Определение по дело №43/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 февруари 2022 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия: Детелина Кръстева Бозукова Ганева
Дело: 20227220700043
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    

 

                         10.02.2022 г. град Сливен

 

 Административен съд Сливен, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                   СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретар…. и с участието на прокурор…. като разгледа

докладваното от съдия Бозукова административно дело № 43 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба, подадена от И.А.К. -  д. с. и. в СИС при РС С., против Заповед  № РД-13-24 от 08.02.2022 г., издадена от Ж. К. Ж. - С. - И.ф. А. р.– П. на РС Сливен. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, по съображения за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон – чл.79 ал.1 от ЗСВ и раздел I  чл.2 от Правила за организация на дейността на Общото събрание на Районен съд Сливен, както и в несъответствие с целта на закона. Направеното е искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. В жалбата е направено и искане за спиране изпълнението на оспорения акт на основание чл. 166 от АПК.

Въз основа на приложените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Ноторно известно е на съда, че жалбоподателят в настоящото производство – И.А.К. е д. с. и. в СИС при Районен съд С.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № РД-13-24 от 08.02.2022 г., издадена от И.ф. А. р.– П.на РС Сливен. на основание чл.79 ал.2 т.2 във връзка с чл.80 ал.1 т.3 и ал.2 от ЗСВ, с оглед обявената процедура за избор на А. р.– П. на Районен съд Сливен е изменена заповед № РД-13-23/08.02.2022г. на и.ф. А. р.– П. на РС Сливен, по отношение часа и мястото за провеждане на свиканото Общо събрание, както следва: „ Свиквам Общо събрание на магистратите в Районен съд Сливен, което ще се проведе на 14.02.2022г. от 12.00ч. в зала № 324 на Съдебната палата…“ Със заповедта още е разпоредено да се изготви нова покана, която да се връчи на всеки съдия срещу подпис.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Сливен намира, че подадената от ДСИ И.К. жалба против Заповед № РД-13-24 от 08.02.2022 г., издадена от И.ф. А. р.– П. на РС Сливен, както и искането за спиране изпълнението й, е процесуално недопустима, по следните съображения:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбите на чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК две от предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, са наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване и правен интерес от обжалването. Тези процесуални предпоставки са от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно.

Подлежащи на съдебно обжалване са административните актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/, доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК. В случая обжалваната заповед не представлява общ административен акт. Същата не носи белезите на такъв акт, тъй като спрямо нея не е налице посоченият в чл. 65 от АПК основен критерий- с този акт да се създават права или задължения, или непосредствено да засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица. Този акт не е и индивидуален административен акт, тъй като не попада в обхвата на определеното в чл. 21, ал. 1 от АПК - няма естеството на волеизявление по смисъла на ал. 2 и ал. 3 на чл. 21 от АПК, нито представлява отказ на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.

В случая оспорената Заповед № РД-13-24 от 08.02.2022 г., издадена от И.ф. А. р.– П. на Районен съд Сливен, по своята правна същност не представлява индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1ал. 4 от АПК, подлежащи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. С оглед насочеността на правния ефект на разпоредените със заповедта последици, тази заповед има характер на вътрешнослужебен акт. Обективираните в обжалваната заповед волеизявления на и.ф. А. р.– П. на РС Сливен, не са направени в качеството му на административен орган по см. § 1, т. 1 от ДР на АПК и при упражняване на властнически правомощия в сферата на изпълнителната дейност на държавата. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от Закона за съдебната власт  /посочена като правно основание за издаването и на оспорената заповед/, П. на РС осъществява общото организационно и административно ръководство на районния съд. Безспорно проявление на ръководните и организационните функции и правомощия на А. р.– П.на РС - Сливен, е да свиква и ръководи общото събрание на съда, а съгласно ал.2 от същия член, разпорежданията на председателя и утвърдените от него правила за организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него. Ето защо оспорената Заповед № РД-13-24 от 08.02.2022 г., издадена от И.ф. А. р.– П.на РС Сливен, обективираща волеизявление на А. р.– П. на Районен съд Сливен при упражняване на правомощията по чл. 80 ал.1 т.3 и ал.2 от ЗСВ, не е административен акт, а такъв на вътрешноорганизационна /вътрешнослужебна/ дейност - издателят на обжалвания акт и неговите адресати влизат в структурата на едно и също йерархическо вътрешноведомствено подчинение, като съдържащите се в заповедите разпореждания имат вътрешнослужебен характер - насочени са и засягат единствено отношения в рамките на Районен съд Сливен и са израз на ръководната власт и пряко проявление на ръководните функции на постановилия акта А. р. П. на РС Сливен. Като вътрешнослужебен акт, по отношение на който нормите на АПК в т. ч. разпоредбите на дял ІІІ – „Производства пред съд“, не намират приложение, обжалваната заповед не подлежи на оспорване по съдебен ред /чл. 2, ал. 2, т. 3 и чл. 128 от АПК/. Константна е съдебната практика, че актовете на организационно ръководство не подлежат на съдебно-административен контрол по реда на АПК.

Само за пълнота следва да се отбележи, че жалбоподателят не е и адресат на оспорената заповед, с нея не се засягат права, свободи и законни интереси лично на жалбоподателя, който се съгласно чл.265 от ЗСВ се назначава от министъра на правосъдието, а съгласно чл.79 ал.1 изр.3 от ЗСВ в общото събрание участват без право на глас и държавните съдебни изпълнители, и съдиите по вписванията, когато се разглеждат въпроси, засягащи дейността им по чл. 264 ал.2 от ЗСВ за принудително изпълнение на частни притезания. В този смисъл Общото събрание на съдиите не е административен орган съгласно смисъла, вложен в § 1, т. 1 от ДР на АПК: то не принадлежи към системата на изпълнителната власт и не е носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Общото събрание на съдиите е орган на съдийско самоуправление, а не административно-организационна структура на съда, която издава и приема административни по своето естество актове. Общата клауза на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България се отнася до административните актове и поради това не е относима към спора.

С оглед на изложеното съдът приема че оспорването, като направено против акт, който не подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, както и поради липса на правен интерес, е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Поради недопустимостта на оспорването, съдът не следва да разглежда и да се произнася  и по направеното искане по чл. 166 от АПК за спиране на изпълнението на обжалвания акт.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 159, т. 1 от АПК Административен съд Сливен, VI състав

 

                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от И.А.К. -  д. с. и. в СИС при РС С., против Заповед  № РД-13-24 от 08.02.2022 г., издадена от Ж. К.  Ж. - С.  И.ф. А. р.– П.на РС Сливен, като недопустима.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И.А.К. -  д. с. и.в СИС при РС С., за спиране изпълнението на основание чл.166 от АПК на Заповед  № РД-13-24 от 08.02.2022 г., издадена от Ж. К.  Ж. - С. И.ф. А. р.– П. на РС Сливен, като недопустимо.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 43/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

 

                                              

 

                                    СЪДИЯ: