Присъда по дело №484/2011 на Окръжен съд - Русе

МОТИВИ: към присъдата по НОХД № 484/2011 год. на РОС.

 

Против подс. Р.Д.Й. *** са повдигнати следните две обвинения:

1. по чл. 198 ал. 4, вр. с ал. 1 от НК - за това, че през нощта на 21/22.02.2011 год. в гр. Русе, е отнела чужди движими вещи - един брой телевизор марка „CROWN” модел „TFT LCD 19855”, 19 инча и паричната сума от 2 350 лв., всичко на обща стойност 2 634 лв., от владението на Д.Р.Д. ***, с намерението противозаконно да ги присвои, като за отнемането им Д. е бил приведен в безсъзнание.

2. по чл. 249 ал. 1 от НК - за това, че на 22.02.2011 год. в гр. Русе е използвала платежен инструмент – един брой дебитна карта с № ***, издадена от банка „ДСК” – клон гр. Русе на името на Д.Р.Д. ***, без неговото съгласие като титуляр, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе, поддържа и двете обвинения така както са предявени и настоява съдът да наложи на подс. Й., за всяко едно от тях отделни наказания по вид лишаване от свобода при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, съобразно правилата на чл. 373 ал.2 от НПК и чл. 58а от НК, като след тяхното групиране на основание чл. 23 ал.1 от НК да й наложи най-тежкото измежду тях наказание, което да изтърпи ефективно при общ първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип, а също така да й наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба в двоен размер.

Подсъдимата Р.Д.Й. *** в съдебно заседание своевременно, чрез своя служебен защитник адв. К. Ц. от РАК прави искане за разглеждане на делото по реда, предвиден в глава ХХVІІ, респ. чл. 370 и сл. от НПК, като дава кратки обяснения по двете обвинения. Същата осъзнава своята вина и моли да й бъде наложено минимално наказание.

Нейният защитник адв. К. Ц. от РАК моли съда на неговата подзащитна да й бъде наложено наказание съобразено с императивното изискване на чл. 373 ал.2 от НПК, дефиниращо приложението на чл. 58а от НК, а именно лишаване от свобода, ориентирано към минимума при наличие на смекчаващи вината обстоятелства.

Окръжният съд след като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, прие за установено следното,

По фактите.

Подсъдимата Р.Д.Й. е родена на *** *** Загора. Има завършено средно специално образование. Разведена. Работеща. Жител ***. До настоящият момент е била осъждана шест пъти, като последната присъда е по НОХД № 13583/2008 год. по описа на СфРС, за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК с наложено наказание пробация. Тази присъда е влязла в сила на 24.10.2009 год. Същата е с трайно установени криминални навици, които в комбинация с липсата на парични средства, както и липсата на положителен ефект от провежданата спрямо нея наказателна репресия са я мотивирали да извършва поредица от тежки престъпления.

Свидетелят Д.Д. на 74-годишна възраст живее в гр. Русе, като самотен пенсионер. През м. януари 2011 год. е подал обява за запознанство във вестник „Втора младост”, като неговите изисквания са били жената да притежава жилище в гр. Разград. Освен това той е посочил, че притежава собствено жилище в гр. Русе, а целта му е създаването на семейство.

Живеещата към този момент в гр. София подс. Р.Й. видяла обявата във вестника и решила, че това е удобен начин за набавяне на средства, поради което предприела действия да се свърже със св. Д.. За постигането на тази си цел сутринта на 20.02.2011 год. му се обадила, представяйки се с името Мариянка. Същевременно му е обяснила, че е на 51-годишна възраст и работи като готвач в ресторант, находащ се в гр. Разград и живее в жилищен комплекс „Орел” в града. Освен това му е предложила да се срещнат на следващия ден, тъй като е имала работа в гр. София, докъдето възнамерявала да пътува и на връщане щяла да мине през гр. Русе.

В действителност на следващият ден - 21.02.2011 год. подс. Р.Й. отново се е свързала със св. Д. и му е казала, че ще хване автобуса, който тръгва от гр. София в 14.30 ч., който е трябвало да пристигне в гр. Русе около 19.00 ч., като двамата са се уточнили, св. Д. да я посрещне на автогарата. Съобразно тяхната уговорка след пристигането на автобуса св. Д. я завел в дома си, където подс. Й. приготвила вечеря. Малко по-късно в дома на св. Д. дошъл неговия съсед св. Г.Г., който провел кратък разговор с подсъдимата, след което си е тръгнал. После св. Д. и подс. Й. започнали да вечерят и същевременно по време на разговора им започнали да правят планове за бъдещия им съвместен живот. Тогава св. Д. показал на подсъдимата неговото си портмоне, в което се е намирала дебитната му карта, издадена от банка „ДСК” клон гр. Русе. Помолил я да смени ПИН-кода, тъй като не желаел жената, с която живеел преди това да има достъп до паричните му средства, поради което й продиктувал ПИН-кода на картата. Тогава подс. Й. решила да упои св. Д., след което да го ограби. В определен момент, възползвайки се от временното му отсъствие подсъдимата сипала в чашата с безалкохолно питие значително количество приспивателно – диазепам, при което след около половин час по-късно св. Д. изпаднал в безсъзнание.

През това време подс. Р.Й. взела дебитната карта от портмонето на св. Д.. После преровила шкафовете в дома му, където открила сумата от 2 000 лв. в брой, които взела, а св. Д. ги е бил заделил за подмяна на дограмата на своето жилищ. Освен това взела и телевизора на св. Д., който бил марка „CROWN” модел „TFT LCD 19855”, 19 инча. Късно в полунощ впоследствие подс. Й. провела няколко разговора от мобилния телефон на св. Д., а рано сутринта вече на 22.02.2011 год. си е тръгнала от дома му, като взела със себе си всички подробно описани вещи.

Междувременно също през нощта подс. Й. отишла до банкомата, намиращ се на ул. „*** в гр. Русе, където извършила три последователни транзакции с карта № 670510*******2902, издадена на името на св. Д.Р.Д., както следва: - в 00.40 ч. изтеглила сумата от 200 лв; - в 00.41 ч. изтеглила сумата от 100 лв.; - в 00.41 ч. изтеглила и сумата от 50 лв. След като по този начин отнела посочените вещи подс. Й. *** и започнала да се укрива, като до настоящия момент вещите не са върнати или възстановени с паричната им равностойност.

В ранните часове около 03.00-04.00 ч. на 23.02.2011 год., около св. Д.Д. се е събудил и установил липсата на телевизора, парите и дебитната му карта. Установил е също така, че подс. Й. също я нямало в дома му, поради което незабавно уведомил органите на полицията. След пристигането на полицаите, същите установили, че св. Д. е бил неадекватен, трудно се е ориентирал в обстановката и във времето, поради което му е бил извършен преглед от екип на спешна помощ, по време на който лекуващият лекар констатирал, че най-вероятно се касае за упояване с успокоително лекарство „Диазепам”.

Същевременно в продължение на четири месеца подс. Р.Й. се е укривала на различни места на територията на страната и след щателното й издирване на 30.06.2011 год. е била локализирана от органите на полицията в гр. София и задържана за 72 часа от наблюдаващия прокурор от РОП. С влязло дв сила определение № 252/04.07.2011 год., постановено по ЧНД № 379/2011 год. на РОС, по отношение на подс. Й. е била взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража”, след което органите на разследването са продължили процесуално следствените действия по вече образуваното досъдебно производство за изясняване на фактическите положения по делото.

Съобразно заключенията по съдебно-ценовите експертизи общата стойност на предмета на престъплението възлиза на сумата от 2 634 лв., която все още не е възстановена от същата подсъдима.

По доказателствата.

Както вече беше отбелязано по-горе развитието на съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като по време на предварителното изслушване на подс. Р.Д.Й. направи пълни самопризнания, изцяло призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл. 372 ал.4 от НПК съдът установи, че в действителност нейните признания изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, както и тези от експертен порядък.

Поради това и на основание чл. 373 ал. 3 от НПК съдът приема гореизложената фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин от събрания по делото съвкупен доказателствен материал, а именно – от свидетелските показания на св. Д.Д. – пострадал от деянията, извършени от подсъдимата, св. Г.Г. – негов съсед провел кратък разговор с нея и св. Т.С. – полицейския служител, установил двете престъпления.

В подкрепа на посочените гласни доказателства съдът цени и писмените такива, както и приложените по делото доказателствените средства – всички протоколи за извършени процесуално-следствени действия, включително и такъв за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, протокол за доброволно предаване, протоколи за разпознаване на лица, съдебноценова и икономическа експертиза, техническа експертиза на мобилен апарат, технически експертизи на информация от оптичен носител, дактилоскопна експертиза, справки от банка „ДСК” и от мобилните оператори, справка и медицински документи от ЦСМП, докладни записки, писмена кореспонденция между съответните компетентни органи в страната, разписки, свидетелство за съдимост, автобиография както и декларация за семейно и имотно състояние на подсъдимата.

С оглед идентифицирането личността на подс. Й. в хода на досъдебното производство св. Д.Д. е участвал в нейното разпознаване, по време на което по категоричен начин тя е била установена, за които процесуалноследствени действия са били съставени и съответни протоколи за разпознаване на лица.

В хода на разследването са били изискани справки от мобилните оператори, при което съдът приема за установено, че на мобилния телефон на св. Д. с № 0879/370633 през периода 20 от 21.02.2011 год. са постъпили множество входящи обаждания от мобилен телефон с № 0877/565575, чиято карта е регистрирана на името на подс. Р.Д.Й.. От извършения анализ на проведените телефонни разговори се установява, че клетките където са регистрирани тези разговори са по маршрута между градовете София, Плевен, Бяла, Русе. Също така за периода от 23.36 ч. на 21.02.2011 год. до 00.06 ч. на 22.02.2011 год. от същия телефон, собственост на св. Д. са проведени няколко изходящи разговора с Централна ж.п. гара - Русе и различни хотели в гр. Русе.

Освен това по делото е бил извършен оглед на местопроизшествие в жилището на св. Д.Д., по време на който са иззети дактилоскопни следи. Видно от заключението по назначената съдебно-дактилоскопна експертиза, папилярните следи оставени по обекти с № 3, 4, 5, 11 и 12 са точно на подс. Р.Д.Й..

По време на предварителното разследване са изискани и представени записи от охранителните камери на АТМ устройството на ул. „*** в гр. Русе. От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза съдът приема за установено, че файловете представляват черно-бял запис през тъмната част на денонощието от един брой камера на банкомата от 22.02.2011 год. за времето от 00.36 до 00.38 ч., като на кадрите ясно се вижда, че лицето е от женски пол с образа на подс. Р.Й..

По делото е била назначена и съдебно-ценова-икономическа експертиза от чието заключение съдът приема за установено, че стойността на отнетия телевизор марка „CROWN” модел „TFT LCD 19855”, 19 инча, възлиза на сумата от 284 лв. и ведно с отнетите пари и вещи общата равностойност възлиза на сумата от 2 634 лв.

В основата на приетите от настоящата съдебна инстанция за доказани фактически положения са показанията на всички свидетели, събраните и анализирани по делото писмени доказателства, както и тези от експертен порядък, които изчерпателно дават отговори на основните въпроси, свързани с осъществяването на двете престъпления от страна на подсъдимата Й.. По делото са били назначени множество цитирани по-горе съдебни експертизи, чиито заключения както страните, така и съдът възприема изцяло, тъй като дават прецизни отговори на всички правно релевантни въпроси.

Съдът изцяло кредитира събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства на посочените трима свидетели, тъй като са последователни, житейски логични, правдоподобни и непротиворечиви, като същевременно взаимно се допълват.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. Р.Й. дава кратки обяснения по фактите и обстоятелствата, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същата се признава за виновна и в общи линии нейните обяснения изцяло се покриват с показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели. Същата принципно не оспорва авторството на деянията и настъпилите от тях вредни последици и същевременно изразява съжаление за стореното от нея.

От правна страна.

След обстоен анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на така възприетата фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

Видно от доказателствата по делото подс. Р.Д.Й. ***, като субект на престъпните й посегателства е наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.

По първото обвинение от обективна страна подс. Р.Й. с последователните си действия е осъществила състава на престъплението по чл. 198 ал.4, вр. с ал.1 от НК, тъй като през нощта на 21 срещу 22.02.2011 год. в гр. Русе, е отнела чужди движими вещи - един брой телевизор марка „CROWN” модел „TFT LCD 19855”, 19 инча и паричната сума от 2 350 лв., всичко на обща стойност 2 634 лв., от владението на Д.Р.Д., с намерението противозаконно да ги присвои, като за отнемането им Д. е бил приведен в безсъзнание.

Няма спор, че на инкриминираната дата и място тази подсъдима, по отношение на пострадалия Д., действайки самостоятелно е осъществила всички обективни признаци на съставното престъпление „грабеж” по смисъла на чл. 198 ал.1 от НК. Самото изпълнително деяние съдържа в себе си двата елемента, представляващи два отделни състава на две отделни престъпления, а именно „принуда” и „кражба”. Съдът изцяло споделя становището на представителя на обвинението, досежно привеждането на жертвата св. Д. в безсъсзание, след което подс. Й. пристъпила към изпълнението на второто деяние, осъществено спрямо пострадалия, като по този начен е постигнала своята цел - отнемането на подробно описаните вещи. Сипването в безалкохолното потие на преспивателно – диазепам е постигнало своя ефект, като след неговата консумация пострадалото лице е било приведено в безсъснателно състояние, поради което квалификацията на престъплението е по чл. 198 ал.4, вр. с ал.1 от НК. По този ночин, осъществявайки тези действия по лишаването му от оказване на съпротива подс. Й. е пристъпила към осъществяването и втората част от деянието грабеж, реализирайки и двата елемента от престъплението, като е сторила това с намерението противозаконно да ги присвои. Обективно с тези си действия тази подсъдима трайно е установявала своята фактическа власт върху телевизора и посочените парични средства, с които след това се е разпоредила в своя полза.

От субективна страна подс. Й. е действала с пряк умисъл, тъй като е съзнавала високата степен на обществена опасност на това деяние, с ясното съзнание за неговата противоправност, предвиждала е тези последици и въпреки това е искала тяхното настъпване. Между нейните действия, виновното й поведение, неговата противоправност и настъпилия вредоносен резултат съществува пряка причинна връзка.

По второто обвинение от обективна страна с последващите си действия подс. Й. е осъществила и състава на престъплението по чл. 249 ал.1 от НК, тъй като на 22.02.2011 год. в гр. Русе е използвала платежен инструмент – един брой дебитна карта № ***, издадена от банка „ДСК” – клон гр. Русе на името на пострадалия Д.Р.Д. ***, без съгласието на титуляра, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

Съдът счита, че за осъществяването на това формално престъпление подс. Й. след като е изолирала всякаква съпротива на пострадалия Д. с действията си е успяла да отнеме дебитната му карта, която се явява платежен инструмент по смисъла на чл. 93 т. 24 от НК. Подсъдимата още предната вечер е узнала ПИН-кода от Д. и без съгласието на същия титуляр на сметката на два пъти тя е успяла да изтегли общата сума от 350 лв.

От субективна страна и това престъпление подс. Й. е осъществено с пряк умисъл, тъй като и в този случай тя е съзнавала противоправността на своето деяние и същевременно е предвиждала настъпването на тези отрицателни последици, като въпреки това е искала тяхното настъплаве. Деянието макар и формално е довършено с факта на самото използване на платежния инструмент, като същото не съставлява по-тежко престъпление. Между нейните действия, виновното й поведение, тяхната противоправност и настъпилия вредоносен резултат съществува пряка причинна връзка.

Мотивите за извършване на престъплението са - предварително осъзнатата у нея потребност за придобиването на тези вещи по престъпен начин, с цел да задоволи своите финансови нужди, а също така и желанието й за лично облагодетелстване.

Причините за извършване на престъплението са - незачитане неприкосновеността на личността и нейната частната собственост, липсата всякакви морално - волеви задръжки, а също така и възприетия от нея паразитен и порочен начин на живот.

По вида и размера на наложеното наказание.

Съобразно принципното начало, свързано със законоустановеността на наказателната репресия съдът счита, че при определяне на всяко едно от двете наказания, следва да се съобрази императивната процесуална разпоредба на чл. 373 ал.2, вр. с чл. 372 ал.4 от НПК, във връзка с правилата визирани в чл. 58а от НК, както по вида така и по размера на наказанието, което да съответства с тежестта на извършените от подс. Й. две престъпления. При тяхната индивидуализация, съдът отчита по отношение на подс. Р.Д.Й., като смекчаващи отговорността обстоятелства – нейните самопризнания, критичното му отношение към стореното, семейното и материално положение - разведена, а като отегчаващи такива – лошите й характеристични данни, продиктувани от факта на предходните й четири осъждания, упоритостта в умисъла, извършване на множество деяния в реална съвкупност, а също така и непоправимите отрицателни последици за пострадалия Д.Д..

Окръжният съд, след като взе предвид гореизложеното, високата степен на обществена опасност на всички деяния и на личността на подс. Й., на мотивите и причините за тяхното извършване, както и наличието на императивно установените в чл. 373 ал. 2 от НПК правила за директното приложение на чл. 58а от НК и в съответствие с процесуалните правила, предвидени в чл. 301 ал.1 т.3 и 6 от НПК пристъпи към определяне на всяко едно от наказанията. Налице е баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и съобразявайки цитираните правни норми съдът счита, че всяко едно от двете наказания следва да бъде индивидуализирано около средния размер на предвиденото в съответните текстове на НК наказание.

1. По отношение на първото престъпление чл. 198 ал.4, вр. с ал.1 от НК счита, че на основание чл. 54 ал. 1 от НК следва да й бъде определено наказание от ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Съгласно разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК съдът намира, че така определеното на подс. Й. наказание от ШЕСТ ГОДИНИ следва да бъде редуцирано и намалено с една трета, като при това положение да й наложи наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.

2. По отношение на второто престъпление по чл. 249 ал.1 от НК счита, че на основание чл. 54 ал. 1 от НК следва да му бъде определено наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

Съобразно разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК съдът намира, че така определеното на подс. Й. наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА следва да бъде редуцирано и намалено с една трета, като при това положение да й наложи наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Тъй като двете престъпления са извършени от нея в реална съвкупност, след тяхното групиране на основание чл. 23 ал.1 от НК, съдът намира, че на подс. Р.Д.Й. ***, със снета по делото самоличност следва да й бъде наложено най-тежкото измежду тях наказание, изразяващо се в ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да изтърпи при ОБЩ първоначален режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип.

Освен това съдът счита, че към така наложеното й наказание на основание чл. 23 ал.3 от НК следва да бъде присъединено и кумулативно предвиденото в чл. 249 ал.1 от НК наказание ГЛОБА в еднократен размер от получената сума от 350 лв., която тя да заплати в полза на Държавата.

Тъй като след усложнената престъпна дейност на подс. Р.Д.Й. е била разкрита по отношение на нея е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Предвид разпоредбата на чл. 59 ал.1 от НК съдът счита, че срока на предварителното й задържане за периода от 30.06.2011 год. до момента на влизане на присъдата в законна сила, следва да й бъде зачетен и същия да й се ПРИСПАДНЕ при изтърпяване на така определеното й общо наказание.

Съдът счита, че така определеното на подс. Р.Й. по вид и размер наказание ще изиграе своята възспираща, възпитателна и превантивна роля. По този начин ще се постигнат визираните в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието за индивидуална и генерална превенция.

По направените по делото разноски.

При този изход на делото съдът счита, че подс. Р.Д.Й. ***, със снета по делото самоличност, в момента в затвора Сливен, следва да бъде осъдена да заплати в полза на републиканския бюджет сумата от 202 лв., представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство.

Мотивиран от горните съображения съдът, постанови присъдата си.

 

 

Председател: