Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
01.03.2023 год. гр. Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Б., осемнадесети състав, в публично
заседание на шестнадесети
февруари, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: М.
Николова
при секретаря Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова административно
дело № 50 по описа за 2023 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия.
Образувано е по
жалба на О.Ю.М., ЕГН: **********,*** против Отказ
с рег. № 237з-468 от 20.12.2022г. на Началник РУ-А. при ОДМВР гр.Б. за издаване
на разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие.
В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е
незаконосъобразен и немотивиран, издаден без посочване на фактически и правни
основания, което е нарушило правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че издадената
заповед за незабавна защита № 23/05.10.2022г. от Районен съд - А. е била
обезсилена от същия съд преди постановяване на отказа. Иска се отмяна на отказа на Началник РУ-А. при ОДМВР гр.Б..
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените
в същата съображения. Моли за постановяване на съдебно решение, с което да се
отмени изцяло издадения отказ като неправилен и незаконосъобразен.
Ответникът – Началник на РУ – А. при ОДМВР - Б., редовно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Изпраща
административната преписка като не изразява становище по жалбата.
Административен съд – Б.,
осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като
взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:
През
2022 г. в Районен съд – А. е било образувано гр. дело № 871/2022 г. по молба на
Н. Ю.М. против брат му О.Ю.М., като съдебното производство е било по реда на чл.4, ал.1,
вр. с чл.8 и чл.18 от Закона за защита от домашно насилие.
Със
заповед за незабавна защита от 05.10.2022 г. по горепосоченото гр. дело №
871/2022 г., издадена на основание чл.18, ал.1
от ЗЗДН
(л.7), съдът е задължил жалбоподателя О.Ю.М. да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Н. Ю.М. и му е забранил да приближава на по-малко от 50
метра обитаваното от лицето жилище, неговата месторабота, местата за социални
контакти и отдих.
С протоколно определение от 25.10.2022 г. (л.8), постановено
в закрито съдебно заседание и влязло в законна сила на 02.11.2022 г. РС-А. е
прекратил производството по гр. дело № 871/2022 г. по описа на същия съд,
поради оттегляне на молбата за защита и е обезсилил издадената заповед за
незабавна защита № 23/05.10.2022г.
На 28.11.2022г. жалбоподателят О.Ю.М. е подал заявление до началника
на РУ – А. с вх. № 237000-4461/28.11.2022г. за издаване на разрешение за
придобиване на ловно огнестрелно оръжие, към което е приложил изискуемите такси
и документи, съгласно ЗОБВВПИ.
По подаденото заявление е била извършена служебна проверка,
при която младши инспектор КОС към РУ – А. е установил издаването на посочената
по-горе заповед за незабавна защита, последващото прекратяване на образуваното
дело по Закона за защита от домашно насилие и обезсилването на заповедта от съда. Поради това младши инспектор КОС към РУ – А.
е изразил становището си с докладна записка УРИ 237р-13526/20.12.2022г. до
началника на РУ - А., че на жалбоподателя не следва да бъде издадено разрешение
за придобиване на ловно огнестрелно оръжие, а отказ за това на основание чл.83,
ал.5 и във вр. чл.58, ал.1, т.8 от ЗОББВПИ.
На 20.12.2022г. началникът на РУ – А. е постановил на
основание чл.83, ал.5 и във вр.чл.58, ал.1, т.8 от ЗОББВПИ оспорения в
настоящото производство отказ за издаване на разрешение за придобиване на ловно
огнестрелно оръжие на О.Ю.М. по аргументите, изложени в докладна записка УРИ
237р-13526/20.12.2022г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбоподателят е адресат на оспорения отказ, правата му са пряко и
непосредствено засегнати, поради което за него е налице правен интерес от
оспорването. Жалбата е подадена в съответствие с изискванията за форма и съдържание,
в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал. 1 от АПК, тъй като отказът е
връчен на О.Ю.М. на 21.12.2022 год., а жалбата е депозирана на 29.12.2022 год.,
поради което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съобразно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
На първо място,
обжалваният отказ е издаден от компетентен орган - Началник РУ- А. при ОДМВР
гр. Б., съобразно правомощията, предоставени му с нормата на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ.
На второ място,
отказът е издаден в предвидената от законодателя писмена форма и обратно на
твърденията на жалбоподателя е мотивиран, както съдържа както фактически, така
и правни основания за неговото издаване. Като правно основание е посочена
нормата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОББВПИ, а като фактическо - издадената заповед
за незабавна защита от Районен съд – А., на основание чл.18, ал.1 от Закона за
домашното насилие, независимо от последващото прекратяване на делото и
обезсилването на заповедта от съда.
На трето място, в
производството по издаване на отказа не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, тъй като са спазени процесуалноправните разпоредби на закона.
Административният орган, след като е бил надлежно сезиран с подаденото искане,
преди да издаде процесната заповед, съобразно чл.35 от АПК е установил фактите
и обстоятелствата от значение за случая, като е извършена и нужната проверка.
На следващо
място, относно преценката за материална законосъобразност на отказа и
съобразяването му с целта на закона, съдът счита, че отказът е издадено при
спазване на материалноправните разпоредби на закона и не противоречи на целта
на закона.
Съгласно разпоредбата на
чл.58, ал.1, т.8 от ЗОББВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на
взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки
за защита по Закона за защита от домашното насилие.
Мерките за защита от
домашно насилие са изчерпателно посочени в чл.5, ал.1, т.1 до т.6 от Закона за
защита от домашното насилие, като те се налагат с два вида съдебни актове: със
заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН като привременна мярка, както е в
случая и със заповед за защита по чл.15 от ЗЗДН след провеждане на съдебно
производство в открито съдебно заседание. За законодателя е от значение да има
наложена мярка за защита по този закон и не се отдава значение с какъв съдебен
акт е станало произнасянето от съда, нито за какъв период от време е действала
мярката.
Съгласно чл.19 от Закона за защита от домашното
насилие, заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие
до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.
Анализът на горецитираните
правни норми налага извода, че издаването на заповед за незабавна защита по
чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие в период от три години
преди датата на произнасяне по заявлението за издаване на разрешението, е само
по себе си материалноправна предпоставка за отказ за издаване на разрешение за
придобиване на огнестрелно оръжие, като е без значение обстоятелството дали към
датата на постановяването му заповедта е действащ акт.
Противно на твърденията
на жалбоподателя, обезсилването на издадената заповед за незабавна защита от
съда не е равнозначно на обезсилването на съдебно решение и същото не заличава с
обратна сила последиците на заповедта като влязъл в сила акт, а води до
отпадането им за напред подобно на оттеглянето.
Принципно, обезсилването
на съдебно решение е форма на контрол върху законосъобразното постановяване на
съдебния акт, която се осъществява от по-горната инстанция, като основание за
обезсилването е недопустимост на съдебното решение или на производството пред
съответната инстанция. В случая обаче, с издаването на заповедта съдът не се е
произнесъл по недопустимо искане за защита по Закона за домашното насилие, а
съгласно разпоредбата на чл.19 от Закона за защита от домашното насилие, с предоставянето
на незабавна защита заповедта е породила последиците си на валиден и допустим
акт до момента на отпадане на основанието за това и прекратяване на
образуваното съдебно производство поради оттеглянето на молбата на лицето,
поискало защитата. Оттеглянето на молбата се явява един последващ юридически
факт, който е извън производството пред районния съд по издаване на заповедта
за незабавна защита.
Ето защо и доколкото
спрямо жалбоподателя със заповед за незабавна защита № 23 от 05.10.2022 г. е
била наложена и действала мярка по чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното
насилие до 02.11.2022г. - датата на влизане в сила на протоколното определение
от 25.10.2022 г., постановено по гр.д. № 871/2022г. по описа на Районен съд - А.,
в случая е била налице материалноправната предпоставка по чл.58, ал.1, т.8 от
ЗОББВПИ и административният орган, при условията на обвързана компетентност
правилно и в съответствие на материалноправните разпоредби е издал атакувания в
настоящето производство отказ.
Обжалваният отказ е
издадено и в съответствие с целта на закона, а именно да не се допуска
безразборно разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия.
При липса на основания
за неговата отмяна по чл.146 от АПК, жалбата се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд - Б., осемнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Ю.М., ЕГН: **********,*** против Отказ с рег. № 237з-468 от 20.12.2022 год.
на Началник РУ-А. при ОДМВР гр.Б. за издаване на разрешение за придобиване на
ловно огнестрелно оръжие.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: