Р Е Ш Е Н И Е
№3106
град Бургас,
19.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански
състав
на трети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Зинаида
Монева, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 1530 по
описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба „A1 България” ЕАД, ЕИК *********,
гр. С ул. „ № чрез пълномощника адв. Д.Ц.,***,
гр. С пл. „” № , ет. против Ш.А.М., ЕГН **********,***.
Ищецът сочи, че исковата молба е подадена за установяване на вземането по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М. за сумите 1971.85лева - главница,
130.99лева законна лихва за забава , изчислена върху сумата от 1139.61лева за
периода 17.04.2017г. до 07.11.2018г., законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. ) 8173/ 2018г. на РС гр.
Бургас до окончателното изплащане на вземането. Ищецът/ с предишно търговско
наименование „Мобилтел” ЕАД/ сочи, че между него и ответника са сключени
договори № М 5473834 от 20.12.2016г. и № М 5364422 от 18.10.2016г. Същите са
посочени като рамкови договори, по които се предоставят електронни съобщителни
услуги. Номерата на посочените договори представлявали индивидуални клиентски номера
и препращат към услугите, които ползва абоната. По първия договор било
подписано и Приложение № 1 от 20.12.2016г. и бил избран пакет услуги – фиксиран
интернет през мобилна мрежа и телевизия през сателитна технология. На
21.12.2016г. било подписано ново Приложение № 1. Добавена била мобилна услуга-
телефонен номер ********** с избран тарифен план с определена цена на месечната
такса. Срокът за предоставяне на услугите бил до 21.12.2018г. Добавени били и
допълнителни услуги – интернет 5000МВ, пакет към услугата за телевизия (Мтел ТВ)
- Екстра Play
HD, услугата Мтел NOW (ОТТ TV). Към посочения рамков договор бил сключен
допълнително и Договор за електронни съобщителни услуги от 03.04.2017 г.
С
него е избран тарифен план за телефонен номер **********. Твърди се, че към посочения телефонен номер
********** е сключен и Договор за продажба на изплащане от 03.04.2017 г.
По
силата на този договор, продавачът - А1 България, прехвърлил на купувача - Ш.А.М.,
правото на собственост върху aпарат „SAM Galaxy А5 (2017) Black MAT 15”. Срокът бил от 23 месеца, като са уговорени една първоначална вноска и 23 месечни
вноски, всяка от които в размер на 29,98 лв.
Първоначалната
вноска е платена при предаването на вещта, а всяка следваща е описана в
погасителния план, съгласно чл.5 от Договора. Претендира се също, че с
Приложение № 1 от 15.10.2016г. е избран тарифен план за телефонен № **********.
Към него бил Договор за продажба на изплащане от 18.10.2016 г. за апарат „LG К8 4G Indigo МАТ 25”.
Същият
е подписан за срок от 23 месеца, с вноска е в размер
на 7,50
лв. Начислени били и други такси съгласно рамковите договори. Издавани били
ежемесечни фактури за предоставяните на ответника фактури, от които той не
заплатил такива на обща стойност 1139.61лева. По първият посочен договор това
са фактури от 27.03.2017г. до 26.09.2017г. на обща стойност 973.14лева, а по
вторият – от 26.10.2017г. до 26.03.2018г. на стойност 166.47лева. Фактурите са
станали изискуеми. Същите не са били оспорени от ответника. Претендира се
заплащането на сумите и по договорите за изплащане на посочените апарати.
Начислена била неустойка за предсрочното прекратяване на договорите на основание
чл. 92 от ЗЗД. Претендира се възстановяване на част от направените отстъпки.
Претендира се осъждане на ответника за процесните суми, както са изложени в
исковата молба и разноските по делото , както и тези направени в заповедното
производство.
Ответникът Ш.А.М., ЕГН **********,*** не е установен
при призоваването , като на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК му е назначен особен
представител – адв. И.Х.,***. Депозиран е писмен отговор в срокът по чл. 131 от ГПК. Защитникът претендира за неоснователност и недоказаност на иска. Оспорва
се обвързващата сила на ОУ на ищеца , като се прави позоваване на чл. 147а от
ЗЗП. Оспорва се и доказателствената сила на представените фактури и се сочи, че
в част от тях има разминаване в претендираните и осчетоводените суми. Така не
се давала възможност да се прецени действителния размер на задължението.
Нищожна била клаузата за неустойка поради противоречие с нормата на чл. 143, т.
5 от ЗЗП. Претендира се , че според чл. 87, ал. 1 от ЗЗД прекратяването на
договора следва да стане с писмено изявление. Претендира се за отхвърляне на
иска.
Предявените
искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т.
2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във чл. 79
ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява,
но с изрична молба се поддържа исковата молба. Изложено е подробно становище във връзка с подадения
писмен отговор от особения представител на ответника. Направено е пояснение по
твърдяното несъответствие в обстоятелствената част и петитума на исковата
молба.
Ответникът,
редовно призован, не се явява, представлява се от явилия се особен представител.
Депозираният писмен отговор се поддържа, като е представена и писмена защита.
От представените по делото писмени
доказателства съдът приема за безспорно установено, че между ищецът е ответника са сключени процесните
договори - № М 5473834 от 20.12.2016г. и № М 5364422 от 18.10.2016г. Към
посочените договори са подписани допълнително съглашения – приложения и
договори за продажба на изплащане на мобилни апарати. За ползваните услуги и
продадените устройства ежемесечно са били издавани фактури, които са
представени по делото. За претендираните неустойки за съставени сметки, които
също са били представени по делото. Ищецът също така се позовава на Общите
условия, които са приложими в отношенията между него и потребителите на
услугите по сключените договори.
По делото е приложено ч.гр. д. № 8173/ 2018г. на РС
гр. Б, от което е видно, че след подадено заявление по чл. 410 от ГПК в полза
на ищецът е била издадена заповед № 4178/12.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 1971.85лева сборна главница, включваща
сумите 973.14лева неплатена стойност на далекосъобщителни услуги по договор № М5473834/ 20.12.206г. за периода 27.03.2017г. до 26.09.2017г.,
713.95лева договорна неустойка , сумата от 166.47лева неплатена стойност на
далекосъобщителните услуги по договор № М5364422/ 18.10.2016г. за периода
16.10.2017г. до 26.03.2018г. и 118.29лева договорна неустойка , 130.99лева
мораторна лихва за периода 17.04.2017г. до 07.11.2018г. , законна лихва от
08.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 42.06лева
разноски по делото, представляващи държавна такса за производството.
Предвид
така изложеното, могат да се направят следните изводи.
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца
към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение.
Заповедта е била редовно връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
което обосновава интереса на ищеца да предяви иска си в настоящото
производство, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата, на посоченото в нея основание. Това предполага
установяване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
процесния договор за мобилни услуги, изправността на ищеца като доставчик на
същите, т.е. че е осигурил
възможност и е предоставил на абоната договорените мобилни услуги, както и стойността на продадените устройства, размера на
претендираното вземане, а по претенцията за неустойка – уговарянето на
неустоечна клауза между страните по договора, настъпване на основанията
визирани във фактическия състав на тази клауза, които дават право на оператора
да начислява неустойка в търсения размер.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение
по двата посочени договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги, които са конкретизирани и допълнени с подписаните
приложения, както и по договорите за продажба на устройства на изплащане –
мобилни телефони.
По силата на тези договори ищецът се е
задължил да предоставя на ответника за срок от две години, в качеството му на
абонат и потребител на мобилни услуги по см. на § 1, т.1 и т. 49 от ДР на ЗЕС,
договорените между тях с Приложения № 1 и № 3 основни и допълнителни електронни
съобщителни услуги по конкретни тарифни
планове. От своя страна абонатът е поел задължение да заплаща за срока на
договорите месечна абонамента такса, както и допълнителни услуги- фиксиран интернет и
телевизия през сателитна технология.
Активирани и ползвани са били допълнителни услуги, които също за били таксувани
чрез начисляване на месечна такса. С допълнително съглашение е закупен мобилен
телефон, чието изплащане е уговорено за срок от 23месеца и цената на
устройството е калкулирана в месечните фактури издавани от ищеца. По вторият
посочен договор ответникът е заплащал месечна такса за избран тарифен план за
телефонен номер, към който са активирани допълнителни услуги, като и към него е
било сключен допълнителен договор за закупуване на мобилен телефон , чието
изплащане е следвало да стане за 23месеца и цената му да се включи в месечните
фактури , издавани във връзка с договора. Следва да се посочи, във връзка
изложеното от особения представител на ответника в отговора му, че така както е
уговорена абонаментна такса е минималната цена, която абонатът следва да
заплаща всеки месец през действието на договора за мобилни услуги и се дължи за
това, че мобилният оператор е поддържал своите телекомуникационни системи в
изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до
използването на предоставените услуги. Поради това заплащането на месечната
абонамента такса и нейният размер не зависят и не са обвързани от реалното
потребление на мобилни услуги за конкретния месец. От представените по делото фактури се вижда, че
ищецът е начислявал цена за потребени услуги извън месечните такси и вноските
за устройствата на изплащане. Съображенията на особения представител на
ответника не могат да се споделят. На първо място ответникът не е оспорил издадените
спрямо него фактури, след като същите са били издадени, за което има право
съгласно общите правила. На следващо място ответната страна не оспорва
наличието на сключени договори между ищеца и М., по който страните са обвързани
от постигнатите договорености и които са основание за издаване на представените
фактури. Следва да се отчете , че сумите за ползвани услуги са конкретизирани,
описани са видовете услуги, ползвани от ответника, тяхната стойност и обем на
потребление/ брой съобщения, минути разговори в мрежата и т.н./ и възражението,
че не са доказани доставените услуги и начина им на отчитане не следва да се
приема. Редно е да се отбележи, че по посочените договори ответникът е закупил
на изплащане два броя мобилни телефони, които са му предадени от ищеца и за
цената на които М. не е изпълнил задълженията си. Следва и за тяхната стойност
искът да бъде уважен.
Във връзка с възражението , че не е спазена разпоредбата на чл. 147а от
ЗЗП е редно да се отбележи, че изрично в представените доказателства са
посочени декларации , в които изрично ответникът е вписал и е посочено , че е
получил и е запознат с ОУ на ищеца. Подобна декларация, придружена с подписа на
ответника има и в сключените договори.
Претенцията за дължимите неустойки за прекратяване на договора на осн.
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД подлежи на отхвърляне. Търсените от ищеца неустойки са в
общ размер на 832.24лева. не се доказа осъществяването на предпоставките,
водещи до възникване на това вземане. Неустойката е форма на договорна
отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като
предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът
да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката обезщетителна
функция. Понастоящем между страните е уговорена неустоечна клауза- т. 6.3.1. от Приложение № 1. Там е уговорено, че при прекратяване на договора по
вина на абоната или по негова инициатива преди изтичане срока на ползване ,
абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси
до изтичане срока за ползване, като за физическите лица това е ограничено до
размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси. Допълнително се
сочи, че абоната дължи на оператора и стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия
срок на ползване на съответния абонамент. За да обоснове правото си на
неустойка, ищецът се позовава на клауза от ОУ /чл. 54.12/, даваща му право
едностранно да прекрати процесния договор за мобилни услуги. Надлежното
прекратяване на процесната договорна връзка е елемент от правопораждащия
фактически състав на вземането за неустойка, недоказването на който е
достатъчно за отхвърляне на претенцията по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Това прекратяване се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД
за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която
отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през
предварително определен срок в договора, е основание за
развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото
процесните договори са сключени в писмена форма, изявлението за прекратяването им също следва да са в такава форма и
с тях следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По делото не се
установява ищецът да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му
е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по
договорите суми. Липсата на надлежно
прекратяване на договорите препятства
пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца, поради прекратяване на
договорите за мобилни услуги преди
изтичане на уговорения срок.
В обобщение може да се изложи,
че се установи дължимост на предоставените на и незаплатени от ответника суми
по двата договора за далекосъобщителни услуги, според посочените фактури -
сумите 973.14лева неплатена стойност на далекосъобщителни услуги по договор № М5473834/ 20.12.206г. за периода 27.03.2017г. до 26.09.2017г., и
сумата от 166.47лева неплатена стойност на далекосъобщителните услуги по
договор № М5364422/ 18.10.2016г. за периода 16.10.2017г. до 26.03.2018г.,
сумата 130.99лева мораторна лихва за периода 17.04.2017г. до 07.11.2018г.,
както и законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – от
08.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Не се установи
дължимостта на сумите 713.95лева договорна неустойка по първия договор и сумата
от 118.29лева договорна неустойка по втория договор.
Следва,
съобразно решението и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, с което искът е частично
отхвърлен , разноските по воденото производство и тези сторени в заповедното
такова да бъдат уважени съразмерно на това. По настоящото дело ищецът е сторил
разноски за доплащане на държавната такса в размер на 307.94лева и за особен
представител в размер на 200.00лева. Съобразно уважената част на иска, следва
да се присъди в полза на ищеца и сумата от 306.91лева. Следва да се присъдят и
разноските от заповедното производство – внесена е сумата от 42.06лева за
държавна такса, като съобразно уважената част на иска следва да се присъди в
полза на ищеца сумата от 25.41лева. Общо за двете производства следва да се
присъди сумата от 332,32лева разноски за водене на производството.
Воден от
изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА
за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т. 2 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК във чл. 79 ал. 1 ЗЗД,
чл. 86 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, че Ш.А.М., ЕГН **********,*** дължи на „A1
България” ЕАД, ЕИК *********, гр. С ул. „ № , представлявано от А. Д. и М. М, сумите 1139.61лева/ хиляда сто тридесет и девет лева и
шестдесет и една стотинки/ - главница, включваща сумите 973.14лева/ деветстотин
седемдесет и три лева и четиринадесет стотинки/ неплатена стойност на
далекосъобщителни услуги по договор №
М5473834/ 20.12.2016г. за периода 27.03.2017г. до 26.09.2017г., сумата от
166.47лева / сто шестдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/
неплатена стойност на далекосъобщителните услуги по договор № М5364422/
18.10.2016г. за периода 26.10.2017г. до 26.03.2018г., сумата от 130.99лева/ сто
и тридесет лева и деветдесет и девет стотинки/ мораторна лихва за периода 17.04.2017г.
до 07.11.2018г., законна лихва от 08.11.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед № 4178/12.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8173/ 2018г. на
РС гр. Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му претендиран размер за сумите от 713.95лева/ седемстотин и тринадесет лева и
деветдесет и пет стотинки/ договорна неустойка по договор № М5473834/
20.12.206г. и сумата от 118.29лева договорна неустойка по договор № М5364422/
18.10.2016г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ш.А.М.,
ЕГН **********,*** да заплати на „A1 България” ЕАД, ЕИК *********, гр. С, ул. „
№ , представлявано от А. Д. и М. М, сумата от 306.91лева/ триста и шест лева и деветдесет и една стотинки/
разноски по настоящото производство и сумата от 25.41лева/двадесет и пет лева и
четиридесет и една стотинки/ разноски по ч.гр.д. № 8173/ 2018г. на РС гр. Бургас
или всичко в размер на 332.32лева/триста тридесет и два лева и тридесет и две
стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:
/п/ Пл.Дойков
Вярно с оригинала: З.М.