт на дружеството (дружествен договор, устав, учредителен акт или др.). Извън
България подобен тип споразумения уреждали институти, които също не са изрично
уредени съгласно българското право. Такива били т.нар. drag-along
и tag-along
клаузи, както put-option и call-option
клаузи. Установена съдебна
практика по подобни въпроси и практики в България липсвала и не било ясно
доколко във вида, в който тези институти съществували в чужди юрисдикции, биха
могли да са валидни и/или на практика приложими в България. Изключение правела
клаузата за т.нар. right of first refusal, която може да се свърже с винкулираните
акции в едно българско акционерно дружество. Всичко това било описано подробно
в коментарите, изпратени към Акционерното споразумение на 8.09.2015 г., и тези
към Устава - на 9.09.2015 г., както и в отделно изготвен меморандум като тяхно
обобщение било изпратено и в имейла от 16.09.2015 г., към който е изпратен
меморандумът. Твърди се, че първоначалният вариант на Акционерното
споразумение, изпратен от К., бил доста лош и с неясен език - нещо, което било
отбелязано в имейл.
Работният вариант на Акционерното
споразумение трябвало да бъде преработен така, че на английски език да придобие
вид, съвместим с българското право или най-малко вид, в който може да се
твърди, че при определени обстоятелства клаузите в него биха могли да са
валидни и приложими. Работата се усложнила допълнително от това, че изпратеният
вариант на Акционерното споразумение имал вътрешни препратки, което трябвало да
бъде съобразено при преработката. Промените по един такъв документ изисквали
повече време, защото промяната в номерацията на документа непосредствено се
отразявала и на всички текстове, които макар и да не се променят по същество,
съдържали вътрешни препратки, които трябвало да бъдат също променени, за да се
запази вътрешния смисъл на документа. Цялата работа на Адвокатското дружество
била на английски език, а не на български. Акционерното споразумение било
изцяло на английски език. Уставът формално бил двуезичен, но работният език на
предоставяните услуги бил английският език. Отделно, Акционерното споразумение
и Уставът трябвало да уреждат отношенията между мултинационална многомилиардна икономическа група /на К./ и българско
дружество с капитал от 1 000 лева за съвместното участие в Проект с обявена
първоначална стойност от 200 000 000 лева.
По настояване на К.Адвокатското
дружество работило през всички почивни дни около националния празник на
22.09.2015 г., а именно 19-22.09.2015 г., за да може да изпрати преработеното
Акционерно споразумение на 23.09.2015 г. Служителите на ищеца работили като
прочели документите, направили са коментари по тях и са ги редактирали в
продължение на 141 часа: Н.В.- 66 часа, в дните 02-06.09.2015 г., 08 и 09.09.2015 г., 16-23.09.2015 г.; И.М.- 58 часа и 30 минути,
всеки от дните 02-09.09.2015 г., 15-23.09.2015 г.; адв.
Е.Д.- 13 часа и 30 минути, на 04.09.4015 г., 16-18.09.2015 г. и 23.09.2015 г.; В.А.-
3 часа, на 09.09.2015 г., 16 и 17.09.2015 г. Работата
на Адвокатското дружество за месец септември 2015 г. била на стойност 24 560
евро, или 48 035.18 лева. Фактурата за нея заедно с пълно описание за
изработените часове към нея била изпратена на К.на 14.10.2015 г. В последваща кореспонденция от К.посочили, че
възнаграждението трябва да бъде намалено почти десет пъти. Съгласно уговорения
в т.2.4. от Договора срок К.следвало да заплати сумата по фактурата най-късно
до 28.10.2015 г., но и към датата на подаване на исковата молба К.не било
заплатило абсолютно нищо.
Съгласно т.2.4 от Договора и
поради забава на плащането К.дължало договорна лихва за забава в размер на
0.05% за всеки ден от забавата. Към датата на подаване на исковата молба и за
три години назад, а именно 1.03.2016 г. - 28.02.2019 г., натрупалата се
договорна лихва за забава била в размер на 13 633.35 евро или 26,664.51 лева.
ИСКАНЕТО е съдът да осъди К.Т.АГ,
с адрес Австрия, **** Виена, АМ Ю.2, данъчен ИДН (DIC)
ATU *****, вписано в Регистъра на
дружествата в Търговския съд на Виена с per.
№ *****да заплати на адвокатско дружество Д.и п., БУЛСТАТ *****,
както следва: 1./ сумата от 24 560 евро (двадесет и четири хиляди петстотин и
шестдесет евро), чиято левова равностойност е 48 035.18 лева (четиридесет и
осем хиляди и тридесет и пет лева и осемнадесет стотинки), представляваща
главница - възнаграждение за правни услуги, предоставени съгласно Договор за
предоставяне на правни услуги с дата 21.08.2015 г.; 2/ сумата от 13 633.35 евро, чиято левова
равностойност е 26 664.51 лева, представляваща договорна лихва за забава върху
сумата за главница по предходната т. 1, за периода 1.03.2016 г. - 28.02.2019
г., както и законната лихва за забава върху сумата на главницата от датата на
подаване на иска до нейното пълно изплащане. Претендира всички направени
съдебно-деловодни разноски, в това число разходи за извършени преводи и
адвокатски хонорар.
В срок ответникът К.Т.АГ е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Не се спори, че е сключен процесния договор за
предоставяне на правни услуги. Счита твърдението на ищеца за антидатиране на договора за неотносимо,
но го оспорва. Ответникът счита ирелевантни и
въпросите дали ищецът е увеличил застраховката си за професионална отговорност
във връзка с подписване на Договора; за размера на застрахователната премия,
заплатена от ищеца за увеличаване на застрахователното покритие; кой е спечелил
обществената поръчка, процедурата за която е проведена от Агенция „Пътна
инфраструктура" /независимо, че това не е дружеството, във връзка с чието
учредяване са били подготвяни документите, предмет на твърдените правни
услуги/. Счита неотносими твърденията, че се касаело
за документи на английски език и за чужди правни институти, неуредени съгласно
българското право, които не са били предмет и на съдебна практика, тъй като
ищецът бил наясно с търсените от ответника правни услуги и в договора изрично
било предвидено работата да се извършва на английски език /чл.1.4, изр. 2 от
Договора/.
Ответникът поддържа, че понятията
„пут-опция" и „кол-опция" не били непознати
на българското законодателство /чл. 47, ал. 2 от Наредба № 38 от 23.12.2004 г.
за капиталовата адекватност на банките; чл. 4, ал. 1, т.7 от Наредба № 6 от
13.07.2004 г. за реда за инвестиране на активите на фондовете за допълнително
пенсионно осигуряване в чуждестранни ценни книжа, за видовете чуждестранни
ценни книжа, изискванията към тях и регулираните пазари, на които те се
търгуват/. Същите фигурирали и в практиката на КЗК - напр. Решение №
61/15.05.2001 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-45/2001 г., Решение № 308 от
22.12.2005 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК- 252/5.12.2005 г. и т.н. Понятието
Договор между акционерите и останалите коментирани от Ищеца права (drag-along и tag-along)
също били обсъждани в България -
статията „Акционерното финансиране и ролята на договорите между акционери“,
публикувана на 02.12.2004 г. в посочения електронен сайт, в която имало ясни
обяснения. Ответникът твърди, че възлагането не касае задълбочен правен анализ
на непознати институти и третирането им в България, а познаването на правната
им природа се предполагало за лице, приело да извърши работата. На следващо
място - ищецът фактурирал предоставените услуги на висока часова ставка 180
евро на час без ДДС /чл.2.2 от Договора/, поради което оплакването за
трудността на възложената работата по Акционерното споразумение било
несериозно. Твърденията за лошото състояние на документа Акционерното
споразумение били субективни и недоказани.
Ответникът твърди, че относими към спора са клаузите на чл. 1.3; чл.1.4; чл.2.3; чл.2.4; чл. 2.6. Договора.
Правните услуги, предоставени от Ищеца на Ответника, не съответствали на
договореното, поради което същите не могат да се приемат за реално изпълнени по
смисъла на Договора и съответно не подлежали на заплащане от ответника.
В писмения отговор се изтъква, че
обществената поръчка не е възложена на дружеството, във връзка с чието
евентуално създаване са Договора между акционерите и Устава. Обществената
поръчка била спечелена от консорциум с други участници и без значение е
обстоятелството, че ответникът бил посочен като подизпълнител; достатъчно е да
се посочи, че дружеството, което би следвало да се създаде със съдействието на
ищеца, нито е кандидатствало по поръчката, нито я е спечелило - самостоятелно
или във форма на съдружие. Поради това нямат връзка с предмета на делото
твърденията на ищеца, че групата на К.е спечелила обществена поръчка през 2019
г. и размера на стойността й.
Ответникът оспорва твърденията на
ищеца неговите служители са работили по два документа като са ги прочели,
направили са коментари по тях и са ги редактирали в продължение на 141 часа: Н.В.-
66 часа, в дните 02-06.09.2015 г., 08 и 09.09.2015
г., 16-23.09.2015 г.; И.М.- 58 часа и 30 минути, всеки от дните 02-09.09.2015
г., 15-23.09.2015 г.; адв. Е.Д.-13 часа и 30 минути,
на 04.09.4015 г., 16-18.09.2015 г. и 23.09.2015 г.; В.А.- 3 часа, на 09.09.2015 г., 16 и 17.09.2015 г. Ответникът оспорва, че към
септември 2015 г. Н.В.и В.А.са били завършили висшето си образование и са имали
завършено висше образование с професионална квалификация „юрист“, както и че са
били най-компетентните в Адвокатското дружество. Поради това, дори да са
изработили каквито и да било часове по Договора /което също оспорва/, те не
съответствали на чл. 2.3 от Договора и съответно не подлежат на заплащане от
страна на Ответника. Търсенето на съдебна практика и вътрешни дискусии -
работата, извършена от Н.В.и В.А.можело да постави под съмнение компетентността
и отделно не била по предмета на Договора.
Ответникът оспорва, че
извършената работа /доколкото е извършена/ отговаряла на изискването на чл. 1.3
от Договора за най-високо качество и изключителна яснота. В проекта на Акционерното
споразумение, изпратен от Адвокатско дружество „Д.и съдружници“
на 08.09.2015 г., били отразени 109 коментара. По-голямата част от тях обаче не
били по същество, а коментари, че трябва да се посочи главна буква или че в
дадена клауза няма определена дефиниция /при това в тази клауза била налице
дефиницията - пр. коментар № 95 на стр.34 от Доказателство 1.4 към исковата
молба: „Няма такъв раздел“, при което било необходимо ответникът с коментар №
96 на същата страница да посочи: „Моля погледнете Раздел или Клауза 13.13 на
настоящото Споразумение/. При други било очевидно, че се касае за техническа
грешка, но тя не била поправена от ищеца, нито бил посочен верният номер -
направен е извод, че липсва дадена дефиниция. Голяма част от подобни коментари
в представеното доказателство към исковата молба били изтрити от ищеца, но били
видни от представеното с отговора доказателство. Същото важало към проекта на
Устав, при който доколкото имало коментари по същество, не се касаело за нови,
а за директно пренесени от Акционерното споразумение. Така коментар 175 от
Акционерното споразумение бил пренесен буквално в коментар а57 от Устава, а
коментар е14 от Акционерното споразумение бил пренесен буквално в коментар а6З
от Устава. Предоставените услуги не отговаряли на изискванията на чл. 1.3 от
Договора и съответно не подлежали на заплащане.
От доказателствата не било видно
кой е извършил коментарите. Обозначаването като: Nedyalka, ето, User и admin предполагало, че коментарите с автор емо са направени от адв. Е.Д.и че
коментарите, обозначени като Nedyalka, са дело на Н.В.. Не било ясно от
кого произлизат коментарите, направени от User
и admin.
Липсвало съответствие с отчета
към фактурата - часове работа, колкото е посочено в отчета, работа в дните,
посочени в отчета, лицата, посочени в отчета. Не било доказано извършване на
каквато и да било работа от страна на И.М.и В.А.. При коментарите в Устава
/изпратен от Адвокатско дружество „Д.и съдружници“/
на 09.09.2015 г. било видно, че същите са извършени
от Fujitsu, admin и User
/за разлика от лицата, посочени в
отчета/.
С оглед на изложеното оспорват извършената
работа да е отговаряла на изискванията на чл. 2.4 и 2.6 от Договора - да е
изпратен отчет и да е доказано електронно, че работата е извършена ефективно от
посочените в отчета лица, отговарящи на изискванията на Договора, включително и
спецификите на работното време на заетите служители. Съобразно клаузите на
Договора подлежало на заплащане действително отработеното време. От отчета
обаче е видно, че всички твърдени съдружници/служители
на Адвокатско дружество „Д.и съдружници“ са отчели
като работа или кръгъл час, или половин час, което било обективно невъзможно
като в договора не било предвидено отчитане чрез закръгляне към определени
единици – така че не се касаело за действително отработени часове. Ответникът
оспорва, че съдружниците/служителите на Адвокатско
дружество „Д.и съдружници“ са работили на официалните
празници и в почивните дни.
От лицата, които се твърди, че са
работили по казуса, единствено адв. Е.Д.е адвокат,
докато И.М., Н.В.и В.А.не били вписани в регистъра на адвокатите и, съответно
не били такива. Същите следвало да бъдат назначени от Адвокатско дружество „Д.и
съдружници“ на трудов договор /изричното изискване на
чл. 1.4 и чл.2.3. от Договора работата да се извършва или от съдружници, или от служители на Адвокатско дружество „Д.и съдружници“/. В случай, че И.М., Н.В.и В.А.не са били
служители по трудов договор на Адвокатско дружество „Д.и съдружници“
към м.септември 2015 г., то извършената от тях работа не подлежала на
заплащане. Ако са били назначени на трудов договор от Адвокатско дружество „Д.и
съдружници“ към септември 2015 г. и действително са
работили през официалните празници и почивните дни, то следвало да им е
изплатено допълнително възнаграждение за положения извънреден труд, това да е
декларирано пред НАП и НОИ, да е попълнена книгата за отчитане на извънредния
труд и това да е отчетено пред Инспекцията по труда до 31.01.2016 г. /чл. 149
от Кодекса на труда/. Ответникът оспорва, че каквато и да е работа е била
извършена от тези лица през обявените от МС за почивни дни през м.септември
2015 г.
На следващо място твърди, че е налице
дублиране на часове - едни и същи коментари били отразени в Акционерното
споразумение и Устава и едни и същи часове били отразени и като работа по
единия документ, и по другия. На 23.09.2015 г. била извършена работа от Н.В.(5
часа и 30 минути), адв. Е.Д.(7 часа) и И.М.(6 часа),
общо 18 часа и 30 минути на посочената дата. Проектът на Акционерното
споразумение бил изпратен в 14:53 часа, поради което нямало как да са
отработени посочените часове. Невъзможно било да са работили паралелно,
доколкото се касае за финална фаза и би било непродуктивно да се поема рискът
всеки да коригира един и същ текст по различен начин.
Ответникът оспорва всички часове
в отчета, в които се сочи, че е търсена съдебна практика, както и че са
провеждани вътрешни дискусии, тъй като не отговаряли на изискванията на чл.1.3
и 1.4 от Договора. На ищеца бил ясен предмета на правните услуги. Не можело да
се твърди, че в продължение на 69 часа неговите служители Н.В.и В.А.са търсили
съдебна практика. Не се касаело за съдебно производство. Не можело в
продължение на 9 дни да се търси съдебна практика, за да се установи, че такава
липсва. Вътрешните дискусии, които също са провеждани значителен брой часове, не
подлежали на заплащане.
Ответникът оспорва, че
предоставеният на 23.09.2015 г. проект на Акционерно споразумение, който
представлява финален вариант в чиста версия и версия с коментари, бил
преработен от съдружници/служители на Адвокатско
дружество „Д.и съдружници“, както е посочено в
отчета. От него не можело да се направи извод кой, кога, за каква
продължителност и какви промени е нанесъл в него, което представлявало
най-малкото неспазване на изискването за електронно доказване съгласно
Договора.
В обобщение- от ответната страна
се твърди, че ищецът не е предоставил услуги в съответствие с Договора, както и
не е предоставил същите своевременно. Доколкото е предоставил някакви услуги,
това било направено със забава и е направило изпълнението на практика
безполезно. На 15.09.2015 г. (вторник) в 15:45 ч. М.Х.от името на ответника
върнал проект на Акционерното споразумение с коментари и молба за проект до
четвъртък; на следващия ден (сряда) в 18:40 ч. получил единствено коментари на
коментарите си от адв. Е.Делчев; на същия ден в 20:28
ч. М.Х.настоял за предложение за формулировки и клаузи, а не само за коментари.
Посочил, че в резултат на това се губи време и се нуждае от окончателна версия;
в четвъртък, 17.09.2019 г., за когато по принцип се очаквал готовият проект, в
17:56 ч. адв. Е.Д.посочил, че тепърва се започва
преработка на споразумението и окончателна версия ще се изпрати до края на
следващата седмица; На 18.09.2015 г. в 11:01 ч. М.Х.изрично отбелязва, че
преработената версия му е нужна до 13.00 ч. (австрийско време) на същия ден, а
следващата седмица ще е твърде късно и тя няма да му е необходима. В крайна
сметка преработена версия била изпратена следващата седмица в сряда, 23.09.2015
г., в 14:53 ч. от адв. Е.Делчев.
Ответникът изразява становище, че
исковете са неоснователни. Ищецът не бил извършил правни услуги в съответствие
с Договора в продължение на 141 часа и съответно не му се дължи заплащане на
същите. Дори да се отчетат отработените от адв. Е.Делчев,
същите били сравнително малка част от претендираните,
а именно -13 часа и 30 минути, чиято равностойност е 2430 евро, поради което
иск за заплащане на главницата в претендирания размер
на 24 560 евро е напълно неоснователен. Работата, претендирана
от Адвокатско дружество „Д.и съдружници“ за
извършена, не била приета от страна на ответника и не било дължимо заплащането
й. Излагат се доводи, че доколкото не е дължима главницата, то не е дължима и претендираната лихва за забава. Размерът на лихвата бил
завишен, тъй като ищецът неправилно калкулирал годината за 370 дни. За периода
01.01.2019 г. – 28.02.2019 г. претенцията била завишена с 0,04 %.
Ответникът прави възражение за погасяване на исковете по
давност. Съгласно чл. 2.4 от Договора, работата по него се фактурирала „на
месечна основа“, поради което според него се касае за „вземания за ...
периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.„в“ от ЗЗД и на практиката на
ВКС, които се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност и която,
видно от представените и със самата искова молба доказателства имейл от
14.10.2015 г. и приложена към него фактура и чл.2.3. от Договора, изтекла още в
края на месец октомври 2018 г.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, при спазване на разпоредбата
на чл.235 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е адвокатско дружество „Д.И п.", A. D. "D. I P.", със седалище в
гр.София, ул.“*****с управител адвокат Е.Д.е юридическо лице по смисъла на чл.57,
ал.1 от Закона за адвокатурата и основна дейност юридически услуги.
Ответникът е акционерно дружество, вписано в регистъра на дружествата в
Търговски съд Виена с рег. № FN 223805а. Безспорно е
между страните, и установено по делото от представените писмени доказателства имейл кореспонденция от 30 юли-14 октомври 2015 г.;
Договор за предоставяне на правни услуги с дата 21.08.2015 г. с превод на
български език, че са в договорни правоотношения по силата на сключения Договор
за предоставяне на правни услуги във връзка с Проект съвместно предприятие на К.в
България. Договорът е сключен за неограничен срок. Съгласно
раздел 1.“Предмет на договора“ адвокатското дружество се е задължило да
предостави на Клиента /К./ добросъвестно и изчерпателно съдействие по всички
правни и договорни въпроси до степен определена от клиента, срещу
възнаграждение, изчислено на база съгласно договора. Съгласно Преамбюла, т.“Г“
и чл.1.5. от Договора е уговорено, че адвокатското дружество се задължава да предостави
правни услуги на К.при условията предвидени в Договора; правните консултации от
адвокатското дружество ще бъдат предоставяни без времеви и лични ограничения, и
включително, но не само обхваща следните задачи:преговори, изготвяне и
предоставяне на становище по всички въпроси, свързани с акционерния договор
между К.и български партньор; създаване на съвместно предприятие в съответствие
с българското законодателство по искане на К.; договаряне, изготвяне и
предоставяне на документи и становище по всички въпроси, свързани с
изграждането на горепосоченото съвместно предприятие и предоставяне на правни
консултации по искане на К.. Съгласно клаузите на чл. 1.3; чл.1.4;
чл.2.3.от Договора предоставените услуги
следвало да бъдат с най-високо качество и изключителна яснота, което да
позволи на клиента да вземе подобаващо решение по отношение на конкретната
задача; да са извършени с най-високи стандарти в работата и на английски език и
от тези п. и служители, които са най-компетентни в адвокатското дружество. Общата
часова ставка, за целите на формулата за изчисляване на дължимото
възнаграждение по чл.2.1. съгласно Договора била в размер на 180 евро. При
натрупани над 100 часа работа, тя се намалявала до 160 евро. В раздел
2.“Хонорар“ е уговорен размерът, начинът
на изчисление и почасова ставка /в евро/, а в чл.2.3., чл.2.4. и чл. 2.6 е
пояснено, че под ефективно изработен работен час по смисъла на чл.2.1. /или „S“ в приложимата формула/, означава един работен час,
изработен от юристите –служители на адвокатското дружество и начина и срока на
фактуриране. Услугите за даден месец се фактурирали до 14-тия ден от месеца,
следващ месеца на предоставянето на услугите, като фактурата се придружавала от
описание на изработените часове /т.2.4/. Заплащането на възнаграждението следвало
да е в евро по посочена банкова сметка, ***та и описанието. Страните са
уговорили, че при забава се начислява лихва за забавено изпълнение в размер на
0.05% за всеки ден от забавата.
От представените от ищеца
Застрахователна полица № 13150153000000008 с Добавък
№ 1; Меморандум с дата 16 септември 2015 г.; Акционерно споразумение за
създаване на съвместно предприятие (само с коментари); Акционерно споразумение
за създаване на съвместно предприятие (с нанесени корекции) с превод на
български език; Фактура № 3222/30.09.2015 г.; Описание на изработени часове към
Фактура № 3222/30.09.2015 г.; имейл кореспонденция от 30 юли - 9 септември 2015
г.; Устав на Е. АД; имейл кореспонденция от 21-22 октомври 2015 г.; имейл
кореспонденция от 1 март 2016 г.; имейл кореспонденция от 1 март 2016 г. и
допълнително представените Акционерно споразумение /изпратено от К.с имейл от
3:РМ на 15.09.2015 г.; Електронна справка от 12.08.2019 г. за актуални трудови
договори към дата 1.08.2015 г. и Електронна справка от 12.08.2019 г. за
актуални трудови договори към дата от 23.09.2015 г. се установява, че след
преговорите адвокатското дружество е сключило застраховка за професионална
отговорност за 2 000 000 евро, а след сключването на договора К.е изпратило
на ищеца свой вариант на английски език на Акционерно споразумение за създаване
на съвместно предприятие с „Е.а.т.е.“ ООД с ЕИК *********, което той следвало
да прегледа и консултира Акционерното споразумение съгласно българското право и
на негова основа да изготви устава на „Е.“ АД. От същото е видно, че
акционерните в АД в процес на учредяване възнамеряват да учредят и ръководят
предприятие, като общата цел е чрез съвместното предприятие да работят по
системи за електронно събиране на пътни такси /ЕСПТ/ и интелигентни транспортни
системи /ИТС/ в България, чрез участие в обществена поръчка/и, включваща/и,
внедряване и, или експлоатация и, или поддържане на система/и, за събиране на
пътни такси, ако такава/такива, бъдат инициирани от страна на български
държавен орган. Предмет на споразумението е формата, наименование, адрес,
акционерен капитал и търговска дейност на съвместното предприятие; обхват на
работата на акционерите, ръководство и управление на дружеството, финансиране и
гаранции и бизнес план; дивиденти, права на интелектуална собственост, клауза
за забрана на конкурентна дейност; задължение за предоставяне на уведомление
при настъпване на случай на кол опция, съгласно уговореното в чл.8.6. от
споразумението /при точно посочени условия, срок, процент на акциите притежавани
от българското дружество, цена, процедура за оценяване/; декларации и гаранции;
поверителност и общи разпоредби.
Адвокатското дружество започнало
работа непосредствено след получаването на подписан екземпляр от Договора на
2.09.2015 г. на 8.09.2015 г. от приложените имейли и твърденията на страните,
по делото е установено, че Адвокатското дружество изпратило първия преглед на
Акционерното споразумение с нанесени коментари на вниманието на К.. На
9.09.2015 г. Адвокатското дружество изпратило и първите коментари по Устава на
бъдещото акционерно дружество Е.. На 15.09.2015 г. от К.върнали обратно работен
вариант на Акционерното споразумение с отговори по първоначалните коментари на
Адвокатското дружество. На 16.09.2015 г. Адвокатското дружество пратило имейл с
допълнителни важни коментари и прикачен меморандум с подробни коментари. На
23.09.2015 г. Адвокатското дружество
изпратило основно преработена версия на Акционерното споразумение, на чиято
основа след това трябва да се основава и Уставът на бъдещото акционерно
дружество Е.. Всички коментари и редакции по проекта
са видни от приложените копия от кореспонденцията между страните. Не се спори и
че възложителят ответник е поискал писмено представяне на окончателно
споразумение до 18.09.2015 г. и че то е изпратено от Адвокатското дружество на
23.09.2020 г.
Съдът намира за основателни
доводите на ответника, че за изпълнението на договора за правни услуги съгласно
изискванията на чл.1.3. и чл.1.4. от договора е следвало работата уговорена в договора
да се извършва на английски език, респективно всички писмени документи и, или
коментари по текста да са на английски език, поради което това не би могло да влияе
на изпълнението на договора от страна на ищеца. Също такива са и
обстоятелствата, посочени от ищеца като „специфични обстоятелства“, свързани с К.,
фактори свързани с времето за изпълнение и ценообразуване, както и относно
профила на посоченото българско дружество и степента на риска от участие в
новото дружество. Точно обратното – всички те са били известни на страните и са
взети предвид от възложителя, с предложения проект и възлагането на правни
услуги на ищцовото адвокатско дружество той е целял
да защити интересите си. Адвокатското дружество е обявило в интернет страницата
си, че притежава необходимата квалификация да изпълни възложената работа, че
предоставя услугите на английски език и обслужва предимно чуждестранни
инвеститори. Така че тези обстоятелства не могат да обусловят извода за
сложност на работата и за риск за ищеца, каквито доводи са развити в
допълнителната искова молба, а и при сключването на договора всяка от страните
е извършила преценка на сложността на възложената работа, компетентността за
изпълнението й и съответното на това възнаграждение.
Неотносимо към изпълнението на договора е и
обстоятелството дали предложените в акционерното споразумение клаузи, уреждащи
правото на опция за изкупуване /задържане са нормативно уредени в българското
право институти, или дали има формирана съдебна практика – тоест практика на
съдилищата по възникнали и разрешавани от съда правни спорове, или не. Акционерното
споразумение всъщност е близко до предварителния договор за учредяване на
дружество, уреден в чл.66 от Търговския закон. С разпоредбата на чл.185 ал.2 ТЗ пък е
предвидена възможност в Устава на дружеството да бъдат предвидени и други
условия за прехвърляне на поименни акции, тоест ограничаване договорната свобода на
акционерите, доколкото им се налага изискване, което под страх от
недействителност на извършеното разпореждане със собствените им акции, те не
могат да пренебрегнат. Допустим е не само предварителен договор между
акционерите, но и всяко частноправно спораземение между акционерите, което
урежда например бъдещо участие в управлението, разпореждане с акции,
увеличаване на капитал, включване на нов акционер, или акционери, промяна в
мажоритарно участие.В този см. Решение от 04.03.2003 г. по МАД №12/2002 г. Такова
споразумение има дейстиве само между акционерите, като правата изадълженията им
възникват за тях, като неизпълнението им е свързано само с отговорнот помежду
им, а не и за дружеството, респ. трети лица и са изцяло във волята на акционерите.
Несъмнено към договора по чл.66 от ТЗ, респ. всеки договор между акционери
приложение намират разпоредбите на чл.9 от ЗЗД, като същите имат свобода да
уговарят конкретни права и задължения в договора, които могат да зависят от
спецификите на бъдещото дружество. Причината за такова решение, или решения на
лицата, които искат да учредят дружество, или които вече са акционери в едно
търговско дружество може да е различна, включително и нежелание за включването
на друг съдружник или намерение за смяна на съдружник, във всеки случай обаче
те са извън предмета на настоящия спор.
Относно доводите,
че коментираните клаузи „пут-опция" и „кол-опция" били непознати на
българското законодателство – те са регулирани в чл.47, ал. 2 от Наредба № 38
от 23.12.2004 г. за капиталовата адекватност на банките; чл. 4, ал. 1, т.7 от
Наредба № 6 от 13.07.2004 г. за реда за инвестиране на активите на фондовете за
допълнително пенсионно осигуряване в чуждестранни ценни книжа, за видовете
чуждестранни ценни книжа, изискванията към тях и регулираните пазари, на които
те се търгуват, но същите са и предмет
на специализирани публикации /напр.Investor.bg/vidove-opcii/, а опционните сделки като цяло са разглеждани и в
правната литература „Търговски сделки“, П.Голева, Шесто допълнено и преработено
издание, разясняващи характера на сключвания опционен договор. Във всички случаи,
когато такъв договор съдържа основните си елементи, право да се купи /call/ /или продаде
/put/ актив, размера на
актива, акциите, цената на която би се изпълнила опцията, срок или падеж на
изпълнение и премията, цената на опицията, страните по договора следва да се
читат обвързани от него. В тази насока вече са налице и съдебни решения на ВКС,
напр.Решение № 19 от 08.08.2019 г. на ВКС, Второ ТО, дело № 2511/2017 г.
Според общият
принцип на чл.185 ал.2 ТЗ, поименните акции могат да се прехвърлят свободно на
всяко трето лице, като прехвърлянето се извършва с джиро и подлежи на вписване
в книгата на акционерите, за да има действие спрямо дружеството, но в устава могат
да се предвидят и други условия за прехвърляне на поименни акции. По правило при
договорите за продажба от момента на постигане на съгласие настъпва
окончателната облигационна обвързаност на страните – в т.ч. за прехвърляне на
акциите и съответно за плащането им. Джирото не е елемент от фактически състав
на договора за продажба на акции, а е действие, което има отношение към
транслативния му ефект. Джирото представлява само изрично установен в закона
специален способ за прехвърлянето на поименните акции, необходимостта от който
е продиктувана от спецификата им на ценни книги на заповед. /В този см. и
Решение № 502 от 24.06.2016 г. на ОС - Варна по т. д. № 799/2014 г. определение
№ 23 от 15.01.2018 г. на ВКС, Второ ТО, дело №1045/2017 г.; Решение №133 от 14.01.2016 година, на ВКС,второ
търговско отделение,
т.дело № 1834 /2014 година/.
Съдът счита, че без значение за основателността на
иска е обстоятелството дали е обявена и проведена обществена поръчка от Агенция
„Пътна инфракструктура“ и дали ответникът е участвал или спечелил същата, тъй
като процесния договор има за предмет
конкретни правни действия и създаване на севместно предприятие с български
партньор. Възможността ответникът да участва в процедура, ако такава бъде
обявена от съответният български
държавен орган /в т.ч. „АПИ“/ и дали с това съвместно дружество или не, не се
отразява на изпълнението на договора от страна на ищеца. Видно от
обявлението на интернет адрес http://www.aop.bq/nq/form.php?class=F03
2014&id=8260Q6&mode=view за възложената обществена поръчка
с предмет: „Проектиране изграждане и въвеждане на електронна система за
събиране на такса за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато
разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална маса над
3, 5 тона /ТОЛ/ и на база време за леки
автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3, 5тона
/електронна винетка/„ е обявена на 23.01.2018 г. Дали ответникът е променил или не намеренията си да участва и с кое
свое, или ново дружество, в процедура по обществена поръчка със сходен предмет
е извън предмета на спора.
С оглед на горното, съдът намира, че от
страна на адвокатското дружество е направен анализ на правната уредба и
известната досега съдебна практика, формирали са изводи и становище относно
неяснота на действителността на уговорените клаузи в акционерното споразумение
за call –put опции и действието на съдебното решение по евентуален правен
спор между акционери, или между акционери и трети лица. В коментарите по
предложения проект са изразени становища и е анализирана правната уредба на
правни институти по българското търговско право и е предоставен изричен
меморандум. Договорът между страните е сключен, за да уредят отношенията си по
повод оказване на правна защита и съдействие за оказване на услуги, описани в
преамбюла и в чл.1.2. и чл.1.5. от договора и са свързани с правни консултации
включително, но не само: преговорите, изготвяне и предоставяне на становище по
всички въпроси, свързани с акционерния договор и създаването на съвместно
предприятие и договарянето, изготвянето и предоставянето на необходимите
документи за това. Упражняването на адвокатската професия съгласно дефиницията в чл.2 от ЗАдв,
е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните
интереси на физически и юридически лица и се осъществява чрез устни и писмени
консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа – молби, жалби и
др. свързани с възложената от клиента работа. С процесния договор изрично са
уговорени, че услугите се предостяват в писмена форма. Договорът няма за
предмет резултатативни действия, а извършването на правни действия по даване на
становище и изготвяне на документи. Дали в резултат на същите клиентът е взел
решение да създаде съвместното предприятие с това българско търговско
дружество, или не, дали се е съобразил с дадените от адвокат становища и
участвал ли е с друго свое дружество в обществена поръчка с такъв предмет не е
относимо към изпълнението на договора. От страна на ответника не е направено
възражение за неизпълнение на договора за предоставяне на правни услуги.
Безспорно ищецът е издал справка и
фактура №3222/30.09.2015 г. в размер на
исковата сума за възнаграждение по договора, като от заключението на ССчЕ
се установи включването й в дневника за продажба на АД за м.09.2015 г., но не е
начислено ДДС поради посоченото основание – чл.21 от ЗДДС. Също така безспорно
е, че сумата по фактурата не е платена преди завеждане на иска и до приключване
на устните състезания в настоящето исково производство.
От публикувана
информация на интернет страницата на Адвокатско дружество „Д.и съдружници“ в
секцията „Хора“ и разпечатка от правно информационна система Апис Регистър 7 +
относно Адвокатско дружество „Д.и съдружници“ е видно, че Е.Д.и И.М.са адвокати
в адвокатското дружество, а Н.В.и В.А.са
сътрудници. От представените справки от НАП и НОИ относно регистрираните
трудови договори на Адвокатско дружество „Д.и съдружници“ (като работодател),
сключени с неговите работници и служители, действащи през 2015 г., относно
подадените декларации обр. 1 и 6 от Адвокатско дружество „Д.и съдружници“ за
неговите работници и служители по трудов договор за периода август 2015 -
октомври 2015 г., отразяваща данни за работниците и служителите, включително и
осигурителния им доход, се установи, че И.М., Н.В.са юристи и са работили по
трудов договор при ищеца. Действително
организирането на работата в адвокатското дружество е въпрос на работодателски
подход – кому да се възложи извършването на справка относно наличиет на съдебна
практика, кому да се възложи изготвяне на писмено съдържание на даден документ,
да се извършват или не вътрешни обсъждания и т.н. Съдът приема обаче, тълкувайки
клаузите на процесния договор за правни услуги – чл.2.3. за отработен час, че
това означава работен час от юристите служители на адвокатското дружество.
Следователно уговореното на часова ставка възнаграждение е дължимо само за така
отработен ефективно час от юристите служители, не и за извършени от други лица
действия по подготовка, подпомагане, улесняване или техническо въвеждане на
даден коментар или бележка в документа проект за акционерно споразумение и
устав. С оглед на горното, така изготвената и приложена справка – описание на
дейностите за периода от 02.09.2015 г. следва да се приеме, че установява само отработените
часове на адвокати съдружници, или работещи по трудов договор в адвокатското
дружество. Установено е, че такива
са отработени /66 + 58, 50 плюс+13, 50 часа/ общо 138 часа, от които следва да
се извадят часовете за дублиращи се
дейности, както следва: от Н.Вълчева на 19.09.2015 г.20.09. 21.09. 22.09. общо
– 27 часа, часовете на И.Маринов за дублиращи се дейности - на 19.09. 20.09. 21.09. 22.09. – 28, 5 часа.
Касае се за дейности, които вече са били извършвани, или извършени в последващ
период /напр.“Преглед и поправка на акционерно споразумение между Капс и Е.А.Т.С.“/.
От доказателствата по делото съдът приема, че до датата 18.09.2015 г. са били
извършени всички справки, преглед на представения проект на акционерно
споразумение и на съдебната практика и необходимите „вътрешни дискусии“ и
адвокатското дружество е изготвило и предоставило меморандум за съответствието
и приложимостта в българското право и практическото приложение на този род
споразумения и относно съдържанието му. Поради което, към момента когато е
следвало да се изготви финален документ и да се представи на клиента с
корекциите, които адвокатите са считали за необходими предвид изразеното от тях
становище относно клаузите на акционерното споразумение, нови такива проучвания
и търсене на съдебна практика не следва да се фактурират. За действително
извършени следва да се приемат само дейностите по финален проект и представянето
му на 23.09.2015 г., възлизащи на 18, 5 часа. Или остават ефективно отработени 85, 50 часа,
които е следвало да се заплатят от възложителя. За тях съгласно договора е
дължимо възнаграждение в размер на 15 390 евро, поради което до този размер
искът за главница се явява основателен и доказан и следва да се уважи, а в
останалата му част - да се отхвърли.
С
оглед съдържанието на клаузите на договора за правни услуги и начина на
определяне и заплащане на възнаграждение, без значение е дали действително
съдружниците/служителите на Адвокатско дружество „Д.и съдружници“ са работили
на официалните празници и в почивните дни. Освен това – по вече изложените от
съда съображения за посочените за извършени датите, включая почивни и обявени
за почивни дни през м. септември 2015 г. не следва да се заплаща
възнаграждение.
По изложените съображения съдът
намира предявеният осъдителен иск по чл.
36 от Закона за адвокатурата вр. чл.79, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и
договорите за частично основателен. Основните характеристики на договора за правни
услуги и защита по дела го определят като договор за поръчка. С договора за
поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените
му от последния действия срещу договорено възнаграждение, поради което
основателността на претенцията за присъждането му е обусловена от установяване
от довереника в хода на процеса при условията на пълно и главно доказване, че
между страните е сключен договор за поръчка с конкретни параметри и
индивидуализация на уговорената работа и възнаграждение, че работата е
извършена съобразно уговореното и че доверителят е уведомен за изпълнението.
Довереникът е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин и да
уведоми доверителя си за всичко, свързано с изпълнението й, да му даде сметка
за всичко извършено и да му предаде всичко, получено във връзка с мандата, като
след изпълнението на тези му задължения за доверителя-техен възложител възниква
задължението за заплащане на уговореното между тях възнаграждение.
В отклонение на общото правило на
чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи
само когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално
представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги - чл. 36, ал. 1 ЗАдв. Основните характеристики на адвокатската дейност
дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят
като най-близки, сходни на договора за поръчка. Съгласно разпоредбата на чл. 36 Закона за адвокатурата, адвокатът има
право на възнаграждение за своя труд, като това възнаграждение се определя в
договор между адвоката и клиента, като то може да е договорено като абсолютна
сума, процент върху определен интерес с оглед изхода на делото /в случая на часова ставка/. В случая страните
не са постигнали договореност, съгласие за заплащане на резултативен хонорар,
който да бъде дължим след подписване на акционерно споразумение, или др.
договор с българското дружество или с държавен орган и не се определя от изхода
на процедурата. Видно от съдържанието на договора уговореното възнаграждение
между тях е отнесено към действително отработени часове в изпълнение на
описаните в договора дейности. В настоящото дело, съобразно доказателствената
тежест, която носи ищецът установи, че между страните е налице валидно
правоотношение по договор за правна защита и съдействие; правата и задълженията
на страните по договора; изпълнението на задълженията си по договора - предоставил е договорените правни услуги по
начина, който е договорен между страните, но за посочените и установи по делото
период и часове, както и размера на възнаграждението, договорено за
предоставяне на услугите и срокът за неговото изплащане.
Ответникът
не оспорва, че не е заплатил уговореното възнаграждание, като противопоставя
възражение за неизпълнение от страна на адвокатското дружество, което обаче не
бе доказано по делото. От страна на адвокатското дружество са предоставени
правни услуги съгласно съдържанието на договора за предоставяне на правни
услуги в периода до 23.09.2015 г., за което които следва да се заплати
уговореното възнаграждение.
Вземанията за адвокатско възнаграждение не
са вземания за труд, поради което за тях е приложима общата петгодишна, а не
кратката тригодишна погасителна давност, а и не се касае за периодични плащания
по см. на чл.111, б.“в“ от ЗЗД. В този смисъл съдът съобрази, че начина на
изчисляване и фактуриране на дължимото възнаграждение не променя характера му и
съдебната практика Решение № 495 от
25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1669/2009 г., III г. о., ГК, и Решение № 623 от
1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1744/2009 г., IV г. о., ГК.
За
периода от 01.03.2016 г. до предявявяне на иска, върху дължимата се сума за
адвокатско възнаграждение от 15 390 евро, съгласно договора се дължи и лихва
за забавено плащане в размер на 8542, 99 евро, поради което искът е основателен
и доказан в този размер, а в останалата му част следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на делото ответникът е задължен за сторените от ищцовата страна
разноски за депозити за възнаграждения на вещи лица и разноски по делото, съобразно уважената част – или 2418, 78 лв.
Следва
да се осъди ищеца, на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати ответника
разноски по делото, съобразно уважената част от иска – 733, 81 лв. Също така следва
да се осъди ищеца да заплати на ответника и 933, 43 евро разноски за адвокатско
възнаграждание.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „К.Т.АГ“, с адрес Австрия, 1120 Виена, АМ Ю.2,
данъчен ИДН (DIC) ATU *****, вписано в Регистъра на
дружествата в Търговския съд на Виена с per.
№ *****да заплати на Адвокатско дружество „Д.и п.“ БУЛСТАТ *****,
както следва: 1/сумата от 15 390
евро възнаграждение за правни услуги, предоставени съгласно Договор за
предоставяне на правни услуги с дата 21.08.2015 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 01.03.2019 г. до окончателното й изплащане;
2/сумата от 8542, 99 евро договорна лихва за забава върху сумата за главница по
т. 1, за периода 1.03.2016 г. - 28.02.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в останалата му
част – над уважения размер /от 15 390 евро/, до размера от 24 560 евро и
иска за лихва за забава в останалата му част – над уважения размер до размера 13
633.35 евро, като неоснователни.
ОСЪЖДА „К.Т.АГ“, с адрес Австрия, 1120 Виена, АМ Ю.2,
данъчен ИДН (DIC) ATU *****, вписано в Регистъра на
дружествата в Търговския съд на Виена с per.
№ *****да заплати на Адвокатско дружество „Д.и п.“ БУЛСТАТ *****,
сумата от 2418, 78 лева разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Адвокатско дружество „Д.и п.“ БУЛСТАТ *****, да заплати на „К.Т.АГ“, с
адрес Австрия, 1120 Виена, АМ Ю.2, данъчен ИДН (DIC)
ATU *****, вписано в Регистъра на
дружествата в Търговския съд на Виена с per.
№ *****сумата от 733, 81 лева разноски по делото, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Адвокатско дружество „Д.и п.“ БУЛСТАТ *****, да
заплати на „К.Т.АГ“, с адрес Австрия, 1120 Виена, АМ Ю.2, данъчен ИДН (DIC) ATU *****, вписано в Регистъра на
дружествата в Търговския съд на Виена с per.
№ *****сумата от 933, 43 евро за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
|
|
|
|
|