№ 1183
гр. Бургас, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120203947 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод жалба на „М.“ ЕООД с ЕИК ***
със седалище в *** с управител М. Н.Н. против наказателно постановление №
116/03.12.2021г., издадено от Директора на РИОСВ-Бургас, с което на
основание чл. 162 ал.1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на
жалбоподателя е наложена глоба в размер от 5000 (пет хиляди) лева за
нарушение на чл.95 ал.1 вр. чл. 81 ал.1 т.2 от ЗООС.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и издадено при съществени нарушения на производствените
правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Посочва се, че в
имота на дружеството били поставени каравани които били за служебно
ползване и това не представлявало нарушение на законодателството. Цитират
нормата на чл.10а от ЗУЧК. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно
призован и не се представлява. Представят се писмени бележки. В тях
жалбоподателят набляга на друг съществен недостатък на обжалваното НП, а
именно непосочването на датата когато е било извършено нарушението.
За административнонаказващия орган, се явява ЮК Ковачева надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
1
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира
за ЮК възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14 дневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, видно от известието за доставяне на НП (л.8)
същото е било връчено на жалбоподателя на 20.09.2022г., а жалбата е
депозирана с дата на входиране пред РС-Бургас на 27.09.2022г (л.3). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В РИОСВ–Бургас постъпил сигнал с вх.№С-393/26.08.2021г за
изградено ваканционно селище и канализационна система в непосредствена
близост до Войсковия район на флотилия бойни и спомагателни кораби–
Бургас засягащо хигиената и нормалното функциониране на военните обекти.
Била извършена проверка от експерти на РИОСВ–Бургас в лицето на
свидетелите Х.Х., С. Г. и А. Ж..
При тази проверка състояла се на 11.10.2021г в местността „А.“ в
землището на гр.Ч. не можело да се установи собствеността на имота.
Извършен бил обход и на място било констатирано, че в границите на
поземлен имот с идентификатор 81178.50.63 по КК на гр.Ч. бил реализиран
къмпинг със ситуирани 4 броя каравани с дървени навеси и дървени подиуми,
1 къща тип бунгало, 1 дървена постройка наподобяваща бар, 4 броя
санитарно-хигиенни блока (3 тоалетни и 1 баня). Изградени били
водоснабдителна и канализационна мрежа в имота за нуждите на ситуираните
обекти. При проверката не могло да бъде установено къде е източникът на
водоснабдяване и начина на отвеждане на отпадъчните води от имота. При
проверката къмпингът били видимо необитаем. Санитарните помещения били
заключени с катинар. На западната ограда били ситуирани два броя метални
резервоари, чието предназначение не можело да се установи. За
реализираното инвестиционно намерение в имота нямало информация за
проведени процедури по реда на Глава шеста от ЗООС. За извършената
проверка бил съставена констативен протокол №020377/К-8-84/11.10.2021г
(лист 12 от делото).
В резултата на търсене на имота по идентификационен номер от
2
Агенцията по вписванията станало известно, че същият бил вписан по
персоналната партида на ЮЛ-„М.“ ЕООД с ЕИК *** (лист 13 и 14 от делото).
След като бил установен собственикът на имота на 11.10.2021г на
29.10.2021г свидетелката Х.Х. в присъствието на свидетелите Г. и Ж.
съставила срещу дружеството „М.“ ЕООД акт за установяване на
административно нарушение №116, в който като нарушение било посочено,
че импровизираният къмпинг бил изграден без заявено в РИОСВ-Бургас
инвестиционно предложение и съответно без проведени процедури по реда на
Глава шеста от ЗООС, в точа число съвместна процедура по чл.31 от Закона
за биологичното разнообразие и съответно без произнасяне на компетентния
орган по околната среда с краен административен акт Инвестиционното
предложение попадало в Приложение №2 към чл.93 ал.1 т.1 и ал.2 т.12
„Туризъм и отдих“ буква „г“ „постоянни къмпинги и места за паркиране на
каравани“ на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Правната
квалификация на нарушението в акта е по чл.95 ал.1 вр. чл.81 ал.1 т.2 от
ЗООС.
АУАН бил връчен на датата на съставянето на управителя на
дружеството, което в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН внесло писмено възражение
(лист 10 от делото). В него дружеството обявява, че караваните са били
ползвани сезонно от работници, които обработвали земеделски земи и
възразява, че това било къмпинг.
Като взел предвид писмените възражения и доказателства събрани в
хода на проверката, както и АУАН, административнонаказващият орган
директорът на РИОСВ–Бургас издал атакуваното наказателно постановление
№116/03.12.2021г (лист 7 от делото).
В НП е преповторена фактическата обстановка от акта и е направена
същата правна квалификация както в АУАН. На основание чл.162 ал.1 от
ЗООС на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 5000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен и
категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Х.Х. и Ж. като ги намира за последователни,
логични и безпристрастни.
3
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК
и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН .
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е
издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен
орган. Съдът счита, че при съставянето на акта и издаването на НП са
допуснати съществени нарушения, които да са опорочили производството и
да са довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление.
На първо място съдът счита, че описаното словом нарушение отговаря
на цифровото изражение на същото. Член 95 ал.1 от ЗООС посечен и в двата
акта като нарушен предвижда, че възложителят на инвестиционното
предложение информира писмено в най-ранен етап на своето инвестиционно
предложение компетентния орган и засегната собственост и засегнатата
общественост. Съгласно чл.81 ал.1 т.2 от ЗООС екологичната оценка и
оценката за въздействието върху околната среда се извършва на планове,
програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и
технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване
са възможни значителни въздействия върху околната средата, като следва: т.2
оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни
предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение
№1 и №2. В конкретния случай в обстоятелствената част на НП е посочено от
наказващия орган извършваната дейност, че попада в Приложение №2 към
4
чл.93 ал.1 т.1 и ал.32 т.12 от ЗООС. Това обстоятелства е от съществено
значение, доколкото дейностите включени в Приложение №2 посочените
норми касаят „Туризъм и отдих“ б.“г“ „постоянни къмпинги и места за
паркиране на каравани“, които подлежат на задължителна оценка на
въздействието върху околната среда съгласно чл.92 т.1 от ЗООС, а
дейностите включени в приложение №2 подлежат на преценка за
необходимост от извършване на ОВОС съгласно чл.93 ал.1 т.1 и т.2 ЗООС.
Така описаното нарушение в акта и в НП не оставя никакво съмнение у
жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен, че е извършил и да
организира защитата си.
На следващо място съдът счита, че задължението на наказващия орган
да докаже по несъмнен начин субекта, който следва да понесе
административнонаказателна отговорност е изпълнено. Надлежно и е бил
издирен собственикът на имота, който е отговорен за извършеното в него
строителство. Същият не оспорва авторството си.
Съдът приема, че административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е достигнал до извода за извършено административно
нарушение по чл.95 ал.1 вр. чл.81 ал.1 т.2 ЗООС.
По отношение на направеното възражение, че не е спазен срока по чл.34
ал.1 ЗАНН, тъй като не ставало ясно кога е бил изграден къмпингът, а само се
посочвало кога е открито нарушението, съдът е на мнение, че е спазен
принципът на чл.34 ал.1 ЗАНН, в който по несъмнен начин законодателят
указва, че актът се съставя не по-късно от три месеца от откриване на
нарушителя или една година от извършване на нарушението. В случая
сигналът за това нарушение е бил подаден на 26.08.2021г, а нарушителят е
установен на 11.10.2021г и АУАН е съставен на 29.10.2021г, т.е в срока по
чл.34 ЗАНН. Освен това се доказа по несъмнен начин участието на
жалбоподателя в извършване на административното нарушение.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в хода на производството
не са били допуснати съществени нарушения на закона, които да са довели
до там, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
и атакуваното наказателно постановление следва да бъде безусловно
потвърдено.
5
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане
на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя
страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 116/03.12.2021г.,
издадено от Директора на РИОСВ-Бургас, с което на основание чл. 162 ал.1
от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на „М.“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище в *** с управител М. Н.Н. е наложена глоба в размер от 5000 (пет
хиляди) лева за нарушение на чл.95 ал.1 вр. чл. 81 ал.1 т.2 от ЗООС.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище в *** с управител М.
Н.Н. да заплати на РИОСВ–Бургас разноските за ЮК възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6