№ 19226
гр. С., 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110110653 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба на З., с която е предявен срещу К. С. Х. осъдителен иск
за заплащане на сумата от 240,68 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение ведно с ликвидационни разноски в размер на 25 лв. във
връзка с настъпило на 17.01.2020 г. ПТП в гр. С., предизвикано по вина на ответника като
водач на л.а. „А., при което са причинени щети на лек автомобил „Ф., при което ПТП
ответникът отказал да се подложи на проверка за алкохол, ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба – 28.02.2023г. до окончателното плащане на
вземането.
Ищецът З. твърди, че на 17.01.2020 г. в района на гр. С., на ул. „В. е било
реализирано ПТП с участието на М., собственост на К. С. Х., управлявано от същия и МПС
марка „Фо., собственост на М., управлявано от същия. Твърди, че според протокол за ПТП
№ .г. съставен от органите на КАТ, произшествието е настъпило в резултат на виновното,
противоправно поведение на водача на МПС марка „А. - К. С. Х., който изгубил контрол над
своето МПС и реализирал удар с МПС марка „Фо., като същият отказал да се подложи на
проверка за алкохол към датата на ПТП. Посочва, че М. е бил застрахован по застраховка
“Гражданска отговорност” в З. със застрахователна полица № ., която била валидна към
момента на събитието. В дружеството била заведена щета под № . от собственика на
пострадалото МПС - М., като след направена оценка на щетата било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 215,68 лв., като ответникът бил поканен да
заплати регресното вземане, но плащане не последвало, с оглед на което ищецът претендира
1
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 240,68 лв., представляваща
сбор от заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и сторените разноски, както и
законна лихва от датата на исковата молба – 28.02.2023 г. и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В хода на съдебното дирене е постъпило становище от страна на ищеца, в което
признава, че ответникът е погасил претендираната сума в размер на 240,68 лв. в хода
процеса, а именно на 04.04.2023 г., с оглед на което претендира сторените по делото
разноски.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 , пр. 4 от КЗ.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: че е налице валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, в срока на застрахователното покритие на който е
настъпило застрахователно събитие, покрит риск по последния, че виновен за събитието е
застрахованият при ищеца водач, който е отказал да се подложи на проверка за алкохол,
както и че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение за вредите по увреденото МПС в посочения размер.
При доказване на фактите в доказателствена тежест на ищеца, в тежест на ответника
е да докаже, че е платил претендираното вземане.
Не е спорно между страните и се установява от представения по делото протокол за
ПТП № .г., издаден от младши автоконтрольор И., че на 17.01.2020 г. в района на гр. С., на
ул. „В. е било реализирано ПТП с участието на М., собственост на К. С. Х., управлявано от
същия и МПС марка „Фо., като същото е настъпило по следния механизъм: водачът на М. К.
С. Х. при движение по ул. „В. поради недостатъчен контрол реализира ПТП с МПС марка
„Фо.. В протокола за ПТП, който има характер на официален свидетелстващ документ, респ.
материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК в частта по отношение на
лично възприетите от длъжностното лице факти и обстоятелства, за изявленията и
действията, извършени пред него, е отразено направено пред младшия автоконтрольор,
съставил протокола за ПТП, изявление на ответника К. С. Х., че отказва да получи талон за
кръвна проба и да се подложи на кръвен тест за алкохол.
При така установения механизъм съдът намира, че вина за настъпване на ПТП има
ответникът като водач на М., който е нарушил задължението си по чл. 20, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява, което поведение е противоправно, в нарушение на законовата норма, за което е
взето и административнонаказателно отношение с акт за установяване на административно
нарушение № . от 17.01.2020г. Вината на водача, разбирана като несъобразяване с дължимия
модел на поведение, който е нормативно предписан, се предполага на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД, като тази презумпция не е оборена по съответния ред от ответника, чиято е била
доказателствената тежест за това.
2
Установява се от представените писмени доказателства по щетата, заведена при
ищеца, че в причинна връзка с настъпилото ПТП на другото МПС марка „Фо. да причинени
вреди по облицовка задна броня и ляв стоп.
Не е спорно и се установява се от представения преглед на полица от системата на ЗД
„Б., че към датата на ПТП – 17.01.2020г. гражданската отговорност на водачите М. е била
застрахована при ищеца, като във връзка с ПТП-то при ищеца е заведена щета с № . и е
изплатено застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил на
24.01.2020г. в размер на 215,68 лв., която сума, ведно с обичайните разноски на щетата в
размер на 25 лв., формират размера на регресното вземане срещу ответника.
С оглед изложеното се установяват всички елементи от фактическия състав на
предявения иск, поради което се установи, че ищецът има срещу ответника регресно вземане
в претендирания размер от 240,68 лв.
По делото е представена в оригинал разписка № . от 03.04.2023г., от която се
установява, че на 03.04.2023г. ответникът е платил на ищеца сумата от 240,68 лв. с
основание „щета .“, като ищецът с молба от 25.08.2023г. признава, че с посоченото плащане
е погасено процесното вземане.
С оглед осъщественото в хода на производството плащане на процесното вземане,
който факт от значение за спорното право следва да бъде взет предвид на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Не се установява от представените писмени доказателства ищецът да е поканил
ответника за заплащане на регресното вземане преди завеждане на исковата молба.
Представените съобщения и известия от „Б. не са оформени по начин, който да доказва
надлежно връчване съгласно чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети (Приети с Решение № 581 от 27.V.2010 г. на
Комисията за регулиране на съобщенията) вр. чл. 44, б. „б“ вр. чл. 45 от Общите условия на
договора с потребителите на универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи,
извършвани от „Б., в които е предвидено оставяне на две служебни известия с интервал от
10 календарни дни от датата на получаване на препоръчана пощенска пратка в ПС за
доставяне. В случая липсват доказателства за оставяне на адреса на второ служебно
известие, поради което не може да се приеме, че пратката е връчена редовно след изтичане
на 20 календарни дни от второто известие.
Доколкото исковата молба има ролята на покана, следва да се приеме, че ответникът е
поставен в забава за плащане от деня, следващ датата на връчване на исковата молба с
приложенията, сред които и регресната покана, на ответника на 28.03.2023г., т.е. считано от
29.03.2023г. като от посочената дата до датата на плащане на 03.04.2023г. ответникът дължи
законна лихва в размер на 0,46 лв., изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК чрез
използване на компютърна програма. Доказателства за плащане на дължимата законна лихва
не са представени, с оглед на което ответникът следва да бъде осъден да я заплати с оглед
изричното искане на ищеца в този смисъл.
3
Съдът намира, че разноските по делото следва да се възложат на ищеца на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като се установи, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото,
а с извършеното плащане след получаване на исковата молба за отговор е признал същия, в
който смисъл е и изявлението на ищеца в молба от 25.08.2023г. В случая следва да се има
предвид, че към датата на подаване на исковата молба вземането на ищеца не е било и
изискуемо, тъй като вземането на застрахователя по регресния иск против делинквента
става изискуемо с поканата за изпълнение (вж. Определение № 646 от 07.11.2017 г. по ч. т.
д. № 2565/2017 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС), като изискуемостта е настъпила в хода на
производството и този факт е съобразен от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, като
посоченото обстоятелство е относимо към приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С. да заплати на ЗД „Б.,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. сумата от 0,46 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата от 240,68 лв. за периода от
изпадане на ответника в забава – 29.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането –
03.04.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 , пр.
4 от КЗ за осъждане на К. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С. да заплати на ЗД
„Б., ЕИК . сумата от 240,68 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение ведно с ликвидационни разноски в размер на 25 лв. във връзка
с настъпило на 17.01.2020 г. ПТП в гр. С., предизвикано по вина на ответника като водач на
л.а. „А., при което са причинени щети на лек автомобил „Ф., при което ПТП ответникът
отказал да се подложи на проверка за алкохол.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4