№ 155
гр. Варна , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деян И. Денев
Членове:Марин Ц. Атанасов
Трайчо Г. Атанасов
Секретар:Нели С. Йовчева
Прокурор:Светослав Николаев. Стойнов (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Деян И. Денев Частно наказателно дело №
20203100201349 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от съдия Денев ЧНД № 1349 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 44 от ЗЕЕЗА във връзка с изпълнение на ЕЗА по отношение
на българския гражданин А. Т. Д. с искане за предаване по повод изпълнение на
неприсъствено наложено от гръцки съд наказание „лишаване от свобода“ в общ размер на 21
години и 3 месеца и глоба в размер на 50 200 евро, за две деяния, едно от които не е
престъпление по българския наказателен закон.
Лицето не дава съгласие за предаване на издаващата държава и не прави отказ от
прилагане на принципа на особеността по чл. 61 от ЗЕЕЗА посочва че е било задържано за
срок от три дни и освободено, а до задържането му в изпълнение на мярка за неотклонение
по настоящото производство, въобще не е било уведомявано за наказателен процес.
Защитникът намира, че не са налице основания за изпълнение на ЕЗА и излагайки
съображения, които, макар и основани на разпоредбите, касаещи екстрадицията, по
съществото си представляват възражение относно законността на представената ЕЗА. Ето
защо счита, че тя не следва да бъде изпълнявана, а искането не гръцките съдебни власти да
бъде оставено без уважение. Алтернативно, ако съдът намери, че аргументите не са
основателни, да приеме за изпълнение, наложеното с гръцката присъда наказание.
1
Становището на взелия участие в съдебното заседание прокурор е, че ЕЗА отговаря
на законовите изисквания по българския ЗЕЕЗА и са налице основания за изпълнението й,
ако съдът не приеме за изпълнение наложеното наказание, каквато законова възможност чл.
44 ал. 8 от националният закон дава.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, както и становищата на
страните, изразени в съдебно заседание, намира за установено следното :
С неотменимо решение № 1324/ 2016 г. на Едночленен Апелативен съд по тежки
престъпления Тесалоникис, българският гражданин Димитров бил осъден за две
престъпления по Гръцкия наказателен кодекс на общо наказание на 21 години и 3 месеца и
глоба в размер на 50 200 евро. Въз основа на въпросния съдебен акт Апелативната
прокуратура в Тесалоники издала Европейска заповед за арест с цел предаването му за
изтърпяване на наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.6 ЗЕЕЗА, в настоящото производство следва да се
установи налице ли са условията по чл.36 и 41 от с.з.за предаване на лицето и не съществува
ли някое от основанията за отказ, условно или отложено изпълнение, ситуирани в
текстовете на чл.чл.39, 40 и 52 от Закона.
По чл.36 ЗЕЕЗА – исканото за предаване лице е осъдено на 21 години лишаване
от свобода за две престъпления, едно от което попадащо сред предвидените от текста на
чл.36 ал.3 ЗЕЕЗА хипотези, изключващи двойната наказуемост – „подпомагане на незаконно
пребиваване в страната“. Констатацията е достатъчна за обосноваване на извод за наличие
на условията по законовия текст и без допълнителна проверка за двойна наказуемост на
деянията, която е и налице – чл. 281 от НК на РБ. Следва само да се добави, че второто
описано в заповедта деяние не е престъпление по българския наказателен закон.
По чл.41 ЗЕЕЗА – В ЕЗ за ареста на Димитров не е посочен максималния срок
на наказанието лишаване от свобода, което може да бъде наложено за описаното
престъпление, но в Заповедта се съдържат изискуемите гаранции при предвидено наказание
„доживотен затвор“ , поради което съдът не намира, че следва да изисква допълнителни
гаранции от издаващата заповедта за арест страна.
По чл.39 ЗЕЕЗА – визираните от този законов текст абсолютни предпоставки за
отказ са три. В настоящия случай липсва която и да е от тях. Престъплението, за което
Димитров е осъден не попада под наказателната юрисдикция на РБългария. Не съществува
дори и индиция, лицето да е осъдено за същите престъпления с влязла в сила присъда на
български съд или на съд на трета държава членка. Не е налице и третото основание за
отказ- роденият през 1958 г. български гражданин не е „малолетно“, съгласно българското
законодателство лице.
В чл.40 ЗЕЕЗА са предвидени хипотезите, при наличието на които българският
2
съд има право на преценка дали да откаже предаването на лицето. Престъпленията, за което
Димитров е бил осъден са извършени на територията на Гърция, т.е. на територията на
издаващата държава, а не на територията на РБългария. Наказателното преследване за едно
от престъпленията се допуска от българското законодателство. Същевременно за това
престъпление в РБългария не са образувани, респективно, прекратявани наказателни
производства, то не е подсъдно на български съд, така че преценка за изтекла законова
давност е ненужна. Липсват данни исканото лице да търпи или да е изтърпяло наказание по
влязла в сила присъда за същото престъпление. Т.е., не са налице основанията на т. т. 1 ,1а ,2
,3 и 5 на чл.40 от ЗЕЕЗА.
Констатацията на нарушенията по ал. 2 на законовия текст обаче съдът намери като
пречка за изпълнение на ЕЗА.
Според представения препис на ЕЗА, в раздел „Г“, конкретно е записано, че
българският гражданин не е лично призоваван и информиран по друг начин за дата и място
на процедурата по изслушване, която е завършила с решение в негово отсъствие, но
разполага със законови гаранции след предаване на съдебните власти.
Със скоби е изведено, че гаранциите могат да бъдат дадени предварително. Такива
съобщени законови гаранции обаче липсват.
Като намира, че така представената ЕЗА не съдържа изрична информация за спазване
на нито едно от изчерпателно изброените в четири точки основания :
1. Лицето не е било призовано лично, нито уведомено за датата и мястото на
процеса по начин, безспорно доказващ уведомяването, както и за възможност за
постановяване на решение в негово отсъствие.
2. Няма дори твърдения, че адвокатска защита действително е оказвана, напротив
– заповедта съдържа информация в обратната насока.
3. Лицето не е изрично заявило, че не оспорва решението и респективно не е
поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок, тъй като решение не
му е било връчено лично, нито е било уведомено за правото на обжалване или ново
разглеждане .
4. Липсват и гаранции, изискуеми съгласно т. 4 от чл.40 ал .2 от ЗЕЕЗА, че делото
може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и
възможност за отмяна на първоначалния акт, нито за срока, в който да иска обжалване
или ново разглеждане,.
съдът не разгледа възможността за приемане за превеждане в изпълнение присъдата
на издаващата държава, каквото основание за отказ от изпълнение на ЕЗА, в настоящия
случай също съществува, с оглед гражданството на осъдения.
Изложените съображения съдът намира, като аргумент в подкрепа на тезата си, че
3
така представената ЕЗА не може да бъде изпълнена, поради което и на основание чл. 44, ал.
6 и ал. 7от ЗЕЕЗА, съдът
РЕШИ:
НЕ ДОПУСКА изпълнение на европейската заповед № ФО 9222/1463 от 11 05
2018 г. от Апелативна прокуратура на Тесалоники – Гърция за арест на българския
гражданин А. Т. Д. .
Определението не е окончателно и подлежи на обжалване в 5-дневен срок от
днес пред Апелативен съд – Варна.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ до
влизане на решението в сила, след което лицето да се освободи, ако не се задържа на друго
основание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4