Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2448
16.07.2020 година,
град Пловдив
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7286 по описа на съда
за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за
собственост по чл. 54, ал. 2 ЗКИР от И.Г.Д. срещу С.И.П. и Е.В.П., конституирана с определение от
10.09.2019г.
Ищцата твърдят, че е собственик на УПИ *** по КРП на село М.съгласно
нот. акт от ****. Имотът бил с площ от 432 кв.м. по документ за собственост и
400 кв.м. според заснемането му в КК с идентификатор ****. През 2018г.
установила, че имотната граница не съвпада с регулационната линия, като площ от
около 30 кв.м. била включена в имота на ответниците с идентификатор ****по КК. Твърди, че площта неправилно е
била заснета като част от имота на ответниците. Иска да бъде установено правото
и на собственост върху реална част от имот с **** с площ от около 30 кв.м.,
неправилно заснета като част от имот с идентификатор **** по КК. Претендира разноски.
В срок са постъпили отговори от ответниците, в които се излагат идентични възражения.
Оспорват претенцията като твърдят, че между двата имота няма придаваеми места,
а имотните и регулационните граници съвпадат. Поради това намират, че не
съществува грешка в кадастралната карта. Между двата имота била изградена
ограда през 60-е години на миналия век и от тогава не била премествана. Правят
възражение за придобиване на площта по давност. Претендират разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
С нотариален акт № ****. (Н.- първото име
не се чете) Я. П. е признат за собственик на правно дворно място, находящо се в
с. М., с площ от 140 кв.м., представляващо имот ****, включващо се в парцел ****,
отреден за този имот. Видно от приложение 1 на приетата СТЕ имотът попада в
южната част на парцела, между точки 4,5,9,8,4.
С нотариален акт № ****. Н.Я.П.е признат за
собственик по регулация на маломерно дворно място от 240 кв.м., което се
отчуждава от имот пл. № *** по плана на с. М. и се придава по регулация към
парцел ****. Видно от приложение 1 на приетата СТЕ имотът попада в северната
част на парцела, между точки 3,4,8,7,3.
С нотариален акт № ****от 1975г. Н.Я.П.и В.К.П.даряват
на В.И.А., празно дворно място с площ от 380 кв.м. Номерът на имота не е
посочен, но предвид записаната площ и границите, се установява, че предмет на
сделката е описания по-горе парцел ****, който след приемането на нов КРП от
1974г., е заснет като имот с пл. № *****, за който е отреден парцел XIV.
От приетата СТЕ се установява, че съгласно плана от 1974г. към имот пл. № ****
има придаваеми места от изток, от имоти № **** и № *****. Те за били заети,
като с нотариален акт № ***** В.И.А.е призната за собственик на придадените по
регулация площи, а именно: дворно място с площ от 17 кв.м., което се взема от
имот пл. № **** и дворно място с площ от около 35 кв.м., което се взема от имот
пл. № ****. Предвид заемането на придаваемите места още към 1982г., регулационните
линии на парцела по източната граница са се трансформирали в имотни граници.
Когато се съберат описаните площи
(380+17+около 35) се получава обща плот на имота от 432 кв.м.
С нотариален акт № ****. И.С.П.и Р.Д.П.прехвърлят
на ответника по време на брака му дворно място с площ от 360 кв.м.,
съставляващо парцел XV, имот пл. № **** по плана от 1974г., срещу
задължение за издръжка и гледане. Видно от приложение 2 на приетата СТЕ
парцелът попада между точки 1,2,3,6,1.
С
нотариален акт № ***** от 2003г. В.И.А. продава В. Д. празно дворно място с
площ от 432 кв.м., съставляващо УПИ **** по плана на село марково. Към този
момент вече е бил одобрен новият кадастрален план на село М.от 2000г., върху
който е нанесена регулацията от 1974г. Според вещото лице това е работно копие на регулационния план от
1974г., по което общината предоставя информация за него.
В.Д. продава имота на ищцата на
03.10.2003г.
Наред
с посочените по-горе обстоятелства, от приетата СТЕ се установява, че по
оригиналния КРП от 1974г. не се вижда регулационна линия по спорната граница,
различна от имотната граница между имоти с номера 95 и 94, поради което вещото
лице приема, че те съвпадат. За първи път се констатира разминаване след
одобряването на новия кадастрален план, определящ имотните граници и нанасянето
на регулационния план от 1974г. върху него. Видно от приложение № 2, № 3 и № 4,
в кадастралния план от 1974г., от 2000г. и в кадастралната карта от 2007г.,
спорната имотната граница е отбелязана със знак за материализирана ограда. След
измервания на място, вещото лице констатира, че местоположението на оградата съвпада
с имотната граница по КК и с имотната граница по плановете от 1974г. и 2000г. Представеното
по делото заключения е обосновано и следва да бъде кредитирано.
Разположението
на границата на място се установява и от показанията на свидетеля С.П., който
заявява, че същата съществува от 60 години и не е местена. Показанията на
свидетеля са конкретни и последователни и следва да бъдат кредитирани.
За
преместване на оградата с около 30-40 см. в началото и дъното на имотите говори
свидетелката В.Д.. Показанията й обаче не са конкретни. Тя не е възприела лично
преместването (отсъства продължително от адреса), не съобщава точни данни за
разположението й преди и след заявеното преместване и приблизително време, когато
е станало това, като изложените от нея обстоятелства не се подкрепят от никое
от останалите доказателства, вкл. СТЕ.
Предвид така събраните доказателства, съдът
намира, че между спорните имоти и отредените за тях парцели не е имало
придаваеми места по плана от 1974г. Границата между имотите, заснета в
кадастралната карта, според вещото лице отразява предходната граница по
кадастралния план от 2000г. и съответства на границата по КРП от 1974г. Предвид
горното, не се установява твърдяното от ищцата неправилно заснемане на част от нейния
имот към имота на ответниците. В заключението не се констатира такова
навлизане, нито неправилно разположение на границата по предходните КРП.
Констатираното разминаване се появява за
първи път при изработването на работно
копие на регулационния план от 1974г. върху кадастралния план от 2000г. Това
работно копие е създадено 26 години след одобряването на плана и не е меродавно
за определяне местоположението на регулацията и наличието или липсата на
придадени площи. За извод в тази насока следва да се вземат предвид
предвижданията на оригиналния план от
1974г., според който имотната и регулационната граница по т. 3 и т. 6 от
приложение № 2 съвпадат. Доколкото не се установява неправилно заснемане на
част от имота на ищцата, претенцията е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
До друг извод не може да доведе и възражението
на ищцата за разминаване в площта на имотите, съгласно документите за
собственост и КК. Такова в действителност се констатира, относно 32 кв.м., но
площта е допълнителен критерии за индивидуализация на имота, когато липсват
данни за неговите граници. По делото е приета СТЕ, която изследва
разположението на спорната граница по всички действали планове и кадастралната
карта, и тя следва да бъде взета предвид при определяне принадлежността на
правото на собственост.
Освен това, следва
да се им предвид, че с дворищнорегулационните планове, приети при действието на
ЗТСУ (в сила от 1.06.1973 г., отменен на 31.03.2000г.), е допустимо
части от един имот да се придават към съседен парцел. Приема се, че в тези
случаи планът има непосредствено отчуждително действие по отношение на
придаваемите части. За да бъде то стабилизирано е необходимо следното: когато
дворищнорегулационният план е създаден при грешна кадастрална основа, когато в
него има явна фактическа грешка (какъвто
не е настоящия случай) или е утвърден при съществено закононарушение
(хипотезата на чл.
33, ал. 1 ЗТСУ), прилагането му е налице, когато придаваемите части се
заемат и владението върху тях от новия собственик продължи повече от 10 години.
В останалите случаи (хипотезата на чл.
33, ал. 2 ЗТСУ) планът се счита за приложен при изпълнение на законните
условия за заемане на придаваемите части от новия собственик- когато бъде
изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на отчуждената част; при
доброволното и предаване или при снабдяване с изпълнителен титул при погасено
вземане за обезщетение. В тези две хипотези на чл. 33 ЗТСУ
(отм.) настъпва съвпадение на имотните
граници с регулационните линии и се говори за прилагане на
дворищнорегулационния план. Тези изводи следват от ТР № 1/15.07.1993 г.
на ОСГК на ВС. Обобщението, което се прави в това тълкувателно решение е,
че за приложен план говорим, когато настъпят условията за превръщане на
парцелните линии в имотни граници. В същия смисъл е и Решение № 304/12.07.10
г. по гр. д. № 263/10 г. на ВКС, II ГО.
С § 6,
ал. 2 и 4
ПЗР на ЗУТ е определен 6 месечен срок за прилагане на заварените от ЗУТ
дворищнорегулационни планове. Ако този срок не бъде спазен, отчуждителното им
действие за изравняване частите на образуваните с плана съсобствени парцели и за заемане на придаваемите имоти или части
от имоти отпада - § 8,
ал. 2 ПЗР на ЗУТ. Изброените разпоредби се прилагат тогава, когато със
заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план има образуван по регулация
съсобствен парцел или придаваеми части
от един имот към съседен парцел.
В настоящия случай,
ако се приеме за меродавно разположението на регулацията по работното копие на
плана от 1974г., няма данни за предприети процедури по прилагане на регулацията,
нито за заемане на мястото. Поради това отчуждителното
действие на регулацията е отпаднало след изтичане сроковете по § 6, ал. 2 и § 8, ал. 2 ПЗР на ЗУТ и границите на имотите са установените по предходния
приложен регулационен план, а именно този от 1923г. От приетата СТЕ не се
установява да има разлика между регулацията по плана от 1923г., по т. 3,4,5 на
приложение № 1 към СТЕ и имотната граница по плана от 1974г. по т. 3,6 на
приложение № 2, като вещото лице посочва, че имоти № **** по плана от 1974г. са
съответни на парцели **** по плана от 1923г. Процесната имотна граница по кадастралния план от
1974г. съвпада с тази по кадастралния плана от 2000г. и кадастралната карта от
2007г., както и с разположената на място ограда.
Предвид
изложеното претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците
следва да бъдат присъдени сторените разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
С.И.П., ЕГН ********** и Е.В.П.,
ЕГН ********** ***, иск за ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.П. и Е.В.П., че И.Г.Д. е собственик на
основание договор за покупко-продажба от 03.10.2003г., обективиран в нотариален
акт № ****. на *****, на реална част от
поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на село М., община Р.,
одобрени с заповед № ****г. на ИД на АГКК, разположена
между точки 4, 10, 11, 12, 4, съгласно приложение № 6 към съдебна
техническа експертиза, лист 127 от делото, с площ от 21.5 кв.м., която реална част неправилно е била
заснета като част от поземлен имот с идентификатор ***, вместо като част от поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР
на село М.
Приложение
№ 6 към съдебна техническа експертиза, лист 127 от делото, подписана от
съдията, да се счита неразделна част от решението.
OСЪЖДА И.Г.Д., ЕГН
**********, да заплатят на С.И.П.,
ЕГН ********** и Е.В.П., ЕГН **********,
сумата от 1744.40 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.