№ 304
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100900964 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Образувано е по молба на „А.Х.“ АД за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „Л.И.“ ЕООД, спрямо когото молителят твърди да има
изискуемо парично вземане в размер от 762 000 лв., произтичащо от търговска сделка.
Между страните бил сключен договор за СМР, по силата на който молителят като
възложител заплатил на ответника възнаграждение в размер на горепосочената сума, но
впоследствие договорът бил развален по вина на изпълнителя. Молителят му отправил
покана да върне платената по договора сума, но ответникът не бил намерен на
регистрирания си адрес. Същевременно от обявените в търговския регистър актове било
видно, че той не осъществявал дейност от 2017 г. Въз основа на изложеното молителят
счита, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност и моли съда да открие
спрямо него производство по несъстоятелност. Претендира разноски.
Ответникът „Л.И.“ ЕООД не взима становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Относно активната легитимация на молителя:
От събраните писмени доказателства се установява, че на 17.10.2019 г. между
молителя като възложител и ответника като изпълнител е сключен договор за извършване
1
на услуги с механизация и строителни работи на автомагистрала „Хемус“, срещу заплащане
на възнаграждение, чиято ориентировъчна стойност към датата на сключване на договора е
определена на 500 000 лв. без ДДС На 30.10.2019 г. е сключен анекс, по силата на който на
изпълнителя са възложени за изпълнение допълнителни дейности срещу допълнително
възнаграждение в размер от 385 000 лв. без ДДС. С платежно нареждане от 17.10.2019 г.
възложителят е превел на изпълнителя сумата от 300 000 лв. – авансово плащане, а с
платежно нареждане от 31.10.2019 г. е заплатена сумата от 462 000 лв. - плащане по анекса.
От изложеното е видно, че молителят е бил изправен в задължението си за заплащане
на възнаграждение по договора за СМР. Същевременно длъжникът не твърди и не
доказва да е изпълнил своите задължения по договора, поради което изявлението на
възложителя за развалянето му, отправено с нотариална покана от 20.04.2021 г., е породило
своя потестативен ефект.
Щом договорът е развален, длъжникът дължи връщане на полученото, от което
следва, че молителят е негов кредитор с изискуемо парично вземане, възникнало от
търговско правоотношение, и съответно се явява активно материално легитимиран да
иска откриване спрямо ответника на производство по несъстоятелност.
Относно неплатежоспособността:
Неплатежоспособността има три елемента - търговецът не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение от посочения в чл. 608, ал. 1 ТЗ вид (1), като това състояние не е
временно (арг. чл. 631 ТЗ) (2) и именно то е в причинна връзка с неизпълнението (3).
Първият елемент е налице. Както беше посочено, в тежест на ответника е възникнало
задължение за връщане на даденото по сключения с молителя търговски договор. Наред с
това, от служебно изисканата справка от НАП е видно, че ответникът е длъжник и на
публични задължения, за събирането на които са предприети принудителни действия.
Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ, които
са изискуеми и към настоящия момент не са погасени.
Наличието на непогасени задължения е презумптивна предпоставка по чл. 608, ал. 3
ТЗ, от която може да се приеме, че спирането на плащането се дължи на
неплатежоспособност. В случая тази презумпция не беше оборена нито от служебно
събраните писмени доказателства, нито от заключението на приетата СИЕ. Дружеството не
притежава право на собственост върху недвижими имоти и МПС, наличните му парични
средства по банкови сметки са в минимален размер и няма данни към настоящия момент то
да осъществява търговска дейност. Въз основа на наличните данни вещото лице е
установило нереферентни коефициенти за ликвидност към настоящия момент.
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е налице
състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до какъвто извод е стигнало
и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и юридическият критерий за трайност на
състоянието – молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи,
2
нито има активи, с които да възстанови осъществяването й. Тези факти дават основание на
съда да заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни
изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът
следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице елементите на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ, трайна
финансова невъзможност за погасяването му и причинна връзка между тях.
Ако от доказателствата не следва друго, началната дата може да се определи чрез
приложение на някоя от установените в чл. 608, ал. 2-4 ТЗ презумпции. В настоящия случай
молителят счита, че приложима е презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ (вж. изявлението на
процесуалния представител в хода на устните състезания), но от събраните доказателства не
може да се направи извод за осъществяване на презумптивната й предпоставка.
Действително, последният заявен за обявяване ГФО в търговския регистър е този за 2016 г.,
но за следващата отчетна година (2017 г.) ответникът е подал декларация по чл. 38, ал. 9, т.
3 ЗСч, с която е декларирал преустановяване на търговската си дейност. Съгласно закона
декларирането на това обстоятелство изключва задължението за подаване на ГФО за
годините, в които търговска дейност е преустановена, след еднократното подаване на
декларация за първия отчетен период. Щом не съществува задължение за обявяване на ГФО
обаче, липсата на заявени за публикуване ГФО не може да бъде основание за прилагане на
неблагоприятна за търговеца презумпция (самото преустановяване на търговската
дейност не може да е индиция за неплатежоспособност, тъй като дружеството може да няма
пасиви или да има достатъчно активи, с които да погасява задълженията си). За пълнота
следва да се посочи, че дори да беше приложена на установената в чл. 608, ал. 2 ТЗ
презумпция, то началната дата на неплатежоспособността би се определила не към първата
година, в която не е публикуван отчет (каквато е тезата на молителя), а към третата, когато
се презюмира, че състоянието е придобило трайност.
Не може да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността на ответника е
свързана и с датата, на която ръководителят на строителния обект е извършил проверка и е
установил липсата на изпълнение – 14.11.2019 г., посочена като начална в молбата по чл.
625 ТЗ. Няма никакви сигурни данни, от които да се заключи, че към тази дата са били
налице кумулативно елементите на неплатежоспособността, вкл. задължения от посочения в
чл. 608, ал. 1 ТЗ вид. В часттност, към тази дата не е съществувало задължението към
молителя, което възниква едва с разваляне на договора, извършено с изявлението от
20.04.2021 г.
Ето защо за определяне на началната дата съдът ползва данните относно най-старото
3
непогасено задължение, към чийто падеж може да се заключи, че ответникът не е бил в
състояние да изпълни. Видно от таблица 1 на приетото заключение на СИЕ ответникът има
за свои кредитори молителят и държавата, като публичните му задължения са от периода
2019 г. – 2021 г. Вещото лице обаче не е установило конкретните дати на падежиране на
публичните задължения през 2019 г., а и предвид получаването на средства в значителен
размер (762 000 лв.) през октомври 2019 г. (чрез извършените от молителя плащания) съдът
изключва неплатежоспособността да е настъпила към този момент (дори да са налице
непогасени задължения към държавата за 2019 г., липсата на плащане не се е дължала на
липса на парични средства с оглед постъпилото по процесния договор възнаграждение).
Поради това съдът счита, че следва да отнесе датата на неплатежоспособността към първия
момент, в който със сигурност е съществувало конкретно изискуемо и непогасено
задължение. Това според събраните доказателства е 24.02.2020 г., когато съгласно
постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 02.06.2020 г. длъжникът е
декларирал наличие на данъчни задължения за месец януари 2020 г. Към тази дата не се
установява наличност на каса или по разплащателни сметки, с които това задължение да
бъде погасено, поради което следва да се приеме, че непогасяването му се дължи на вече
влошеното финансово състояние.
Относно наличието на средства за покриване на началните разноски:
С молба от 26.11.2021 г. молителят е представил доказателства за привнесени
средства за покриване на началните разноски по несъстоятелността, поради което съдът
следва да постанови решение при условията на чл. 630 ТЗ, като назначи временен синдик. За
такъв следва да бъде определен посоченият от молителя синдик съгласно разпоредбата на
чл. 628, ал. 4 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 630 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Л.И.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 24.02.2020 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Л.И.“ ЕООД, ЕИК
*******.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на основание чл. 628, ал. 4 ТЗ В.А.Р., гр. София,
ул. *********, тел. ******, с представено съгласие и декларация по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
месечно възнаграждение в размер на 500 лева, считано от встъпването в длъжност.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на 14.01.2022 г. от 10,00 часа в Съдебната
палата, бул.”*******, в залата, определена за 20 състав, ТО.
4
ОСЪЖДА „Л.И.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „А.Х.“ АД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 17 620 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5